Определение по дело №15/2019 на Окръжен съд - Бургас

        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ V - 36                                      09.01.2019 год.                     гр. Бургас

 

Бургаски окръжен съд                              пети въззивен граждански състав

на девети януари                                       две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в следния състав:

                  

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ :  КАЛИНА ПЕНЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ :  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                                  МЛ.С.ВАНЯ ВАНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

ч.гр.дело номер 15 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.407 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ .

Подадена е частна жалба от М.И.О., ЕГН ********** с адрес в с.З., общ.Р., Б. област, срещу определение от 05.11.2018 год. по гр.д. № 1875 / 2018 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е постановено :

-Да се издаде изпълнителен лист в полза на Х.М.И., ЕГН **********, против М.И.О., ЕГН **********, за сумите за издръжка, присъдени с решение №1063/28.05.2018 г., постановено по гр.д. № 1875 / 2018 год. по описа на Бургаския районен съд, потвърдено с решение №III-121/23.10.2018 г., постановено по в.гр.д.№1296/2018 г., по описа на БОС.

-Да се издаде изпълнителен лист в полза на адвокат Марияна Динева Матеева, ЕГН ********** с адрес в гр.Бургас, ул.“Гурко“ №7, вх.А, ет.3, офис 8, срещу М.И.О., ЕГН ********** с адрес ***, за сумата от 600,00 (шестстотин лева), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по гр.д.№1875/2018 г. по описа на РС-Бургас и в.гр.д.№1296/2018 г. по описа на БОС. Постановено е  върху изпълнителното основание – решението на БРС, да се отбележи издаването на изпълнителен лист, и е осъден М.И.О., ЕГН ********** с адрес в с.З., общ.Р., Б. област, да заплати на БРС държавна такса в размер от 10 (десет) лева.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не са взети предвид доказателствата представени от жалбоподателя, че не е прекъсвал плащането на издръжка на дъщеря си Х., че е плащал издръжка над определения размер и, че тя му дължи връщане на надплатени суми. Твърди се също, че ищцовата страна и адв.Матеева са лъжесвидетелствали и следва да бъдат наказани по чл.290 от НК. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С частната жалба са представени две удостоверения на ДСИ при СИС на БРС по изпълнително дело № 440/2011 год., едно удостоверение издадено от „Капри-10“ ООД - Бургас, 18 бр. платежни нареждания, удостоверение издадено от „Ремонтстрой“АД-Бургас, удостоверение за раждане на Ф. М.И. род. на *** год. и копие от акт за граждански брак.

В дадения срок е постъпил отговор по частната жалба от адв. Марияна Матеева в качеството и на процесуален представител на Х.М.И., ЕГН **********. Твърди се , че изложените аргументи са несъотносими, а частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе, събраните доказателства и като съобрази закона, намира следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.407, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу акт на съда , който подлежи на обжалване и е ДОПУСТИМА .

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА .

С решение №1063/28.05.2018 г., по гр.д. № 1875 / 2018 год. по описа на Бургаския районен съд, което е потвърдено с решение №III-121/23.10.2018 г., постановено по в.гр.д.№1296/2018 г., по описа на БОС в полза на Х.М.И., ЕГН **********, е присъдена издръжка дължима от нейния баща М.И.О., в размер на 100 лв., считано от 20.03.2018 год. до завършване на образованието и като редовен ученик в средно учебно заведение, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст или до настъпване на друга законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното и изплащане. Присъдена е и месечна издръжка от 100 лв. за периода от 18.12.2017 год. до 20.03.2018 год. С всяко от решенията е осъден М.И.О. да заплати на адв. Марияна Матеева на осн. чл.38,ал.2, вр. чл.36 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено в полза на ищцовата страна безплатно процесуално представителство по 300 лв. – т.е. сумата от общо 600 лв. за двете съдебни инстанции.

Решенията са влезли в сила на 23.10.2018 год.

С молба от 02.11.2018 год. подадена от адв. Марияна Матеева, е поискано издаване на изпълнителни листи за присъдените суми за издръжка и за дължимото адвокатско възнаграждение, съгласно влезлите в сила съдебни решения.

Районният съд е взел предвид, че решенията подлежат на изпълнение, поради което с обжалваното определение е постановил издаване на изпълнителни листи за присъдените суми и събиране на дължимата от длъжника държавна такса от 10 лв.

Определението на районния съд е правилно и постановено в съответствие с изискванията на закона.

Съгласно разпоредбата на чл.404, т.1 от ГПК влезлите в сила решения на съдилищата са годни изпълнителни титули. Съгласно разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК, вр. чл.404, т.1 от ГПК влезлите в сила решения на съда са изпълнителни основания, въз основа на които по молба на заинтересованата страна се издава изпълнителен лист.

В случая влязлото в сила решение по гр.д. № 1875 / 2018 год. по описа на Бургаския районен съд и влязлото в сила решение №III-121/23.10.2018 г., постановено по в.гр.д.№1296/2018 г., по описа на БОС удостоверяват подлежащи на изпълнение вземания срещу длъжника по редовни от външна страна актове на съда, поради което молбата за издаване на изпълнителни листи е основателна и следва да бъде уважена.

Изложените в частната жалба възражения относно недължимостта на издръжката са преклудирани поради разрешаването на спора с влязло в сила съдебно решение и забраната за пререшаването му /299 ГПК/, а също са несъотносими към производството за издаване на изпълнителен лист, поради което настоящият съд не дължи разглеждането им по същество.

В настоящото производство не би могла да бъде търсена наказателна отговорност. Твърденията и исканията изложени в жалбата в този смисъл са освен вътрешно противоречиви /на страна по делото и на процесуалния и представител не би могла да се търси наказателна отговорност за лъжесвидетелстване относно твърдени от тях обстоятелства по спора/ и изцяло правно ирелевантни, поради което също не следва да бъдат зачетени и обсъждани от настоящия съд.

Както е посочено и в мотивите към т.3 от ТР 5/12.07.2018 год. по т.д. № 5/2015 год. на ОСГТК на ВКС в производството по издаване на изпълнителен лист проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни актове, с която последните удостоверяват изпълняемото право. Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При произнасяне по молбата по чл.405, ал.1 от ГПК , съответно при реализиране на предвидената в чл.407, ал.1 от ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановеното разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото , а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист.

Ето защо в настоящото производство не могат да бъдат въведени и разгледани и възражения за плащане на дължимите суми след постановяване на изпълнителните основания. При твърдения за такива обстоятелства длъжникът в случай на спор може да реализира защитата си само по начина предвиден в чл.439 от ГПК – т.е. чрез предявяване на иск за оспорване на вземането.

На база на изложеното по-горе става ясно, че доказателства приложени към частната жалба са за несъотносими обстоятелства към спорния предмет в настоящото производство, поради което също не следва да бъдат обсъждани.

Ето защо частната жалба се явява неоснователна, а постановеното от Бургаския районен съд определение, с което молбата за издаване на изпълнителни листи е уважена, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено от настоящия съд.

Съгласно т.3 от ТР 5/12.07.2018 год. по д. № 5/2015 год. на ОСГТК на ВКС настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

 

    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА определение от 05.11.2018 год. , по гр.д. № 1875 / 2018 год. по описа на Бургаския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ : 1.                         2.