Определение по дело №37403/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 31153
Дата: 31 юли 2024 г. (в сила от 31 юли 2024 г.)
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20241110137403
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31153
гр. София, 31.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110137403 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 312 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по предявени от С. С. М. (ищец) срещу „Ш.Б.“ ЕООД, както следва:
1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 222/24.04.2024г. на работодателя;
2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил международни превози“ при
ответника;
Ищецът твърди, че е бил служител на ответника по трудов договор
№472/23.02.2024г., по силата на който заемал длъжността „шофьор тежкотоварен
автомобил международни превози“ и от същата дата постъпил на работа. Заявява, че
на 16.04.2024г. отправил до работодателя-ответник заявление с вх. № 28/16.04.2024г. за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1
КТ, считано от 17.04.2024г. Твърди, че на същата дата предал по разпореждане на
представляващия ответното дружество намиращите се у него фирмена екипировка и
служебна карта, за предаването на които били оформени две декларации, които
действия служителят възприел като изпълнение на задължението на работодателя да
вземе отношение по отправеното предложение за прекратяване на трудовия договор,
давайки положителен отговор съобразно изискванията на закона. Релевира, че въпреки
това, на 22.04.2024г. работодателят отправил до него искане за предоставяне на
писмени обяснения, получено на 24.04.2024г., за неявяването му на работа на
18.04.2024г., на които ищецът отговорил чрез електронно писмо, обяснявайки, че
причина за това е заявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.
Твърди, че веднага след изтичане на срока за писмени обяснения, работодателят издал
1
оспорената заповед № 222/24.04.2024г., с която прекратил трудовото му
правоотношение, но на различно основание – на основание чл. 326, ал. 1 КТ с
едномесечно предизвестие от служителя. Посочената заповед се оспорва от ищеца с
довод, чене е отправял искане за прекратяване на трудовия договор с предизвестие,
нито такова предизвестие и искане се съдържа в подаденото от него заявление от
16.04.2024г. По тази причина се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не
са налице предпоставките за издаването , както и че е необоснована, неправилна и
издадена при процесуални нарушения. Отделно, твърди, че в трудовия договор срокът
не предизвестието не е еднакъв за страните, а е в полза на работодателя, за което били
предприети административни мерки. При тези доводи моли предявените искове да
бъдат уважени. Претендира разноски. Представя доказателства и прави искане за
допускане до разпит на двама свидетели за обстоятелствата, посочени в исковата
молба.
Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв.
С него оспорва исковете с довод, че с доброволното приемане на предадените от
ищеца служебни вещи и екипировка не е изразил съгласието си за прекратяване на
правоотношението по взаимно съгласие, което било изводимо от последващото искане
на писмени обяснения и избора пред него по кой ред правоотношението да бъде
прекратено. Обосновава липсата на волеизявление по приемане на предположението
на служителя с твърдението, че между страните на 08.04.2024г. била постигната
уговорка ищецът-служител да бъде включен в планирания график на компанията за
командироване в чужбина от 18.04.2024г. за период от три месеца, поради което
изявлението му два дни преди тази дата били в противоречие на уговорката и
попречило да се осъществи съгласувания с него предварително график, поради което и
с оглед на планирания график заявлението на ищеца било само регистрирана с входящ
номер. Твърди, че на същата дата – 16.04.2024г., ищецът направил опит три
последователни пъти да зареди гориво със служебната си карта от бензиностанция на
главен път София-Видин в района на гр. Враца, която обаче била неактивна, тъй като
служебните карти на шофьорите били активни единствено в периодите, в които
същите изпълнявали трудовите си функции. Релевира, че поради планирания график и
отсъствието на служителя, изискал писмени обяснения от него, които получил и
съобразил при издаване на заповедта. Позовава се на съдебна практика, от която
извежда, че от изявленията на ищеца недвусмислено се извежда желание да напусне,
достигнало до работодателя най-късно на 24.04.2024г. твърди, че след като не е дал
съгласие за прекратяване на правоотношението по взаимно съгласие и не е наложил
дисциплинарно наказание „уволнение“, то работодателят е зачел волята на служителя,
издавайки оспорената заповед и прекратявайки правоотношението с предизвестие,
изхождайки от волята на служителя. При тези доводи моли предявения иск по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ да бъде отхвърлен. Оспорва евентуалния иск и моли да се отхвърли като
2
неоснователен поради отхвърлянето на главния иск. Представя доказателства и прави
искания за разпит на свидетел.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140 ГПК, намира следното:
Ищецът носи тежестта да установи, че е бил в трудово правоотношение с
ответника, заемайки длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил международни
превози“. В тежест на ищеца е да докаже и фактите, на които основава исканията си.
В тежест на ответника е да докаже, че трудовото правоотношение с ищеца е било
прекратено законосъобразно – при спазване на изискванията на трудовото законодателство –
т.е., че действително е налице съответното основание по чл. 326, ал. 1 КТ, че до него е било
отправено от служителя и достигнало предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, спазване на процедурата по уволнението, обстоятелството, че издадените
заповед и предизвестие отговарят на нормативните изисквания. В тежест на ответника е да
докаже и фактите, на които основава възраженията си.
На основание чл. 164, ал. 3 ГПК съдът обявява за безспорни между страните
следните обстоятелства: че ищецът е бил служител при ответника по трудов договор
№472/23.02.2024г., по силата на който заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил
международни превози“ и от същата дата е постъпил на работа; че трудовото
правоотношение между страните е прекратено със заповед № 222/24.04.2024г. на основание
чл. 326, ал. 1 КТ с предизвестие от служителя, получена от ищеца на 29.04.2024г.; че на
16.04.2024г. отправил до работодателя-ответник заявление с вх. № 28/16.04.2024г. за
прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ,
считано от 17.04.2024г.; че на 16.04.2024г. служителят предал, а работодателят приел,
намиращите се у първия служебни вещи и облекло; че на 22.04.2024г. работодателят
отправил до служителя-ищец искане за предоставяне на писмени обяснения, получено на
24.04.2024г.; че ищецът е предоставил писмени обяснения в дадения му срок.
Приложените към исковата молба и отговора документи са относими, необходими
и допустими за правилното решаване на делото, поради което следва да се приемат
като доказателства по делото. На ответника следва да се отправят указания да
представи, с препис за ищеца, заверен превод на български език на документите,
приложени към отговора на исковата молба на английски език, в противен случай ще
бъдат изключени от доказателствата.
Искането на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели е основателно, но
само за установяване на обстоятелствата около подаване на заявлението и предаване
на служебното облекло и вещи. Разпит на свидетели за другите обстоятелства не се
явява необходимо с оглед предмета на доказване, представените доказателства и
оспорванията в отговора.
Искането на ответника за допускане до разпит на един свидетел следва да се уважи
за установяване на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.
3
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника най-късно в насроченото по делото открито съдебно
заседание да представи с препис за ищеца заверен превод на български език на
документите, приложени към отговора на исковата молба на английски език, като му
УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на указанията, документите ще бъдат
изключени от доказателствата.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, между
страните следните обстоятелствата:
че ищецът е бил служител при ответника по трудов договор №472/23.02.2024г.,
по силата на който заемал длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил
международни превози“ и от същата дата е постъпил на работа;
че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед №
222/24.04.2024г. на основание чл. 326, ал. 1 КТ с предизвестие от служителя,
получена от ищеца на 29.04.2024г.;
че на 16.04.2024г. отправил до работодателя-ответник заявление с вх. №
28/16.04.2024г. за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 17.04.2024г.;
че на 16.04.2024г. служителят предал, а работодателят приел, намиращите се у
първия служебни вещи и облекло;
че на 22.04.2024г. работодателят отправил до служителя-ищец искане за
предоставяне на писмени обяснения, получено на 24.04.2024г.;
че ищецът е предоставил писмени обяснения в дадения му срок.
ДОПУСКА на ищеца двама свидетели при режим на довеждане относно
обстоятелствата около подаване на заявлението и предаване на служебното облекло и
вещи
ДОПУСКА на ответника един свидетел при режим на довеждане за сочените в
отговора обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че следва да водят допуснатите им свидетели за
насроченото съдебно заседание, а при неявяването им без уважителна причина –
същите ще бъдат заличени.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете
помежду им. Ако страните решат да започнат процедура по медиация, делото ще
4
бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на
спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер
суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък
принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.08.2024 г.
от 13:30 ч., за когато да се призоват страните.
ОБЯВЯВА съдържанието на мотивната част на настоящото определение за доклад
на делото по смисъла на чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение могат с писмена молба с препис за
насрещната страна, да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като изложат нови обстоятелства, посочат доказателствата за тях и представят
писмените такива, като след изтичане на този срок, възможността за това се
преклудира.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се връчи и
отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5