Р Е Ш Е Н И Е
София,
07.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданска колегия, I отделение, трети
състав, в
закрито съдебно заседание
на трети октомври две хиляди и шестнадесета
година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
При секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр. дело № 15080 по описа за 2015 г., за
да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД за сумите, съответно 120 000 лева
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и 2 637 лева
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните последици.
Ищецът М.М.М., ЕГН **********, чрез адв. Г.Д. от САК,
твърди, че на 10.09.2015 г. около 15.50 часа в гр. София, е настъпило ПТП, в
резултат на което на ищеца са причинени вреди. Според ищецът виновен за
станалата катастрофа е водача на л.а. БМВ, марка „32“, ДКН СВ ******,
управляван от М.К.. По случая е съставен констативен протокол № К 752 от 10.09.2015
г. по описа на ОПП-СДВР. Според твърденията в исковата молба ищецът е получил вследствие
на ПТП закрито счупване на кръстната кост; дислокация, разединяване на срамната
кост; изкълчване на сакроилиачната става; счупване на напречния израстък на
5-ти поясен прешлен. От получените увреждания търпял неимуществени вреди,
изразяващи се в множество болки и страдания. Подробно излага получените
имуществени вреди, търпяни във връзка с лечението му, за което прилага фактури
и фискални бонове. Твърди, че към момента на събитието по отношение на
автомобила, чиито водач е причинил увреждането, е налице сключен договор по
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № 02115000921364
със срок на действие 30.03.2015 г. – 29.03.2016 г. с ответника З. „Б.И.“ АД.
Моли да бъде осъден ответника по делото З. „Б.И.“ АД, да
заплати на ищеца М.М.М., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
застрахователно обезщетение в размер на 120 000
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.09.2015 г. до
окончателното изпълнение на задължението, застрахователно обезщетение за
имуществени вреди в размер на 2 637 лева ведно със законната лихва от
23.09.2015 г. до окончателното изпълнение на задължението, както и направените
по делото разноски.
Ангажира доказателства и прави доказателствени искания,
уважени в хода на процеса.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва противоправното поведение на водача М.К., оспорва
механизма на ПТП, оспорва причинно-следствената връзка между процесното ПТП и
получените увреждания от ищеца, навежда доводи за съпричиняване. Претендира
разноски.
Прави доказателствени искания, също уважени от съда.
Съдът, като взе пред вид събраните по делото
доказателства и след цялостната им преценка в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото
са приети като писмени доказателства: Констативен протокол за ПТП, Епикриза от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, фактури и справка от „Гаранционен фонд“.
От изслушаната и приета по делото, като неоспорена от
страните, авто-техническа експертиза, се установява, че на 10.09.2015 г. към
15.50 часа лек автомобил „ВМВ“, модел „320Д“ с рег. № ******** с водач М.П.К.,
се движи в гр. София по бул. „Ботевградско шосе“ с посока от „Околовръстен път“
към ул. „Л.“ и в района на сервиз „Примекс“ автомобилът се отклонява наляво,
напуска платното за движение, преминава през раЗ.елителния остров, преминава
през насрещното платно за движение и се блъска в стълб и указателна табелаза
спирка на масовия градски транспорт. Вещото лице посочва, че причините за
процесното ПТП субективните действия на водача при избиране скоростта на
движение и начина на управление.
Изслушаната
и приета по делото, като неоспорена от страните, съдебно-медицИ.ка експертиза дава
заключение, че, вследствие на процесното ПТП, ищецът е претърпял закрито
счупване на кръстната кост; дислокация, разединяване на срамната кост;
изкълчване на сакроилиачната става (посочените травматични увреждания
представляват увреди на таза с прекъсване на тазовия пръстен или. т. н. сложни
увреди и водят до трайно затрудняване в движението на долните крайници за срок
по – голям от 30 дни, а именно за 6 месеца); счупване на напречния израстък на
5-ти поясен прешлен (тази травма води до трайно затрудняване в движението на
снагата за срок по-голям от 30 дни, а именно два месеца). Посочва, че описаните
травматични увреждания са в причинно – следствена връзка от претърпяното от М.М.М.
ПТП на 10.09.2015 г., като пътник в процесния автомобил. По отношение на травмите
е извършено оперативно лечение – кръвна репозиция на дисхизата на симфизата и
остеосинтеза с плака, а под рентгенов контрол е извършена закрита репозиция на
дясната сакроилиачна става и фиксация през кожата с два винта. Проведено е и
медикаментозно лечение включващо и антикоагулант – Фраксипарин. Посочва, че
извършените от ищеца разходи във връзка с проведеното оперативно лечение по
повод получните травми от ПТП са на стойност 2 637 лева. В проведеното
открито съдебно заседание вещото лице допълва, че разходите са били наложителни
за лечението и не се поемат от З.равната
каса.
От приетата по делото комплексна
съдебно-медицИ.ка - автотехническа експертиза се установява, че процесният „ВМВ“,
модел „320Д“ с рег. № ******** е фабрично оборудван с предпазни колани на
всички места и с оглед механизма на ПТП и пред вид уврежданията на пострадалия
той е бил без поставен предпазен колан.
От показанията на разпитаната свидетелка Ванчева се
установи, че тя е видяла пострадалия в „Пирогов“. Бил е зле, с превързана глава
и счупен таз. Извършена му е операция. Бил в тежко състояние и неадекватен.
Много го боляло и искал обезболяващи. Престоял е в болницата четиридесет дни.
Били му проболи крака с някаква тежест, кракът стоял изправен, не можел да
прави абсолютно никакви движения. Свидетелката се е грижила за него,
придружавала го е. След изписването се е прибрал в къщи и се е лекувал 7
месеца, през този период не е можел да се обслужва и не е можел да става. Бил е
на подлоги. През този период го е боляло много, вземал е обезболяващи. През първите 3-4 месеца е ревял от болките
като малко дете. Първо запозна да сяда. Послед запозна да се изправя, но му се
виеше свят. Имал рана на главата с двадесет и пет шева, много загрозяващ белег
имал на главата. Белегът в момента е видим. Вече ходи, но го боли и бързо се
изморява, не може да работи. Походката му е различна. Не ходи на работа, не
защото няма, а защото не можел да я върши.
Безспорно между страните е установено наличието на
застраховка гражданска отговорност по отношение на „БМВ“, модел „320Д“ с рег. №
******** със застрагователна полица № 02115000921364 със срок на действие
30.03.2015 г. – 29.03.2016 г. с ответника ЗД „Б.И.“ АД.
Съдът въз основа на така установената фактическа обстановка, намира от правна
страна следното:
Доказа се в хода на производството, че в резултат на
реализираното на 10.09.2015 г. ПТП, на ищеца са причинени множество телесни
увреждания, като ищецът е търпял силни болки и страдания.
За да се уважи искът по чл. 226 КЗ, необходимо е да са
налице предпоставките на непозволеното увреждане и, заедно с това – наличие на
застрахователно правоотношение между ответното застрахователно дружество и
собственикът на лекия автомобил, причинил катастрофата.
Базирайки се на приетата и неоспорена от страните КАТСМЕ
и кредитирайки приетата и неоспорена
АТЕ, настоящият съдебен състав приема за установено, че механизмът на
реализираното ПТП, е в причинно-следствена връзка с настъпилия за ищеца
вредоносен резултат.
По делото безспорно се доказа, че увреждащият лек
автомобил „БМВ“, модел „320Д“ с рег. № ********, е имал сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното
застрахователно дружество З. „Б.И.“ АД, към датата на процесното ПТП.
Доказано беше и наличието на причинени неимуществени
вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания. Размерът, който подлежи на
репариране, следва да бъде орределен по справедливост, с оглед разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, като бъде взет пред вид произхода, вида и характера на търпените
от ищеца неимуществени вреди, тяхната продължителност, възрастта на ищеца – мъж
в работоспособна възраст, и обстоятелството, че същия вече не може да извършва
досегашната си работа и друга физическа работа. Съдът намира, че в конкретния
случай този размер следва да бъде определен на 100 000
лева.
При постановяване на решението си съдът следва да
разгледа направеното от ответната страна възражение за съпричиняване, пред вид
факта, че увреденото лице е можело да намали и ограничи травматичните си
увреждания при поставяне на обезопасителен колан. Съдът намира това възражение
за основателно, приемайки 20 % съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от
пострадалото лице.
С оглед на това сумата, която следва да бъде присъдена на
ищеца е 80 000 лв., като в тази част искът е основателен и доказан, а в
останалата част – за разликата до 120 000 лв. следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
На база приетата СМЕ, съдът приема за установено, че
ищецът е направил имуществени разходи за лечение в размер на 2 637 лева и
счита, че тази сума следва да му бъде присъдена.
По отношение претенцията за законна лихва съдът намира
следното:
Отговорността на застрахователя за заплащане на
обезщетения произтича от сключения застрахователен договор, а не от
непозволеното увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена
от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обсоятелство което обуславя отговорността на застрахователя за всички причинени
от него вреди и при същите условия, при които отговаря самия причинител на
вредата. Ето защо законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се
дължи от деня на увреждането – 10.09.2015 г.
Пред вид изложеното, съдът намира, че ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 80 000
лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП – 10.09.2015 г. до
окончателното изплащане на задължението, като претенцията следва да се отхвърли
за разликата над сумата от 80 000 лева до общо предявения размер от
120 000 лева; застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на
сумата от 2 637 лева, ведно със законната лихва от 23.09.2015 г. до
окончателното изпълнение на задължението.
На основание чл. 78, ал. 1 на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски по компенсация в размер 6 267 лева. С оглед направеното
от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар съдът
намира за частично основателен доколкото са проведени две съдебни заседания,
поради което същия следва да бъде намален на 4 000 лева, като общото
възнаграждение бъде определено на 4 267 лева.
Пред вид изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на М.М.М., ЕГН **********,*** сумата от 82 637 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени вреди, както следва:
80 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на
10.09.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 10.09.2015 г. до
окончателното плащане и 2 637 лева – обезщетение за претърпени имуществени
вреди, както и разноски по компенсация в размер 4 267 лева, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 80 000 лева до пълния предявен
размер от 120 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: