Р Е Ш Е Н И
Е № 261870
гр. Пловдив, 29.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично
заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2954 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД,
предявен от М.А.Л. против А.С.З..
В исковата молба се твърди,
че ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.170,
ал.2, във вр. ал.1 НК за това, че на 26.08.2019 г. в село В., обл. П., около
5,00 часа влязъл в чуждо жилище – частен дом на ул. „****** в село В.,
обитавано и собственост на ищцата и нейния съпруг, като употребил за това
специално техническо средства (отвертка), като деянието е извършено нощем. По
н.о.х.д. № 7656 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XIV н.с. било
одобрено споразумение, с което на ответника му било наложено наказание за
извършеното престъпление. Ищцата претендира да е претърпяла неимуществени вреди
вследствие на деянието, а именно – психически стрес, некратък депресивен
период; не можела да се чувства сигурна и спокойна в дома си, да спи спокойно.
Претендира обезвреда на претърпените неимуществени вреди – обезщетение в размер
на 3000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието – 26.08.2019 г.,
до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му особен представител,
със становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва вида на
претърпените вреди, както и причинната връзка с престъпното поведение на
ответника. Счита, че претендираният размер на обезщетение е прекомерно завишен.
Моли за отхвърляне на иска. Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
С протоколно определение № 162/ 11.02.2020 г., по
н.о.х.д. № 7656 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XIV н.с., е одобрено споразумение на основание чл.384,
ал.1 НПК, във вр. чл.382, ал.7 НПК, съгласно което подсъдимият А.С.З. е признат
за виновен в това, че на 26.08.2019 г. в село В., област П., около 05,00 часа е
влязъл в чуждо жилище – частен дом на ул. „***** в село В., обитавано и
собственост на М.А.Л. и Х. Х., като е употребил за това специално техническо
средство (отвертка), като деянието е извършено нощем – престъпление по чл.170,
ал.2, във вр. ал.1 НК. Определението е влязло в сила на 11.02.2020 г.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства,
като на ищцата е разпитан един свидетел. От показанията на С. Г. М.-М. се
установява, че познава ищцата, тъй като работят заедно. Пояснява, че през месец
август 2019 г. ищцата и споделила, че ответникът влезнал в дома и в село В. в
5.00 часа сутринта и я заплашвал. След случилото се М. била много изплашена;
всеки път, като чуела името на ответника, започвала цялата да трепери. Наложило
се да замине за Англия при децата си за 20 дни, за да преодолее инцидента.
Посещавала е психолог.
При така установените правнорелевантни обстоятелства,
чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Посочената
норма регламентира генералния деликт. Фактическият
състав на деликта включва следните елементи: деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка между деянието и претърпяната вреда, вина. В тежест на ищеца е
да установи посочените елементи, като по отношение на вината е налице
презумпция в чл.45, ал.2 ЗЗД - вината се предполага до доказване на противното.
В
конкретния случай, ищецът претендира обезвреда от извършено от ответника
престъпление по чл.170, ал.2, вр. ал.1 НК – нахлуване в чуждо жилище нощем чрез
използване на специално техническо средство, за което ответникът е осъден с
одобрено от съда споразумение по реда на Глава XXIX НПК. Изричната разпоредба на чл.383, ал.1 НПК
регламентира, че одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда. Съгласно нормата на чл. 300 ГПК
постановената присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Именно в този смисъл, съдът е
отбелязал в доклада по делото, че не се нуждаят от доказване обстоятелствата,
че ответникът на дата 26.08.2019 г. в село В., обл. П., около 5,00 часа влязъл
в чуждо жилище – частен дом на ул. „*****“ № ***в село В., обитавано и
собственост на ищцата и нейния съпруг, като употребил за това специално
техническо средства (отвертка), като деянието е извършено нощем – престъпление
по чл.170, ал.2, във вр. ал.1 НК, във вр. чл.55, ал.1, т.1 НК, за което е
осъден на четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на
основание чл.66, ал.1 НК с изпитател срок от три години, за което е одобрено
споразумение по н.о.х.д. № 7656 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XIV
н.с. Поради това съдът приема за доказано извършването на виновно противоправно
деяние от ответника. За уважаване на иска ищцата следва да докаже настъпването
на претендираните вреди, причинната връзка между тях и деянието и техният
размер.
По
делото се установи, че по време и след случилото се на 26.08.2019 г. ищцата е
била изплашена, заминавала е за 20 дни в чужбина, посещавала е психолог. Всички
тези негативни изживявания са настъпили вследствие на извършеното от ответника
престъпление – нахлуване в жилището на ищцата нощем, посредством използване на
специално техническо средство. Така нанесените нематериални вреди подлежат на
обезвреда, доколкото са настъпили вследствие на деянието. Причинната връзка е
налице, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано
с резултата; в цялата поредица от явления причината – деянието, да предшества
следствието – вредата, и да го поражда, като вредата закономерно да произтича
от деянието. В случая именно поведението на ответника е довело до негативните
изживявания на ищцата, които са започнали именно по време и след извършването
му.
При
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, на основание
чл.52 ЗЗД следва да се приложи общият критерий за справедливостта. Последната
не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на редица конкретно
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда
при определянето на размера на обезщетението (ППВС № 4/1968 г.). Такива
обективни обстоятелства могат да бъдат характерът и интензитетът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
осъществено вредоносното деяние, личността на пострадалия, неговата възраст и
обществено положение, допълнителното влошаване състоянието на здравето на
пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания.
От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост
да присъди за неимуществени вреди. Сред тези други обстоятелства практиката на
гражданска колегия на ВКС, постановена след издаване на цитираното
постановление включва: вида на увреденото благо, отражението, което увреждането
е имало върху личния, семейния, обществения и професионалния живот на
пострадалото лице, продължителността и интензитета на преживените физически,
психически и емоционални страдания,
прогнозите за бъдещо развитие на увреждането, икономическата конюнктура
в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Във всеки случай, за
да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва
при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
пострадалото лице и претърпените от него увреждания, по най-пълен начин да
обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. В този изричен смисъл и решение № 33 от 4.04.2012 г.
на ВКС по т. д. № 172/2011 г., II т. о.; решение № 198 от 3.10.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о., решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. №
1650/2009 г. на III г. о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009
г. на IV г. о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III
г. о.; решение № 302 от 4.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на III г. о. и др.
Предвид
изложените по-горе критерии, съдът намира за справедлив размер на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди от извършеното престъпление сумата от 1500
лв. За да стигне до този извод, съдът взе предвид начина на извършване на
деянието – чрез употреба на техническо средство, нощем, по време, когато ищцата
е била сама в дома си. Нахлуването с взлом в чуждо жилище, в което
собствениците му изпитват чувство за сигурност, неминуемо води до създаването
на усещане за страх и тревога. Не без значение са и личните отношенията, които
са имали страните по делото и които вероятно са мотивирали ответника да извърши
деянието. След случилото се ищцата е заминала в чужбина при децата си за
периода от 20 дни, за да може да преодолее инцидента; наложило се е да посещава
и психолог. Поради това съдът намира за справедлив размер на обезщетението
сумата от 1500 лв., като до пълния претендиран размер от 3000 лв. искът подлежи
на отхвърляне. Като законна последица от уважаването му е присъждането на
претендиранта законна лихва. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение за
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е.
делинквентът винаги е в забава. Поради това, пострадалият от деликта може да
претендира законна лихва от дена на забавата, а това е денят на увреждането –
26.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията, и същата следва да бъде
присъдена.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК има
ищецът. По делото обаче не се доказа да са сторени разходи – не са представени
доказателства (договор за правна защита и съдействие) за уговорено/ заплатено
адвокатско възнаграждение, поради което такива не следва да се присъждат.
Ищцата е освободена от заплащането на такси и разноски в производството на
основание чл. 83, ал.1, т.4 ГПК, поради което на основание чл.78, ал.6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 60 лв. за ДТ, както и
сумата от 320 лв., представляваща опреденото от съда възнаграждение за
назначения и особен представител, или общо 380 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.С.З.,
ЕГН: **********,*** да заплати на основание чл.45, ал.1 ЗЗД
на М.А.Л., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, в резултат на извършено от ответника
престъпление на дата 26.08.2019 г. в село
В., обл. П., около 5,00 часа, като влязъл в чуждо жилище – частен дом на ул.
„****** в село В., обитавано и собственост на ищцата и нейния съпруг, като
употребил за това специално техническо средства (отвертка), като деянието е
извършено нощем – престъпление по чл.170, ал.2, във вр. ал.1 НК, за което е осъден със
споразумение по н.о.х.д. № 7656 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, XIV
наказателен състав, влязло в сила на 11.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на осъществяване на деянието –
26.08.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 1500 лв. до пълния претендиран
размер от 3000 лв.
ОСЪЖДА А.С.З., ЕГН:
**********,*** на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Пловдив сумата в размер на 380 лв.
(триста и осемдесет лева) – разноски за държавна такса и възнаграждение за
особен представител.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Весела Кърпачева
Вярно
с оригинала.
Секретар:
Н.Н.