№ 29
гр. Шумен , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
Членове:Теодора Енч. Димитрова
Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Въззивно гражданско
дело № 20213600500143 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260012/03.09.2020 год., постановено по гр.д. № 1354 по описа на РС –
Н.П., ул. № за 2018 год., постановено във втората фаза на съдебна делба, изменено на осн.
чл. 248 от ГПК в частта за разноските с определение № 260145 от 23.02.2021 г. по същото
гр.дело, съдът е възложил в дял на Н. А.. М. делбения недвижим имот, находящ се в с. Т.И.,
обл. Ш., ул. №, общ. К., обл. Ш., представляващ дворно място с построените в него
полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и стопанска постройка, цялото (застроено и
незастроено) с площ от 1123 кв.метра, за което е отреден УПИ VІ-789 от квартал 105 по
плана на с. Т.И., обл. Ш., ул. №, общ. К., обл. Ш., при граници и съседи: улица, УПИ VІІ-788
и УПИ V-791 като е отхвърлил претенцията с пр. осн. чл. 349, ал. 2 от ГПК на Ж. А.. Й.,
действаща чрез настойника си А.. К. Й. за възлагане на същия имот на нея. Със същото
решение съдът е осъдил Н. А.. М. да заплати на Ж. А.. Й. и на Ф. А.. М. по 5750 лева – за
уравняване на дяловете им. С решението е отхвърлен предявеният от Н. А.. М. иск с пр.
осн. чл. 346 от ГПК, вр. чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 от ЗС срещу Ж. А.. Й. за заплащане на
сумата от 2542,33 лева, представляваща извършени от ищеца подобрения в съсобствения
имот. Уважена е претенцията на Ж.Й. срещу Н.М. с пр. осн. чл. 346 от ГПК, вр. чл. 31, ал. 2
от ЗС за заплащане на сумата от 367,46 лева, представляваща обезщетение за ползване на
целия недвижим имот от М. в размер на дължимия наем, съответстващ на притежаваната 1/6
ид.част от Й., за периода от 12.02.2019 год. до 02.09.2020 год., като за горницата над
присъдения размер до претендираните 16800 лева за периода от 2005 год. до 12.02.2019 год.
1
искът е отхвърлен.
Против постановеното решение са постъпили въззивни жалби рег. № 260219 от
08.09.2020 год., депозирана от Н. А.. М., действащ чрез процесуалния си представител адв.
Г.К., Адвокатска колегия – гр. С. и рег. № 260226 от 09.09.2020 год., депозирана от Ж. А..
Й., действаща чрез настойника си А.. К. Й.. Първият жалбоподател атакува решението в
частта, с която е отхвърлен искът с пр. осн. чл. 346 от ГПК вр. чл. 72, ал. 1 от ЗС, както и
евентуалният иск по чл. 74, ал. 1 от ЗС срещу втората жалбоподателка за заплащане на
сумата от 2 542, ЗЗ лв. за извършените от него подобрения в имота, в частта, с която е
уважена частично предявената искова претенция на Ж. А.. Й., действаща чрез настойника си
А.. К. Й. с пр. осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 367, 46 лв., представляваща
обезщетение за ползването на припадащата й се 1/6 ид. част от процесния недвижим имот за
периода от 12.02.2019 г. до 02.09.2020 г. Сочи, че решението в атакуваните части е
неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени съображения. Моли исковата
претенция с пр. осн. чл. 72, ал. 1 от ЗС да бъде уважена. В условие на евентуалност, ако
съдът счете, че искът е неоснователен, моли претенцията да бъде уважена на осн. чл. 74, ал.
1 от ЗС, а в условие на евентуалност – на осн. чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. Моли исковата претенция
с пр. осн. чл. 31, ал. 2 от ЗС, заявена от Ж. А.. Й., действаща чрез настойника си А.. К. Й., да
бъде отхвърлена за периода от 12.02.2019 год. до 24.06.2020 год. Претендира сторените
съдебно-деловодни разноски.
Вторият жалбоподател атакува решението в частта, в която е отхвърлена претенцията
й с пр. осн. чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на процесния недвижим имот, а Н.А. е осъден
да й заплати сумата от 5750 лева за уравнение на дела й, както и в частта, в която е
отхвърлена претенцията й с пр. осн. чл. 346 от ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС за горницата над
367,46 лева до претендираните 16800 лева, представляващи обезщетение за ползването на
припадащата й се 1/6 ид.част от процесния имот, считано от смъртта на праводателя на
жалбоподателката през 1995 год. до 12.02.2019 год. (по 1200 лева годишен наем). Оспорва
изводите по назначените пред първоинстанционния съд съдебно технически експертизи.
Претендира сторените от нея съдебно-деловодни разноски като оценява същите на 120000
лева.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. А.. М., действащ чрез
процесуалния си представител адв. Г.К., Адвокатска колегия – гр. С.. Изтъкват се доводи,
съобразно които счита решението в атакуваните от втората жалбоподателка части за
правилно и законосъобразно, а въззивната жалба за неоснователна. Моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в тези части.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на
обжалване акт, от лица, имащи правен интерес да обжалват първоинстанционното решение,
поради което се явяват допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
2
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК
въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и
трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г.
о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Срещу решението в частта, в която съдът на осн. чл. 349, ал. 3 от ГПК е осъдил Н. А..
М. да заплати на Ф. А.. М. сумата от 5750 лева – за уравняване на дела му не е депозирана
въззивна жалба от заинтересуваното лице, поради което в тази част решението е влязло в
законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Производството е за съдебна делба във фазата на извършването й.
С влязло в сила Решение № 239/ 17.07.2019 год. по гр. дело № 1354/ 2018 год. по описа
на Районен съд – Н.П., ул. № е допусната делба на следниясъсобствен по наследство
недвижим имот, представляващ: дворно място с построените в него полумасивна жилищна
сграда, лятна кухня и стопанска постройка, цялото (застроено и незастроено) с площ от 1123
кв.метра, за което е отреден УПИ VІ-789 от квартал 105 по плана на с. Т.И., обл. Ш., ул. №,
общ. К., обл. Ш., при граници и съседи: улица, УПИ VІІ-788 и УПИ V-791, при квоти: за Н.
А.. М. – 4/6 ид.части, за Ф. А.. М. – 1/6 ид.част и за Ж. А.. Й. – 1/6 ид.част.
Относно поделяемостта на имота и неговата пазарна стойност, както и каква е
стойността на извършените от ищеца подобрения, по делото пред първата инстанция във
втората фаза на делбата са допуснати и проведени 2 съдебно-техническа експертизи.От
заключението на първата СТЕ се установява, че пазарната стойност на имота възлиза на
34500 лева. Вещото лице е посочило, че процесният имот не подлежи на фактическа делба и
обособяване на нов проектен УПИ, тъй като лицето на имота не отговаря на техническите
изисквания по ЗУТ за лице минимум 12,80 метра към улица с тротоар, поради застроения
общ жилищен дял и достъпност. Допълнило е, че сградата е с един етаж и не може да бъде
обособена и разделена като двуфамилна сграда. Същата следва да остане като еднофамилна.
Експертът е посочил извършените в имота подобрения, а именно: съществуващата
стопанска сграда е увеличена от 32 на 112 кв.метра; изградена е нова баня; нов навес за
кухня в груб строеж с масивна трикрилна врата към улицата с площ 41 кв.метра, покрит с
ондулинови пана; подновена е външната тоалетна; в североизточната част е изградена
септична яма; в имота са засадени 3 млади овощни дръвчета; подменени са 7 броя врати;
3
подменени са 6 броя прозорци; изградена е плътна оградас дължина 12 метра за защита от
животни; поставени са 5 броя тавани с подшивка с обща площ от 58 кв.метра в основното
жилище; поставени са 7,6 кв.метра фаянс и 24,60 кв.метра теракот в основното жилище.
След преценка на направените в имота подобрения, вещото лице е достигнало до извод, че
същите са на стойност общо 14830 лева като е посочило стойността на всяко едно от
подобренията по пера. Същата е и стойността на увеличението на имота. Посочило е, че без
извършените подобрения, стойността на имота би възлизала на 19670 лева.
По делото е назначена допълнителна СТЕ, вещото лице по която установява, че при
повторното си посещение на място са направени допълнителни подобрения – гипсова
шпакловка 94 кв.метра и гипсокартон 42 кв.метра. Експертът е пресметнал общата стойност
на извършените подобрения (посочени и по пера) в размер на 14828,60 лева. Стойността на
допълнително установените подобрения е 425,40 лева. Т.е. общата стойност на
пособренията възлиза на 15254 лева, колкото е и увеличената стойност на имота. Вещото
лице е посочило, че стойността на имота преди подобренията е била 19246 лева, пазарната
стойност на имота към датата на изготвяне на експертизата е 34500 лева. Експертът е
достигнал до извод, че стойността на предполагаемия трайно реализиран чист годишен наем
на делбения имот възлиза на 1449,84 лева. За 1/6 ид.част изчислява месечен наем в размер
на 20,14 лева, респ. годишен наем – 241,64 лева.
Видно от приложения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 10.11.1995 год. с нотариална заверка на подписите № 149 от 14.11.1995 год. на кметство
с. Т.И., обл. Ш., ул. №, обл. Ш., сключен между общия наследодател на страните – А.М.Х.,
от една страна в качеството му на продавач на процесния делбен недвижим имот и Н. А..
М., в качеството му на купувач.
Видно от представеното Удостоверение за декларирани данни на Н. А.. М., изд. от
Община К. (по данни на общината, актуални към 24.08.2020 год.), деклараторът не
притежава движимо и друго недвижимо имущество.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на водените от
ищцовата страна свидетели – свид. Х.И. и свид. Г. М., съпруга на ищеца. Свид. И. излага, че
къщата е построена през 1961 год. Показанията и на двамата свидетели са еднопосочни по
въпроса кой се е грижил за общия наследодател и кога е починал същият. И двамата сочат,
че бащата на страните се разболял и за него дошли да се грижат Н. и семейството му до
смъртта му през 1995 год. като и към настоящия момент семейството обитава имота.Свид.
М. заявява, чев процесния имот заживяла от 1987год., когато се омъжила за ищеца. И
двамата свидетели излагат, че подобренията са направени от самия Н. – лятната кухня, нови
порти, външна баня, разширил сайванта, поставил гипскартон натавана, подновил оградата,
засадил овощни дръвчета.Свид. И. е категоричен, че общият наследодател не е гледал
домашни животни в имота. Свид. М. пък заявява, че едва след смъртта на А.Х. започнали да
правят ремонти и гледали животни в двора (телета и крави). Свид. М. твърди, че ремонтите
4
са направени в периода от 2008 до 2015 год. Свидетелката разказва, че към 1995 год.
ответницата живеела в Н.П., ул. №, вторият ответник Ф. живеел в гр. В., а другият брат на
страните по делото – В. също живеел във В.. Сочи, че ремонтите са правени без знанието на
останалите съсобственици, тъй като ищецът и тя самата считали имота за свой, предвид
обстоятелството, че са се грижили за общия за страните наследодател дълги години.
Категорично отрича свекърва й, ответницата Ж.Й. и синът й Р.К. да са живели в имота,
откакто тя се е нанесла в него.
Представената пред първоинстанционния съд молба от Р.А.К. представлява по
съществописмени свидетелски показания, чието приемане и обсъждане е
недопустимо.Свидетелят е лице, което се призовава да даде показания относно своите
възприятия за юридически или доказателствени факти по делото.Свидетелят дава показания
само устно пред съда, по предвидения в ГПК ред, тъй като решаващият орган трябва да
придобие непосредствена представа за изложените пред него от свидетеля факти и
обстоятелства. Нормата на чл. 163, ал. 1 от ГПК предвижда задължение за свидетеля да се
яви пред съда, за да даде своите показания. Нещо повече, приложената молба е изпратена по
електронна поща на РС – Н.П., ул. № от ел. поща на ответницата Ж.Й.. Не е подписана нито
с електронен, нито с физически подпис, не е представена в оригинал, поради което
възникват съмнения досежно авторството й. Предвид всичко изложено, настоящият съдебен
състав счита, че изложените в нея обстоятелства не следва да бъдат обсъждани.
С отговора на депозираната от втората жалбоподателка въззивна жалба са представени
и приети от съда нововъзникнали по см. на чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК писмени доказателства
– Нотариален акт № 57, том 4, рег. № 3599, дело № 527 от 24.09.2020 год. по описа на
Нотариус *, рег. № * на НК, с район на действие Районен съд – Н.П., ул. № и Договор от
18.09.2020 год. по чл. 108 от ЗЗД, сключен между Н. А.. М. и Ф. А.. М., от които се
установява, че вторият ответник Ф. А.. М. е дарил своята 1/6 ид.част от процесния недвижим
имот на ищеца, като му опрощава сумата, която дължи за уравнение на дела му.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира искането на ищеца за частично прекратяване на съдебното производство
спрямо Ф. А.. М. и обезсилване на първоинстанционното решение в частта, в която ищецът
е осъден да му заплати парична сума за уравняване на дела му, за неоснователно по
следните съображения:
Видно от приложените доказателства прехвърлянето на част от спорното право е
станало след постановяване на решението по втора фаза на делбеното производство, което
налага зачитане силата на пресъдено нещо на решението за допускане до делба и
извършването й между лицата, които се легитимират като собственици към датата на
неговото постановяване.Съгласно разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 3/19.12.2013 г.,
тълк.д. № 3/2013 г., ОСГК на ВКС правилото на чл. 226, ал.1 от ГПК се прилага и в
5
делбеното производство (в този см. и решение № 95/05.02.2010 г. по гр.д. № 2484/2008 г., І
г.о. на ВКС).Поради това настоящият съдебен състав намира, че делбата на имота следва да
се извърши между определените с решението по допускане на делбата съделители при
определените със същото това решение квоти. Действително, след постановяване на
решението по втората фаза на съдебна делба, третият съделител (Ф.М.) е прехвърли на
първия (Н.М.) своя дял, но липсва законово основание за изключване на прехвърлителя като
страна в производството. Неоснователно е искането за прекратяване на производството по
отношение на Ф. А.. М., както и искането за обезсилване на решението в частта касателно
дължимата от Н.М. в полза на Ф.М. парична сума за уравняване дела на последния.
По претенциите с пр. осн. чл. 349, ал. 2 от ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК ако неподеляемият имот е жилище,
всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава
друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на
останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители,
отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в
техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
Възлагателна претенция са заявили ищецът Н.М. и първата ответница Ж.Й., поради
което следва да се направи преценка дали и двамата отговарят на законоустановените
условия за възлагане на имота.
От назначената пред първоинстанционния съд СТЕ безспорно се установи, че
процесният имот е неподеляем. Жилищен е по предназначение,т.е. служи за задоволяване на
жилищни нужди и отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище (§5, т.30 ДР
на ЗУТ).
Не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че процесният
недвижим имот е придобит от страните по делото по наследство от общия им наследодател
А.М.Х. –техен баща.
Съдът намира за безспорно установено и обстоятелството, че до смъртта на общия
наследодател на 22.11.1995 год. в имота освен него са живеели само ищецът и семейството
му, които са полагали грижи за него. За да достигне до този извод, въззивният състав взе
предвид събраните по делото гласни доказателства и най-вече показанията на свид. И.,
който не е заинтересуван от изхода на делото, а и възприятията му за релевантните факти по
делото са непосредствени. Неговата къща е в съседство с процесния имот, като винаги е
живял в квартала, познавал е наследодателят на страните, познава и ищеца и съпругата му.
Категоричен е, че за А. се е грижил синът му Н. и жена му. Свидетелката М., чиито
показания съдът анализира внимателно, отчитайки евентуалната й заинтересуваност от
изхода на делото, пояснява, че са заживели в имота от 1987 год. Няма разногласия между
свидетелите, че към датата на откриване на наследството и понастоящем в имота живее
6
ищецът, заедно със семейството си като прави множество подобрения в имота. Не бяха
ангажирани доказателстваподкрепящи твърденията на ответницата Й. да е живяла в имота,
както преди, така и след смъртта на баща й. Нещо повече, в проведеното на 24.08.2020 год.
открито съдебно заседание пред РС – Н.П., ул. № същата изрично е заявила, че до 1995 год.
е живяла с мъжа си в Република Турция, а не в Република България.
Установи се от представеното по делото Удостоверение за декларирани данни, че
освен процесният недвижим имот, ищецът не разполага с друго недвижимо имущество.
Предвид изложеното, само претенцията на Н.М. за възлагане на делбения имот се
явява основателна и като такава следва да се уважи – безспорно процесният имот
енеподеляемо жилище, много преди откриване на наследството Н.М. е живял в него трайно
и постоянно и не притежава друго жилище.
Претенцията на Ж.Й. е неоснователна, доколкото не е налице третото условие за
уважаването й – не се установи същата да е живяла в имота към датата на откриване на
наследството. Напротив, тя самата опровергава това като заявява, че към този момент е
живяла в Турция.
Нормата на чл. 349, ал. 2 от ГПК предвижда, че ако делбеният имот бъде възложен
само на един от съделителите, дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот
или с пари. Доколкото няма друго имущество, което да подлежи на делба, следва да се
определи паричната равностойност на дела на останалите съделители, на които имотът не е
възложен. От заключението на вещото лице по назначената пред първоинстанционния съд
СТЕ се установява, че пазарната стойност на имота възлиза на 34500 лева, а стойността на
1/6 ид. част от имота е 5750 лева, както правилно е изчислила първата инстанция. Това е и
сумата, която Н.М. следва да заплати на всеки един от останалите съделители (Ф. А.. М. и
Ж. А.. Й.) за уравняване на дяловете им.
По претенциите с пр. осн. чл. 346 от ГПК:
В т.нар. „производство по сметки“ съделителите предявяват искания за присъждане на
вземания, които имат един срещу друг във връзка с делбената общност. Касае се за
вземания, възникнали от правоотношения, свързани с управлението, стопанисването и
използването на имотите, предмет на делбата.
Претенции по сметките са заявили ищецът Н.М. и първата ответница Ж.Й.. Н.М.
твърди, че е направил множество подобрения в имота след смъртта на общия наследодател.
Сочи, че е получил владението върху имота въз основа на сключения с общия наследодател
предварителен договор, поради което има правата по чл. 71 и 72 от ЗС (арг. от чл. 70, ал. 3
от ЗС). Ответницата от своя страна заявявапретенция за лишаване от ползуванена
съсобствения имот по чл.31, ал.2 ЗС за периода от 2005 год. до 2019 год.
7
По претенцията на ищеца:
Следва да се отбележи, че за да е налице подобрение, е необходимо фактически да е
била увеличена стойността на имота, т.е. да са направени полезни разноски (макар да не са
били необходими) - ППВС № 6/74 г., т.6. Безспорно в случая установените на място в имота
ремонти имат характер на подобрения, доколкото чрез тях фактически е била увеличена
стойността на имота (съгласно заключенията на двете СТЕ). За извършените подобрения
ищецът е представил подробни молби (л.519, 521 и 610 от делото), в които ги е описал и
доуточнил по пера и стойност, като е посочил и периода, в който са направени – от 2008 до
2015 год.(безспорно са направени след смъртта на общия наследодател). Извършените
между двете експертизи допълнителни подобрения на стойност 425,40 лева не следва да се
вземат предвид, тъй като са осъществени извън исковия период.
Съгласно константната съдебна практика подобренията увеличават стойността на
имота и сумата за тях съставлява задължение за цялата делбена маса, което трябва да бъде
понесено от всички съделители съобразно с дяловете им. Поради това съделителят, който е
извършил подобренията може да иска от другите съделители само сумата, която се припада
на техните дялове.
Отношенията във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин
в зависимост от конкретните условия, при които са извършени подобренията и от условията,
при които съсобственикът-подобрител е упражнявал фактическата власт – като държател
или владелец на правата на останалите съсобственици – ТР 85/68 г. ОСГК.
В случая ищецът основава правата си на сключен в законоустановената форма с
наследодателя предварителен договор за покупко-продажба на делбения имот, т.е. твърди да
е извършил подобренията, упражнявайки фактическата власт върху целия съсобствен имот
изключително за себе си. На тази база счита, че е без правно значение дали подобренията са
правени със или без знанието на останалите съсобственици или въпреки тяхното
противопоставяне, защото придобивайки владението върху имота въз основа на
предварителен договор със собственика – общия наследодател (чл.70, ал.3 ЗС), е приравнен
на добросъвестен подобрител и има всички вземания на добросъвестния владелец.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че доколкото от материалите по делото се
установи (а и няма спор по въпроса), че подобренията са извършени без знанието и
съгласието на другите съсобственици, правоотношенията се уреждат съобразно правилата за
водене на чужда работа без пълномощие – чл.61 ЗЗД. Отговорността е до размера на
обогатяването, т.е. по-малката стойност между вложените разноски и увеличената стойност
на имота. Това е така, тъй като останалите съсобственици се обогатяват само до размера, с
който се е увеличила стойността на дела им от съсобствената вещ.Ако разходите са по-
малки от увеличената стойност, обогатяването на останалите съсобственици е до размера на
разходите, които биха направили за подобряването на имота (в този см. Решение №
8
339/10.10.2011 г. по гр.д. № 1072/2010 г., І г.о.).
Само за пълнота следва да се отбележи, че дори да се приеме тезата на ищеца, че в
случая приложима е нормата на чл. 72, ал. 1 от ЗС, той може да иска за подобренията, които
е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта, вследствие на тези
подобрения, която съгласно заключението на експерта е равна на стойността на направените
подобрения, а именно 14830 лева, или 2471, 66 лева за 1/6 ид.част. Това е сумата, която
всеки един от останалите съделители трябва да заплати на ищеца.
По претенцията на ответницата Ж.Й.:
Съгласно чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване.
Въззивният състав споделя напълно изводите на първоинстанционния съд досежно
частичната основателност на исковата претенция, поради което на осн. чл. 272 ГПК
препраща към същите.
Трайна е съдебната практика, че устната покана по чл. 31, ал. 2 от ЗЗД е без правно
значение. Същевременно писмената покана няма нормативно въведено съдържание. Без
значение е дали поканата е нарочна или се съдържа в друг акт, най-често искова молба с
искане за заплащане на обезщетение, което произтича от личното ползване на имота от
ответника. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че обезщетението за ползване се
дължи от момента на писменото поискване за период, следващ поканата. Правилно е приел
също така, че първата покана, съдържаща се в молба от 14.12.2018 год., не е достигнала до
адресата, но втората покана (съдържаща се в молба с изх. № 978/04.02.2019 год.) е била
получена от процесуалния представител на ищеца на 12.02.2019 год. Именно от тази дата
първоинстанционният съд е приел, че се дължи обезщетението.
От заключението по назначената СТЕ се установява, че за 2020 год. месечният наем за
1/6 ид.част от имота се равнява на 20,14 лева, а за 2019 год. – на 19.34 лева. За
претендирания период ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от
374,66 лева (10мес. по 19,34 лева и 9 мес. по 20.14 лева).
Предвид изложеното, атакуваното решение следва да се отмени в частта, в която е
отхвърлен предявеният от Н.М. иск с пр. осн. чл. 346 от ГПК за сумата от 2471,66 лева, като
за останалата част до пълния предявен размер от 2542,33 лева решението, с което е
отхвърлена претенцията следва да се потвърди. Решението следва да се отмени и в частта, в
която е отхвърлена исковата претенция с пр. осн. чл. 346 от ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС за
горницата над 367,46 лева до сумата от 374,66 лева /за сумата от 7,20 лева/. В останалите
атакувани части решението като правилно и законосъобразно следва бъде потвърдено.
По разноските:
9
Съдът констатира, че първоинстанционният съд е пропуснал да събере държавна такса
на ищеца Н.М. по предявената претенция с пр.осн. чл. 346 от ГПК, вр.чл. 61 от ЗЗД. Поради
това същият следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на РС – Н.П., ул. № в
размер на 101,69 лева.
С оглед изхода на правния спор по претенцията на въззивника, насочена само срещу
Ж.Й., касателно извършените от него подобрения в делбения имот, съобразно квотата на
ответницата, в полза на Н.М. следва да се присъди сумата от 340,27 лева – разноски в
първоинстанционното производство по иска с пр.осн. чл. 346 от ГПК, вр.чл. 61 от ЗЗД.
Настоящият състав не споделя извода на районния съд, че след като ответницата е
освободена от заплащане на такси и съдебни разноски, то не дължи разноски на ищеца.
Нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК не изключва приложението на чл. 78 от ГПК.
В настоящото производство, съобразно уважената част от въззивната жалба, на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 401,52 лева, от които 73,61 лева – заплатена
държавна такса по иска и 328,36 лева – адвокатско възнаграждение.
Направените разноски за особен представител на Ж.Й. остават за сметка на НБПП.
Не следва да бъдат присъждани разноски на втората жалбоподателка Ж.Й., тъй като
липсват данни за направени от нея съдебно-деловодни разноски във връзка с
първоинстанционното и настоящото въззивно дело. Наведени са само твърдения за
направени разноски в размер на 123000 лева по всички дела, водени от ответницата пред РС
–Н.П., ул. № и ШОС, но липсват надлежни писмени доказателства, установяващи направата
им по принцип и по конкретното гр.дело.
Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260012/03.09.2020 год., постановено по гр.д. № 1354 по описа на
РС – Н.П., ул. № за 2018 год., постановено във втората фаза на съдебна делба, изменено на
осн. чл. 248 от ГПК в частта за разноските с определение № 260145 от 23.02.2021 г. по
същото гр.дело, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Н. А.. М. иск с пр. осн. чл.
346 от ГПК, вр. чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 от ЗС срещу Ж. А.. Й. за сумата до 2471,66 лева,
представляваща извършени от ищеца подобрения в съсобствения имот, съобразно квотата на
ответницата, както и в частта, в която предявеният от Ж. А.. Й. иск с пр. осн. чл. 346 от
ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС е отхвърлен за горницата над 367,46 лева до сумата от 374,66
лева /за сумата от 7,20 лева/, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн. чл. 346 от ГПК, вр. чл. 61 от ЗЗД Ж. А.. Й., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. Н.П., ул. №, ул. * №, действаща чрез настойника си А.. К. Й. да заплати
10
на Н. А.. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Т.И., обл. Ш., ул. №, обл. Ш., ул. №
сумата от 2471,66 лева, представляваща извършени от ищеца подобрения в съсобствения
имот, съобразно квотата на ответницата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 346 от ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС Н. А.. М. да заплати на Ж. А..
Й., действаща чрез настойника си А.. К. Й. още 7,20 лева – обезщетение за ползване на
целия недвижим имот от Н.М., в размер на дължимия наем, съответстващ на притежаваната
от Ж.Й. 1/6 ид.част от имота за периода от 12.02.2019 г. до 02.09.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части, с които имотът е
възложен на Н. А.. М., последният е осъден на осн. чл. 349, ал. 2 от ГПК да заплати на Ж.
А.. Й. сумата от 5750 лева за уравняване на дела й, исковата претенция с пр. осн. чл. 346 от
ГПК, вр. чл. 61 от ЗЗД от Н.М. срещу Ж. А.. Й. е отхвърлена за горницата над 2471,66 до
пълния предявен размер от 2542,33 лева, исковата претенция с пр. осн. чл. 346 от ГПК, вр.
чл. 31, ал. 2 от ЗС от Ж. А.. Й. срещу Н.М. е уважена за сумата от 367,46 лева и е отхвърлена
за горницата над 374,66 лева до пълния предявен размер от 16800 лева и са разпределени
разноските.
ОСЪЖДА Н. А.. М. да заплати по сметка на РС – Н.П., ул. № държавна такса в размер
на 101,69 лева, дължима по претенцията му по сметките с пр. осн. чл. 346 от ГПК, вр. чл. 61
от ЗЗД.
ОСЪЖДА Ж. А.. Й., действаща чрез настойника си А.. К. Й. да заплати на Н. А.. М.
сумата от 656,88 лева, от които 340,27 лева – разноски пред първата инстанция и 401,52 лева
– разноски пред въззивния съд.
В останалата необжалвана част, с която Н. А.. М. е осъден на осн. чл. 349, ал. 2 от ГПК
да заплати на Ф. А.. М. сумата от 5750 лева за уравняване на дела му и са присъдени
съдебно-деловодни разноски в тежест на Ф.М., решението е влязло в законна сила.
Решението, в частта, в която въззивният съд се е произнесъл по същество, подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11