Решение по дело №574/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 37
Дата: 16 февруари 2022 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20217100700574
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 37 / 16.02.2022 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТЕОДОРА МИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

СИЛВИЯ САНДЕВА

 

НЕЛИ КАМЕНСКА

         

        При участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.а.н.х.д. № 574/2021 год. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

        Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от ЕТ “Д.Д. – М.Д.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : с. Гурково, община Балчик, срещу решение № 41 от 16.09.2021 г. по н.а.х.д. № 92/2021 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0001187/18.12.2020 г. на директора на РД  “АА” – Варна. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на решението поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Основните възражения се свеждат до нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и неправилно определяне на извършителя на нарушението. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното постановление, както и присъждане на сторените разноски по делото.                             

        Ответникът по касационната жалба – РД „АА“ - Варна, оспорва основателността й в писмен отговор по делото и иска тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на възнаграждение за осъществено процесуално представителство съобразно чл. 37 от ЗПП. Моли съдът да се произнесе по адвокатското възнаграждение на насрещната страна при условията на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН (изм.), сега чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.     

        Представителят на ДОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на БРС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

        Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

        Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.  

        С обжалваното решение районният съд в производство по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН е потвърдил наказателно постановление № 23-0001187/18.12.2020 г.  на директора на РД “”АА” – Варна, с което на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл. 98б, т. 3 от ЗАвтПр за нарушение на чл. 56, ал. 2 от ЗАвтПр. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че нарушението е безспорно доказано и не са налице допуснати съществени процесуални нарушения или нарушение на материалния закон, които да налагат отмяната на НП.             

        Така постановеното решение е неправилно, постановено в противоречие с данните по делото и материалния закон.

В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за това, че при извършена на 15.10.2020 г. проверка е установено, че на 27.02.2020 като товародател е допуснал при товаренето масата на ППС, подробно описано в НП, да превиши допустимата максимална маса с 9200 кг. Натоварването на състава е извършено в складовата база на ЕТ “Д.Д. – М.Д.”***. Проверката на ЕТ е извършена във връзка с извършена крайпътна проверка на водача на превозното средство от 27.02.2020 г., като актът и наказателното постановление са издадени на основание АУАН № 269676/27.02.2020 г. и писмо с рег. № 11-36-192/ 02.10.2020 г. на изпълнителния директор на ИА “АА”, с което е наредено за установените случаи на претоварване да се предприемат действия за санкциониране и на товародателите.  

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 56, ал. 2 от ЗавтПр товародателят или лицето, което извършва товаренето, са длъжни да не допускат масата на натовареното пътно превозно средство да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация. В чл. 98б, т. 3 от ЗавтПр е превидена глоба или имуществена санкция от 5000 лева за товародател или лице, което извършва товаренето, ако допуснат масата на пътно превозно средство да надвиши допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация, с повече от 5 тона.         

Производството по налагане на административно наказание се развива по правилата на ЗАНН. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН предвижда забрана за образуване на административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или в рамките на една година от извършване на нарушението, като двете хипотези са алтернативни, т.е. достатъчно е дори едната от тях да е налице, за да се преклудира възможността за образуване на административнонаказателно производство.  В този смисъл е и т.1 от ТП № 1/27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г., съгласно която сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган, като съдът следи служебно за спазването им.  

Началото на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не е легално дефинирано, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато овластеният за това орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава съществува възможност компетентното лице да определи субекта на нарушението.               

От описанието на фактическата обстановка в АУАН и НП се установява, че нарушението се изразява в допускане масата на пътното превозно средство да надвиши допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация, с повече от 5 тона. По делото не е спорно, че претоварването е установено на 27.02.2020 г. по време на извършена крайпътна техническа проверка от служители на РД “АА” – Варна, при която са изискани и събрани всички превозни документи на автомобила, извършващ обществен превоз на товари. Именно въз основа на тези документи са установени лицата, участващи в натоварването, сред които и ЕТ “Д.Д. – М.Д.”, което се потвърждава както от изложените в АУАН и НП фактически обстоятелства, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели (актосъставител и свидетел по акта), които сочат единодушно, че АУАН е съставен въз основа на предишния акт и задържаните при съставянето му документи. С оглед на това следва да се приеме, че контролните органи са узнали кой е нарушителят още на 27.02.2020 г., от който момент е започнал да тече самостоятелният тримесечен срок за съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Фактът, че на 15.10.2020 г. е била извършена последваща проверка на ЕТ в изпълнение на указанията на изпълнителния директор на ИА “АА”, не променя извода, че нарушението и нарушителят са станали известни на автомобилната администрация преди това, защото по време на втората проверка не са събирани каквито и да е други доказателства за индивидуализиране на нарушителя, а само са предявени задържаните по-рано документи на търговеца. С откриването на нарушителя от контролните органи при първата проверка, е възникнало административнонаказателното правоотношение, като за служителите при втората проверка не е предвиден самостоятелен нов тримесечен срок. Обратното разбиране би довело до неоправдано толериране на виновното бездействие на контролните органи и съответно до произволно удължаване на сроковете за осъществяване на административнонаказателна отговорност противно на императивната разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че актът за установяване на административно нарушение е следвало да бъде съставен най-късно до 27.05.2020 г. Вместо това той е съставен на 15.10.2020 г., т.е. след изтичане на предвидения в закона тримесечен срок от откриване на нарушителя, погасяващ възможността за административно наказване, предвид на което не е следвало да се издава НП, а да се прекрати административнонаказателната преписка.     

Спазването на предвидените в закона срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на административнонаказателното производство, поради което пропускането им е винаги съществено процесуално нарушение и е абсолютно основание за отмяна на НП като незаконосъобразно, без да се разглежда спора по същество.  

        Като е стигнал до обратните правни изводи, приемайки, че не е изтекъл тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, защото към момента на първата проверка е била налице индиция (предположение), че се е знаел товародателят, а дори и да е изтекъл, следва да се приложи едногодишният срок от извършване на нарушението, районният съд е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго такова по същество, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление.                                              

          При този изход на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, във вр. чл. 143, ал. 1 от АПК касаторът има право на разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева съгласно представения списък и приложения към него договор за правна защита и съдействие. Заплатеното от ЕТ възнаграждение за един адвокат не е прекомерно, тъй като е определено под минимума по чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не са налице предпоставките за намалението му и следва да се присъди в пълния му размер.  

          Водим от горното, както и на основание чл. 222, ал. 1, във вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд  

                                   

Р   Е   Ш   И  :

 

        ОТМЕНЯ решение № 41/16.09.2021 г., постановено по н.а.х.д. № 92/2021 г. по описа на Районен съд - Балчик, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

        ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0001187/18.12.2020 г. на директора на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – Варна.

        ОСЪЖДА Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – Варна да заплати на ЕТ “Д.Д. – М.Д.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : с. Гурково, ***, представлявано от М.Д.Д., сумата от 480 лева, сторени разноски по делото.    

        РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: