Р Е Ш Е Н И Е
№
/ ….2023 година, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две
хиляди и двадесет и трета година, IV-
ти
касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. МАРИЯНА ШИРВАНЯН
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря ДЕНИЦА
КРЪСТЕВА и при участието на прокурора СТОЯН ЗАГОРОВ, като разгледа докладваното
от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА КАНХД № 168 по
описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба с вх. № 1147/25.01.2023 г. от Директора на Дирекция
„Обслужване“ при ТД на НАП – Варна срещу Решение № 1683/12.12.2022 г.,
постановено по АНД № 3942/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, I състав, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 660354-F-671948/05.09.2022
г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна, с което на
„Еурокоптер“ ЕООД, ЕИК *****, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 лева на основание чл. 178 от Закона за данъка върху
добавената стойност /ЗДДС/.
В
касационната жалба се поддържа, че първостепенното решение е постановено при
неправилно приложение на материалния закон, при нарушение на производствените
правила и в противоречие на събраните по делото доказателства – отменителни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Счита, че при постановяване на
оспореното решение съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В
представени писмени бележки с.д. № 2074/10.02.2023 г. се поддържа изложеното в
жалбата, като се моли за отмяна на акта на Районен съд – Варна и постановяване
на решение по съществото на спора, с което да се потвърди процесното НП.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Ответникът
в касационното производство – „Еурокоптер“ ЕООД, представлявано от С.П., не се
явява и не се представлява, не изразява становище по предявената касационна
жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административният
съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се установяват от
събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките
на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на
касационната проверка, посочен в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, подадена е
от лице – страна в производството и против акт, подлежащ на касационно
оспорване.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
След
анализ и преценка на събрания по делото доказателствен материал от
първостепенния съд е приета за установена следната фактическа обстановка:
Във
връзка с подадено от дружеството заявление за задължителна регистрация била
издадена Резолюция за извършване на проверка № 032692203261567/04.08.2022 г.
След проверката на инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна било установено
наличието на основания за задължителна регистрация по реда на чл. 96 от ЗДДС, с
оглед на което бил издаден Акт за регистрация по ЗДДС, с който било разпоредено
дружеството да се регистрира по посочения закон. Установено било също така, че
срокът за подаване на заявление за регистрация е изтекъл на 02.08.2022 г., а
подаденото заявление е входирано след изтичането на този срок. С оглед
изложеното, инспектор при ТД на НАП – Варна съставил Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, който
бил връчен на лицето и подписан без възражения. Писмени възражения постъпили
впоследствие, но били преценени от наказващия орган като неоснователни.
Административнонаказващият
орган възприел фактическата обстановка в АУАН и въз основа на него издал
процесното НП, с което на основание чл. 178 от ЗДДС на „Еурокоптер“ ЕООД било
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00
лева за нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
За
да отмени НП, въззивният съд е приел, че са налице основания процесният случай
да бъде подведен под хипотезата на „маловажност“ по чл. 28 от ЗАНН. Изложени са
съображения в оспореното решение, че санкционираното дружество е просрочило
минимално задължението си за задължителна регистрация по ЗДДС и поради липсата
на други нарушения на данъчното законодателство въззивният съд е обосновал
приложението на института на маловажност по чл. 28 от ЗАНН.
Решението
е неправилно.
Съгласно
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС /в действащата при извършване на нарушението редакция/,
всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с
облагаем оборот 50 000лева или повече за период не по-дълъг от последните
12 последователни месеца преди текущия месец, в 7-дневен срок от изтичането на
данъчния период, през който е достигнало този оборот, следва да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС.
Санкционната
норма, на основание на която е наложено административно наказание за нарушение
по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е чл. 178 ЗДДС, която гласи, че данъчно
задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за
регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този
закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци,
или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 5000 лв. Нарушението се изразява в бездействие, продължаващо
от първия момент, в който е възникнало задължението за подаване на заявление,
до момента на установяване на неизпълнение на това задължение.
Настоящата
инстанция счита, че в процесния случай не следва да се прилага институтът на
маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 1/2007 г., преценката за „маловажност
на случая“ подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва
и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Извършеното
от санкционираното дружество нарушение е формално и за неговата съставомерност
не се изисква настъпването на определен резултат. Доброволното подаване на
заявлението, дори и след изтичането на 7-дневния срок, не би могло да доведе до
извод, че обществената опасност на нарушението е явно незначителна.
Съдът
приема, че административнонаказващият орган е приложил правилно санкционната
норма, като правилно е индивидуализирал наказанието и го е наложил в минималния
размер от 500 лева, вземайки предвид краткия период от време от изтичането на 7-дневния
срок по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС – в процесния случай на 02.08.2022 г. до
фактическото подаване на заявлението -03.08.2022 г. При индивидуализацията на
наказанието, наложено на „Еурокоптер“ ЕООД, административнонаказващият орган се
е съобразил с всички обстоятелства, визирани в чл. 27 от ЗАНН, поради което е
постановил правилен и законосъобразен акт.
В
процесния случай, както неправилно е приел въззивният съд, доказателствата по
делото не позволяват формирането на извод, че процесното нарушение е с по-ниска
степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на този вид нарушения. Липсват представени доказателства за
обективната невъзможност на управителя на дружеството да подаде в срок
заявлението за регистрация по ДДС, а са налице само твърдения.
При
този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от касатора за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, съобразно
с нормата на чл. 63, ал. 5, вр. с ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 37 от ЗА, вр. с чл.
27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на
производството в размер на 160 лева.
С
оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение
№ 1683/12.12.2022 г., постановено по АНД № 3942/2022 г. по описа на Районен съд
– Варна, I състав.
Вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление /НП/ № 660354-F-671948/05.09.2022
г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Варна, с което на
„Еурокоптер“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ---------- е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ за нарушение на чл.
96, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност в размер на 500
/петстотин/ лева на основание чл. 178 от Закона за данъка върху добавената
стойност.
ОСЪЖДА „Еурокоптер“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ---------- да заплати на
Национална агенция по приходите сумата от 160 /сто и шестдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............
ЧЛЕНОВЕ:
1..................
2..................