№ 777
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Георгиев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20251100605108 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
С присъда от 04.11.2024 г. по НЧХД № 10910/2020 г. Софийски районен съд /СРС/,
Наказателно отделение, 114 състав, е приел за недоказани и неоснователни двата предявени
срещу подсъдимата А. Д. Б. граждански иска и ги е отхвърлил изцяло, както следва:
- граждански иск в размер на 2500/две хиляди и петстотин/ лева, ведно със законната лихва
от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат на нанесена на 16.04.2020г. клевета чрез
изразите, съдържащи се в имейл, изпратен от нея до Ф. /Вицепрезидент на Международния
женски клуб на жените на дипломатическия корпус в България/, а именно: „Всъщност е
факт, че тя иска да унищожи IWC чрез всякакви възможни средства“; „Всички индикации
показват, че тя се опитва да унищожи клуба, преди да го напусне, да е разгласила позорно
обстоятелства за А. Д., а чрез израза „Г-жа Д. сключи договор с фирма за извършване на
одит. Въпреки това, тази фирма не е била одобрена от други членове на борда и
следователно не може да бъде приета като неутрална страна за разследване на всякакви
твърдения за незаконно присвояване на средства“ да е приписала престъпление на А. А. Д.,
и клеветата е нанесена публично, на длъжностно лице – президент на Международен
женски клуб на жените на дипломатическия корпус в България по повод службата му и е
разпространена по друг начин – по имейл и от нея са настъпили тежки последици;
- граждански иск в размер на 2500/две хиляди и петстотин/ лева, ведно със законната лихва
1
от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди в резултат на нанесена на 16.04.2020г. обида чрез
изразите, съдържащи се в имейл, изпратен от нея до Ф. /Вицепрезидент на Международния
женски клуб на жените на дипломатическия корпус в България/, а именно: „Всъщност е
факт, че тя иска да унищожи IWC чрез всякакви възможни средства“; „Всички индикации
показват, че тя се опитва да унищожи клуба, преди да го напусне“; „Г-жа Д. сключи договор
с фирма за извършване на одит. Въпреки това, тази фирма не е била одобрена от други
членове на борда и следователно не може да бъде приета като неутрална страна за
разследване на всякакви твърдения за незаконно присвояване на средства“ да е казала нещо
унизително за честта и достойнството на А. А. Д. в нейно присъствие и обидата да е
нанесена публично, на длъжностно лице – президент на Международен женски клуб на
жените на дипломатическия корпус в България по повод службата му и е разпространена по
друг начин – по имейл.
Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от повереника на частния тъжител А. Д.. С
жалбата се иска присъдата да бъде отменена като неправилна. Твърди се, че е допуснато
съществено процесуално нарушение от СРС, тъй като след като е прекратил наказателното
производство по НЧХД №10910/2020 г., 114-ти с-в с протоколно определение поради
изтекла абсолютна давност, той е следвало да се произнесе с решение по отношение на
предявените граждански искове, а не с присъда. В допълнение към жалбата, тъжителят
оспорва фактическите констатации направени от СРС, счита, че подсъдимата е била автор на
писмата и изразите и същите са клеветнически и обидни. Твърди също така, че адвокатското
възнаграждение на защитника на подсъдимата е незаконосъобразно определено и не са
представени доказателства за направено такова плащане от страна на подсъдимата. Иска се
от въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови решение, с което
да уважи предявените граждански искове.
В отговор на въззивната жалба защитникът на подсъдимата излага съображения в
противовес на тези на тъжителя и поддържа, че присъдата е правилна.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимата, на свидетели и вещи лица, както и събирането
на допълнителни доказателства.
Повереникът на частния тъжител поддържа жалбата и допълнението към нея по изложените
в тях съображения. Които излага в резюме и пред въззивния съд. Моли съда да отмени
атакуваната присъда и да постанови решение, с което да уважи гражданските искове.
Защитникът на подсъдимата оспорва въззивната жалба, с твърдение, че изложените в нея
аргументи са несъстоятелни. Счита, че присъдата на Софийски районен съд е правилна и е
постановена в съответствие със събраните по делото доказателства. Твърди, че в хода на
производството не е било доказано авторство на деянието, както и че никой от визираните
изрази не е обиден или клеветнически. Моли съда да потвърди присъдата на СРС.
2
Претендира разноски, сторени пред въззивната инстанция от подсъдимата.
Частният тъжител поддържа заявеното от неговия повереник.
Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба, както и изложените
от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Въззивната инстанция намира, че изведените от първостепенния съд фактически положения
кореспондират изцяло със събраните в хода на съдебно следствие доказателства и
доказателствени средства и ги споделя изцяло. При самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимата А. Д. Б. е родена на ****г. във Великобритания. Същата е англичанка,
гражданка на Великобритания, омъжена, неосъждана, със средно образование. С разрешение
за пребиваване № ****, издадено на ****г. и ЛН ****. Същата живее в Кралство
Великобритания, гр. Саутси, ул. ****. Към 2020 година подсъдимата била член на
Международния женски клуб на жените на дипломатическия корпус в РБ – IWC. В него
членували над 100 човек, между които и свидетелките Д.Т. /администратор на клуба/, А.М. –
А., М.Ц.. От 2001г. член на клуба била и свидетелката М.Н., която към 2019г. вече бил
преустановила активната си дейност в него поради лични причини. Към 2019г. и към 2020г.
Президент на клуба бил настоящия тъжител А. А. Д., а Вицепрезидент била Ф.Ю.. В
предходен период председател на УС на клуба била подсъдимата. Счетоводното обслужване
на клуба се осъществявало от счетоводна къща, в която счетоводител била свидетелката
М.Т..
Към края на 2019г. част от членовете на клуба започнали да изпитват недоволство относно
начина, по който се ръководел клуба от тъжителя А. Д. – имало липсващи членове на
управителния съвет; започнало да се нарушава правилото членове от една националност да
не бъдат повече от 15 % и други. В този период се провела среща на членовете на клуба в
заведение „Капела Плей“, където част от членовете, между които и подсъдимата, изразили
недоволството си от президента на клуба. Стигнало се до там, че 51 % от членовете се
събрали и подписали искане до президента на клуба за свикване на общо събрание с оглед
избор на нов президент и членове на управителен съвет. Тъй като А. Д. отказала свикване на
общо събрание, членовете, които преди това подписали искането за свикване на общо
събрание, се обърнали към подсъдимата А. Б. като човек, запознат с правилата като бивш
председател на УС на клуба.
В края на 2019г. от името на Международния женски клуб на жените на дипломатическия
корпус в РБ – IWC /наричан по-долу IWC/ бил организиран Коледен благотворителен базар,
средствата от който по правило се разпределяли на различни организации. В организирането
3
на базара участвали както президента на IWC – А. Д., така и негови членове. След
приключване на базара обикновено на членовете му била изпращана информация за
събраните средства, като бил извършван и одит от лицензиран одитор. След приключване на
коледния базар за 2019г., членовете на клуба не получили информация относно събраните
средства, като отново бил извършен одит от одиторско дружество „Брейн Сторм Косулт“
ООД № 148 от регистъра по чл. 20 от ЗНФО. Този одитор бил извършил независим
финансов одит за годишни финансови отчети за 2017г., 2018г. и 2019г. на IWC.
Междувременно членовете на клуба, които поискали свикване на общо събрание, отказано
от президента А. Д., сформирали група, наречена Номинативна комисия, в които били
различни членове на женския международен клуб, включително свидетелката А.М. А..
Започнали съмнения по какъв начин се разпределят средствата. На сбирките присъствала и
свидетелката М.Н.. Председател на Номинативната комисия била А. Б., които започнали да
се събират, като след коледния базар, в началото на 2020г. започнали да водят
кореспонденция помежду си и с другите членове на клуба по повод желанието им за
промени в ръководния състав на клуба, като обикновено преди да изпратят писмата,
предназначени до членовете на клуба или до други адресати, се събирали, обсъждали какво
точно трябва да съдържа съответното писмо, след което се разбирали с подсъдимата, като
англоговоряща предвид това, че е англичанка, да оформи писмото и след като бъде
одобрено, да се изпрати на съответните адресати.
По този начин след поредната сбирка на Комитета по номинациите, било възложено на
подсъдимата да изготви от тяхно име и последната изготвила писмо, което следвало да бъде
изпратено до поддръжниците на този комитет, посолствата и ръководителите на щандове. В
комитета на номинациите разисквали какво трябва да бъде съдържанието на писмото, което
следвало да бъде оформено от подсъдимата.
С оглед на така взетото решение на номинационна комисия, подсъдимата А. Б. изготвила
следното писмо, което изпратила от своя имейл ********@*****.*** на имейла на
вицепрезидента на клуба Ф.Ю. *************@*********.***, която като представител на
клуба, имала правомощия да изпраща кореспонденция до посолствата и ръководителите на
щандовете.
Писмото било на английски и било изпратено от А. Б. до Ф.Ю. на 16.04.2020г. в 09:46ч. То
имало следното съдържание в превод на български:
Като предмет на писмото било отбелязано: Информация за нашите съмишленици
Уважаема Ф.,
Моля, бихте ли да препратили този имейл от името на цялата Номинационна комисия до
нашите съмишленици, посолствата и собствениците на щандове.
Благодаря!
С най-добри пожелания,
А. Б.
4
Председател на Номинационната комисия
Резюме:
Международният женски клуб (IWC) - София в момента е в ситуация на съдебен спор
с бившия президент А. Д..
Докато IWC няма законен и в пълен състав Изпълнителен съвет, не могат да се
разпределят средства.
Тъй като 1WC нямаше Изпълнителен съвет в пълен състав, както се изисква от
Конституцията, беше свикано извънредно Общо събрание и беше избран нов съвет с
мнозинство. Г-жа Д. обаче отрече тази регистрация в съда.
Г-жа Д. вече не подкрепя клуба 1WC, който съществува от 30 години. Всъщност, тя
изглежда е решила да унищожи IWC с всички възможни средства. За съжаление тази
ненужна правна битка оказва влияние върху нашата репутация и отношения с
общността.
Отдадените на 1WC членове работят усилено, за да възстановят клуба и да си
възвърнат доверието по почтен и законен начин.
Молим Ви да прегледате подробностите и да използвате влиянието си, за да ни
подкрепите, като поискате от г-жа Д. да подаде оставка и мирно да прехвърли 1WC на
новия Изпълнителен съвет, за да можем да продължим напред. Също така Ви молим да
откажете бъдещи отношения с г-жа Д. от името на IWC, освен ако целият
Изпълнителен съвет на IWC не участва.
Благодарим Ви за подкрепата
Препоръчваме Ви да прочетете цялото писмо по-долу за повече подробности:
Уважаеми членове и съмишленици на IWC,
Осъзнаваме, че това писмо е обширно, но проблемът с IWC е сложен.
IWC няма пълен Изпълнителен съвет, което е незаконно според устава на IWC. Беше
свикано извънредно Общо събрание. С мнозинство беше избран нов Изпълнителен съвет.
А. Д. обаче не беше избрана за президент.
Затова А. Д. и няколко съмишленици подадоха официален иск за заличаване на
регистрацията на новоизбрания Изпълнителен съвет на IWC в Търговския регистър.
Получихме Искова молба - Определение VI-21, т.д. 560/2020 на Софийски градски съд,
издадено от Софийски районен съд, вх. №: 36916/09.04.2020 г.
През това време, до новата регистрация, г-жа Д. все още е президент на IWC. Тя обаче не се
опитва по никакъв начин да помогне на членовете на клуба да продължат напред.
Всички признаци показват, че вместо да подкрепя клуба, тя се опитва по всякакъв начин да
го унищожи, преди да го напусне.
Без разрешението на други членове на съвета, г-жа Д. отмени наема на офисите на
IWC в ЦУМ и отказва на всеки член достъп до помещенията.
5
Г-жа Д. създаде ново сдружение, наречено „Международен благотворителен и бизнес
алианс, ЕИК *********, с регистриран адрес адресът на IWC, като задълженията се
плащат от легитимната организация 1WC.
В Патентно ведомство в гр. София е подадена заявка за правата за притежаване на
логото на 1WC и името на IWC.
Г-жа Д. сключи договор с фирма за извършване на финансов одит. Въпреки това, тази
фирма не беше съгласувана с други членове на съвета и следователно не може да се
разглежда като неутрална страна за разследване на всякакви твърдения за злоупотреба
с средства.
Според подстрекателските и злонамерени писма, които г-жа Д. направи публично
достояние, знаем, че тя не иска да работи с другите членове на Изпълнителния съвет.
Тя обаче не е предоставила други решения.
Сигурни сме, че вие, нашите дарители, съмишленици и доброволци, сте толкова
разочаровани от ситуацията, колкото и ние.
Бихме искали да можем да отговорим на всички ваши въпроси. От самото начало се
опитахме да намерим решение по професионален и спокоен начин без допълнително правно
участие.
Това обаче вече не е възможно. Правим всичко възможно, за да си върнем IWC, да поправим
репутацията си и да продължим напред.
След като прегледате фактите, с уважение ви молим да ни подкрепите чрез:
1. Искане г-жа Д. да подаде оставка и мирно да предаде IWC на новия Изпълнителен
съвет.
Да не продължавате никакви отношения с г-жа Д. от името на IWC, освен ако не е включен
целият Изпълнителен съвет.
Поздрави,
Номинационна комисия на IWC“
На същата дата – 16.04.2020г. в 10:16ч. Ф.Ю. препратила писмото до различни адресати,
включително членове на клуба, посолствата и собствениците на щандове, като в препратката
имало следната добавка след израза:
„Уважаема Ф.,
Моля, бихте ли да препратили този имейл от името на цялата Номинационна комисия до
нашите съмишленици, посолствата и собствениците на щандове.
Благодаря!
С най-добри пожелания,
А. Б.
Председател на Номинационната комисия“.
6
След този изрази било добавено следното съдържание:
„Моля, прочетете по-долу кратко обяснение относно трудностите, пред които сме изправени
в IWC, и как можете да ни подкрепите в намирането на решение, от което всички се
нуждаем.
Благодарим ви за отделеното време!
С най-добри пожелания,
Номинационната комисия на IWC“.
След така добавения текст следвал текста на първоначалното писмо „Резюме……“
След изпращането на писмото, А. Д. узнала за неговото съдържание, тъй като в
Международния женски клуб започнали да се обаждат от различни посолства и собственици
на щандове; спонсори, които изразявали учудване от случващото се в клуба. За тях разбрала
свидетелката Д.Т., която била администратор на клуба по това време.
След като прочела писмото, А. Д. се почувствала обидена.
В отговор същия ден изпратила писмо до комитет по номинациите по електронен път, в
което същата изразила становище, че изпратеното по-горе писмо е опит публично да се
дискредитира репутацията й и личността й, като се отправят фалшиви и подвеждащи
обвинения към нея. В писмото посочила, че ако някой от клуба продължи да разпространява
неточно и необосновани изявления, свързани с доброто й име, или ако планираното писмо
стане публично достояние, целящо оклеветяване на личността й, незабавно ще бъдат
инициирани правни действия, каквито вече били предприети срещу Ф.Ю..
През месец август 2020г. св. А.М. изпратила сигнал до Комисия за публичен надзор над
регистрираните одитори за проверка на одиторско дружество „Брейн Сторм Консулт“ ООД –
рег. № 148 от регистъра по чл. 20 от ЗНФО.
Във връзка с този сигнал било извършено разследване от страна на КПНРО, като за
резултати е била уведомена св. М. с изрично писмо. В писмото било посочено, че в резултат
на проведеното разследване е установено, че при изпълнение на ангажиментите за
независим финансов одит за годишни финансови отчети за 2017г., 2018г. и 2019г. на
Благотворителна фондация към Международен женски клуб, са допуснати някои пропуски и
несъответствия с изискванията на приложимите одиторски стандарти, за които са дадени
препоръки на дружеството.
Междувременно в клуба били получени благодарствени писма от лица, които са били
поканени на Коледния базар.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа анализ
на следните доказателствени средства и доказателства:
- гласни - обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите Д.Т., М.Т., М.Н., А.М. –
7
А., М.Ц..
- писмени - електронна кореспонденция на английски език /л. 10-11 и л. 15-17 от делото/ и в
превод на български; кореспонденция на английски /л. 125-128 от делото/ и в превод на
български език ; 2 бр. писма от КПНРО до А.М. /л. 129-131 от делото/; благодарствени писма
/л. 157-160 от делото/; определение на СГС, ТО VI-11 състав /л. 167-170/; справка за
съдимост на подсъдимата /л. 119 от делото/.
Настоящият съдебен състав намира, че при извеждане на фактическата обстановка от
районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение, като в дейността на първата инстанция по оценка на доказателствата и
доказателствените средства не се наблюдават нарушения. Изводите за релевантните
обстоятелства и факти отразяват обективната истина по делото и са формирани в точно
съответствие с информацията от събраните доказателства, като доказателственият анализ на
съда съответства на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Мотивите на първоинстанционната
присъда съдържат аналитична аргументация относно това кои доказателства се кредитират и
кои не, която настоящият съдебен състав възприема като правилна и обоснована. В този
смисъл, настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира напълно с преценката на
доказателствения материал, дадена от първостепенния съд. Районният съд обстойно и
задълбочено е обсъдил доказателствата по делото, поради което въззивният съд не намира за
нужно да ги подлага на повторно обсъждане. В тази връзка е необходимо да се отчете, че
когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може
да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените
доводи в жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г. на ВКС, НК, ІІІ
Правилно първостепенният съд е преценил, че по делото не са спорни следните факти: че
към инкриминирания момент тъжителката А. Д. е била президент на Международния
женски клуб, а Ф.Ю. съответно вицепрезидент; начина, по който свидетелите са били
свързани с този клуб към 2019г. – 2020г., съответно: някои от тях членове към този период
или в предходен такъв, а за св. Тодорова, че е обслужвала счетоводно клуба; че през 2019г. в
клуба са възникнали разногласия относно начина на ръководене на клуба, като част от
членовете му са започнали да възразяват срещу неговия президент в лицето на тъжителката
Д.; че в края на 2019г. от Международния женски клуб е бил организиран благотворителен
коледен бал. Както и СРС е отбелязал, в тази насока еднопосочни сведение се съдържат в
показанията на всички разпитани свидетели, както и писмените материали.
Резонно, относно съдържанието на инкриминираната кореспонденция, съдът се позова на
приложения към тъжбата екземпляр на английски език, преведен и на български.
Въззивният съд изцяло се присъединява към доказателствения анализ на СРС относно
свидетелските показания и фактите, установени въз основа на тях относно възникналото
недоволство у част от членовете на клуба от начина на ръководене на клуба от страна на
8
тъжителката и формирането на номинационен съвет за нейното отстраняване и избиране на
нов президент и УС, обсъжданията и действията в тази връзка.
С основание и СРС е кредитирал заявеното от св. А. относно начина, по който членовете на
комитета изготвяли съдържанието на писмата, включително и конкретното – обсъждали и
решавали общо какво да е съдържанието, след което възлагали на подсъдимата да го
оформи, като англоговоряща; причината, поради която използвали вицепрезидента, за да
изпраща писмата и конкретното такова; че писмото било изпратено от името на
номинационната комисия; че след коледния базар е искала информация от за проверка на
одиторско дружество „Брейн Сторм Консулт“ ООД – рег. № 148 от регистъра по чл. 20 от
ЗНФО. Както и първият съд е посочил, в тази част показанията на свидетелката намират
подкрепа и в приобщените писмени доказателства: приложената към тъжбата електронна
кореспонденция на английски език /л. 10-11 и л. 15-17 от делото/, както и превода на същата,
извършен от „Диалог Плюс“ /л. 142-144 и л.147-149 от делото/, както и 2 бр. писма от
КПНРО до А.М. /л. 129-131 от делото/ с които същата е била уведомена относно проверката,
извършена на одитора, извършил одита на клуба и през 2019г.
В този смисъл, правилно е преценено, че писмото е резултат от усилията на множество лица/
т.нар. номинационна комисия/ и отразява тяхната воля, като сред тях е била и подсъдимата.
Доказва се, както и СРС е възприел, че именно подсъдимата е изготвила и изпратила
писмото.
Правилно и съдът е приел, че след получаването на писмото по електронната поща от страна
на Ф.Ю., последната го е изпратила на множеството адресати, между които членове на
клуба, собственици на щандове и спонсори, доколкото в свидетелските показния се
съдържат еднопосочни сведения, че са получени както от свидетелите, така и от други
членове, спонсори и пр.
Споделя се посоченото от първостепенния съд, че следва да се ценят обясненията на
подсъдимата, а именно: че е била член на клуба на жените; кой е нейния имейл; че е
изпратила писмото на Ф.Ю. – вицепрезидент; че авторите са повече лица; че писмото е от
името на номинационния комитет, тъй като те намират подкрепа в показанията на
свидетелите М.Н. и А.М. – А., а така също и в писмените доказателства: конкретната
кореспонденция, която е инкриминирана с тъжбата и коментирана по-горе в мотивите на
съда.
Основателно и районният съд е отбелязал, че обстоятелството, че подсъдимата е отказала да
отговаря на някои от въпросите, зададени от повереника, не следва да се тълкува във нейна
вреда, доколкото даването на обяснения е нейно право, а не задължение.
Правилно СРС е кредитирал и следните писмени доказателства: кореспонденция на
английски и превод на български език /л. 125-128 от делото/; благодарствени писма /л. 157-
160 от делото/, както и не ползвал следните: списък с контактите на посланиците и
членовете на клуба /л. 18-21 от делото/ и кореспонденция, съдържаща се на л. 22-25 от
делото/; Определение на СГС по т.д. № 1325/2022г. /л. 167-170 от делото/, тъй като същите
9
са неотносими към предмета на делото.
С основание не е кредитирал приобщените писма /л. 161-166 от делото/, доколкото върху
същите липсва дата, а и от самото им съдържание не може да се направи извод за който
период се отнасят.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
На първо място, не е налице съществено процесуално нарушение от страна на СРС, заради
произнасянето му с присъда, вместо с решение, както се поддържа с жалбата.
С протоколно определение Софийски районен съд /СРС/, Наказателно отделение, 114 състав
е прекратил наказателното производство по НЧХД № 10910/2020 г., образувано по частна
тъжба от А. Д. срещу А. Д. Б. с обвинения по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 вр. чл. 146, ал. 1 НК
и чл. 148, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 147, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК поради
изтекла абсолютна давност.
Поради това и резонно разноските, сторени от подсъдимата по делото, са възложени на
тъжителя - представеният договор за правни услуги удостоверява плащането им.
Делото е продължило във връзка с двата приети за разглеждане два граждански иска срещу
подсъдимата и съвсем правилно СРС се е произнесъл с присъда – аргумент от чл. 301, ал. 3
НПК. Впрочем без никакво значение е как е озаглавен актът на съда, а е важен смисълът му.
Предявените срещу подсъдимата и приети от първостепенния съд за съвместно разглеждане
граждански искове имат своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за
задължението и договорите /ЗЗД/. Посочената разпоредба по един общ начин вменява в
задължение на всички правни субекти да не нанасят вреда другиму- както морална, така и
материална. В синтезиран вид, елементите на сложния фактически състав на непозволеното
увреждане са следните: да бъде извършено деяние; същото да бъде противоправно и
виновно; от деянието да са настъпили вреди; да е налице пряка причинно-следствена връзка
между деянието и настъпилите вреди.
Това означава, че следва да се прецени дали деянията, за които подсъдимата е предадена на
съд и, за които наказателното преследване е погасено по давност и в тази връзка е
прекратено и наказателното производство, съставляват принципно престъпленията обида и
клевета респ. дали е налице деликт.
За разлика от контролираната съдебна инстанция, настояща приема, че се установява
авторството на деянията от страна на подсъдимата. СРС е приел, че тъй като, подсъдимата е
изготвила и изпратила писмо, чието съдържание е следствие на решение на всички лица,
които са участвали в т.нар. номинационен комитет, като единствено на подсъдимата е било
възложено неговото формално изготвяне и изпращане, то тя не е негов автор.
В случая обаче, подсъдимата не е била само технически изпълнител, който е написал текста
на писмото и го е изпратил. То е отразявало и нейната воля, тъй като тя е била член на този
10
комитет. Поради това, с изготвянето му и изпращането му, тя е станала и негов автор.
Правилно обаче, при така установената фактическа обстановка, първостепенният съд е
направил и правилни правни изводи за това, че двете деяния не осъществяват обективните
признаци на престъпленията обида и клевета. Това е така, защото изразите не са нито
обидни, нито клеветнически. СРС е изложил подробни мотиви в тази връзка, които се
споделят изцяло от въззивния съд и е безпредметно да се повтарят.
Както и първата инстанция е посочила, изразите: „Всъщност, тя изглежда е решила да
унищожи IWC с всички възможни средства“. „Всички признаци показват, че вместо да
подкрепя клуба, тя се опитва по всякакъв начин да го унищожи, преди да го напусне“, „… и
следователно не може да се разглежда като неутрална страна за разследване на всякакви
твърдения за злоупотреба с средства.“ представляват изказване на мнение за начина, по
който се ръководи клуба, а не са с обиден характер.
СГС се съгласява и с доводите, че изразите „Г-жа Д. сключи договор с фирма за извършване
на финансов одит“ и „Въпреки това, тази фирма не беше съгласувана с други членове на
съвета…“ са твърдение за факти, който подлежат на проверка и не са обидни.
Тези изрази не съставляват и позорящо обстоятелство, нито пък съдържат данни за
престъпление, че да се приеме, че с тях се приписва такова.
Достигайки до извод, че инкриминираните изрази не са с обиден и клеветнически характер,
СРС правилно е приложил правото и е заключил, че не е налице от обективна страна деяния
обида и клевета.
Това прави ненужен коментар на квалифициращите признаци и субективната страна на
деянията.
С оглед горното, напълно верен е и изводът, че не е налице деликт, който да поражда и
отговорността по реда на чл. 45 ЗЗД и правилно е преценено, че двете предявени претенции
не са основателни и следва да бъдат отхвърлени.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, подсъдимата има право на
разноски. Пред настоящата съдебна инстанция защитата на подсъдимата е представила
договор за правна защита и съдействие, видно от който подсъдимата е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева и иска присъждането им. Поради изложеното и
предвид изхода на наказателното производство, частният тъжител следва да бъде осъдена да
й заплати посочената сума.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейната отмяна, поради което и с оглед изложените съображения
11
същата следва да потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 114 състав
04.11.2024 г. ., постановена по НЧХД № 10910/2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал.1 от НПК частния тъжител А. А. Д. да заплати на
подсъдимата А. Д. Б. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство в размер на 1000 лева.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12