Решение по дело №1521/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/.

Образувано е по жалба от Р. Т. Х. от гр. Варна, подадена чрез адв. М. Н., срещу Експертно решение (ЕР) № 90920 от заседание 082 от 06.06.2023 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и сърдечносъдови заболявания /ССЗ/, с което е потвърдено ЕР № 91913 от 07.12.2022 г. на І състав на ТЕЛК към МБАЛ „Св. А.“, гр. Варна, като според последното е дадена оценка на оспорващата „работоспособен“ и не е определен % трайна неработоспособност /т.н.р./.

Експертното решение на НЕЛК се оспорва с доводи за неговата материална незаконосъобразност. Твърди се, че с него неправилно е дадена оценка, че освидетелстваното лице е работоспособно. Сочи се, че тази оценка не се основава на подробна клинико-експертна анамнеза и задълбочен клиничен анализ, които да дават представа за функционалното състояние на заболелия орган и на организма на освидетелстваното лице като цяло. Посочва се, че онкологичното заболяване на освидетелстваната, макар и установено в ранен стадий, е било с такъв интензитет, който е наложил отстраняване на заболелия орган. Макар оперативната намеса да е била преди повече от 5 години и да липсват данни за рецидив на заболяването или на дисеминация, това състояние на организма, според оспорващата, не може да се определи като саниране на заболяването по смисъла на т. 7, р. ХІІ от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, тъй като заболелият орган е бил изцяло премахнат. Позовава се на забележката към т. 7 от Раздел ХІІ на НМЕ, съгласно която при такава хипотеза - липса на данни за рецидив и дисеминация, всички онкологични заболявания след петата година се оценяват с 50% трайно намалена работоспособност, което в случая не е съобразено от ответника. В допълнение се посочва, че в ЕР на ТЕЛК от 2012 г., 2013 г. и от 2016 г. за водеща диагноза е посочено „Злокачествено образувание на шийката на матката“, което според Международната класификация на болестите /МКБ/ е с кодов индекс „С53“, характеризиращ заболяването като онкологично, а в оспорения административен акт заболяването на Р. Х. е обозначено с код „D06“. Иска се от съда да отмени оспореното ЕР на НЕЛК и да върне на НЕЛК преписката за ново произнасяне. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващата. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/.

Ответникът – Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/ - София, с молба от надлежно упълномощен процесуален представител изразява становище по хода на делото, по доказателствата и по същество на правния спор. Настоява се, че жалбата е неоснователна и недоказана. Посочва се, че оспореното ЕР на НЕЛК е постановено при спазване на установения ред и условия за извършване на експертизата на временно намалената работоспособност, съгласно разпоредбите на чл. 101 – чл. 113 от ЗЗ, Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ), НМЕ и АПК. Изтъква се, че актът е издаден при спазване разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ от комисия в легитимен състав от специалисти по хирургични, ортопедични и сърдечносъдови заболявания при НЕЛК, за чиято компетентност са представени доказателства. Спазени са и разпоредбите на чл. 50 и чл. 51, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ – крайните изводи на органа се основават на приложената към административната преписка медицинска и друга документация, а в акта органът е изложил подробни мотиви, обосноваващи крайното му заключение. Пояснява, че в оспореното ЕР на НЕЛК правилно е определен кодът на заболяването на оспорващата като „D06 Карцином „in situ“ на шийката на матката“, което заболяване попада в т. 7, раздел ХІІ на Част 8-ма от НМЕ. По същия начин кодът на заболяването е вписан и в предходно ЕР на НЕЛК № 0246 от 17.03.2017 г., като в проведения съдебен контрол относно неговата законосъобразност този начин на кодиране на заболяването не е бил предмет на спора. С молби, приложени на л. 68–70 и л. 90–100 от делото ответникът излага подробни доводи за правилност на оценката на трайно намалената работоспособност на оспорващата предвид конкретната специфика на нейното заболяване. Искането е жалбата да се отхвърли. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на 150 лева.

Заинтересованата страна – Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Варна с депозирани по електронен път в хода на производството писма (с.д. № 12140/22.08.2023 г., с.д. № 13115/18.09.2023 г. и с.д. № 1035/23.01.2024 г.), изразява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане до съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на заинтересованата страна. Алтернативно възразява срещу размера на претендираното от процесуалния представител на оспорващата адвокатско възнаграждение.

Останалите заинтересовани страни – Регионалната дирекция за социално подпомагане – Варна и Агенцията за хора с увреждания, не изразяват становище по съществото на повдигнатия правен спор.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съдържащи се в Медицинското експертно досие (МЕД) на оспорващата, заключенията по извършените две съдебно-медицински експертизи (СМЕ), доказателствата за компетентността на членовете на специализирания състав на НЕЛК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорващата Р. Т. Х. е оперирана през април 2011 г. по повод кистозна формация на десния яйчник. След хистологично изследване е установено злокачествено заболяване на маточната шийка, карцином „инситу“ (in situ – лат.) и при тези показатели през м. 06.2011 г. е осъществена нова хирургична интервенция – тотална хистеректомия, без аднексите. Диагнозата „Ca colli in situ 0/ІІІ“ е установена от Специализирана болница за активно лечение по акушерство и гинекология „Света Марина“, гр. Плевен. За посочените хирургични интервенции през 2011 г. са издадени две епикризи - от 26.04.2011 и 20.06.2011 г. /л.8-9 от МЕД на пациента/. Не е провеждана следоперативна лъче- и химиотерапия.

С медицинско направление № 18/17.10.2011 г. освидетелстваната е насочена към ТЕЛК за придобиване на група инвалидност, с диагноза „Рак на шийката на матката „in situ“ /л. 21 от МЕД/. С ЕР № 0174 от заседание 010 от 24.01.2012 г. на ТЕЛК за общи заболявания гр. Варна, І-ви състав при МБАЛ „Света А.“ – Варна е дадена оценка на работоспособността на оспорващата 90% т.н.р. със срок от две години - 01.01.2014 г., с водеща диагноза „Злокачествено новообразувание на шийката на матката“, което е отбелязано с код по МКБ С53.0 /л.37 от МЕД/. Според становището на Специализирания състав по хирургични, ортопедични и СС-заболявания на НЕЛК (л. 99 – 100 от делото), това първо ЕР е в нарушение на чл. 63, ал.1 от НМЕ онкологичното заболяване на оспорващата е интерпретирано като „Злокачествено новообразувание на шийката на матката с код по МКБ С53.0, отнесено неправилно по т. 2, раздел ХІ на част 8-ма от НМЕ, която визира „Малигнен злокачествен инвазивен тумор на матката или маточната шийка в първите 5 години“.

С последващо ЕР № 3450 от заседание 160 от 11.12.2013 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света А.“ е определена оценка на работоспособността на оспорващата от 74% т.н.р. за срок от три години - до 01.12.2016 година. Като водеща диагноза отново е посочено „Злокачествено новообразувание на шийката на матката“ с код по МКБ С53.0 /л.39 от МЕД/. Общо заболяване „Са коли утери. Състояние следоперативно лечение“.

На 28.11.2016 г. оспорващата е преосвидетелствана. ТЕЛК е постановил ново ЕР № 3293 /л. 44 от МЕД/ от негово заседание 148, като освидетелстваното лице е определено като „работоспособен“, с водеща диагноза „Злокачествено новообразувание на шийката на матката“ с код по МКБ С53.0. В ЕР е посочено, че е извършено оперативно лечение по повод неоколи утери ин ситу с 5-годишна давност, което не обуславя % т.н.р. Недоволна от последното ЕР на ТЕЛК Х. предприема оспорването му пред НЕЛК. Производството по чл. 112 от ЗЗ приключва с ЕР № 0246 от 49 заседание на НЕЛК от 17.03.2017 г., с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК, като водещата диагноза - „Карцином „in situ“ на шийката на матката – ензоцервикс“, е отбелязана с код D06.+. Като общо заболяване е вписано “Състояние след лапароскопска тотална хистеректомия без аднексите по повод карцином “in situ“ на маточната шийка (2011 г.).“

С Решение № 694 от 29.03.2018 г. по адм. дело № 1638/2017 г. на АдмС - Варна ЕР на НЕЛК е отменено като незаконосъобразно и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Решението на АдмС- Варна е потвърдено с Решение № 12635 от 18.10.2018 г. по адм. дело № 6283/2018 г. на ВАС.

При повторното произнасяне на НЕЛК е издадено ЕР № 150 от заседание № 19 на органа от 28.01.2019 г. (л. 60 от МЕД), с което на оспорващата е определена 50% т.н.р. по забележка от раздел ХІІ на част 8 от НМЕ, с водеща диагноза „Карцином „in situ“ на шийката на матката – ендоцервикс“, отбелязана с код D06.1. Като общо заболяване е вписано “Състояние след лапароскопска тотална хистеректомия без аднексите по повод карцином “in situ“ на маточната шийка (2011 г.)“. Решението е издадено за срок от 3 години – до 01.11.2019 г.

На 04.11.2019 г. е издадено ново ЕР № 3118 на ТЕЛК при МБАЛ „Света Анна“ – Варна, валидно до края на определения от НЕЛК 3-годишен срок - до 01.11.2022 година. В него отново водещата диагноза „Екзоцервикс“ е отбелязана с код по МКБ D06.1. Определен е същият процент т.н.р. (50%) за общо заболяване „Карцином на шийката на матката „ин ситу“ хистеректомия“.

 

На 07.12.2022 г. ТЕЛК – І състав при МБАЛ „Света Анна“ – Варна, след провеждане на съответната процедура, постановява ЕР № 91913 (л. 71 от МЕД). В него е дадена оценка на здравословното състояние на Х. с код 1 – „работоспособна“. Водещата диагноза е „Ендоцервикс“, код по МКБ D06.1. Мотивите са, че състоянието е след тотална лапароскопска хистеректомия без аднекси по повод карцином „ин ситу“ на маточната шийка (08.06.2011 г.) без данни за рецидив и дисеминация, надвишаваща 1 година, поради което не е определен % т.н.р., код D06.0 по част 8, раздел ХІІ, т.7 от НМЕ.

След обжалване на това последно ЕР по административен ред пред НЕЛК е постановено оспореното в настоящото съдебно производство ЕР № 90920 от заседание 82 на НЕЛК от 06.06.2023 г., с което ЕР № 91913 от 07.12.2022 г. на ТЕЛК е изцяло потвърдено. Заключението на НЕЛК е, че водещата диагноза е „Ендоцервикс“, с код по МКБ D06.0 „Карцином „ин ситу“ на маточната шийка, състояние след тотална лапароскопска хистеректомия без аднекси (м. 06.2011 г.) без данни за рецидив и дисеминация с давност над 1 година по смисъла на т. 7, раздел ХІІ на част 8-ма от НМЕ – 0% т.н.р.

 

За установяване на относимите към спора факти по делото е допуснато извършването на съдебно-медицинска експертиза, както и повторна такава. Заключенията на вещите лица съдът напълно възприема за достоверни като дадени обективно и компетентно. На двамата експерти е поставена задача да отговорят на едни и същи въпроси (1. Заболяванията и диагнозата на оспорващата към коя отправна точка/точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане по Приложение № 1 към чл. 63 НМЕ (в редакция, действаща към 07.12.2022 г. и 06.06.2023 г.) се отнасят?; 2. Водещата диагноза на оспорващата към кой кодов индекс по Международната класификация на болестите се отнася? С 53, D 06 или друг?)

И двамата експерти са категорични в заключението си, че заболяването и диагнозата на оспорващата се отнасят към част 8 „Хирургични заболявания“ от приложение № 1 към НМЕ, в Раздел ХІІ, т. 7 (Изм. – ДВ, бр. 59 от 2021 г., в сила от 16.07.2021 г.), като за злокачествени заболявания „in situ“, код D по МКБ са предвидени 50% т.н.р., но само за една година след санирането.

Непрекъснатите изменения на кодовете в МКБ към СЗО, вещото лице М., обяснява с развитието на науката медицина, като се дава възможност болестите да бъдат диференцирани във все повече на брой групи, в зависимост от спецификите на заболяванията и особеностите на отделните случаи. С повторното заключение вещото лице доц. д-р Ст. С. пояснява и заявява при изслушването му от съда подобно защо заболяването на оспорващата не попада в т. 2 „Малигнен тумор на матката или маточната шийка“ от част 8 „Хирургични заболявания“, Раздел ХІ – „Женски полови органи“, за което заболяване е предвидено и след 5-тата година след операцията 50% т.н.р., с пожизнен срок. Вещото лице по повторната експертиза заявява, че при малигнения тумор е налице проникване в съседните тъкани, докато туморът ин ситу е „капсулован“ и няма засягане/експанзия/инвазиране на съседни тъкани. Експертът доц. д-р С. посочва, че при операцията на оспорващата през 2011 г. е извършена обикновена лапароскопска хистеректомия без аднексите, а самата операция е извършена от екип от водещи онкогинеколози за страната и е преценена от тях като достатъчна терапия по национални и световни препоръки в такива случаи. Вещото лице пояснява също, че с оглед успешното лечение на пациентката, след нейното изписване от лечебното заведение същата не е насочена към онкологична комисия, а към нейния личен лекар за наблюдение, не е определяна лъче- и химиотерапия доколкото такава не е била наложителна. Това обяснява, според вещото лице доц. д-р С., и защо състоянието на оспорващата не попада в раздел ХІ на Приложение І към НМЕ. В обобщение вещото лице доц. д-р С. посочва, че дори и да се приеме, че към датата на извършване на операцията на оспорващата (2011 г.) нейното състояние правилно да е било отнесено към код по МКБ С53.0, то към датата на нейното последно преосвидетелстване нейното физическо и здравословно състояние не попада в хипотезите на т.2.1. от Раздел ХІ на Приложение № І към чл. 63 на НМЕ, т.е. правилно е отбелязано при последното освидетелстване с код D06.0 и е отнесено към отправна точка 7 от Раздел ХІІ на част 8 на Приложение № І.

За удостоверяване компетентността на членовете на специализирания състав към НЕЛК, постановил оспорваното ЕР от ответника са представени техните дипломи за завършено висше образование и свидетелствата им за специалност (л. 91 – 98 от делото).

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ, от надлежна страна и при наличен правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество – жалбата е неоснователна.

Оспореното ЕР № 90920/ 06.06.2023 г. на НЕЛК е обективирано в писмена форма, подписано е от вписаните в него членове на НЕЛК и изхожда от материално компетентен колективен орган.

За установяване степента на трайно намалена работоспособност на лица в трудоспособна възраст се извършва медицинска експертиза – чл. 101, ал. 1 ЗЗ, като съгласно чл. 103, ал. 4 от същия закон, експертизата на вида и степента на увреждане, и степента на трайно намалената работоспособност, се извършва от ТЕЛК и НЕЛК, а според чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ, обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи, включително освидетелстваните, срещу решенията на ТЕЛК, се правят пред НЕЛК.

Съгласно чл. 109 от ЗЗ, устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза по чл. 103 и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /РКМЕ/ се определят с правилник на Министерския съвет, какъвто е приетият с ПМС № 83 от 26.04.2010 г. - ПУОРОМЕРКМЕ. В чл. 43, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ изрично е регламентирано, че специализираните състави на НЕЛК разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК, въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение.

В чл. 101, ал. 4 и ал. 7 от ЗЗ е предвидено, че видът и степента на увреждане и степента на трайно намалена работоспособност се определят в проценти спрямо възможностите на здравия човек, като принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет. Такава е НМЕ, приетата с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн. ДВ бр. 51 от 2017 година.

Съгласно чл. 4 от НМЕ, формата и съдържанието на експертните решения и на медицинските протоколи на ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК са по образец, утвърден от министъра на здравеопазването. Спазено в случая е и изискването, установено в чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, според което НЕЛК се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. Видно от представените от ответника с молба с.д. № 12027/18.08.2023 г. доказателства (л. 90 – л. 98), оспореното ЕР е постановено от специализиран състав със специалисти от съответния профил, съгласно водещата диагноза на оспорващата, с което са изпълнени изискванията на чл. 18, ал.3 и 4 от ПУОРОМЕРКМЕ.

Оспореният акт е и надлежно мотивиран, включително с посочване на фактическите и на правните основания за издаването му, т.е. в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Съдът не констатира при извършената на основание чл. 168, ал.1 от АПК служебната проверка допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваното ЕР. Както е посочено в самото ЕР, то е постановено въз основа на медицинската документация, съдържаща се в МЕД на освидетелстваното лице, което е допустимо съгласно чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ.

 

Оспореното ЕР на НЕЛК е и в съответствие с материалноправните норми.

Съгласно чл. 63, ал. 1 от НМЕ установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1.

Към дата на постановяване на ЕР на НЕЛК - 06.06.2023 г., е приложима НМЕ в редакцията, съобразно измененията, публикувани в ДВ, бр. 10 от 31.01.2023 г., в сила от 31.01.2023 г., а към датата на ЕР № 91913/07.12.2022 г. на ТЕЛК е приложима предходната редакция на същата Наредба /ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г., в сила от 16.07.2021 г./.

Съдът съобразява и се позовава на категоричните заключения и на двете вещи лице, обуславящи извод за липсата на възможност заболяването и диагнозата на оспорващата да се отнесе към отправна точка за оценка на трайно намалена работоспособност и на вида и степента на увреждане по Приложение № І към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, която отправна точка да предвижда определяне на някакъв % т.н.р. Категорично и двете вещи лица отнасят водещата диагноза на оспорващата към кодов индекс по МКБ „D06“ и сочат, че следва да се съобразява именно т. 7 от Раздел ХІІ на част 8 на Приложение № І към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. В случая предвид годината на операцията на оспорващата – 2011 г., респ. изтеклия срок от повече от една година след санирането, НМЕ не предвижда определянето на % т.н.р.

Според и двете, посочени по-горе редакции на НМЕ състоянието на оспорващата попада сред изброените в Част 8 на Приложение № І към НМЕ, озаглавена „Хирургични заболявания“.

Още през 2011 г. специалистите от СБАЛ по акушерство и гинекология в „Св. М.“ - гр. Плевен са констатирали, че видът на откритите в организма на оспорващата нетипични клетки сочат на диагноза Ca colli uteri in situ, т.е. локализирани са на едно място, както поясняват и двете вещи лица.

Към датата на постановяване на оспореното ЕР на НЕЛК, с оглед дългия период след извършване на оперативната интервенция (12 години), освидетелстваната попада сред хипотезите на Раздел ХІІ на НМЕ (в редакция, действаща към 06.06.2023 г.) конкретно в т. 7 злокачествено заболяване "ин ситу" (код "D" по МКБ), за което са предвидени – 50%, но само за една година след санирането, а в случая са минали повече от една година от санирането.

Според действащата предходната редакция на НМЕ (ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г.), към цитираната т. 7 има забележка (която забележка е отпаднала към момента на произнасяне на НЕЛК – отм. ДВ, бр. 10/2023 г., в сила от 31.01.2023 г.), съгласно която всички онкологични заболявания, но с код "С" по МКБ, без данни за рецидив и дисеминация, при давност, надвишаваща пет години от хистологичната верификация, се оценяват с 50% (не включва карциноми "ин ситу" – код "D" по МКБ). Тоест според цитирания текст, случаите на карциноми "ин ситу", какъвто е разглежданият, и към датата на постановяване на ЕР на ТЕЛК – 07.12.2022 г., са изключени от въведеното със забележката общо правило за възможност за оценка състоянието на освидетелстваното лице с 50% т.н.р.

Както посочва и ответникът в своя молба с.д. № 12985/14.09.2023 г. (л. 68 от делото), карциномът на маточната шийка „in situ“ се възприема като нулев стадий на заболяването, защото туморните клетки са „на място“ и не инвазират стромата, което е характерна черта за злокачествените заболявания. При адекватно проведено лечение прогнозата при карцином „in situ“ е изключително благоприятна за пациента и води до неговото пълно излекуване, без опасности от рецидив и дисеминация, както е в разглеждания случай.

Доказателствата по делото, в т.ч. представеното от ответника МЕД на освидетелстваната, сочат, че през 2011 г. нейното лечение е проведено адекватно и успешно, поради което същата не е насочена към онкологична комисия за последващо лечение, не е провеждана допълнително както лъчетерапия, така и химиотерапия. За изтеклия период от 12 и повече години от оперативната интервенция липсват данни за каквито и да било рецидиви на заболяването. В този смисъл са и двете заключения на вещите лица, като съдът съобразява и разясненията (със заключението и при изслушването му от съда) на вещото лице, работило по повторната експертиза по отношение на това защо заболяването не попада в отправната точка 2.1 Маглинен тумор на матката или маточната шийка, Раздел ХІ на Приложение № І към чл. 63, ал. 1 от НМЕ.

Не се споделят от настоящата съдебна инстанция доводите на оспорващата, във връзка с това, че за първи път при освидетелстването през 2023 г. нейното здравословно състояние се обозначава от ТЕЛК с код по МКБ D06.0. По същия начин то е било отбелязано и в ЕР № 0246 на НЕЛК от 49 заседание на комисията от 17.03.2017 г., което ЕР е било оспорено по съдебен ред пред Административен съд – Варна, като този начин на обозначаване не е бил сред спорните въпроси по образуваното адм. дело № 1638/2017 година. Със същия код - D06.0, здравословното състояние на Х. е отбелязано и в издадените впоследствие ЕР № 150 от 28.01.2019 г. на НЕЛК и в ЕР № 3118 от 04.11.2019 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, но същите не са били оспорени от нея нито изцяло, нито в тази част.

Следва да се има предвид, че забележката към Раздел ХІІ „Хирургични болести“ е претърпяла изменение – ДВ, бр. 59 от 2021 г., в сила от 16.07.2021 г. Първоначално забележката е гласяла „при липса на данни за рецидив и дисеминация всички онкологични заболявания след петата година се оценяват с 50%“. Именно при действието на тази редакция на НМЕ е прието по адм. д. № 1638/2017 г. на АдмС - Варна (решението, по което е оставено в сила от ВАС), че за онкологичното заболяване на оспорващата е приложима отправна точка 7, част ХІІ от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. Към момента обаче на постановяване на ЕР на ТЕЛК - от 07.12.2022 г., действащата редакция на НМЕ по отношение на въпросната забележка (изм. ДВ, бр. 59/2021 г.) обуславя приложимостта й само за всички заболявания с код „С“ по МКБ и изрично изключва карциноми „ин ситу“ – код „D“ по МКБ. Освен това, както вече се посочи, към момента на издаване на ЕР на НЕЛК – 06.06.2023 г., забележката е и изцяло отменена – ДВ, бр. 10/2023 г., в сила от 31.01.2023 г. Тоест според приложимата в случая редакция на НМЕ за злокачествено заболяване „ин ситу“ (код „D“ по МКБ) са предвидени 50%, но само за една година след санирането – т. 7, раздел ХІІ, част 8 на Приложение № І към чл. 63, ал. 1 от НМЕ.

Предвид изложеното правилно и в съответствие с материалноправните норми с оспореното ЕР на НЕЛК е потвърдено ЕР на ТЕЛК, с което е определен 0% т.н.р. на оспорващата, като е съобразена и целта на закона.

Горното мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че оспореното ЕР на НЕЛК, Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ е законосъобразен акт, което обуславя и извод за неоснователност на жалбата.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 27в от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лв. за юрисконсулстко възнаграждение, като определеният от съда размер е с оглед представянето на писмен отговор по жалбата с подробно изложено становище по всички твърдения на оспорващата, независимо от неявяването в съдебни заседания на процесуален представител на ответника.

В същия размер – 80 лв., и на същите основание и съображения следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на заинтересованата страна - Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Варна.

 

На основание чл. 172, ал. 2 от АПК, АдмС - Варна, ХХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от Р. Т. Х. от гр. Варна срещу Експертно решение № 90920 от заседание 082 от 06.06.2023 г. на Националната експертна лекарска комисия, Специализиран състав по Хирургични, Ортопедични и ССЗ, с което е потвърдено ЕР № 91913 от 07.12.2022 г. на І състав на ТЕЛК към МБАЛ „Св. А.“, гр. Варна.

ОСЪЖДА Р. Т. Х. с [ЕГН], да заплати в полза на НЕЛК, [улица], сума в размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Р. Т. Х. с [ЕГН], да заплати в полза на ТП на НОИ - Варна, сума в размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му пред Върховния административен съд на РБ.