№ 1164
гр. Варна, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Д.
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Д. Гражданско дело №
20213110111929 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от КР. Й. СТ.,
ЕГН:**********, гр. ****, общ. ****, ул. "****" 24, чрез адвокат Т.П.,
съдебен адрес: гр.Варна,ул. **** 72, офис 2, против В. Г. Д., ЕГН:**********,
гр.****, общ. ****, ул.**** 21, в условията на обективно кумулативно
съединяване иск с правно основание чл.422 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че В. Г. Д., дължи на КР. Й. СТ. сума в общ
размер от 1300лв., от които сумата от 1000 лева, получена от ответника с
разписка от 02.05.2019г. като капаро за продажба на имот и сумата от 300лв.
платена допълнително на ответника през м.август 2019г., както и обезщетение
за забава в размер на законната лихвав размер на 203,89лв. за периода от
02.05.2019г./ до предявяване на вземаето, изчислена върху сумата от 1000лв.,
ведно със законната върху претендираните суми, от подаване на заявлението
в съда - 05.05.2021г., до окончателното плащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед №1512/07.05.2021 по ч.гр.дело №6461/2021г. по
описа на 49 състав ВРС.
Ищецът поддържа, че на 02.05.2019г. заплатил на ответника В. Г. Д.
сумата 1000лв., като капаро за закупуване на недвижим имот - двуетажна
къща с втори незавършен етаж и дворно място в гр.****, ул.****. Твърди, че
ответникът подписал разписка за получената сума, поемайки задължение за
1
нотариално прехвърляне собствеността на имот-земя и сграда в гр.****, след
като бъдат уредени всички документи за имота. Твърди, че три месеца по-
късно /през м.август 2019г./ е заплатил допълнително на В. Г. Д. още 300лв.,
които последния му поискал за уреждане на документи за имота, като
обяснил, че следва да бъде узаконена къщата, предмет на сделката. Твърди, че
не са определяли срок за сключване на предварителен договор, т.к. са се
споразумели, ответника да се снабди с всички документи необходими за
нотариалното прехвърляне на собствеността и след като „узакони къщата", да
покани купувача - ищеца на сделка.
Твърди, че след като близо година документите за продажбата не били
изготвени и не се сключил договор за покупко-продажба, както и
предварителен договор, поискал от ответника да върне получените суми
общо 1300лв. Твърди, че ответника отказал да ги върне. Твърди, че в тази
връзка подал жалба до РПУ ****, по която е образувано д.п. 370/2020г. и
пр.пр. 13262/2020г. на ВРП, прекратена с Постановление от 01.03.2021г., с
мотиви, че спорът е с гражданско-правен характер.
Твърди, че с получените от ищеца суми в общ размер от 1300лв.,
ответникът неоснователно се е обогатил, т.к. сумата му е платена за
закупуване на имот, а договор за продажба не се подписа и сделка не се
осъществи. Твърди, че въпреки отправените покани, ответника не му върнал
получените суми и неоснователно ги задържал, поради което подал във ВРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и било
образувано ч.гр.дело 6461/2021г. по описа на 49 състав ВРС за издаване
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Въпреки, че не са уговаряли заплащане
на обезщетение за неизпълнение, но т.к. ответника е получил 1000лв. на
02.05.2019г. срещу разписка, при неизпълнение на задължението за продажба
на имота, приема, четой му дължи и законна лихва, каквато се претендира за
периода от 02.05.2019г.-плащане на сумата с разписка, до 04.05.2019г.-
предявяване на вземането с подаване на заявление в съда, както и законна
лихва от подаване на заявлението, до окончателното плащане на
задължението.Тъй като ответникът не бил открит на адреса по местоживеене,
издадената заповед за изпълнение му е връчена при условията на чл.47, ал.5
ГПК, поради което предявява искова претенция.
В проведено открито съдебно заседание, процесуалният представител
2
на ищеца изрично уточнява, че исковата претенция касае връщане на сума,
дадена без основание по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в
който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не се
оспорва фактът на водени между страните разговори за придобиване от
ищеца на недвижим имот, като се уточнява, че ответника е предприел
съответни действия, но ищеца е решил да се откаже от сделката. Оспорва се
ответникът да е неизправна страна по сделката. Не се оспорва факта на
предадена от ищеца на ответника сума от 1000 лева, но в същото време се
твърди, че не били уточнени клаузите по евентуален договор, задълженията
на всяка от страните и срокове за изпълнението им. Твърди, че е имал
готовност да изпълни задълженията си по прехвърляне на имота, но ищецът
се отказал от сделката.
По изложените съображения приема, че основанието за даване на
капарото не е отпаднало и не се дължи връщането му.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
В хода на съдебното производство бяха представни и приети следните
писмени доказателства: разписка за получена сума, подписана от ответника;
Постановление за прекратяване на наказателнопроизводство № 13262/2020 г.,
материали по приложено ч.гр.д. № 6461/2021 г. по описа на ВРС, 49 състав;
нотариален акт №73, т.1,рег.№4403, дело №71 от 27.01.2020г.
От приложената по делото разписка се установява, че на 02.05.2019г.
ответникът В. Г. Д. удостоверява, че е получил от ищеца К.Й.С. сумата от
1000 лева, като капаро за продажба на имот. Ответникът Д. е декларирал, че
ако се откаже от сделката, се задължава да върне парите.
От приложен по делото нотариален акт №73, т.1,рег.№4403, дело №71
от 27.01.2020г. се установява, че на същата дата ищецът К.Й.С. и съпругата
му – св.Павлина Тодорова Тодорова са закупили апартамент №21, с площ от
61,97кв.м., в едно с прилежащо избено помещение от 6,37кв.м., находящ се в
гр.Девня, ул.“Кап.Петко войвода“, бл.17, вх.Б, ет.2 от трето – неучастващо в
делото лице, за сумата от 6000 лева.
3
По искане на страните бяха допуснати гласни доказателства.
В полза на ищеца бе разпитан св.Павлина Тодорова Тодорова /съпруга
на ищеца/. Обещава да говори истината. В показанията си св.Тодорова
заявява, че разбрали от сестрата на ищеца, че някакъв човек на име Васил
продава къща за 40 хиляди лв. в гр.****. Тъй като разполагали със средства,
проявили интерес към сделка. Ищецът се обадил по телефона на този Васил –
отв.Д. и си уговорили среща. Срещнали се с него и той ги завел до къщата, за
която ставало дума. Свидетелката и ищецът харесали къщата. Ответникът
отворил входната врата и им показал първия етаж от нея. Освен това харесали
и двора. Ответникът - Васил им казал, че къщата е на сина му и я продава.
Тъй като ищецът и свидетелката харесали къщата се разбрали, че искат да я
купят. Ответникът им отговорил, че трябва да оставят някакво капаро и те се
съгласили. Отишли до кметството в гр.**** и там ищецът дал на ответника
капаро в размер на 1000лв. и изготвили разписка за сумата. Твърди, че на
втория или третия ден трябвало да отидат и да прехвърлят имота, но се
оказало, че имота не бил на ответника, а на негов роднина. Обадили се на
ответника и той им казал да изчакат собствениците да се върнат от Англия.
Оказало се, че къщата не е на сина на ответника, а на техен роднина, който
бил в Англия. Заявява, че ответникът казал на ищеца, че нещо по къщата не
било както трябва, нещо метрите не отговаряли и трябвало да отидат в ****
да наемат геодезист. Твърди, че ищецът й споделил, че ответникът поискал от
ищеца 300 лв. и той му дал защото имало нещо незаконно. Заявява, че
изчакали до м. септември да дойдат собствениците и след като пристигнали, с
ищеца отишли и се срещнали с тях. Излязъл някакъв мъж и казал, че жена му
имала запор и трябвало Васил да плати запора и тогава ще стане
прехвърлянето. Не знае кой е този човек, който се представил за собственик,
не знае името му, както и дали действително е собственик на къщата, но като
отишли там, той излязъл от къщата. Жена му имала някакви мебели купени и
станал запор на къщата и не можела да се продаде къщата докато не се плати
запора на жена му. Жена му се казвала ****. Този човек, който се представил
за собственик искал още 2000лв., за да се вдигне запора, иначе нямало да
прехвърли къщата. Трябвало да плащат на Васил, а на собственика запора и
тогава собственика, щял да се съгласи да прехвърли къщата. Те заявили, че
ще платят и казали на отв.Васил да намали цената с тези 2000 хил.лева от тези
40 хил., но той не се съгласил. Отв. Васил казал, ще събере парите да плати
4
запора на другия и те чакали, но нищо не се случило. Разбрали, че имат
някакви роднински проблеми по между си. Минало доста време и ищецът
казал, че ще отидат да си вземат парите от капарото. Ходили да си искат
парите от Васил, той им казвал „днеска брат, утре брат“, обещал да ги върне
тези 1300 лв. Заявява, че е ходила 5 - 6 пъти до дома на Васил и накрая Васил
казал на ищеца „прави каквото щеш, аз не мога да ти дам пари“. Това, че няма
да ги връща станало ясно през декември месец същата година. Заявява, че
през м.януари 2020г. са закупили друг имот в гр.Девня.
В полза на ответника бе разпитан св. **** Д. /брат на ответника,
обещава да говори истината/. Свидетелят заявява, че една вечер бил при брат
си на гости в село и той му казал, че продава къщата на сина си. Казал му, че
ищеца Красимир му дал 1000 лв. и направили някакъв документ в общината
за къщата. Заявява, че имота е в **** на ул.“Вихрен“8. Заявява, че това била
къща на сина на ответника – ****, който е женен и живе във Франция.
Заявява, че **** и семейството му живеят в тази къща и георги знаел, че баща
му – отв.Д. продава къщата. Ответникът му бил казал, че **** иска да
продава къщата. Заявява, че къщата е оранжева има един етаж и горе тавански
стаи. Заявява, че **** бил купил къщата от свой комшия, който се казва ****,
но в същото време не знае дали **** е прехвърлил документално
собствеността на ****. Когато я купил къщата била готова. Съпругата на този
слави се казвала ****. **** си купил друга къща, която била зад тази, която
продал на ****. В момента **** и семейството му също живеели във
Франция.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният специален положителен установителен иск от ищеца С.
против ответника Д. е с правно основание чл. 422, ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК
и чл. 86,ал.1 ЗЗД и с него ищецът цели да установи и докаже, че ответникът
му дължи сумата от 1300 лева в едно със законната лихва върху тази главница
– получена от Д. срещу разписка без основание сума за покупко-продажба на
имот, както и обезщетение за забава в размер от 203,89 лв. Ищецът твърди, че
исковата претенция касае връщане на сума, дадена без основание по чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД полученото при
5
първоначална липса на основание подлежи на връщане. За успешното
провеждане на иск с посоченото основание ищецът следва да докаже факта на
имуществено разместване между него и ответника, което в процесния случай
означава реалното плащане на търсената сума. На второ място при
твърденията за пред договорни отношения ищецът следва да установи
планираното основание, с оглед на което е извършено имущественото
разместване. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД изисква
предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. От
значение е моментът на получаване на облагата, тъй като именно към този
момент трябва да е липсвало основание. Началната липса на основание за
преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго, ще е налице във всички случаи, когато не е налице валиден
юридически факт за получаването на определена имуществена облага, или
въз основа на нищожен акт, или предаването на имуществена ценност е
извършено след прогласяване унищожаемостта на сделката. Когато
предаването на имуществената ценност е станало преди унищожаването на
сделката, основанието е отпаднало с обратна сила и ще е налице третия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Неоснователно обогатяване по
смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ще е налице и в случаите, когато се
касае за плащане на задължение след неговото погасяване. В настоящото
производство ищецът не релевира доводи за нищожност на облигационната
обвързаност съгласно издадената от ответника разписка за получаване на
капаро в размер на 1000лв.
Доколкото ищецът излага твърдения, че несбъдването на основанието е
поради недобросъвестното поведение на ответника, същият носи тежестта да
установи пълно и главно всички факти и обстоятелства обуславящи правото
му едностранно да откаже сключването на договор.
Едва при успешно доказване на гореизброените предпоставки на иска с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ответника ще бъде да
установи пълно и главно всички наведени от него правопогасяващи или
правоотлагащи възражения, за постигната между страните уговорка за
задатък, включително и за отказ на ищеца от договора.
Съгласно изявленията на двете страни по делото и съдържанието на
представената разписка следва да се приеме, че липсва спор между страните,
6
относно наличието на пред договорни отношения по повод сключване на
договор за продажба на недвижим имот.
По силата на тези пред договорни отношения ищецът е платил капаро
(задатък) в размер на 1000,00 лева на ответника. Безспорно е, че при водените
преговори страните изрично са уговорили, платената парична сума е
преведена от ищеца на ответника, като задатък. Това означава, че волята на
страните изрично е била тази сума да изпълнява функциите на задатък
(капаро). В този случай, независимо, че би могла да липсва уговорка
зазадатъкът да се задържи или да се върне в двоен размер, при неизпълнение
на задълженията, правата на изправната страна по чл. 93, ал. ЗЗД възникват
по силата на закона.
Безспорно е и обстоятелството, че договор за продажба на имот не е бил
сключен между страните, като от страна на ищецът се твърди, че до
сключване на такъв не се е достигнало по вина на продавача, т.к. имотът не
бил собственост на продавача/ответник/. Срещу твърденията на ищеца
ответната страна повдига възражения сочещи недобросъвестно поведение на
ищеца, който е придобил друг имот и явно се е отказал от договорката за
придобиване на имот в гр.**** по предоставеното капаро, което е
възпрепятствало сключването на договора за продажба и съответно основание
за ответника да се възползва от правото си по чл. 93, ал. 2 ЗЗД да задържи
внесения задатък.
По същество твърденията на ищеца са за наличие на неизпълнение по
предварителните уговорки, изразяващо се в непредоставяне от страна на
ответника на документи, удостоверяващи правото му на собственост на имота
и несъответствие между действителните характеристики на имота и неговото
обективно състояние. Наличието на такива обстоятелства несъмнено би
довело до отпадане интереса на ищеца да сключи договор за продажба и да
му даде право да се откаже от сключването му по обективни причини. Така
изложените твърдения на ищцовата страна не бяха установени в процеса. На
първо място в самата разписка, представляваща единственият изготвен и
представен писмен документ, удостоверяващ някаква облигационна връзка
между страните не е посочен конкретен имот, който ответникът следва да
продаде на ищеца. Въпреки това, от изложенията на страните би могло да се
приеме, че пред договорните отношения между тях и предоставяне на задатък
7
касаят имот, находящ се в гр.****, обл.Варна, ул.”Вихрен” №8. Ищцовата
страна не проведе надлежно доказване на твърдението си, че този имот не бил
собственост на ответника. В същото време от показанията на св.Тодорова –
съпруга на ищеца се установява, че още при осъществяване на първия
контакт с ответника, той им е обяснил, че къщата не е негова, а на сина му,
който иска да я продава, т.е. още преди началото на преговорите ищецът е бил
запознат, че ответника не е собственик на имота, но се е съгласил да сключи
именно с него сделка и да му предаде капаро. Самият ответник също не
твърди, че е собственик на процесния имот, но потвърждава, че имота е
собственост на сина му, който живее със семейството си в чужбина и желае да
го продаде. Съдът приема, че постигнатите между страните пред договорни
съглашения не са с липсващ или невъзможен предмет.
Не следва да бъде приет доводът на ищеца, че ответникът не е
предприел действия и не се е снабдил с необходимите документи за
сключване на сделка. Ищецът не представи никакви доказателства за
постигната с ответника договорка за сключване на окончателен договор за
прехвърляне на собствеността на имота в някакъв определен между тях срок.
Доколкото липсва каквато и да е уговорка за срок за изпълнение, то не може
да се твърди, че ответната страна не е изпълнила в срок свое задължение.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗЗД предварителен договор за продажба на
недвижим имот трябва да трябва да се сключи в писмена форма. Такъв
договор в писмена форма не бе представен от страните, а и липсват подобни
твърдения. Разписката за предадената от ищеца в полза на ответника сума от
1000лв. като капаро не може да замести предварителния договор, но също
надлежно обективира пред договорните отношения между страните за
сключване на договор за продажба, както и че платените 1000 лв.
представляват т.нар. „капаро”, обезпечаващо сключването му чрез поемането
на посочените в същите насрещни задължения на страните съгласно
институтите на задатъка (чл. 92 от ЗЗД). Текста на самата разписка и
изявленията на страните сочат ясно изразена обща воля на страните, че
предадената от ищеца на ответника процесна сума от 1000 лв., освен че
представлява авансово плащане на част от цената на имота, са й придадени и
обезпечителни и обезщетителни функции по отношение задължението на
ответника за сключването на договор за продажба, а именно – при
неизпълнение на това негово задължение, сумата следва да бъде върната на
8
ищеца.
Неизяснен при преговорите между страните са останали срокът за
сключване на договора, както и крайната цена на имота. Ищецът е разполагал
с възможността да покани ответника да сключат окончателен договор за
продажба. Вместо това той е предпочел да иска връщане на внесения задатък
чрез предявяване на иск за неоснователно обогатяване.
Доколкото в случая не се установи наличие на недобросъвестно
поведение от страна на ответника, нито се установиха факти и обстоятелства,
които да съставляват обективна причина за разваляне на уговорката по чл. 93
ЗЗД по право същият има основание да задържи капарото, т.к. от изявленията
на ищеца стана ясно, че той вече не желае сделката. От изложеното е видно,
че до подписване на договор в разумен срок, а и след това – до момента на
приключване на съдебното дирене по настоящото дело не се е стигнало, като
причините за това са изключително от страна на ищеца. Доколкото не е
определен срок за сключване на договора и ищецът не е предприел действия
по отправяне на официална покана до ответника за сключване на окончателен
договор, или за разваляне на договора, то е налице негово бездействие по
приключване това правоотношение. От своя страна ответникът е имал
добросъвестно поведение, като още в началото е уведомил ищеца, че не е
реален собственик на имота, но ще съдейства за продажбата му, като от
събраните доказателства се установява, че той е имал реална възможност да
стори това.
Съдът приема, че ищецът не ангажира никакви преки доказателства за
твърдението си, че е предал на ответника сумата от 300лв. В показанията си
св.Тодорова – съпруга на ищеца заявява, че самият ищец й бил казал, че бил
дал на ответника сумата от 300лв. Съдът кредитира показанията на свидетеля,
но доколкото те не отразяват някакво нейно лично наблюдение, а препредават
твърдение на една от страните по делото, то не следва, че тези показания
доказват твърдението на ищеца.
При изложените съображения, процесната сума не е получена от
ответника без основание, нито ответникът неоснователно се е обогатил с нея,
каквито са твърденията и доводите в исковата молба и подържани в течение
на производството по делото от страна на ищеца.
С оглед на това, предявеният по делото иск с правно основание чл. 55,
9
ал. 1 от ЗЗД, като неоснователен, следва да се отхвърли.
Предвид отхвърляне на иска за главница, неоснователен се явява и
акцесорния иск за обезщетение за забава.
Съобразно изхода на спора подлежи на разглеждане направеното искане
от ответника за присъждане на разноски, съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК, а именно сумата от 300 лв. за заплатено адв.възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от КР. Й. СТ., ЕГН:**********, гр. ****,
общ. ****, ул. "****" 24 против В. Г. Д., ЕГН:**********, гр.****, общ. ****,
ул.**** 21, искове с правно основание чл. 422 ГПК, за приемане за
установено в отношенията между страните, че В. Г. Д., дължи на КР. Й. СТ.
сума в общ размер от 1300лв., от които сумата от 1000 лева, получена от
ответника с разписка от 02.05.2019г. като капаро за продажба на имот и
сумата от 300лв. платена допълнително на ответника през м.август 2019г.,
като недължимо получен от ответника задатък (капаро) по повод водени
преговори за сключване на договор за продажба на недвижим имот, както и
обезщетение за забава в размер на законната лихвав размер на 203,89лв. за
периода от 02.05.2019г./ до предявяване на вземаето, изчислена върху сумата
от 1000лв., ведно със законната върху претендираните суми, от подаване на
заявлението в съда - 05.05.2021г., до окончателното плащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед №1512/07.05.2021 по
ч.гр.дело №6461/2021г. по описа на 49 състав ВРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА КР. Й. СТ., ЕГН:**********, гр. ****, общ. ****, ул. "****"
24 да заплати на В. Г. Д., ЕГН:**********, гр.****, общ. ****, ул.**** 21,
сторените по делото разноски в размер на 300лв. за заплатено адвокатско
възнагжраждение, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
10
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11