Р Е Ш Е Н И Е
№ 2250
гр. Пловдив, 29 ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, VIIІ-ми състав, в открито заседание на десети ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Таня К., като разгледа административно дело №2403 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (ПОИСДТВ), приети с решение на пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) по протокол №29/22.11.2018г.
Т.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, представлявана от адвокати К.В.Б., Т.М.Е. и М.С.Д.-К.- пълномощници, обжалва точка 6. от Заповед №1523 от 20.07.2022г. на председателя на Районен съд- Пловдив, с която е заповядано на жалбоподателката, в качеството ѝ на съдия в Районен съд- Пловдив, да не бъдат изплащани средства за допълнително трудово възнаграждение, предвид образуваното във ВСС дисциплинарно производство №3/2022г.
Претендира се обявяване нищожността на оспорената част от процесния акт поради липса на компетентност на издателя му. Алтернативно се поддържа искане за отмяната на оспорената част от заповедта поради незаконосъобразност; присъждане на направените разноски, съгласно списък на разноските (лист 674); както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат М.Д.-К., на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.38, ал.1 т.3 от Закона з адвокатурата (ЗАдв), в размер, определен по реда на Наредба №1 от 09.07.22004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Освен това, на 18.11.2022г. по делото постъпва писмена защита с Вх.№21712 (листи 683-696) от пълномощниците на жалбоподателката, в които се излагат подробни съображения, подкрепящи жалбата.
Ответникът- председател на Районен съд- Пловдив- лично и чрез адвокат А. Н. В.- пълномощник (лист 142), изразява становище за неоснователност на жалбата; претеиндира присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 680).
Окръжна прокуратура- Пловдив- редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
По делото не са ангажирани доказателства за датата, на която Заповед №1523 от 20.07.2022г. (листи 136-138) е съобщена на жалбоподателката, но тъй като в заповедта не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, то срокът за обжалването ѝ по съдебен ред се удължава на два месеца, съгласно чл.140, ал.1 от АПК. Също така, оспорването на административен акт с искане за обявяване на нищожността му не е обвързано със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК, поради което следва да се приеме за установено, че подаването на жалбата (листи 2-13) в съда на 15.09.2022г. е направено в съответствие с изискването за срочност на заявеното оспорване. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна
по алтернативно заявеното искане.
Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателката заема длъжността съдия в Районен съд- Пловдив.
Със Заповед №2534 от 10.12.2021г. (листи 230-231) на председателя на Районен съд- Пловдив, във връзка с решение на Пленума на ВСС по протокол №23, т.6 от проведено на 25.11.2021г. заседание и решение по т.11 от протокол №42 от заседанието на Съдийската колегия на ВСС, проведено на 23.11.2021г., във връзка с чл.3, ал.1 от ПОИСДТВ, както и чл.5, ал.2, т.6 и т.7 от ПОИСДТВ, чл.6, ал.4 от Правила за определяне и изплащане на допълнителни възнаграждения на съдии по реда на чл.233, ал.6, изречение първо от Закона за съдебната власт (ПОИДВС), и на основание чл.80, ал.2 от ЗСВ, на е изплатено допълнително трудово възнаграждение в размер на 8 386,20 лв., според приетата по делото служебна бележка с Изх.№38472 от 28.10.2022г. (лист 232), издадена от главен счетоводител на Районен съд- Пловдив.
По предложение с Изх.№8456 от 10.03.2022г. (листи 131-133, 235-237) на председателя на Районен съд- Пловдив, постъпило във ВСС на 14.03.2022г. с регистрационен индекс ВСС-4930, с решение по точка 2. по протокол №13 от проведено на 29.03.2022г. заседание на Съдийската колегия на ВСС (лист 135), на основание чл.316, ал.1 от ЗСВ е образувано дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на Т.М.. Според приетото по делото писмо с Изх.№ВСС-4930/22г. от 21.10.2022г. (листи 156-157, 665-666) на председателя на Дисциплинарния съвет, спрямо М. е образувано дисциплинарно дело №3/2022г., материалите по което дисциплинарно дело са листи 235-672 от настоящето дело.
С решение по точка 49 от протокол №24, от проведено на 14.07.2022г. заседание на Пленума на ВСС, е увеличен § 01-00 „Заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения“ на органи на съдебната власт със сумата от 17 056 020, лв., които средства са за сметка на неразпределения резерв по § 01-00 „Заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения“ по бюджета на съдебната власт за 2022г. Според приложение №1 към посоченото решение, бюджетът на Районен съд- Пловдив е увеличен със сумата от 498 740,00 лева.
С решение по
точка 50 от протокол №24, от проведено на 14.07.2022г. заседание на Пленума на
ВСС, е дадено съгласие административните
ръководители на органите на съдебната власт да упражняват правомощията си на
основание чл.7, във връзка с чл.9 от ПОИСДТВ. Размерът на средствата е в
рамките на утвърдените бюджети по § 01-00 „Заплати и възнаграждения на
персонала нает по трудови правоотношения“ на ЕБК (единна бюджетна класификация)
за 2022г.
Предвид изложеното до тук, от
ответника по делото е издадена процесната заповед, с която заповед, съдиите в
Районен съд- Пловдив, както и работещите в Районен съд- Пловдив държавни
съдебни изпълнители, съдии по вписванията и съдебни служители, за постигнати
много добри резултати на правораздавателна работа в съда за изминалото за изминалото
шестмесечие (01.01.2022г. – 30.06.2022г.) на 2022г., следва да бъдат
стимулирани, като им бъде изплатено допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) в
размер на едно основно месечно възнаграждение, в т.ч. и възнаграждението за
ранг, определени към последното изплатено в пълен размер трудово
възнаграждение.
Тъй като спрямо жалбоподателката М.
е образувано дисциплинарно дело №3/2022г., то на основание чл.5, ал.2, т.7 от
ПОИСДТВ (листи 139-140), на М. не следва да бъде изплащано ДТВ.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при
липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Според чл.6, ал.1 от ПОИСДТВ, Размерът на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в
течение на годината на магистратите, инспекторите в Инспектората към ВСС,
съдебните и прокурорски помощници и на съдебните служители, се определя от административния ръководител, като се
взема предвид приноса им за резултатите, отчетени в съответния орган на
съдебната власт за годината.
Според чл.80, ал.1 от ЗСВ, Председателят
на районния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на районния съд, като…
При това положение, настоящият
състав на съда приема за установено, че ответникът по делото, в качеството му
на председател на Районен съд- Пловдив, е “административен ръководител“ по
смисъла на чл.6, ал.1 от ПОИСДТВ, поради което процесната заповед се явява
издадена от компетентен орган, противно на направеното от жалбоподателката
възражение в тази насока.
На следващо място, според посочената
като основание за постановяване на оспорената точка 6. от Заповед №1523 от
20.07.2022г. разпоредба на чл.5, ал.2, т.7 от ПОИСДТВ, не се изплаща ДТВ на магистрат
в случай на висящо дисциплинарно производство до приключване на производството.
А според чл.5, ал.3 от ПОИСДТВ, В случаите по ал.2,
т.7 след приключване на дисциплинарното производство с влязъл в сила акт, с
който не е наложено дисциплинарно наказание, на лицата по чл.2 се изплаща
допълнително възнаграждение за периода от образуване до приключване на производството.
Средствата за допълнително възнаграждение се начисляват и изплащат в рамките на
бюджета на съответния орган на съдебната власт, одобрен за календарната година,
в която е приключило производството с влязъл в сила окончателен акт, като
съответният административен ръководител следва да се произнесе в 14- дневен
срок от узнаването.
Според настоящия състав на съда,
разпоредбата на чл.7, ал.3 от ПОИСДТВ
предпоставя извод, че за времето до образуване на дисциплинарно производство срещу
магистрат същият има право да получи ДТВ.
Следователно, отказът на
ответника по делото на жалбоподателката да бъде изплатено ДТВ за периода от
01.01.2022г. до 28.03.2022г., тъй като на 29.03.2022г. е образувано
дисциплинарно дело №3/2022г., се явява постановен при липсата на фактическо
основание за целта и съответно в противоречие с относимите материалноправни
разпоредби на ПОИСДТВ.
Що се отнася до отказа на ответника
по делото на М. да бъде изплатено ДТВ за периода от 29.03.2022г. до края на
първото шестмесечие (30.06.2022г.) на годината, то същият е постановен при наличието
на фактическо основание и без противоречие с посочените норми на ПОИСДТВ.
Предвид гореизложеното,
незаконосъобразната част от оспорената точка 6. от Заповед №523 от 20.07.2022г.
следва да бъде отменена и преписката да бъде изпратена на ответника за
постановяване на законосъобразен акт, предвид естеството на въпроса, което не
позволява разрешаването му по същество от съда.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената част от жалбата или в размер на 87/181 части (като 87 е броят на календарните дни в периода от 01.01.2022г. до 28.03.2022г., включително, а 181 е броят на календарните дни в периода от 01.01.2022г. до 30.06.2022г.) от доказано направените такива по делото в размер на 10,00 лева- заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство (лист 123). В полза на Районен съд- Пловдив следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на отхвърлената част от жалбата или в размер на 94/181 части (като 94 е броят на календарните дни в периода от 29.03.2022г. до 30.06.2022г., включително) от доказано направените такива по делото- заплатено адвокатско възнаграждение (листи 676, 677). В полза на адвокат М.С.Д.-К. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., съразмерно на уважената част от жалбата или в размер на 87/181 части.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ точка 6. от Заповед №1523 от 20.07.2022г. на председателя на Районен съд- Пловдив, с която е заповядано на Т.И.М., в качеството ѝ на съдия в Районен съд- Пловдив, да не бъдат изплащани средства за допълнително трудово възнаграждение, предвид образуваното във ВСС дисциплинарно производство №3/2022г., както следва:
- в частта ѝ с която е заповядано на Т.И.М. да не бъдат изплащани средства за допълнително трудово възнаграждение за периода от 01.01.2022г. до 28.03.2022г.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата ѝ част.
ИЗПРАЩА преписката по точка 6. от Заповед №1523 от 20.07.2022г. по компетентност на председателя на Районен съд- Пловдив за постановяване на акт, при спазване на изложените в настоящето решение съображения, които са задължителни.
ОПРЕДЕЛЯ СРОК за изпълнение на решението от 14 дни, считано от влизането му в сила.
ОСЪЖДА Районен съд- Пловдив, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на Т.И.М., ЕГН **********, сумата от 4,81 (четири цяло и осемдесет и една стотни) лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Т.И.М., ЕГН **********, да заплати на Районен съд- Пловдив, ЕИК/БУЛСТАТ *********, сумата от 623,20 (шестстотин двадесет и три цяло и двадесет стотни) лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА Районен съд- Пловдив, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на М.С.Д.-К., ЕГН **********, сумата от 480,66 (четиристотин и осемдесет цяло и шестдесет и шест стотни) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от жалбата.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:/п/...................
/Н.Бекиров/