ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 309
гр. Търговище, 28.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20223500500262 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от “Профи Кредит България” ЕООД-
гр.София, ЕИК ********* против разпореждане №511/28.10.2022г.,
постановено по ч.гр.д.№753/2022г. на Районен съд-Попово, в частта му, с
която е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК на дружеството в частта му
за издаване на заповед за изпълнение срещу Х. Л. Х. от гр.П. за сумата 1
819.46 лв. неплатено договорно възнаграждение за периода 15.08.2021г.-
05.09. 2022г., дължимо по договор за потребителски кредит №******** С
доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за
отмяна на разпореж-дането в обжалваната част и за уважаване заявлението по
чл.410 от ГПК в посочената част, ведно с разходите за държавна такса и
юрисконсултстко възнаграждение.
След проверка по реда на чл.278 от ГПК, съдът констатира следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
Отказът за издаване на заповед по чл.410 от ГПК в посочената част е
обоснован с довод за вероятна неравноправ-ност на договорните клаузи
относно посочената сума-чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
По силата на писмен договор за потребителски кредит №***********.
с кредитора “Профи Кредит България” ЕООД-гр.София на ответника е
1
предоставена сума в размер на 5 000 лв. за 36 месеца, при ГПР 49.20 %,
възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 1 250 лв. и
„Флекси“ в размер на 2 300 лв. или срещу сума от 5 000 лв. ответникът е
длъжен да върне сума в размер на 12 257.21 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от
потребителя-сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита-§1, т.1-2 от ДР на ЗПК, изчислени към момента на сключването му,
като се посочат взетите предвид допускания.
В конкретния случай, в представения договор са посочени отделни
параметри на задължението, но няма информация как се определя на ГПР,
предвид чл.19, ал.1 от ЗПК, като само ГЛП е 41.00 %, без останалите
плащания.
А такава информация е необходима, за да се прецени дали в ГПР не е
включена и стойността на посочените допълнителни услуги, изразяващи се в
приоритетно разглеждане на искането и възможност за отлагане и намаляване
на определен брой погасителни вноски и смяна на падежа, съставляващи
именно действия по усвояване и управление на кредита и присъщи на всеки
кредитен договор, условията на който могат да бъдат изменяни по взаимно
съгласие на страните, без да е необходимо това да бъде оформено като
допълнителен пакет услуги и заплащано допълнително от кредитополучателя.
В тази насока, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита, при което е налице не само нелоялна търговска
практика в отклонение изискването за добросъвестност, за което е анга-
жирана отговорността на кредитора в други производства (решение
№10606/08.07.2019г. по адм.д.№13144/2018г. на ВАС), но и посоченото
съглашение, предвид стойността на т.нар. допълнителни услуги в размер на 3
550лв., значителна спрямо размера на основното задължение, води до
съществено неравновесие между правата и задълженията на доставчика на
услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
При тези обстоятелства, искането на заявителя се основава на
неравноправна клауза по договора, сключен с потребител по смисъла на
чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, поради което отказът на районния съд е постановен в
2
съответствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да
бъде оставена без уважение.
С оглед изхода от делото, разноски не въззивника не се следват.
Въз основа на изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на “Профи Кредит
България” ЕООД-гр.София, ЕИК ********* против разпореждане
№511/28.10.2022г., постановено по ч.гр.д.№753/ 2022г. на Районен съд-
Попово, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3