Определение по дело №5/2020 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 3
Дата: 7 януари 2020 г. (в сила от 7 януари 2020 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20207120700005
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 6 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Кърджали, 07.01.2020 г.

Административен съд Кърджали в закрито съдебно заседание на седми януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                 СЪДИЯ: Айгюл Шефки

разгледа докладваното от съдия Шефки адм.д. 5 по описа на КАС за 2020 г. и  за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 60, ал. 5 от АПК, във вр. чл. 188 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба от Суни-80“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощник, против разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-927-0024184/13.12.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП град Пловдив. В жалбата са изложени съображения за липса на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. Твърди се, че разпореденото предварително изпълнение е бланкетно, без да са отчетени особеностите на конкретния случай. Изложени са доводи за противоречие на допуснатото предварително изпълнение с целта на закона и за нарушение на принципа на съразмерност. Иска се отмяна на оспореното разпореждане или спиране на допуснатото предварително изпълнение на ПАМ, до приключване на производството с влязъл в сила акт. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответната страна, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че констатираното нарушение води до ощетяване на бюджета, а предварителното изпълнение на наложената мярка е в защита на интереса на фиска. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установени следните факти:

          Съгласно представения протокол за извършена проверка серия *** № ***/*** г., в 11:00 часа на 08.12.2019 г., служители на ТД „ГДФК“, отдел „ОД“ - Пловдив, при НАП, са извършили проверка в търговски обект - магазин за кафе, находящ се в ***, стопанисван от Суни-80“ ЕООД. В проверявания обект била извършена контролна покупка на обща стойност 0,80 лв., платени в брой, за която покупка не бил издаден касов бон от продавача С. И. Установена била разлика от 0,80 лв. между касовата наличност от фискалното устройство  *** лв. и фактическата наличност – *** лв. 

Въз основа на отразеното в горния протокол е издадена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-927-0024184/13.12.2019 г., с която, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "а" от ЗДДС, е постановена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – магазин за кафе, находящ се в ***, стопанисван от Суни-80“ ЕООД, *** и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни. В заповедта е прието, че търговецът, като задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, не регистрирал и отчитал всяка извършена продажба в търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация фискално устройство, с което нарушил разпоредбата на чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, като относими към настоящото производство са само мотивите, касаещи разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК. В тази връзка, защитата на особено важен държавен интерес е обоснована със съществуваща  възможност за извършване на ново нарушение и непосредствена опасност за фискалния ред, поради констатирана практика, водеща до отклонение от данъчно облагане. Предвид неспазване на реда за издаване на касова бележка, вида и местоположението на търговския обект и възможността за реализиране на значителни обороти е прието, че поведението на проверяваното лице накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не позволява да се проверяват извършените продажби, водещо и до неправилно определяне на дължимите данъци. Необходимостта от предварително изпълнение е мотивирана със създадената организация в търговския обект, довела до констатираното нарушение и налагаща предприемането на незабавни мерки, които да предотвратят възможността за неотчитане на приходите. Посочена е липсата на корекция в поведението на ЗЛ към спазване на данъчното законодателство и възможността да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ. Прието е, че от закъснението на изпълнението може да последва значително или трудно поправима вреда, изразяваща се в съществено отклонение от данъчно облагане, както и че констатираното нарушение препятства нормалната контролна дейност на приходната администрация и не позволява проследяване на търговския оборот, като целта на предварителното изпълнение на наложената мярка, била да се промени установената организация в дейността на търговеца и причините, водещи до неблагоприятни последици за фиска. 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави  следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от заинтересовано лице – адресат на оспореното разпореждане, в рамките на  преклузивния 3-дневен срок по чл. 60, ал.4 АПК и отговарящо на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. От приложената преписка се установява, че оспореният акт е съобщен на  жалбоподателя на 06.01.2020 г., а жалбата е депозирана в АС-Кърджали на същия ден - 06.01.2020 г.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

От приложените доказателства се установява, че при извършената на 08.12.2019 г. проверка, в процесния търговски обект-магазин за кафе, не е бил издаден фискален бон за покупка на стойност 0,80 лв.

Съгласно чл. 188 от ЗДДС принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК.

Според чл. 60, ал. 1 от АПК в административният акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

От анализа на горните разпоредби е видно, че законодателят не предполага наличие на особено важен държавен интерес при всеки случай на констатирано нарушение по регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство и налагане на ПАМ по чл. 186 ЗДДС, изискваща незабавното изпълнение на мярката, тъй като не е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на закона. Т.е, в общия случай целта, за която се налага мярката по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, ефективно може да бъде постигната и без да се налага предварителното изпълнение на тази мярка. Предвидената в чл. 60 ал. 1 от АПК възможност за допускане на предварително изпълнение е изключение от общия принцип за суспензивния ефект на жалбата, въведен с чл.166, ал.1 АПК, поради което е приложима само при наличие на една или няколко от предпоставките на горната разпоредба, като тежестта да докаже реализирането им е в тежест на административния орган, постановил акта.

Съдът намира, че в случая не са налице визираните от  административния орган предпоставки за допускане на предварително изпълнение на наложената ПАМ. Изложените от органа мотиви и цели на разпореденото предварително изпълнение съвпадат с целта на самата принудителна административна мярка и са относими към законосъобразността на наложената ПАМ. Самата мярка се състои в запечатването на обекта, в който е констатирано нарушението, за определен срок, не по-дълъг от 30 дни, като целта е преустановяване на административното нарушение. С тази ПАМ не може да се защити фиска, защото изпълнението й не се състои в събирането или предотвратяване на разхищаването на средства и имущество, които съответния търговец притежава и които могат да послужат за ефективно събиране на дължими публични задължения. Затова нейното предварително изпълнение не може да допринесе за защита интереса на държавния бюджет, свързан със заплащането на данъци върху действително реализирани приходи. Предварителното изпълнение означава единствено, че административният акт ще бъде изпълнен преди да е влязъл в сила. Целта на това предварително изпълнение обаче е различна и произхожда от необходимостта да се промени незабавно досегашното фактическо положение. По тази причина е  недопустимо мотивиране на акта, с постигане на целите на ПАМ - охрана интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения и предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид. В тази връзка, последиците от изпълнението на процесната мярка не биха били по-различни, ако тя се изпълни след влизане в сила на ЗНПАМ.

На следващо място, общата констатация на органа, че създадената в обекта организация няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти, също не обосновава конкретна необходимост от незабавно изпълнение на мярката по чл.186 ЗДДС, тъй като липсата на такава организация, както и на изпълнението на установените правила е условие за налагане на административни наказания и прилагане на ПАМ, каквато е приложена в случая. Освен това, установено е в случая, че обектът разполага с въведено в експлоатация и работещо фискално устройство, като няма данни за допуснати от търговеца други нарушения на финансовата дисциплина. В тази връзка, не е налице и приетата от органа липса на корекция в поведението на ЗЛ към спазване на данъчното законодателство, тъй като последната предполага констатирано по надлежен ред, предходно противоправно поведение на ЗЛ, което не е коригирано, а такова поведение в случая не е установено. Недоказано се явява и твърдението за съществуваща възможност за осуетяване или сериозно затрудняване изпълнението на заповедта за налагане на ПАМ. Последното е обосновано с необходимостта, реализирането на преследваната цел - превъзпитаване на данъчния субект към спазване на фискалната политика, да не бъде сериозно затруднена от допълнително възникнали обстоятелства, като не такива  обстоятелства, които в конкретния случай и с оглед цялостното поведение на ЗЛ, като данъчен субект, биха довели до осуетяване или сериозно затрудняване на изпълнението на наложената ПАМ, не бяха констатирани.

На следващо място, от наличните по делото данни – реализиран оборот в размер на *** лв., за тричасова работа на търговския обект, предвид стойността на неотчетената продажба – 0,80 лв., както и липсата на други подобни нарушения, съдът намира за необосновано и приетото в оспорения акт, че постановеното предварително изпълнението на мярката ще предотврати причиняване на значителна или трудно поправима вреда, изразяваща се в съществено отклонение от данъчно облагане.

По изложените съображения, обжалваното разпореждане, с което е допуснато предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-927-0024184/13.12.2019 г., следва да бъде отменено, поради липса на предпоставките на чл.60, ал.1 АПК, респ. несъответствието му с материалния закон.

С оглед изхода на спора и предвид направеното искане,  на жалбоподателя се следват направените по делото разноски в размер на 350 лв. от които 50 лв. за внесена д.т. и 300 лв. за адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 06.01.2020 г.

Мотивиран от горното и на основание чл. 60, ал. 5 и ал.6 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:  

 

ОТМЕНЯ разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-927-0024184/13.12.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, гр.София да заплати на "Суни 80“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, разноски по делото в размер на 350 лв.

Определението, на основание чл.188, ал. 2 от ЗДДС, не подлежи на обжалване. 

 

 

 

СЪДИЯ: