Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260351
гр.Бургас, 16.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 712 по описа на БРС за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
А.Д.А. с ЕГН: **********, адрес: ***, против Наказателно постановление № */ 18.01.2021г.,
издадено от началник група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР –
Бургас, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
С
жалбата се моли за отмяна на атакуваното постановление, поради допуснати
процесуални нарушения и несъставомерност на деянието.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата.
Административнонаказващият
орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал.2 от ЗАНН, доколкото постановлението е връчено на 29.01.20201 г., а
жалбата е подадена на 05.02.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На
07.04.2016 г. спрямо жалбоподателя А. била издадена ЗППАМ № *на Началник група
към ОДМВР-Бургас, РУ-Средец, в която било посочено, че се налага санкция на
основание чл. 171, т. 2, б. „и“ от ЗДвП за срок от 30 дни и че се отнема
свидетелство за регистрация на МПС № ********* за л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.
№ *. Заповедта била връчена на А. на 06.11.2020 г.
Един
ден преди връчването на заповедта, на 05.11.2020 г. жалбоподателят управлявал
горепосоченият лек автомобил в гр. Бургас, като докато се движел по бул. „Тодор
Александров“ в посока от ул. „Спортна“ към надлез „Юг“ бил спрян за проверка от
служители на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас. Сред тях бил и св. С.М.,
който след служебна справка установил, че управляваният автомобил се води спрян
от движение на 19.05.2016 г.
За
установеното св. М. съставил на водача АУАН № 948116, като А. получил препис и
не вписал възражения. АНО възприел изложената в акта обстановка и издал
обжалваното постановление.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. На практика и страните не спорят по така установените факти.
От
тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения, съдът прие
следното:
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице – Росица Паязова –
Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от
компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН.
Независимо
от това, съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение, ограничаващо
правото на защита на жалбоподателя. В обстоятелствената част на НП не се
съдържат обстоятелства, касаещи съставомерни признаци на нарушението, което се
твърди, че жалбоподателят е извършил, като не е посочен акта, с който се
твърди, че е спряно процесното МПС, съотв. не е посочена датата на влизане в
сила на същия. По описания начин е ограничено правото на защита на
жалбоподателя, като същият е лишен от възможност да реализира защита в пълен
обем по повдигнатото му обвинение.
Дори
и да се приеме, че от приложените по делото доказателства става ясно
основанието, на което е спряно от движение процесното МПС- ЗППАМ от 07.04.2016
г., то поведението на жалбоподателя е обективно несъставомерно.
Със
заповедта е приложена разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „и“ от ЗДвП, ДВ, бр. 60
от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., която към онзи момент е гласяла, че се
спира временно от движение МПС на собственик, който допуска или предоставя
управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава
съответното свидетелство за управление и/или е употребило алкохол с
концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество - за срок
до един месец (отделен е въпросът, че в заповедта е записано, че се налага
отнемане на свидетелство за правоуправление, а е на практика правилно е отнето
свидетелството за регистрация на МПС). Срокът на мярката, посочен в заповедта е
предвиденият към онзи момент- един месец. Видно е, че заповедта е била връчена
на жалбоподателя на 06.11.2020 г.- един ден след датата на проверката, въз
основа на която е издадено обжалваното постановление. В НП пък е записано, че
спирането от движение е в сила от 19.05.2016 г.
На
първо място, ако спирането е в сила от 19.05.2016 г., то тази мярка е действала
до 19.06.2016 г., съгласно посочения в нея срок, като след този момент няма как
същата да бъде нарушена. На следващо място, ако се приеме, че мярката влиза в
сила от деня на връчването на заповедта на собственика на МПС, то отново на
05.11.2020 г. жалбоподателят няма как да я е нарушил, тъй като въпросната
заповед му връчена на следващия ден. И в двата случая е видно, че деянието е
обективно несъставомерно, тъй като към датата на проверката- 05.11.2020 г.,
приложената по делото ЗППАМ не е пораждала действие.
Предвид
всичко изложено, издаденото и обжалвано НП се явява незаконосъобразно и следва
да бъде отменено.
Така мотивиран, на
основание чл.63, ал.1, предл. 3 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ */ 18.01.2021г., издадено от началник група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”)
при ОД на МВР – Бургас, с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП на А.Д.А. с ЕГН: **********, адрес: ***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните на посочените по делото адреси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.