РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Раднево, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ростислава Петкова
при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова
като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Административно
наказателно дело № 20255520200187 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №******** от 30.07.2025 г.,
издадено от началник РУ Раднево в ОД на МВР Стара Загора, с което на
жалбоподателя Р. К. Р. на основание чл. 183, ал. 4, т.6 от ЗДвП, е наложена
глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП. На
основание Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР на жалбоподателя са
отнети и 8 контролни точки.
За констатираното нарушение е съставен АУАН сер. GA акт
№*********/12.07.2025г. от М. Т. М. – на длъжност ****** в РУ Раднево в
присъствието на свидетеля Ж. Н. Н..
Жалбоподателят твърди, че НП и АУАН са издадени при съществени
нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното
производство, поради което моли съда да отмени наказателното
постановление. В жалбата си твърди, че не е провеждал телефонен разговор
по време на управление на автомобила, а само е държал устройството в ръцете
си. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира
разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят Р. К. Р. редовно призован, се
представлява от адв. Д., който пледира наказателното постановление да бъде
1
отменено по изложените в жалбата съображения. Депозирана е и писмена
защита, в която допълнително са изложени доводи за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител в
съдебно заседание. Към административнонаказателната преписка е
приложено становище от процесуалния представител на
административнонаказващия орган, с което заявява, че счита атакуваното НП
за законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства и представените
такива с административнонаказателната преписка, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
В АУАН и НП е описана следната фактическа обстановка: На 12.07.
2025 г. в 10:49 в гр. *****, ******* посока юг – север Р. К. Р., ЕГН
********** като водач на лек автомобил ***** „*******“ с рег. № ******,
управлява лекия автомобил, собственост на Й.Т.Т. като по време на движение
използва мобилен телефон без устройство позволяващо изполването на
мобилен телефон без участието на ръцето му, с което е нарушил разпоредбата
на чл. 104а ЗДвП.
При установяване на посочените факти на жалбоподателя Р. К. Р. бил
съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 104а ЗДвП. АУАН в
присъствието на нарушителя, който е направил възражение срещу акта в
момента на съставянето му. На 15.07.2025 г. в законоустановения срок е
постъпило и писмено възражение срещу съставения АУАН от нарушителя, в
което същия заявява, че действително е имал намерение да проведе телефонен
разговор и държал телефона в лявата си ръка, която била на волана, но
забелязал патрулния автомобил, поради което не провел телефонен разговор.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателното постановление
№******** от 30.07.2025 г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви, а именно - разпитите на
свидетелите, както и постъпилото писмено възражение от нарушителя, доклад
за установен факт и предприето действие, справка за нарушител/водач,
заповеди за компетентност, както и от останалите писмени доказателства,
приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК.
2
В показанията си актосъставителят – М. М. дадени в открито съдебно
заседание, потвърждава авторството на съставения от нея акт като описва
обстоятелствата по съставянето му и категорично потвърждава извършеното
нарушение. Изцяло потвърждава констатациите посочени в АУАН. Съдът даде
вяра на показанията на актосъставителя като логични,
вътрешнонепротиворечиви, убедителни, достоверни, без индиции за
предубеденост и заинтересованост от изхода на делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство.
Следва да бъде посочено, че показанията възпроизвеждат лични и
непосредствени впечатления от съставянето на АУАН. По този начин съдът
възприе и показанията на свидетеля по установяване на нарушението и
съставянето, и връчването на АУАН – Ж. Н..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
началник РУ Раднево в ОД на МВР Стара Загора, при спазване на неговата
материална и териториална компетентност.
Съгласно чл. 104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на
телефона без участие на ръцете му. Съответно в нормата на чл. 183, ал. 4, т. 6
от ЗДвП в редакцията си към момента на извършване на нарушението, е
предвидено, че се наказва с глоба от 50 лева водач, който използва мобилен
телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете
му.
В конкретния случай свидетелските показания на свидетелите на
извършване на нарушението се явяват убедителни, безпротиворечиви и
логични, поради което и съдът им даде вяра. Тези свидетели заявяват, че са
видели водача да употребява телефона си по време на движение, което
3
изпълва фактическия състав на вмененото му във вина нарушение. В тази
връзка следва да се има предвид, че независимо от целевата употреба на
телефона и дали същата е била в рамките на предназначението му – за да
инициира или приеме телефонно повикване или за да използва други негови
функции, това поведение на жалбоподателя обуславя отклоняване на неговото
внимание и намаляване възможността му за реакции. Именно с оглед на
обстоятелството, че боравейки с ръцете си с телефона /какъвто е и настоящия
случай/, водачът бива възпрепятстван в управлението и въздействието върху
приборите и системите на МПС по време на движение, законодателят е
предвидил санкциониране на такова поведение. В същото време провеждането
на телефонен разговор посредством устройство, освобождаващо ръцете на
водача, не съставлява нарушение. Ето защо и следва да се заключи, че
използването на мобилен телефон без такова устройство се запретява именно
с оглед невъзможността водачът да използва свободно и двете си ръце. В този
смисъл и дори да се приеме, че жалбоподателят не е боравел точно в този
момент с телефона си, като е провеждал на телефонен разговор, самият факт,
че го е държал в ръка, навежда към извода, че и възможността му да борави с
приборите за управление на МПС-то е намалена.
По изложените съображения, съдът намира за неотносима към
предмета на доказване представената от страна на защитата справка за
провеждани от страна на жалбоподателя телефонни разговори /л. 48 от
делото/.
Настоящата съдебна инстанция не споделя и изложените в писмената
защита доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. На първо място не е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, доколкото акта е съставен в присъствието на
един свидетел, който е посочен като “очевидец” на извършеното нарушение и
това му качество в акта е съвсем коректно посочено, тъй като същият
непосредствено е възприел извършеното нарушение, което се установява от
свидетелските му показания. В АУАН са посочени неговите три имена, точен
адрес и дата на раждане, както повелява разпоредбата на чл.42, ал.1, т.7
ЗАНН.
И двата акта съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити – ясно е
посочено в какво се изразява нарушението, къде, кога и по какъв начин е
осъществено, включително и как е установено.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че между
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП има съответствие по
4
отношение на словесното и цифровото описание на нарушението. АУАН и НП
съдържат всички законово определени реквизити. Налице е яснота на
административнонаказателното обвинение. Посочено е времето и мястото на
извършване на нарушението, управляваният автомобил, посоката на
движение, отбелязано е изпълнителното деяние. Поради това съдът не счита,
че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство довели до ограничаване
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице. На следващо място посочването на нарушения закон
чрез неговата абревиатура /ЗДвП/ не представлява съществено процесуално
нарушение, което да представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
Използваното съкращение е общоприето и разбираемо и не създава неясното
относно правната квалификация на деянието. И доколкото
административнонаказващият орган правилно е посочил нарушената
разпоредба, съобразно описаното деяние - чл. 104а от ЗДвП и съответно
правилно е приложил санкционната разпоредба, настоящият състав намира, че
не са налице основания за отмяна на НП по изложените в писмената защита на
жалбоподателя доводи.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 17 от Наредба на МВР № Із-2539 от 17.12.2012
г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им (Наредбата), списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение,
както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, за използване на мобилен телефон по време на
управление на превозното средство освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участието на ръцете на водача (чл. 183, ал. 4, т. 6
от ЗДвП) се отнемат съответно 8 контролни точки. Определеният от
законодателя размер на контролните точки, които подлежат на отнемане при
по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП не дава право на съда да преценява
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и доколкото
именно 8 контролни точки, се отнемат на жалбоподателя с процесното НП,
последното следва да се потвърди и в тази му част.
Съгласно текста на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020
г., в сила от 23.12.2021 г.), маловажен случай е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата
5
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на
неизпълнение на задължение от съответния вид. Настоящият случай не е
такъв. Извършеното нарушение е от категорията на формалните – не се
изисква настъпване на вредни последици, които съдът да цени като
незначителни. Достатъчно за съставомерността им е поставяне в опасност на
охранените с разпоредбата на ЗДвП обществени отношения по опазване
живота, здравето и имуществото на гражданите при осъществяване на
дейността по транспорта, представляваща източник на повишена опасност. Не
са налице и други смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП,
размерът на санкцията за установеното нарушение е фиксиран, поради което
административнонаказващият орган и съдът не разполагат с възможност за
индивидуализация на съответно предвиденото наказание. В тази връзка не е
необходимо и АНО да сочи отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и
другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на
наказанието, доколкото в случая такава дискреция законодателят не е
предвидил, като възражението в този смисъл е неоснователно.
По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да го потвърди изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора, искането на въззивника за присъждане на
адвокатско възнаграждение е неоснователно.
По искането на въззиваемата страна:
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че жалбоподателят следва да бъде осъден да
плати такова на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от
АПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е /бр. 53 от 2025 г. , в сила от 1.10.2025
г./ бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г.) от Наредбата за заплащането на
правната помощ. В случая делото не е с фактическа и правна сложност от една
страна, а от друга това, че процесуалният представител на въззиваемата страна
не се е явил в съдебното заседание по делото като единствено е депозирал
писмени бележки съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да
бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 130 лв. като
6
посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника в полза на Областна
Дирекция на МВР-Стара Загора.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ******** от
30.07.2025 г., издадено от началник РУ Раднево в ОД на МВР Стара Загора, с
което на Р. К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **********,
************** и адрес за призоваване гр. **********, ***********, на
основание чл. 183, ал. 4, т.6 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 50 лв. за
извършено нарушение на чл. 104а от ЗДвП, както и отнемане на 8 контролни
точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
ОСЪЖДА Р. К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
**********, ************** и адрес за призоваване гр. **********,
****************, да заплати в полза на ОД на МВР- Стара Загора
юрисконсултско възнаграждение в размер на 130/сто и тридесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Стара Загора в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7