Р Е Ш
Е Н И
Е
№1
05.02.2021 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на деветнадесети януари две
хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев
Секретар: Ганка Атанасова
прокурор ......................,
като разгледа докладваното от съдията
АНДело №
381 по описа за 2020 г.
За да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “ГРАЦИЯ”
ЕООД гр. Разград против наказателно постановление № 17-000658 от 04.03.2020г.
на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Разград, с което за
нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ във вр.
с чл.63, ал.1 от КТ, на обжалващото дружество на основание чл. 414, ал.3 от КТ
е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 1500 лв. Моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като се излагат доводи за
незаконосъобразност и се твърди че нарушението, визирано в НП не е извършено.
В съдебното заседание повереникът
на жалбоподателя поддържа жалбата.
За наказващия орган не се
явява представител. В писмено становище се излага становище за неоснователност
на жалбата и се моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Разградският районен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 27.01.2020 г. около
15,15 часа служители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места
за спазване на трудовото законодателство в обект кино „Арабела“ – гр. Разград,
ул. Бузлуджа, експлоатиран от „Грация“ ЕООД гр. Разград. Контролните органи
установили, че на посочената дата, по
време на проверката, в проверявания обект трудова дейност като продавач –
консултант извършва Д. Л. Н.. Същата била на касата и продавала билети, напитки
и пакетирани храни, за сметка и в полза на „Грация“ ЕООД гр. Разград. При тази
проверка Д. Л. Н. попълнила декларация,
в която посочила, че работи за „Грация“ ЕООД гр. Разград на длъжност „продавач консултант“ в кино
„Арабела“ с работно време от 12.20ч. до 20.00ч.
и срещу месечно трудово възнаграждение от 610лв. Впоследствие в периода 05.02.2020г. до
07.02.2020г. била извършена и проверка
по документи в офиса на Д “ИТ” Разград и била представена документация по
осъществяване на трудовите правоотношения с наетите от „Грация“ ЕООД гр.
Разград лица, като бил представен и Трудов договор №4/24.01.2020г., сключен
между „Грация“ ЕООД и Д. Л. Н., в който било договорено извършване на работа от
лицето на длъжност „продавач консултант“ в условията на пълно работно време /8
часа/ и договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 610лв. При
документалната проверка била представена и справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ в която е посочено, че уведомлението за
сключения Трудов договор №4/24.01.2020г.
е регистрирано в ТД на НАП на 27.01.2020г. в 21:07:05 часа /л.29 от делото/. Така
се установило, че всъщност справката за
приети и отхвърлени уведомления била издадена на датата на проверката по
работни места /27.01.2020г./, но в доста по-късен час -21:07:05ч.. Това
означавало, че на същата дата по време
на проверката по работни места, извършена около
15,15 часа Д. Л. Н. е допусната до работа в обекта без да й е връчено
копие от уведомлението за регистриране на сключения с нея трудов договор,
заверено от ТД на НАП. Проверяващите приели, че така е нарушен чл.63, ал.2 от КТ и на работодателя бил съставен акт за административно нарушение № 17-000658/
07.02.2020г., съставен от гл. инспектор при Д “ИТ” – Разград. Въз основа на
акта било издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ
във вр. с чл.63, ал.1 от КТ на
жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 1500 лв. на основание чл. 414, ал.3
от КТ.
Съдът намира за установена
горната фактическа обстановка въз снова на представените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа
на показанията на разпитаната в хода на съдебно производство свидетелка - актосъставителя
М. М., която потвърждава обстоятелствата по акта. Разпитана е и св. И. Х.,
която сочи, че присъствала в обекта при проверката /работела като офис
–мениджър/ и твърди, че лицето Д. Н.,
подписала договора едва на другия ден, т.е. към момента на проверката по
работни места не бил сключен трудов договор. В това всъщност се състои и
защитната теза на обжалващата страна – да се изтъкне, че ако има нарушение, то
е друго /липса на трудов договор/, а не нарушението за което е наложена
санкция. Съдът не приема тази теза и не кредитира показанията на св. И. Х.,
явно близка до проверяваното дружество. Същата свидетелка твърди, че
присъствала и при съставянето на акта /придружила представителя на дружеството/
и твърди, че бил предварително написан /в противоречие с законовите изисквания/
и след това само бил прочетен и връчен. Съдът не кредитира и тези показания
/явно друг аспект на защитната теза/, доколкото св. М. М. е категорична, че
актът е съставен в присъствието на представителя на дружеството, дори сочи
колко време отнело това. Показанията на актосъставителя са логични и явно
достоверни на фона на всички данни по делото и съдът се опира основно на тези
показания. При това съдът приема, че към момента на проверката по работни места
с лицето Д. Н. е бил сключен трудов договор
– това посочила тя самата в попълнената от нея декларация /л.21 от делото/, макар
и договорът да не е представен на проверяващите тогава, а впоследствие на
документалната проверка. Налице е и длъжностна характеристика /копие на
л.27-28/, която също е връчена на Д. Н. на 24.01.2020г. Същата е попълнила и
декларация за конфиденциалност и й е
проведен инструктаж на тази дата/л.22, л.26/ и
в самия трудов договор е посочено, че същата постъпва на работа на тази
дата. Всички тези данни затвърждават извода, че трудовият договор също е
подписан и от двете страни именно на посочената в него дата – 24.01.2020г. С оглед на това е явно, че към момента на
проверката на 27.01.2020г. трудов договор бил подписан с наетото лице, но към
същия момент нямало справка от НАП. При
това съдът намира, че действително такъв трудов договор е бил наличен към
момента на проверката по работни места и не приема доводите на защитата на
обжалващата страна, че такъв договор към този момент изобщо липсвал /с оглед
приложението на друг наказателен състав/.
Съдът приема за доказано, че към момента на проверката Д. Н. е работила
в обекта /осъществявала трудова дейност/, като продавач – консултант. С нея очевидно
е бил подписан трудов договор, но не й е връчено копие от уведомлението за
регистриране на този договор, заверено от ТД на НАП, тъй като справката за това
уведомление е била генерирана по – късно, след началото на проверката /на
същата дата/ от компетентния орган, което се установява от приложената разпечатка. При това съдът намира
за несъмнено, че работничката е допусната да осъществява трудова дейност в
предприятието, без да й се предостави копие от заверено уведомление, поради
което и намира фактическата обстановка изложена в акта и НП за напълно
доказана.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна,
следното:
Като подадена в срок, от
надлежна страна, против акт подлежащ на
съдебен контрол жалбата е допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна, по следните съображения:
Като издадено от
компетентния за това орган, по реда и във формата предвидена от закона,
наказателното постановление се явява законосъобразно от формална страна. Съдът
намира, че санкционираното дружество е осъществило вмененото му нарушение. С
издаденото НП е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, в
качеството му на работодател, за осъществено нарушение на чл. 63,ал.2 от КТ, във вр. с чл.63, ал.1 от КТ,
на основание чл.414, ал.3 от КТ - за това, че на 27.01.2020г. Д. Л. Н. е осъществявала
трудова дейност в предприятието на работодателя без последният да й е
предоставил копие от уведомлението за регистриране на сключения с нея трудов
договор, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса сочи, че
отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само, като трудови
правоотношения. Тези провоотношения според императивната норма на чл.62, ал.1
от Кодекса следва да бъдат уредени в писмена форма – чрез сключване на трудов
договор, като изпълнението на горното задължение е вменено в тежест на
съответния работодател. Освен това обаче, преди съответният работник да бъде
допуснат на работа, работодателят е длъжен да му предостави екземпляр от
трудовия договор и копие от уведомлението за регистрацията на този трудов
договор, заверено от ТД на НАП. Работникът/служителят не може да бъде допускан
до работа без работодателят да е изпълнил някое от тези си задължения. Работодателят
обаче е допуснал Д. Н. до работа без да й
предостави всички изискуеми документи -
при всички случаи не й е предоставлил копие от изискуемото уведомление за
регистрация на трудов договор, съответно заверено, защото такова уведомление,
не е било налично към момента на проверката в обекта, а към този момент
работника вече е осъществявал трудовата си функция. Деянието е осъществено с
допускане на лицето да осъществява трудова функция, без да са й
предоставени всички изискуеми документи, както изисква разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ. По тези съображения правилно е прието от административнонаказващия орган, че
жалбоподателят е нарушил чл. 63, ал.2 вр. от КТ във вр. с чл.63, ал.1 от КТ.
Обстоятелството, че в хода на проверката, но вече след допускане на работника/служителя
до работа, трудовият договор е регистриран и уведомление
било издадено, не променя извода по същество за съставомерност на деянието. В
този смисъл съдът не намира за необходимо да коментира цитираната от
обжалващата страна практика, защото в настоящия процес се установява именно
изложената в НП фактическа обстановка. С оглед разпоредбата на чл. 415в, ал.2 от КТ нарушенията на чл. 63, ал.2 от КТ не
могат да са маловажни. Ето защо и
законосъобразно отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл. 414, ал.3 от КТ. В случая на обжалващото дружество
е наложена санкция в размер равен на минималния и не може да се поставя въпрос
за намаляването й. Поради всичко изложено НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Воден от изложеното до
тук, на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление 17-000658 от 04.03.2020г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Разград, с което за нарушение на чл. 63,
ал.2 от КТ във вр. с чл.63, ал.1 от КТ,
на обжалващото дружество “ГРАЦИЯ” ЕООД гр. Разград на основание чл. 414, ал.3
от КТ е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 1500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград
с 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: