Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 27.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито съдебно
заседание проведено на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 2241/2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производствата е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал.4, във
връзка с чл.27, ал.5-7 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по жалба вх. №
12289/06.08.2019г. на Б.К.П., ЕГН: **********,***, офис 8, против Решение № 03
- РД/2477/28.06.2019г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Жалбоподателката счита оспореното решение за нищожно,
евентуално незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие на материалноправни
разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Оспорва като неоснователни и необосновани
изложените в акта твърдения. Счита, че твърденията на решаващия орган, изложени
в т.2 от мотивите към процесното решение, са неотносими към въпроса за
допустимостта до оценяване на проектното
предложение, респ. същите са
неоснователни и необосновани. Твърди се, че предвид подаденото проектно
предложение, при изчисляване на икономическия размер на земеделското стопанство
са съобразени и приложени изискванията на Инструкция за попълване на таблица 2
от анкетния формуляр /Приложение №2 към чл.8, ал.1 от Наредба № 3/1999г./, в
който изрично е посочено, че по код 3129, отнасящ се към култури Други
етерично-маслени и лекарствени растения, се отнасят площи засадени със шипки,
ким, медицински мак, беладона, лайка, бял трън, блатно кокиче, мурсалски чай и
др. насаждения. Направено е искане за отмяна на оспорения акт. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата чрез процесуалния си
представител юрисконсулт А , оспорва жалбата. Претендира се присъждане на направените
по делото разноски.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на
законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема
за установено следното:
По делото страните не спорят по фактите. Жалбоподателят
е регистриран като земеделски производител от 2016г. На 28.5.2018г. е
кандидатствал пред Държавен фонд „Земеделие“ за финансиране на дейността като земеделски производител със средства по
Оперативна програма „Програма за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020г.“, приоритетни оси: „Развитие на стопанства и предприятия“, наименование
на процедурата: „Процедура чрез подбор №
ВG06RDNP001-6.001 по
подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие
на стопанства и предприятия“, код на процедурата: BG06RDNP001-6.001,
наименование на проектното предложение: „Подпомагане развитието на земеделско
стопанство отглеждащо насаждения от шипки и вишни“ с рег. № BG06RDNP001-6.001-0452.
С уведомително писмо от ДФ“Земеделие“, жалбоподателката е била уведомена за
извършването на посещение на място относно подаденото проектно предложение,
като в тази връзка е представен контролен лист за проверка на място. Като
доказателства по делото са приобщени бизнес план, приложение № 10 към Условията
за кандидатстване, декларации. С уведомително писмо на ДФ“Земеделие“, изх.
№01-230-6500/146 от 26.03.2019г., жалбоподателката е информирана, че на
основание чл.34, ал.1 от ЗУСЕСИФ и чл.18, ал.3 от Постановление № 162 на
Министерски съвет от 5 юли 2016г. за определяне на детайлни правила за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от
Европейските структурни и инвестиционни
фондове за периода 2014 – 2020г., подаденото проектно предложение не е
допуснато до техническа и финансова оценка по чл.19 от ПМС № 162 от 5 юли
2016г. От приложения протокол, удостоверяващ работата на Оценителна комисия за
разглеждане на постъпилите възражения по проектни предложения, недопуснати до
техническа и финансова оценка, в т.19 е отразено името на жалбоподателката.
Позовавайки се на обстоятелството, че в
пакета документи, качен във връзка с отваряне на текущия прием по мярката, в
таблицата за изчисление на СПО няма указания шипките, като култура с кой код
следва да бъдат отразени, комисията достига до извода, че СПО на стопанството
на Б.П. следва да бъде изчислено, като шипките бъдат отнесени в код 3129 „Други
етерично-маслени култури“. При попълване на РЛ поддържане на икономически
размер на стопанството следва да се вземе предвид стойностите, получени при
изчисление на икономическия размер с код 3129. Според заключението на комисията,
възражението на П. срещу недопускане на проект с № BG06RDNP001-6.001-0452
в ИСУН и ид. № 28/06/1/008522 в ИСАК до техническа и финансова оценка се явява
основателно.
С обжалваното решение Изп. директор на ДФ“Земеделие“ позовавайки
се на „Инструкция за попълване на таблица за изчисление на икономическия размер
на земеделските стопанства“ е счел, че се налага преизчисляване на
първоначалния размер на СПО на земеделското стопанство – 28708.98 евро, предвид
факта, че шипката фигурира в „Етерично-маслени и лекарствени култури“ с код
3023 Маслодайна роза. Извършеното презчисляване води до несъответствие на
проектното предложение с критериите за допустимост раздел 11.1 т.1.2.3. Според
обстоятелствената част на обжалвания акт, при преизчисление на първоначалното
СПО към дата на кандидатстване е взет размера на площите, измерен при проверка на ТИ
/06.12.2018г./, а именно: шипки – 65.289дка, вишни – 18.339дка и угари –
19.505дка. Общото СПО е 28708.98 евро. В таблица 9 от Приложение №3 към
Условията за кандидатстване, кандидатът заявява шипка – 65.830 дка, вишна –
18дка и угари 19.505дка. Общото СПО е в размер на 28591.17 евро. При попълване
на РЛ поддържане на икономически размер на стопанството се получава намаление,
а не поддържане на размера. Извършеното преизчисление води до несъответствие на
проектното предложение с Дейности, допустими за финансиране раздел 13.1,
т.1.4.1. На основание чл.34, ал.4, т.2 от ЗУСЕСИФ и чл.18, ал.9, т.2 от
Постановление № 162 на Министерски съвет от 5 юли 2016г. за определяне на
програмите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за
периода 2014-2020г., административният орган прекратил производството по оценка
на проектно предложение с регистрационен № BG06RDNP001-6.001-0452,
подадено от Б.П., УРН:681058, ИД № в ИСАК: 28/06/1/0/00852.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
легитимирано лице, срещу годен за обжалване административен акт съгласно
разпоредбата на чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден в изискуемата
по чл.59, ал.2 от АПК, във връзка с чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ писмена форма. В
акта се съдържат фактически и правни основания предвид изискванията на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК.
Съдът намира за основателни изложените в жалбата
възражения.
В настоящия случай приложими относно разрешаването на
правния спор се явяват разпоредбите на Наредба № 14 от 28.05.2015г. за
прилагане на подмярка 6.1“Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка
6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014-2020г. С разпоредбата на чл.5 от посоченият нормативен
акт се въвеждат изискванията за допустимост на подадените заявления за
подпомагане и критериите на които трябва да отговарят допустимите за
подпомагане кандидати.
Съдът намира за неправилни изложените в оспорения акт
мотиви, респ. позоваването от страна на административния орган на „Инструкция
за попълване на таблица за изчисление на икономическия размер на земеделските
стопанства“. Посочената инструкция няма задължителен по отношение на
кандидатите по разглежданата мярка характер, с изискванията на които следва да
се съобразяват. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.3 от Закона за нормативните
актове, инструкцията е нормативен акт, с който висшестоящ орган дава указания
до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал
или чието изпълнение трябва да осигури. Поради това и не може да бъде приета
като нормативен акт, задължителен за кандидатите по разглежданата мярка. Освен
това, националното законодателство поставя като изискване за влизане в сила на
нормативния акт същият да бъде обнародван в „Държавен вестник“, което се явява
условие за превръщането на акта в част от действащото право и е елемент от
фактическия състав на издаването на нормативния акт, обуславящ неговата
валидност. В случая данни относно обнародването на посочената инструкция не са
представени. Поради това съдът намира, че същата не е породила каквито и да
било правни последици. При издаването на акта, органът не се е съобразил с изискванията
на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК. Представените с административната
преписка доказателства, необсъдени при издаване на административния акт, сочат
факти, различни от изложените в решението, водещи до противоположно на
решаващия орган становище. В тази връзка е заключението на Оценителна комисия разгледала възражението на П., според което СПО
на стопанството на Б.П. следва да бъде изчислено, като шипките бъдат отнесени в
код 3129 „Други етерично-маслени култури“. При попълване на РЛ поддържане на
икономически размер на стопанството следва да се вземе предвид стойностите,
получени при изчисление на икономическия размер с код 3129.
Предвид изложеното настоящия състав намира оспореното
решение за незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон
с оглед изпълнението на критериите за допустимост, поради което следва да се отмени,
а административната преписка да се върне на Изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“ за ново произнасяне.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 598,93
лева, съставляващи заплатено възнаграждение за представителство и защита и
заплатена държавна такса.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 03 -
РД/2477/28.06.2019г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор на ДФ
„земеделие“ за ново произнасяне относно оценка на проектно предложение с
регистрационен № BG06RDNP001-6.001-0452, подадено от Б.К.П., УРН:681058, ИД № в
ИСАК: 28/06/1/0/00852.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Б.К.П.,
ЕГН: **********,*** сумата от 598,93 лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: