Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 23.11.2018 г. гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав
На двадесет и пети октомври 2018 година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар
разгледа докладваното от Председателя
т.д. № 84 по описа на съда за 2018
год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от Б.Н.А. срещу А.з.п.и с.к. гр. София, и срещу „Б.И..“
ООД гр. Варна установителен иск с правно осн.чл. 439 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответниците, че „Б.И.." ООД не дължи сумата от
100 000 лв., представляваща част от вземане по изп.лист издаден въз основа на
решение по т.д. № 704/2007г. по описа на ОС-Варна и предмет на образуваното
изп.дело № 913:2017г. на ЧСИ рег. № 769 с район на действие ОС-Търговище,
обезпечено чрез учредена договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в
гр. Търговище, собственост на ищцата, като погасено по давност.
В исковата си молба /ИМ/ и
уточнението й (в изпълнение на разпореждане № 258/26.06.2018г. на ТОС) ищцата
твърди, че е собственик по покупко-продажба по нот.акт 79/2002 г. на недвижим
имот, находящ се в гр. Търговище, ул. „Еп.Софроний“ 11, срещу който имот е
насочено принудителното изпълнение – по връченото й от ЧСИ съобщение за
насрочен опис (приложено). Твърди още, че въз основа на влязло в сила решение
по т. д. № 704/2007 г. по описа на ОС-Варна е издаден изп.лист, с който вторият
ответник „Б.И.." ООД е осъден да заплати на първия ответник А.з.п.и с.к.
гр. София следните суми: 25 852,22 щатски долара, представляваща вноска от
цената по договор за приватизационна продажба от 31.03.2009 год.; неустойка за
забава в размер на 132 625,47 щатски долара; 5 085,07 лв. присъдени разноски,
заедно с всички законни последици. Въз основа на изп.лист е образувано изп.дело
№ 132/2011 г. по описа на ДСИ при Търговищкия районен съд, впоследствие
изпратено по реда на § 3 от ПЗР на ЗЧСИ на ЧСИ per. № 769 с район на действие
ОС-Търговище- образувано изп.д. № 432/2014 год., ПРЕКРАТЕНО с постановление на
ЧСИ от 03.12.2014г. на осн.чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, потвърдено с решение №
39/30.03.2015г. по гр.д.№ 81/2015г. на ТОС.
Ищцата твърди още, че на 20.06.2018г. е получила от ЧСИ рег. № 769 по
изп.д. № 913/2017г., образувано въз основа на същия изп.лист, съобщение за
насрочване на опис върху процесния недв.имот. Излагайки подробни съображения,
счита, че вземането, предмет на изп.лист, въз основа на който е образувано
изп.д.913/2017г. е погасено по давност, позовавайки се на чл. 110 ЗЗД, предвид
задължителното тълкуване, дадено в т.10 от ТР 2/2013г. на ОСГТК – от момента на
влизцане в сила на решението на Ос-Варна до образуване на изп.д. _№ 913/2017г.
са изминали повече от 6 години и половина, а от последното действие по изп-.д.
0 132/2011г. до образуване на новото ид № 913/2017г.- повече от 5 години и
половина. Счита, че като ипотекарен длъжник - собственик на имота, срещу който
е насочено изпълнението, има правен интерес от предявяване на настоящия
отрицателен установителен иск, предявен срещу кредитора и длъжника по
горепосоченото изпълнително дело. Претендира сторените в производството
разноски.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор само от първия ответник – АПСК, с възражения за
недопустимост на иска, поради липсата на активна процесуална легитимация на
ищцата. Възражението се обосновава със следните доводи: ищцата не е страна по
изпълнителното дело; изпълнителният лист, въз основа на който е образувано
изп.дело не е издаден срещу нея; сумите по него не се търсят от ищцата, поради
което и тя не може да предявява права от името на трето лице, а именно от името
на длъжника по изп.дело – втория ответник „Б.-И.." ООД.
При преценка за допустимост
на предявения иск, ответникът счита, че искът е неоснователен. Съображенията
са: проследявайки образуваните изп.дела въз основа на изпълнителен лист от
21.07.2011 г. по т.д. № 704/2007г. на ОС.Варна – съответно изп.д.№ 132/2011г.
по описа на СИС при ТРС, изп.д. № 432/2014г. по описа на ЧСИ З. и изп.д. №
917/2017г. по описа на същия ЧСИ, ответникът счита, че въпросното вземане не е
погасено по давност -с доводи, че всички описани в отговора действия,
предприети от негова страна, като взискател в изп.производство, и от ЧСИ
представляват действия на принудително изпълнение и прекъсват давността по
смисъла на цитираното ТР 2/2013г. (т.10), съответно нееднозначно доказват, че
НЕ Е ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ на вземането по процесния изпълнителен лист и
са доказателство, че ищцата прави опит – този път чрез напълно недопустим и
неоснователен иск да спре изпълнението по изпълнителното дело. Представя
доказателства за водено между АПСК и ищцата дело по повод предприети от ищцата
неправомерни действия за заличаване на вписаната законна ипотека върху
процесния имот в полза на АПСК. Моли за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен, претендира разноски в производството, в т.ч. и
юриск.възнаграждение на осн.чл. 78 ал. 8 от ГПК.
В депозираната в срок
допълнителна искова молба, ищцата оспорва възраженията на ответника за
недопустимост на предявения иск, споделяйки доводите на съда в постановеното по
делото разпореждане № 258/26.06.2018 г. позовавайки се на разпоредбите на 149 и
сл. от ЗЗД, в т.ч. и разпоредбата на чл. 151 от ЗЗД, които при липсата на друга
различна уредба в специалния закон- сега действащия ЗСПК, а и предходния, намират
приложение в процесния случай. Навежда допълнителни доводи във връзка с
твърденията в исковата молба за погасяване по давност на процесното вземане, с
позоваване на разпоредбата на чл. 433 т. 8 от ГПК, както и на липсата на
валидни изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност, съобразно
ТР2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
В срока по чл. 373 ГПК е
постъпил допълнителен отговор от първия ответник, с който отново се поддържа
становището за недопустимост/ неоснователност на предявения иск.
В с.з. процесуалният
представител на ищцата поддържа изцяло исковата молба и изложените съображения
и доводи, претендира разноски. Ответникът не се представлява, редовно призован,
от същия е постъпило писмено становище, с което поддържа възраженията си.
Претендира разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, както
и след преценката на събраните по делото писмени доказателства и приложени
заверени копия на изп.дела, приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.03.1999г. между Министъра на търговията и туризма и
втория ответник е сключен договор за приватизационна продажба. В изпълнение на
договореното с приватизационния договор от продавача през 1999г. е вписана
законна ипотека върху имот, собственост на „Б.И..“ ООД (а понастоящем –
собственост на ищцата, придобит от нея през 2002г.) за обезпечаване на
вземанията на продавача по договора.
С влязло в сила решение № 40/11.01.2011г. по т. д. №
704/2007 г. по описа на ОС-Варна вторият ответник „Б.И.." ООД е осъден да
заплати на първия ответник АПСК следните суми: 25 852,22 щатски долара,
представляваща вноска от цената по договор за приватизационна продажба от
31.03.1999 год.; неустойка за забава в размер на 132 625,47 щатски долара; 5
085,07 лв. присъдени разноски, заедно с всички законни последици.
Въз основа на издаденият по делото изп.лист от 21.07.2011г.,
по молба на АПСК от 26.10.2011г., на 01.12.2011 г. е образувано изп.дело № 132/2011 г. по описа на ДСИ
при Търговищкия районен съд, с взискател –АПСК, длъжник - „Б.И.." ООД.
Видно от приложеното изп.дело № 132/2011 г., с молба от
19.01.2012г. АПСК е поискала продължаване на принудителното изпълнение, чрез
насрочване на опис и оценка на недв.имот, собственост на ищцата, в качеството й
на ипотекарен кредитор; Последното действие по това дело е съобщение по чл.47,
ал.6 от ГПК от ДСИ, получено от АПСК на 05.03.2012г. Със съобщението взискателят е уведомен за разпореждането на ДСИ, с което му е указана възможността да
поиска на осн.чл. 47 ал. 6 от ГПК чрез ДСИ при ТРС да бъде назначен на длъжника
особен представител по изп.дело. АПСК не е предприела действия в изпълнение на
разпореждането, както и други действия до 10.07.2014 г.
По молба на взискателя от 10.07.2014 г. делото е изпратено
по реда на § 3 от ПЗР на ЗЧСИ на ЧСИ per. № 769 с район на действие
ОС-Търговище, по описа на който на 24.07.2014г. е образувано изп.д. № 432/2014 год., ПРЕКРАТЕНО с
постановление на ЧСИ от 03.12.2014г. на осн.чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК,
потвърдено с решение № 39/30.03.2015г. по гр.д.№ 81/2015г. на ТОС.
Въз основа на същия изп.лист от 21.07.2011г., по молба на
АПСК от 28.09.2017г. до ЧСИ А.З. с вх. № от 02.10.2017г., на същата дата е
образувано изп.дело № 20177690400913 с взискател АПСК и длъжник „Б.И.."
ООД.
С депозираната молба взискателят изрично е поискал принудителното
изпълнение (възбрана, опис и продажба) да бъде насочено към „недвижимите имоти,
върху които за обезпечаване на вземанията си срещу „Булгарреклама-инвес“ ООД
гр. Варна АПСК е вписала законна ипотека в СВ Търговище, вх. № 75, т.1, дв.вх.№
755, партидна книга 2058,2059, вх.рег. № 1 от 22.12.2008г.
Видно от представения нот.акт № 79/05.09.2002г., т. ІІІ,
рег. № 4140,д. 309/2002г. на нотариус рег. № 317, вписан в Сл.Вп. вх. Рег. №
3480/05.09.2002, акт № 52, т.ХІІ д. 2420/2002г. процесният имот е собственост
на ищцата, това обстоятелство не се и спори от страните.
Не се спори от страните, установява се и от представените
писмени доказателства, че за обезпечаване на вземането си от длъжника, по молба
на Министъра на търговията и туризма, действащ в качеството му на орган по чл.
3 ал.1 т.1 от ЗППДОП, по разпореждане на съдията по вписванията при СВп.- гр. Търговище на 19.04.1999 г. е
вписана законната ипотека върху имота. С приложения по делото нот.акт от 05.09.2002
г. ищцата е придобила собствеността върху имота. Преди изтичане на 10г. срок
кредиторът е поискал подновяване на ипотеката, вписано на 22.12.2008г. – което
се установява и от влязлото в сила решение по гр.д. № 173/2015г. на ТРС, с
което е признато за установено по предявения от АПСК иск против Б.Н.А., че
вписаното на 1.12.2014г. (по нейна молба) заличаване на законна ипотека,
учредена и вписана на 19.04.1999г. е
нищожно, поради противоречие с нормативната разпоредба на чл. 22 ПВп на осн.чл.
88 и сл. ЗКИР и вр. с чл. 537ал. 2 ГПК. Решението е потвърдено от ТОС,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 371/14.08.2017г.
След извършените
справки относно имуществото на длъжника, възложени на ЧСИ по изп.д. № 20177690400913, по негово искане, е вписана
възбрана върху недвижимия имот, собственост на ищцата – административна сграда,
в гр. Търговище, ул. „Еп.Софроний“ 11, парцел 1, кв. 41, с идентификатор
73626.507.131.2 по КК на града, разположена в ПИ с идентификатор 73626.507.131,
със застроена площ от 100.05 кв.м
На 18.06.2018г. ЧСИ е насрочил опис на горепосочения
недв.имот за 05.07.2018г., с участието на назначеното на 19.06.2018 г. вещо
лице. Съобщение за насрочения опис е връчено на взискателя на 21.06.2018г, а на
ищцата на 20.06.2018г. Исковата молба е депозирана на 25.06.2018г.
Описът е отложен, поради образуване на изп.дело – въз
основа на издадената по настоящото дело обезпечителна заповед съгласно определение
№ 218/28.06.2018г.
При така установеното, съдът прави следните правни
изводи:
По възражението за недопустимост на предявения иск, съдът
се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК.
Видно от
обстоятелствената част и петитум на исковата молба, предвид уточнението й,
предмет на разглеждане е предявен отрицателен установителен иск с правно
осн.чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 149 и чл. 151 от ЗЗД във вр. с чл. 439 ГПК, с който ищцата като ипотекарен длъжник
оспорва предприетото срещу нея принудително изпълнение - срещу нейния
недв.имот, ипотекиран в обезпечение на дълга на длъжника по изп.дело - поради погасяване на вземането на обезпечения
кредитор.
С този иск ипотекарният длъжник упражнява свое право, а
не правото на длъжника по основното правоотношение, от което са породени
обезпечените вземания, в случая не е налице хипотезата на предявяване на чужди
права пред съд по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК. Затова длъжникът по материалното
правоотношение, от което е възникнало обезпеченото вземане е ответник по иска,
заедно с обезпечения кредитор. Тъй като решението следва да бъде еднакво за
страните по материалното правоотношение, същите имат качеството на необходими
другари (чл. 216, ал. 2 ГПК) и тяхната процесуална легитимация е съвместна. За
нея съдът, в т. ч. и касационната инстанция, следи служебно (в този смисъл
Решение № 153/29.12.2016г. на ВКС по т.д. № 896/2015г., ТК, ІІт.о.; Определение
№ 457/27.09.2017 г. по ч.т.д.№ 2021/2017г., на ВКС, ТК, Іт.о. и др.).
По разпореждане на закона - чл. 429 ал.3 от ГПК
изпълнителният лист, издаден срещу длъжника, има сила и срещу третото лице,
обезпечило вземането с ипотека. Взискателят обаче няма вземане срещу
ипотекарния длъжник, а само право да се удовлетвори от ипотекирания от него
имот /В същия смисъл - определение №456 от 08.10.2015г. по ч.гр.д. №3947/2015г.
на ВКС, ГК, I г. о./. Доколкото ипотекарният длъжник няма самостоятелно
задължение към взискателя, неговата отговорност е обусловена от съществуването
на задължението на длъжника в изпълнителното производство, съответно
предприемането на изпълнителни действия срещу длъжника, с които се прекъсва
давността срещу него запазва възможността да се насочи принудителното
изпълнение и върху ипотекирания имот.
Правният интерес за ищцата да установи по исков ред,
че „Б.И..“ ООД не дължи на АПСК
процесната сума произтича от изричната разпоредба на чл. 151 от ЗЗД, съобразно която, собственикът на имота, ипотекиран като
обезпечение на чуждо задължение, може да противопостави на кредитора всички
възражения, с които разполага длъжникът. При успешно проведен иск от страна на
третото лице, придобило собствеността върху ипотекирания недвижим имот след
учредяването на ипотеката и установяване несъществуването на спорното вземане,
съдебният изпълнител следва да зачете силата на пресъдено нещо и съответно да
прекрати образуваното пред него изпълнително дело. Макар процесната ипотека да
е учредена по силата на специален закон и за обезпечаване задълженията по
приватизационна сделка, доколкото в този специален закон не са предвидени
изрични правила нито за действителността, нито за вписването и заличаването на
тази ипотека, то следва да намерят
приложение правилата на общия закон, а именно – разпоредбите на чл. 149 и сл. ЗЗД, в т. ч. и разпоредбата на чл. 151 ЗЗД, легитимираща собственика на
ипотекирания имот да предяви иск, с който да противопостави на кредитора
възраженията си за недължимост на обезпечените вземания.
Предвид изложените
съображения, съдът счита предявеният иск за допустим.
По същество:
Вземането на АПСК, част от което (100 000лв.) е
предмет на настоящия отрицателен установителен иск за неговата недължимост, е
установено с влязло в сила съдебно решение.
Основният въпрос е погасено ли е присъденото вземане по
давност.
Погасителната давност е период от време, с изтичането на
който се погасява възможността за събиране на едно вземане по принудителен ред.
Погасителната давност е ЮФ, който възниква след изтичане на определен в закона
срок, който поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на
давността и да откаже изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
по- кратък срок. Съгласно чл. 117, ал.2 от ЗЗД ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Според
разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато
вземането е станало изискуемо, като съгласно чл.116, б.”б” от ЗЗД, давността се
прекъсва при предявяване на иск или възражение, или на искане за започване на
помирително производство, при условие, че те са уважени, както и с предприемане
на действия за принудително изпълнение-чл. 116 б.“в ГПК.
Възражението на ответника е, че оспореното вземане
съществува, не е погасено по давност, тъй като след установяването му същият е
предприел действия по неговото принудително събиране.
Спорният въпрос е кое от предприетите от ответника
действия по принудително изпълнение спира/прекъсва погасителната давност.
Според разясненията, дадени в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 2/2013г. в изпълнителния процес прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучване имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза, и др. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. С ТР е обявено за изгубило сила ППВС 3/1980 г.
Няма спор, че от датата на влизане в сила на осъдителното
решение на ВРС и издаването на изпълнителен лист, до образуване на изп.д. № 132/2011г.
не е бил изтекъл 5 г. давностен срок.
С образуването на
и.д.132/2011г. се прекъсва давността (доколкото с молбата за образуването му от
26.10.2011г. взискателят е посочил изпълнителен способ), откогато започва да
тече нова давност.
Тази давност е прекъсната с депозираната от АПСК молба от
19.01.2012г. – вх. № 228/21.01.2012г. за насрочване на опис и оценка на
недв.имот, собственост на ищцата.
Установено е в процеса, че това изп.дело, образувано пред
ЧСИ под нов № 432/2014г. е прекратено на осн.чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, тъй
като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години.
В тежест и право на взискателя е да се информира за
движението на изпълнителното производство и да инициира извършване на
изпълнителни действия от съдебния изпълнител. Липсата на такива в продължение
на повече от две години е предпоставка за прекратяване изпълнителното
производство, като прекратителното действие настъпва автоматично по силата на
самия закон, а съдебният изпълнителят с постановлението си само констатира
посоченото обстоятелство.
В настоящия случай в продължение на повече от 2 години
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия и с оглед на
процесуалната му пасивност се презумира неговата дезинтересираност или
доброволното уреждане на отношенията му с длъжника, обуславящо приложение на
разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към
06.03.2014г. (предвид датата на получаване на уведомлението на ДСИ от
взискателя относно възможността за назначаване на особен представител -на
05.03.2012 г.).
Съгласно
установената съдебна практика, посоченият срок е преклузивен и прекратяването
настъпва по силата на закона, а не с постановлението на съдебния изпълнител за
прекратяването му (в този смисъл решение № 223/12.07.2011г по т.д.№124/2010г.
на ВКС, ІІ т.о.). Без значение е дали е
налице бездействие на съдебния изпълнител или дали след посочената дата са
извършени изпълнителни действия, тъй като последните са недопустими и не могат
да се имат предвид.
Прекратяването на изпълнителното производство обаче нито
погасява вземането, нито обезсилва изпълнителния лист, поради което в случай,
че вземането не е погасено, поради изтекла давност, взискателят би могъл да
започне ново изпълнително производство за същото вземане.
Предвид приетото ТР 2/2013г. от 26.06.2015 г., относно
това кои изпълнителни действия прекъсват давността, следва да се прилага
задължителното тълкуване, дадено с това ТР.
Поради препращането на изп.д. 132/2011г. на ДСИ по молба
на взискателя на посочения ЧСИ,
то образуваното пред ЧСИ и.д. № 432/2014г. не е новообразувано, поради което и
не прекъсва давността, а извършените по него изп.действия (молба от
24.07.2014г., с искане за опис, оценка и продажба на недв.имот, собственост на
ищцата-ипотекарен длъжник; налагане на възбрана от 31.07.2014г. и опис от 25.11.2014г.),
като извършени след прекратяване по силата на закона на изпълнителното
производство, са недопустими и не могат
да се имат предвид.
Следващите действия, предприети от АПСК, за принудително
събиране на вземането са от 28.09.2017 г.
Образуването на изп.д.№ 20177690400913 на ЧСИ, образувано 02.10.2017г., по молба на АПСК от 28.09.2018г.
- вх. № 11445/02.10.2017г., въз основа на същия изп.лист, прекъсва давността от датата 02.10.2017г., доколкото с тази
молба взискателят е посочил изпълнителен способ, а съгласно разясненията,
дадени в мотивите към т.10 от ТР 2/2013г. „Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи“. ЧСИ е насрочил за
05.07.2018г. опис на недв.имот, собственост на ищцата, непроведен поради
издадената по настоящото дело обезпечителна заповед за спиране на изпълнението.
Съгласно т.10 от ТР 2/2013г. „когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК нова погасителна давност за вземането почва да тече
от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие“.
Последното валидно изпълнително действие, извършено по
прекратеното изп.дело е от дата 19.01.2012г., от когато до 02.10.2017г. е
изтекла 5 годишната погасителна давност.
Дори и да се приеме, че последното изпълнително действие е
от 05.03.2012г.– датата, на която на взискателя АПСК е връчено съобщението на
ДСИ относно възможността на иска назначаването на особен представител, то и от
тази дата до датата на депозиране на молбата от 28.09.2017г. и образуване на
изп.д. № 913/2017г. – на 02.10.2017г., 5 годишната погасителна давност също е
изтекла.
Както бе посочено по-горе извършените след прекратяването
на изп.дело на осн.чл. 433 т.8 от ГПК изпълнителни действия – молба от
24.07.2014г., с искане за опис, оценка и продажба на недв.имот, налагане на
възбрана и опис по изп.д. № 432/2014г., като извършени след прекратяването на
изпълнителното производство по силата на закона, са недопустими и съответно не
могат да бъдат съобразявани.
Неоснователен е довода на АПСК, изложен в отговора на
допълнителната искова молба, че вземането не е погасено давност, тъй като от
датата на образуване на ИД 20177690400913 на ЧСИ е започнала да тече нова
погасителна давност, която към настоящия момент не е изтекла. Релевантният по
делото въпрос е дали до датата на образуване на това и.д. е изтекла давността.
Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен, така, както е предявен – а именно относно недължимост на вземане в
размер на 100 000 лв.
С оглед основателността на иска, основателно е искането на
ищцата за присъждане на заплатените разноски – за д.такса 4 000.00лв. и за
заплатено адв.възнаграждение в размер на 1200лв. (л.210).
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на осн.чл. 124 ал.
1 във вр. с чл. 149 и чл. 151 от ЗЗД във вр
чл. 439 от ГПК в отношенията между Б.Н.А., ЕГН **********,***, А.з.п.и с.к. ***, и „Б.И..“ ООД, ЕИК
**********, гр. Варна, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя С.А.Т., че „БУЛГАР-РЕКЛАМА- ИНВЕСТ" ООД, ЕИК ********** не дължи на А.з.п.и с.к. гр. София сумата от 100 000.00 лв.,
представляваща част от вземане по изп.лист от 21.07.2011г., издаден въз основа
на влязлото в сила решение № 40/11.01.2011г. по т.д. № 704/2007г. по описа на
ОС-Варна и предмет на образуваното изп.дело № 913/2017г. на ЧСИ рег. № 769, с
район на действие ОС-Търговище, обезпечено чрез учредена договорна ипотека
върху недвижим имот, собственост на ищцата- административна сграда, в гр.
Търговище, ул. „Еп.Софроний“ 11, с идентификатор 73626.507.131.2 по КК на
града, разположена в ПИ с идентификатор 73626.507.131, със застроена площ от
100.05 кв.м, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА А.з.п.и с.к. *** да заплати на Б.Н.А., ЕГН **********,***,
сумата от 5 200лв. - разноски по делото (д.такса и адв. възнаграждение)- на
осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: