РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Бургас, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20212000500341 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 341/2021 г. по описа на Апелативен съд-
Бургас е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба на Прокуратурата,
представлявана от прокурор Г. Д.-Окръжна прокуратура-Б., против решение
№ 218/04.06.2021 г. по гр.дело № 2517/2020 г. по описа на Окръжен съд-Б..
Иска се отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, а при условията
на евентуалност-намаляване на присъденото обезщетение. Твърди се, че е
нарушен принципа, установен с чл.52 ЗЗД и константната съдебна практика
и, че не са взети предвид в достатъчна степен релевантните обстоятелства.
Повдигнатото на ищеца обвинение е едно, за престъпление, което не е тежко
по смисъла на чл.93, т.7 НК, взета му е най-леката мярка за неотклонение, той
е запазил своята работа, а в последствие е учредил и ЕООД. Разгласяването на
повдигнатото обвинение не е извършено от представителни на въззивника и
той не следва да носи отговорност за това. Цитира относимите за присъждане
на търсеното обезщетение критерии, като счита, че не е налице основание за
присъждането му в посочения размер, тъй като е прекомерен.
Въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част е
подадена от адв.К., пълномощник на С. Т. П.. Иска се отмяната му и
постановяване на решение, с което искът да бъде уважен изцяло. Сочи, че
съдът е приел за доказана фактическата обстановка, съгласно приложените по
делото доказателства, констатирал е негативното отражение на
1
неоснователното обвинение върху ищеца, психическия стрес, накърненото му
добро име в обществото, ограничените социални контакти, негативните
последици в работата и в семейството и влошеното здравословно състояние,
броя на съдебните заседания и неразумната продължителност на
наказателното производство. Правилно е констатирана и фактическата и
правна сложност на делото, за която ищецът няма принос. Отчетено е
медийното отразяване, заеманата ръководна длъжност и засягането на
репутацията на ищеца, но въпреки това е присъдено обезщетение в размер,
който не съответства на действителните вреди.
Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените оплаквания и въз
основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема
следното:
С обжалваното решение окръжният съд е осъдил Прокуратурата на
Република България да заплати на ищеца, чрез адв.С.К. от АК-Б., сумата от
20 000 лева, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение по ДП №58/2012г. по
описа на ОСО при ОП-Б., вх.№3254/2007г., ДП №231/2007г. на ОП-Б., за
което е бил оправдан с присъда №25 от 02.02.2017г. на БОС, постановена по
НОХД№692/2014г. на БАС, като след отмяната и и връщане на делото за
ново разглеждане от БАС с решение №204 от 14.12.2017г. по
ВНОХД№245/2017г. на БАС, съдебното производство е прекратено с
определение №48 на БОС от 20.02.2018г. по НОХД№1331/2017г. на БОС и
досъдебното производство върнато на ОП-Б., впоследствие последното
прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК с
постановление от 03.06.2020г. на прокурор при ОП-Б., както и сумата от 3
700 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение по наказателното производство, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 22.10.2020г. до
окончателното плащане, като за горницата над уважения до предявения
размер от 100 000лв. отхвърлил иска за неимуществени вреди, както и
претенцията за законна лихва за периода от 10.06.2020г. до 21.10.2020г.
Предявените искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1
ЗОДОВ.
Установената фактическа обстановка, въз основа на която са приети
предпоставките за наличие на деликт, не е спорна. В рамките на собствената
си преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд достига до
извод за идентичност на установените в обжалвания съдебен акт факти,
поради което на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите му.
Спорният въпрос по делото е относно вида на вредите и от там по
въпроса за дължимото на основание чл. 52 ЗЗД обезщетение за
неимуществените, за установеността на имуществените вреди, както и за
началния момент, от който се дължи законната лихва за забава.
Престъплението, за което е обвинен ищеца, е извършено на
17.05.2007г., но наказателното производство е започнало с постановление за
2
привличане на обвиняем от 31.10.2011г. на разследващ полицай при ОД на
МВР Б., с което той е привлечен за обвиняем в извършване на престъпление
от общ характер по ДП №231/2007г. по чл.123, ал.1 от НК в редакцията преди
изменението с Държавен вестник, бр.26/2010г., вр. чл.127, ал.1, т.3 от КТ,
чл.16, ал.1, б“б“ и чл.60, ал.1 и ал.2 от Наредба №2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР.
Със същото постановление е взета мярка за неотклонение „подписка“
на обвиняемия ищец по делото, която през 2014г. е отменена.
На 16.09.2013г. е предявено ново постановление за привличане на
ищеца като обвиняем за престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 вр.чл.2, ал.2 от
НК вр. чл.127, ал.1, т.3 от КТ вр. чл.10, ал.1 и ал.2, чл.16, ал.1, т.1, т.6 и т.7 от
ЗЗБУТ вр. чл.163, ал.1 и ал.2, чл.163а, ал.1 и ал.4, чл.168, ал.1, т.4 и т.5 от
ЗУТ, както и чл. 4, ал.1 и чл.7 от Наредба №3 от 14.05.1996г. за инструктажа
на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана, чл.71, т.4, чл.165, ал.1 и ал.2, чл.199, ал.1 и ал.2,
чл.199б, чл.199в, ал.1 и чл.246, ал.1 и ал.2 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване, чл. 16, т.1,б“б“ и
б“е“ и т.5, чл. 24, ал.1 и ал.2, чл.38, ал.1, чл.40, т.1 и т.2, чл.44, ал.1, чл.60, ал.1
и ал.2, чл.61, чл.62, ал.1 и ал.2, чл.87, ал.1 и ал.2, чл.88, ал.1 и ал.2 от Наредба
№2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Основателно е въззивното оплакване на Прокуратурата на РБ, че по
смисъла на чл. 93, т.7 НК така повдигнатото и поддържано обвинение не е
тежко ( в редакцията на НК от 1968г., приложима към момента на деянието на
основание чл.2, ал.1 НК)
Досъдебното производство е прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 вр.
чл.24, ал.1, т.1 от НПК с постановление от 03.06.2020г. на прокурор при ОП-
Б., като няма данни да е връчено на ищеца, т.е. липсва доказателство от
страна на прокурора да е изпълнено процесуалното му задължение по чл.243,
ал.7 НПК, за което не може да се прави извод за недоказаност във вреда на
пострадалия ищец, в какъвто смисъл е становище на съда в обжалваното
решение. При липсата на жалба от страна на ищеца по този въпрос,
настоящата инстанция следва да потвърди началния момент, от който е
дължима законната лихва, т.е. от датата на исковата молба.
Общата продължителност на наказателното преследване е почти 10
години. При съобразяване с мотивите в постановлението за прекратяване
следва извод за липса на причинна връзка между действията на ищеца и
настъпилата смърт на работника, т.е.обстоятелството довело до прекратяване
на досъдебното производство е съществувало още към момента на
привличането му като обвиняем.
В хода на разследването през 2013г. е отменена мярката за
неотклонение „подписка“ поради изтичане на определените процесуални
3
срокове за налагането и.
През 2014г. е внесен обвинителен акт, последвала е оправдателна
присъда от БОС, през 2017г., която е протестирана от окръжна прокуратура-
Б. Апелативен съд-Б. отменя присъдата и връща делото за ново разглеждане
през 2017г. поради допуснати съществени процесуални нарушения от съда.
При новото разглеждане на делото съдът констатира наличието на
отстраними процесуални нарушения, вследствие на които обвинителният акт
не отговаря на изискванията по чл.246, ал.2 НПК и връща делото на
прокурора.
Последва прекратяване на наказателното производство през 2020г.
Общата продължителност на поддържане на незаконното обвинение,
преценена в светлината на обсъжданите от прокурора (в постановлението за
прекратяване на наказателното производство) и събрани по досъдебното
производство доказателства-проведени разпити, събрана техническа
документация, длъжностни характеристики, организационни заповеди,
назначени експертизи-медицинска, химическа, техническа по строителството
и нова тройна техническа по строителството, не дават основание за извод, че
разследването е продължило в разумен срок поради фактическа и правна
сложност. Видно е, от постановлението за прекратяване на наказателното
производство, че съществената част от релевантните доказателства е
приобщена по делото в периода след 28.03.2018г. до прекратяването (л.119 и
сл. от делото).
Към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил изпълнителен
директор на Понсстройинженеринг ЕАД ( дружеството-изпълнител на
строежа).
Представена по делото е медицинска документация и е изслушано
заключение на вещо лице по СМЕ за обстоятелството, че след ноември 2012г.
е установено с диагностичен метод заболяване „псориатичен артрит“, което
се отключва при стрес.
Разпитани са свидетели от близкия кръг на ищеца-съпруга и майка,
които описват в динамика преживяванията му, споделените от него
емоционални състояния, засилване на страха от осъждането при внасяне на
обвинителния акт, чувството на срам и потиснатост от появили се в
електронни сайтове и в социалните мрежи коментари за неговата вина за
смъртта на работника.
Въззивният съд намира основание да приеме, че Прокуратурата на РБ
има роля за разгласяване на обвинението в публикуването на материалите,
защото от една страна те все още са публично достъпни в интернет сайтовете,
независимо от прекратяване на наказателното производство
(ttps://www.viapontika.com/index.php?page=article&article=9280,
https://www.paragraph22.bg/22-novini/read/v-burgas-gledat-delo-za-smurt-pri-
trudova-zlopoluka, https://www.flagman.bg/article/69357), а от друга, в
намерените публикации прокуратурата е цитирана като информационен
източник.
4
При определяне на размера на дължимото обезщетение въззивният съд
достига до извода, че обезщетение в размер на 20 000лв. е справедливо по
смисъла на чл. 52 ЗЗД .
При исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ трайно установената
съдебна практика със задължителен характер обобщава, че правнозначимите
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за
няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по всички обвинения
или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното
производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на
ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по
какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия,
обществен отзвук и пр.
Събраните по делото доказателства определят тежестта на случая най-
вече с оглед силно негативното отражение на процеса върху здравето на
ищеца и неразумния срок на разследване предвид в крайна сметка
прекратяването на наказателното производство.
Това е така, защото ищецът към момента на привличането като
обвиняем е бил на 36г. (р. 1974г.), а на 38 години в резултат на стреса
заболяването му от псориазис се влошава и хронифицира до степен на
псориатичен артрит. Това автоимунно състояние се характеризира с
болезнени възпаления на ставите, трудно лечимо е и изисква непрекъсната
поддържаща терапия.
Обострянето на заболяването, продължителните (при неразумния срок
на разследване) негативни изживявания, засилване на страха и тревогата при
повдигането на ново обвинение през 2014г., състоянието на отчаяние след
отмяната на оправдателната присъда, усещането за негативната оценка на
обществото за личността му, уронване на доброто име, представляват
неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с
незаконното обвинение и за репарирането им е отговорна прокуратурата на
основание чл.2, ал.1 , т.3 ЗОДОВ.
В останалата част до предявения размер искът е неоснователен,
доколкото спрямо ищеца не са налагани ограничителни мерки на личната му
свобода, незаконното обвинение не е за тежко умишлено престъпление, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода за продължителни
срокове, след постановяване на оправдателната присъда от съда е намален
интензитета на наказателното преследване, като в крайна сметка то е
прекратено, не са доказани по делото вреди от загуба на работа и отблъскване
на бизнес-партньори.
Неоснователно е въззивното оплакване на Прокуратурата относно
отсъствие на доказателства за понесени имуществени вреди-разходи за
възнаграждение на адвокат по договор за защита и съдействие по
5
наказателното дело. По делото са приложени договорите, в съдържанието на
които е отбелязано какви суми са изплатени в брой, като общият уважен от
съда размер е в съответствие с размерите по Наредбата за възнагражденията
на адвокатите и не разкрива белезите на прекомерност в какъвто смисъл е
направено възражение.
По изложените съображения въззивният съд достига до краен извод
напълно съвпадащ с изложения в обжалваното решение по отношение на
основателността на исковите претенции, поради което на основание чл.272
ГПК потвърждава обжалваното решение.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд-Бургас, гражданско
отделение
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 218/04.06.2021 г. по гр. дело № 2517/2020
г. по описа на Окръжен съд-Бургас
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6