РЕШЕНИЕ
№ 4237
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. К.А
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. К.А Гражданско дело №
20221110102780 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по предявен от „ЗК Уника“ АД срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл.86, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът твърди, че на 19.02.2020 г. в гр.Казанлък е настъпило ПТП по вина на водача
на л.а. „Мини Купър“ с рег.№ ....., застрахован при ответника по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО), валиден към датата на произшествието, който
водач, при извършване на маневра движение на заден ход, не съобразява местоположението
на спрелият зад него л.а. „Ситроен“ с рег.№ ...... и го уврежда. Поддържа, че в резултат на
произшествието л.а. „Ситроен“ е претърпял имуществени вреди, заплатени от ищеца в
изпълнение на задълженията му по договор за застраховка „Каско“, валиден към датата на
ПТП. Посочва, че ищецът е поканил ответника да възстанови изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 426.47 лева, но ответникът е погасил щетата частично, като е
признал за дължима само 213.13 лева, позовавайки се на съвина на двамата водачи за
настъпване на удара. С оглед на изложените факти, предявява иск за заплащане на остатъка
от 213.34 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и за присъждане на лихва за забава за периода 20.05.2020г. –
19.01.2022г. Представя доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира
1
разноски.
Ответникът не оспорва наличието на валидна застрахователно правоотношение за
увреждащия автомобил по договор за застраховка ГО, нито извършеното от ищеца плащане
по договора за имуществено застраховане на увредения автомобил. Счита, че не всички
вреди са резултат от процесното ПТП, евентуално че размерът на търсено обезщетение е
завишен. Прави искане за допускане на допълнителни задачи към поисканата от ищеца
автотехническа експертиза и за разпит на свидетел. Навежда възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на водача на л.а. „Ситроен“. Намира, че ищецът не е
уточнил какви са увредените детайли, чието обезщетяване е оценил, което се отразява на
редовността на исковата претенция. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка с
предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на деликвента. За уважаване на предявения иск ищецът е
следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за
застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно
събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите
(вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка
между него и настъпилите вреди); договор за застраховка между ответника и собственика на
застрахованото имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът
покрива отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните
по делото факти е указана на страните с определението на съда по чл.140 ГПК.
Обявено е за безспорно между страните, а и се подкрепя от събраните по делото
доказателства /застрахователна полица № ...../2019г./, че за л.а. „Ситроен“ с рег.№ ....... е
била сключена имуществена застраховка „Каско“ с ищеца, валидна към датата на събитието.
Съгласно ОУ, приложими към договора, всички вреди по застрахованата вещ, произтекли от
пътно-транспортно произшествие, се покриват от застрахователя – т.5.1.1 от ОУ.
Приет е двустранен констативен протокол за ПТП от 19.02.2020г., с който водачите
на участващите в произшествието превозни средства са постигнали съгласие относно
механизма му и понесените материални щети. Отразено е в схема към протокола, че ударът
е бил в задната част за водача на л.а. „Мини Купър“ с рег.№ СТ 6121 ВА и в предната част
за л.а. „Ситроен“ с рег.№ ....... В схемата не е отбелязана динамиката на движението, т.е. не е
отразено при каква маневра и на кой водач се е стигнало да пресичане траекториите на
движение на двата автомобила, за да настъпи удара.
Приложено е уведомление от 21.02.2020г. от водача на л.а. „Ситроен“ с рег.№ ...... –
2
Д. К., до ищеца, с което заявява, че произшествието е настъпило на ул. „Св. Н.” по време на
движение предходен автомобил спира и дава на заден ход, при което удря л.а. „Ситроен“ с
рег. № ......, който е спрял зад него.
Не се спори и се признава от ответника, че за л.а. „Мини Купър“ с рег.№ ...... е била
сключена валидна към датата на ПТП застраховка ГО с ответника, по силата на която
ответното дружество се е задължило да покрие вреди, нанесени от противоправното и
виновно поведение на деликвента при управлението на автомобила. За удостоверяване на
този факт е приложено копие на справка от информационната система на Гаранционен
фонд.
Представена е преписка по щета № ..... от 2020г. на ищеца, от която се установява, че
л.а. „Ситроен“ с рег.№ ..... е бил на оглед при застрахователя-ищец за опис на вредите и
оценка. Стойността на щетите била определена на 426.47 лева, заплатени от „ЗК Уника“ АД
/обстоятелство, прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните/ .
Приложена е покана за доброволно изпълнение за репариране на вредите, отправена
от ищеца до ответника /получена от последния на 16.04.2020г. – л. 36/, и е обявено за
безспорно между страните, че в отговор на тази покана ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД е извършил плащане на търсеното обезщетение и на ликвидационните разноски
по заявената щета в размер на 231.13 лева.
Приета е съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която е обосновал
заключение, че описаните от ищеца вреди по л.а. „Ситроен“ с рег.№ ........... са в причинно-
следствена връзка с описания в исковата молба, в ДКП механизъм на произшествие.
Посочил е, че действителния размер на вредите към датата на застрахователното събитие е в
размер от 426.47 лева, а средната пазарна стойност на труда – 20.00 лева на час без ДДС.
Вещото лице е посочило, че увреденият автомобил е бил на около три години след
експлоатация. Обосновано е, че от приложената фактура се установява детайлите да са
възстановени и боядисани, а не подменени. Пояснено е, че от данните по делото не може да
се определи точното място на удар, че няма налични данни за хоризонтални и вертикални
пътни маркировки, а от снимковия материал – такива не са установени, както и че не може
да се установи дали увреденият автомобил е имал увреждания от преди процесното ПТП.
Вещото лице е посочило механизма на ПТП, а именно: т.а. „Ситроен“ с рег. № ....... е бил
спрял на ул. „Св. Н.“, а по същото време л.а. „Мини Купър“, с ред № ...... е предприел
маневра – движение на заден ход, като в резултат на недостатъчен контрол над
управлението на това МПС реализирал ПТП със спрелия автомобил „Ситроен“ с рег. №
.........., удряйки го със задна лява част в предна дясна част.
Разпитан, водача на л.а. „Ситроен Берлинго“ Д. П. К. заявява, че е участвал в ПТП,
случило се на ул. „Св. Н.“ в гр. Казанлък, когато излизайки от блока си и включвайки се в
движението по главния път пред него се движил л.а. „Мини Купър“. Двата автомобила били
спрени, в който момент изведнъж водачът на л.а. „Мини Купър“ спрял, включили се
светлините за заден ход и потеглил назад, при което ударил л.а. „Ситроен Берлинго“ отпред
и отдясно. Водачът на л.а. „Ситроен Берлинго“ успял само да подаде звуков сигнал, без да
3
имал възможност за друга маневра, тъй като всичко се случило много бързо.
Разпитан като свидетел е също водача на л.а. „Мини Купър“ – Х. Н. Х.. От
показанията му се установява, че в деня на инцидента бързал за пътуване в Германия.
Движил се в гр. Казанлък. Правил маневра за паркиране, при която подал десен мигач, тъй
като паркомястото се намирало от дясната му страна, изравнил се с колата пред него,
включил на задна скорост, погледнал назад в дясното странично огледало и централното, не
видял друг автомобил и след като осъществил половината маневра се спрял в нещо. След
като се обърнал назад забелязал, че зад него има бус. Попитал какво се е случило, а водачът
на другия автомобил му отвърнал, че излизал от близък блок и помислил, че ще се движи
напред. Понеже бързал, свидетелят решил, че той е виновен. Заявява, че според него вина за
ПТП-то обаче има водача на другия автомобил, тъй като не е спазил дистанция.
При така събраните доказателства съдът намира исковата претенция за основателна и
доказана. Проведено е от ищеца пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които
извежда правото си – наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при
ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ МПС, както и плащане на
щетата от застрахователя-ищец, с което последният се е суброгирал в правата на
собственика на застрахованата при него по договор за имуществено застраховане вещ.
Действително, по делото е поставен спор относно механизма на ПТП, но съдът
приема, че механизмът е посоченият в исковата молба, в уведомлението за настъпилото
събитие до ищеца и заключението по САТЕ. Не се установи нарушаване правилата за
движение от страна на водача на л.а. „Ситроен“ с рег.№ СТ 8630 ВХ. Нарушение на
правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП от водача на л.а. „Мини Купър“, с ред № ...... е доказано по
делото. Нарушението се доказва и от показанията на водача на този автомобил. Макар в тях
да се заявява, че водачът е подал светлинен сигнал – десен пътепоказател, и да е проверил
дали зад него има автомобил преди да извърши маневрата, то е следвало да поддържа това
убеждение за безопасно извършване на маневрата до приключването . Видно от
показанията на двамата свидетели, от отразеното в протокола и от заключението на вещото
лице, че водачът на л.а. „Мини Купър“, с ред № ....... е извършил половината маневра, след
което е реализирал удар, който логично се е случил в предна дясна част за л.а. „Ситроен“ с
рег.№ ....... и в задна дясна част на л.а. „Мини Купър“, с ред № ........ С това си поведение
водачът на л.а. „Мини Купър“, с ред № ....... не е спазил задължението да контролират
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, а също така и правилото на чл.
25 ЗДвП, който изисква да се извърши маневрата, като се съобразява положение, посока и
скорост на движение на останалите участници на пътя. При това положение, поведението на
водача на л.а. „Мини Купър“, с ред № ........ – извършване на маневра за паркиране и
движение на заден ход, преди да се уведи, че няма да създаде опасност за останалите
участници на пътя и поради неупражнен достатъчен контрол върху управлявания от него
автомобил, е в нарушение на правилата за движение. В резултат именно на това нарушение
траекторията на двата автомобила се е пресякла и е настъпил удар.
Възражението за съпричиняване на ПТП от страна на водача на л.а. „Ситроен“, рег.
4
№ ......., с довода, че е нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 94, ал. 3 и чл. 98, ал.
1 ЗДвП, паркирайки в нарушение на закона, се явява недоказано по делото. От показанията
и на двамата свидетели се установява, че водача на този автомобил не е бил паркиран, а е
излизал от паркинг, за да се включи в движението, като след включването му е спрял на
място и зад спрелия пред него л.а. „Мини Купър“, с ред № ........ Освен това, по делото не са
събрани доказателства, а от там – няма яснота по този въпрос и в заключението на САТЕ, че
спирането на това място е забранено. Други нарушения на правилата за движение по
пътищата, обосноваващи направеното възражение за съпричиняване, не се споменават,
поради което не следва и да се изследват.
Спорен е размера на причинените вреди с оглед възражението на ответника, че не
кореспондират с увредите и са завишени количествата материал и часове труд и не
отговарят на средните пазарни цени и.
За изясняване на тези въпроси по делото е изслушана и приета съдебна
автотехническа експертиза, вещото лице по която е дало заключение, че:
Към датата на ПТП л.а. „Ситроен“, рег.№ ........, е бил на около 3 години след пускане
в експлоатация;
При ликвидацията на щетата застрахователят е използвал метода за ликвидация по
Каско – ремонт в доверен фирмен сервиз, възложен на „П. С.“ ЕООД гр. Стара Загора,
за което е издадена фактура в размер на 426.47 лева;
Анализът показва, че сервизът е изпълнил предписанието, като увредените части не са
били подменени, а са били за възстановяване и боядисване.
Посочените стойности на труд /виж таблица на стр. 4 от заключението/ дават
основание да се заключи, че стойността на труда е по-ниска от среден пазарен час за
ремонт на товарни автомобили за 2020 г. на фирмени сервизи, който е в размер на
20.00 лева на час.
При тези констатации е дадено заключение, че стойността за възстановяване на л.а.
„Ситроен“, рег.№ ........, определена към датата на ПТП, по средни пазарни цени,
възлиза на 426.47 лева.
Предвид изложеното, съдът намира предявеният главен иск за основателен, тъй като е
проведено пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които извежда правото си ищеца
– наличие на непозволено увреждане от водач на застраховано при ответника по договор за
застраховка ГО МПС, както и плащане на щетата от застрахователя-ищец, с което
последният се е суброгирал в правата на собственика на застрахованата при него по договор
за имуществено застраховане вещ, която щета възлиза на стойност по-висока от заплатената
от ищеца. Непогасеният остатък при зачитане на извършеното вече плащане от ответника в
размер от 231.13 лева възлиза на 213.34 лева. Ето защо, до пълния размер исковата
претенция следва да се уважи, като сумата се присъди ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 20.01.2022 г., до окончателното плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок от
поканата, получена на 16.04.2020г., да определи и изплати обезщетение по процесната щета
5
или мотивирано да откаже плащане. Предвид отказът на ответника да плати горницата над
признатите 213.13 лева до дължимите 426.47 лева, то последният е изпаднал в забава за
плащане на сумата от 213.34 лева след 20.05.2020г. /включително/, поради което за
процесния период от 20.05.2020г. до 19.01.2022г. дължи лихва за забава в размер на 36.09
лева /изчислена с лихвен калкулатор/ и равна на размера на претенцията за мораторна лихва,
поради което следва да се уважи.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок от
поканата да определи и изплати обезщетение по процесната щета или мотивирано да откаже
плащане. С изтичане на срока и при установена основателност на претенцията, ответникът
се счита, че е изпаднал в забава по отношение на задължението си да репарира вредите. Ето
защо и на това основание се явява задължен да покрие сторените от ищеца разходи по
водене на делото, тъй като е станал причина за завеждане на иска.
Разходите на ищеца в производството са в общ размер на 500,00 лева, от които 100.00
лева държавна такса, 200.00 лева депозит за вещо лице, 100.00 лева депозит за свидетел и
100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер по реда на
НЗПП, поради което не подлежи на намаляване. Тези разходи се присъждат в тежест на
ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ......., да заплати на „ЗК Уника“
АД, ЕИК ......., следните суми:
на основание чл. 411 КЗ - сумата 213.34 лева – оставаща неплатена част от
суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащането на застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско на МПС“ на л.а.
„Ситроен Берлинго“ с рег.№ ....... за вреди, настъпили в резултат на ПТП на 19.02.2020
г. в гр.Казанлък, на ул. „Св. Н.“, по вина на водача на л.а. „Мини Купър“ с рег.№ .......,
застрахован по договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника, ведно със законната лихва от 20.01.2022 г. до окончателното плащане на
вземането.
на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД - сумата 36.09 лева – лихва за забава за периода
20.05.2020г. до 19.01.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
......., да заплати на „ЗК Уника“ АД, сумата 500,00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба
6
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7