№ 403
гр. Русе , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520201125 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. ЗДР. АТ., чрез адв. И. Г., депозирана
против наказателно постановление № 38-0001009/15.04.2021г., издадено
Директор на РД „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл. 92,
ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 93в, ал. 10, пр. 1, т. 2
ЗАП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за
нарушение по чл. 34, § 1, изр. 3, пр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г.
С жалбата се ангажират твърдения, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена
фактическата обстановка, неправилно е приложен материалният закон и е
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. В подкрепа на
тези твърдения се релевират доводи, че е ограничено правото на лицето
посочено за нарушител да разбере, кой е регламента, по който е наказан, тъй
като след направена проверка от жалбоподателя било установено, че имало
няколко различни Регламента № 561, които са на различни институции. На
следващо място се посочва, че е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото нарушението не е описано пълно, точно и не
1
съдържа квалифициращите го факти и обстоятелствата, касаещи категорията
на превозното средство, регистрационен номер, марка и модел автомобил,
който водачът е управлявал на 19-22.02.2021г., а е посочено само превозното
средство, управлявано от него на 23.02.2021г. Посочват се разпоредби на
Регламент № 561/2006г., съдържащи изключения, при които не се изисква
монтиране на тахограф. Релевират се доводи, че липсва посочване на
конкретен времеви период, в който е поставен за използване тахографския
лист на 19.02.2021г. и кога е следвало да се извади на 20.02.2021г., като се
твърди, че е следвало да се прецизира обвинението с дата и час на поставяне
на листа и дата и час, когато е следвало да се извади. На следващо място се
инвокират доводи, че не е посочено мястото на извършване на нарушението,
съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото е посочено само
мястото на извършване на проверка, но не и мястото на извършване на
нарушението, а именно, където водачът е следвало да извади листа от
тахографа и това е препятствало възможността да се провери, дали съгласно
чл. 48, ал. 1 ЗАНН по преписката се е произнесъл компетентният
административен орган и съответния местнокомпетентен съд. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява
и не се представлява.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Органът издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Депозирано е становище, в което се релевират доводи,
че административното нарушение е безспорно установено и доказано и
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по
отношение на същото е ангажирана административнонаказателна
отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно
нейната основателност.
2
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН № 286656/23.02.2021г. против жалбоподателя, за това,
че на 23.02.2021г., около 10,30 часа, в град Русе, главен път Е-70, в посока от
град Разград за град Русе, като водач на състав от ППС, състоящ се от влекач
Ивеко АТ 440 С 40 ТХ, с рег. № В 80 27 РН, от категория N 3, оборудвано с
аналогов тахограф, марка Siemens, VDO 1324.51, със сериен № 02345432, с
полуремарке с рег. № В 89 66 ЕК, от категория О 4, извършващ обществен
превоз на товари със заверено копие № ********* към лиценз на Общността
и пътен лист № 5174372 от 23.02.2021г. по маршрут от град Девня за град
Русе, като в момента на проверката превозва празен контейнер е използвал
тахографски лист за период по-дълъг от този, за който е предназначен и това
не е довело до загуба на данни, като е използвал тахографски лист от
19.02.2021г. до 22.02.2021г., което е повече от 24 часа използване на
тахографския лист.
Въз основа на така установеното, актосъставителят е субсумирал
установените от него фактите като нарушение по чл. 34, § 1, изр. 3, пр. 1 от
Регламент (ЕС) № 165/2014г.
АУАН е подписан от нарушителя, като в него същият е отразил, че
няма възражения.
Такива не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1
ЗАНН.
Въз основа на съставения му АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 93в, ал. 10, пр. 1, т. 2 ЗАвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева, за нарушение по
чл. 34, § 1, изр. 3, пр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г.
3
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по
делото, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои
доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, доколкото както
гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се
намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за
осъществили се в хода на административнонаказателното производство
факти, които факти не се и оспорват от страна на жалбоподателя.
Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на
производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на
нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички
обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която
са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за
установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната
разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
Неоснователни са релевираните от страна на пълномощника на
4
жалбоподателя доводи, касаещи допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
Не е налице твърдяното нарушение на правото на защита на
жалбоподателя, да разбере, кой е Регламента, по който е наказан, предвид
наличието на няколко Регламента № 561, тъй като в конкретния случай,
жалбоподателят е наказан, не по Регламент с такъв номер, а нарушението е по
чл. 34, § 1, изр. 3, пр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г.
Неоснователен е и доводът на процесуалния представител на
жалбоподателя, касаещ допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН, тъй като нарушението е описано, чрез посочване от страна на
административнонаказващия орган на всички обективни признаци на състава
на това нарушение и по начин, който напълно позволява на наказаното лице,
да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност. Изрично са посочени, както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП периода през който
водачът е използвал тахографския лист, чрез посочване на датата на която
същият е поставен и датата на неговото изваждане от аналоговия тахограф, а
изпълнителното деяние на състава на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е именно
използване на тахографския лист за период, по-дълъг от този, за който е
предназначен. Така описано нарушението съдържа всички приети за
осъществили се факти от обективната действителност, включени в неговия
състав и въз основа на тези факти, които са намерили отражение, както в
АУАН, така и в НП, според настоящия съдебен състав, нарушителят е могъл
да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност
и кога е извършено нарушението и в какво се изразява същото и по никакъв
начин не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, както да бъде
запознат с всички приети за осъществили се факти, така и да организира
5
защитата си във връзка с така приетите за осъществили се фактически
положения. Неоснователни и без опора в материалите по делото са доводите,
че в АУАН и НП не е посочен конкретен времеви период. Изрично, както в
АУАН, така и в НП е посочен периода, през който жалбоподателят е
използвал тахографския лист, чрез посочване на началния и краен момент, а
именно от 19.02.2021г. до 22.02.2021г. В конкретния случай, за
административнонаказателното обвинение не е необходимо, с оглед правото
на защита на наказаното лице, да бъдат посочени точните часове, в които е
бил поставен тахографския лист и точният час когато е следвало да се извади,
щом е посочен конкретният период от време и той надхвърля значително
периода от 24 часа и непосочването на тези часове, а посочване на целият
период от време не се е отразило негативно на правото на защита на
наказаното лица, да разбере, какво конкретно нарушение, касае
административнонаказателното му обвинение.
Във връзка с твърденията, касаещи липса на мястото на
нарушението, където водачът е продължил използването на тахографския
лист, след изтичане на 24 часа от поставянето му, следва да бъде посочено, че
съгласно разпоредбата на чл. 34 Параграф 6 буква „б“ от Регламент (ЕС) №
165/2014 всеки водач на превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф,
въвежда единствено следните данни върху своя тахографски лист - датата и
мястото, където започва използването на тахографския лист, и датата и
мястото, където приключва използването, поради и което не може да бъде
определено и точното място, където водачът е продължил използването на
тахографския лист след изтичане на този 24 часов период.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.2 от ЗАНН когато не може да се
определи точно местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа
преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се намира
местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е
образувано производството. В конкретния случай
административнонаказателното производство е образувано, на основание чл.
36, ал. 1 ЗАНН, със съставянето на АУАН от старши инспектор към РД
„Автомобилна администрация“ – Русе и наказателното постановление е
издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ – Русе. С оглед
изложеното, непосочването на мястото, където жалбоподателят е продължил
6
да използва тахографския лист не е довело до ангажиране на неговата
отговорност от местно некомпетентен орган и не е опорочило проведеното
административнонаказателно производство. Това не е довело и до
нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е
упражнило правото си на жалба и същата е разгледана от
местнокомпетентния съд.
Не представлява процесуално нарушение, а още по-малка такова от
категорията на съществените, непосочването на марката и модел на
превозното средство, с което е използван тахографския лист, след срока, още
повече, че видно от самия тахографски лист (лист 5 от делото), същият е бил
използван с посоченото в АУАН и НП пътно превозно средство, което
жалбоподателят е управлявал и в деня, в който му е била извършена проверка
и това също по никакъв начин не е нарушило правото му на защита. В тази
връзка са неоснователни твърденията в жалбата, касаещи хипотезите, в които
не се изисква използване на тахографски лист от водачите на определени
категории МПС.
По изложените мотиви, съдът намира за неосноватени релевираните
с жалбата доводи, касаещи допуснати в хода на производството съществени
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП
Обстоятелството, че водачът е бил запознат, още към момента на
съставянето на АУАН, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата
отговорност се доказва и от гласните доказателства, приобщени, чрез разпита
на актосъставителя и изричното отразяване в АУАН от страна на
жалбоподателя, че няма възражения срещу съставения му АУАН.
Съгласно приетата за нарушена разпоредба на по чл. 34, § 1, изр. 3,
пр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. Тахографският лист или картата на
водача не могат да бъдат използвани за по-дълъг период от време от този, за
който са предназначени
Периодът от време е посочен в Приложение 1, Раздел ІV
„Тахографски листове“, б. „а“, т. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014г., като
минималният обем на запис върху листовете, независимо от техния вид,
трябва да е 24 часа.
7
За да е осъществен състава на нарушението по чл. 34, § 1, изр. 3, пр.
1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. от обективна страна е достатъчно
използването на тахографския лист за период, надвишаващ 24 часа, без да е
необходимо да са обхванати повече от един периоди на управление. В
конкретния случай от доказателствата по делото – показанията на
актосъставителя и приложения по делото тахографски лист (лист 5 от делото),
еднозначно се установява, че жалбоподателят е използвал тахографския лист
за период, който е повече от 24 часа, а именно за период от 19.02.2021г. до
22.02.2021г. и по този начин е осъществил състава на нарушението, за което е
ангажирана неговата отговорност, както от обективна, така и от субективна
страна.
С разпоредбата на чл. 41 от Регламент № 165/2014 е вменено
задължение на държавите-членки, в съответствие с националните
конституционни механизми, да установяват система от санкции, приложими
за нарушения на настоящия регламент, и да предприемат всички необходими
мерки, за да гарантират тяхното прилагане.
В съответствие с това е и приложената в случая санкционна
разпоредба на чл. 93в, ал.10, пр. 1, т. 2 ЗАП, която именно предвижда
административна санкция на водач, който използва тахографски лист за
период, по-дълъг от този, за който е предназначен и в хипотезата, когато това
не е довело до загуба на данни, се предвижда административно наказание
глоба в размер на 200 лева, каквото именно административно наказание е
наложено на жалбоподателя.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание
чл. 11 ЗАНН. Не се установиха многобройни или едно, но изключително
смекчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство, а напротив
видно от показания на актосъставителя и представения по делото АУАН №
286644/23.02.2021г. се установява и доказва, че жалбоподателят е извършил и
други нарушения, а отделно от това самият период от време посочен в АУАН
и НП значително надвишава периода по чл. 34, § 1, изр. 3, пр. 1 от Регламент
(ЕС) № 165/2014г., което разкрива значително по-висока степен на
8
обществена опасност на извършеното деяние и също изключва приложението
на чл. 28 ЗАНН, в настоящия случай.
С оглед изхода на делото, неоснователно е искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски. Такива не са претендирани от
наказващия орган, поради и което не следва да бъдат присъждани в полза на
същия.
Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-
0001009/15.04.2021г., издадено Директор на РД „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на Д. ЗДР. АТ. , ЕГН:
**********, с адрес *****, на основание чл. 93в, ал. 10, пр. 1, т. 2 ЗАП е
наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста)
лева, за нарушение по чл. 34, § 1, изр. 3, пр. 1 от Регламент (ЕС) № 165/2014г.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9