Р Е Ш Е Н И Е №52
гр. Шумен, 07.03.2019 г.
Шуменският окръжен съд в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове: Йордан Димов
Ненка Цветанкова
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. г. д. № 488 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 932 от 26.10.2018 г., постановено по г.д. № 1605 по описа на Шуменския районен съд за 2018 г., първоинстанционният правораздавателен орган е отхвърлил предявения от „Напоителни системи” ЕАД, ЕИК със седа- лище и адрес на управление гр. С..., пред- ставлявано от изп. директор С.Д.Д., чрез юрисконсулт Д.В.срещу „Тича 2012” ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. Ш..., представлявано от управи- теля Ю.Д.П.иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищеца не дължи на ответника сума в размер на 10 886.07 лв., поради пълното изплащане на дълга по изп. дело № 2016 *0401363 по описа на ЧСИ , което е прехвърлено и образувано под № 2017*0400035 по описа на СИС при РС – Велики Преслав, като неосно- вателен и недоказан. С решението, районният съд е осъдил „Напоителни системи” ЕАД да заплати на „Тича 2012” ЕООД направените от него деловодни разноски в размер на 1 403.00 лв.
Недоволен от така постановения съдебен акт остава ищецът, в първоинстан- ционното производство, който го обжалва, считайки, че решението е неправилно. Моли съда да отмени обжалваното решение, като неправилно и да му бъдат присъ- дени направените разноски.
Въззиваемата страна в отговора на въззивната жалба, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвър- ди решението на първоинстанционния съд.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.
След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение.
При разглеждане на спора по същество, съдът, съгл. чл. 269 от ГПК, следва да се ограничи само до посоченото във въззивната жалба. Предвид на това, след ка- то обсъди доводите изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност съб- раните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депози- рана от „Напоителни системи” ЕАД против „Тича 2012” ЕООД. Ищецът твърди, че е длъжник по изп. д. № 2016*0401363 по описа на ЧСИ , което е прехвърлено и образувано под № 2017*0400035 по описа на СИС при РС – Вели- ки Преслав. Изпълнителното дело е образувано въз основа на издаден по г.д. № 1214/2016 г. по описа на РС – Шумен, изпълнителен лист № 2825/28.11.2016 г. За- дължението му към 21.03.2017 г. е в общ размер на 10 886.07 лв., от които глав- ница – 7 680.00 лв., представляваща обезщетение за ползването на съсобствен меж- ду страните недвижим имот, законна лихва за периода от 27.05.2016 г. до 21.03.20 17 г. – 635. 80 лв. неолихвяеми вземания – 273.91 лв., разноски по гражданското дело – 1 390.20 лв., разноски по изпълнителното дело – 591.90 лв. и такси по тари- фата към ЗЧСИ – 314.26 лв. Принудителното изпълнение е било насочен срещу съ- собствения между страните недвижим имот който е разположен до язовир „Тича” и има отношение към неговата правилна и безаварийна експлоатация. С оглед на това ищецът многократно са правили опити за изплащане на задължението си по изп. дело но ответникът е отказвал, предвид заинтересоваността му от публичната продан на имота. На 21.03.2017 г., с цел издължаване на дължимите суми, ищецът е открил депозитна сметка в „Банка ДСК” ЕАД с титуляр „Тича 2012” ЕООД и е внесъл дължимите към ответника суми в общ размер на 10 886.07 лв. Банката е из- дала Удостоверение № 24278758/21.03.2017 г. Ищецът е връчил удостоверението с нотариална покана чрез нотариус рег. № *на НК, с район на действие РС – Шумен, но управителят на ответното дружество е отказал да приеме поканата. Предвид извършеното плащане, посредством откритата депо- зитна сметка на ответника в „Банка ДСК” ЕАД, ищецът счита, че е изплатил изцяло дълга си. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да се признае за установен, че не дължи на ответното дружество сумата от 10 886.07 лв., поради пълното изплащане на дълга по изп. дело № 2016*0401363 по описа на ЧСИ с рег. № * на КЧСИ, с район да действие Окръжен съд - Шумен, в последствие прехвърлено и образувано под № 2017 *0400035 по описа на СИС при РС – Велики Преслав.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който заявява, че искът е допустим, но изцяло неоснователен, предвид изложените в отговора аргументи. Ответникът не оспорва откриването на депозитна сметка в „Банка ДСК” ЕАД от ищеца, но заявява, че не е давал съгласие за сключването на такъв договор, не е приел договор сключен между ищеца и банката и не е приел де- позираната сума. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли претенция- та на ищеца, поради неоснователността й и да му се присъдят направените по дело- то разноски.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на издаден по г.д. № 1214/2016 г. по описа на ШРС изпълнителен лист № 2825 от 28.11.2016 г. е образувано изп.д. № 2016*0401363 по описа на ЧСИ с рег. № * на КЧСИ, с район да действие ШОС. По силата на изпълнителния лист ищеца е дължал на ответника сумата от 7 680.00 лв., представляваща обезщетение за периода10.04.2015 г. до 21.12.2015 г. срещу полз- ването на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ масивна жи- лищна сграда на два етажа и осем броя избени помещения с площ 125 кв. м., построена в имот № 000014 в местността „*” в землището на с. В., общ. В., както и обезщетение за забава върху главницата считано от 22.12.20 15 г. до 27.05.2016 г. в размер на 273.91 лв., ведно със законната лихва върху глав- ницата, считано от 27.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и су- мата от 1 385.20 лв., представляваща деловодни разноски.
На 07.12.2016 г., „Напоителни системи” ЕАД е получило покана за добро- волно изпълнение, като след изтичане на срока по чл.428, ал.1 от ГПК, принудител- ното изпълнение е насочено върху съсобствения на страните недвижим имот № 000 014 в местността „*” в землището на с. В., общ. В. и построена- та в него масивна жилищна сграда на два етажа и осем броя избени помещения с площ 125 кв. м. След извършен на 27.01.2017 г. опис на недвижимия имот е обяве- на публичната продан на имота за периода от 28.02.2017 г. до 28.03.2017 г. Между- временно на 13.12.2016 г. на основание чл.458 от ГПК, държавата е била присъеди- нена към изп. дело, като взискател за дължимите публични вземания в размер на 11 111 413.75 лв.
По молба на ищеца, ЧСИ е издал удостоверение за размера на дълга му към ответника по изпълнителното дело, който към 21.03.2017 г. е възлизал общо на 10 886.07 лв. От приложеното по изп. дело Удостоверение № 24278758/21.03.2017 г., издадено от „Банка ДСК” ЕАД се установява, че ищецът е внесъл сумата от 10 886.07 лв., като депозит за дължима сума по изп. д. № 2016*0401363 в полза на „Тича 2012” ЕООД.
На 23.03.2017 г. представляващия ответното дружество е бил поканен да по- лучи нотариална покана рег. № 1345, том , № *на нотариус , с район на действие ШРС, заедно с приложеното към нея удо- стоверение, издадено от „Банка ДСК” ЕАД. С нотариалното покана ответникът е уведомен за откриване на депозитната сметка и привеждане на дължимата към 21. 03.2017 г. сума в размер на 10 886.07 лв. Ответникът е отказал да получи нотариал- ната покана и на 03.04.2017 г. е депозирал в банката писмено изявление, че няма да се ползва и не приема договора сключен между „Напоителни системи” ЕАД и „Банка ДСК” ЕАД в негова полза.
От заключението на назначената от районният съд съдебно-счетоводна експертиза (неоспорена от страните) се установява, че за периода от 21.03.2017 г. до 27.09.2018 г. в счетоводството на „Тича 2012” ЕООД няма счетоводни записи за постъпила сума в размер на 10 886.07 лв. от „Напоителни системи” ЕАД.
С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав, счита, че предявения от „Напоителни системи” ЕАД отрицателен установи- телен иск, с правно основание чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът може да оспори изпъл- нението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след приключване на съдебното дирене. В настоящия случай ищецът се позовава именно на такъв факт – погасяване на задължението му към ответника в резултат на извършено пла- щане на цялата дължима на последния парична сума. Основния спор между страни- те в настоящия процес е налице ли е изпълнение от длъжника на паричното му задължение към ответника. За да е налице погасителен ефект спрямо ответника, извършеното от ищеца плащане, посредством внасяне на депозита в „Банка ДСК” ЕАД следва да отговаря на изискванията на чл.75, ал.1 от ЗЗД. Т. е. следва да е на- правено на кредитора или овластено от него, от съда или от закона лице. В про- тивен случай то е действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е въз- ползвал от него. В конкретния случай не е налице нито едно от изискванията посо- чени в разпоредбата. Плащането не е извършено на ответника или на овластено лице, ответникът не го е потвърдил, нито се е възползвал от него. Следва да се съ- образи и обстоятелството, че внасянето на депозита е извършено без ищеца да е по- гасил задължението си към присъединения взискател по изпълнителното дело. Т.е. изпълнението е извършено при заобикаляне на чл.455, ал.1 от ГПК. Следователно извършеното от ищеца плащане на 21.03.2017 г., чрез откриване на депозитна смет- ка в „Банка ДСК” ЕАД е без погасителен ефект спрямо ответника и вземането му в качеството му на взискател по изпълнителното дело не е удовлетворено. На основа- ние чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на атакуваното реше- ние, които изцяло споделя.
В предвид
гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия му със- тав, счита, че
въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена, а поради съвпадение
на правните изводи на двете инстанции по
същест- во на спора, обжалваното решение на Шуменския районен съд следва да
бъде потвър- дено.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 и направеното искане, „Напоителни системи” ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на „Тича 2012” ЕООД направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на
1 200.00 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 932 от 26.10.2018 г., постановено по г. д. № 1605 /2018 г. по описа на Шуменския районен съд.
Осъжда „Напоителни системи” ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. С..., представлявано от изп. директор С.Д.Д. да заплати на „Тича 2012” ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр. Ш..., представлявано от управителя Ю.Д.П.направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 1 200.00 (хиляда и двеста) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред Вър- ховния касационен съд, съобразно чл.280, ал.2 от ГПК.
Председател: Членове: 1.
2