Р Е
Ш Е Н И Е
№ 22
гр.
Севлиево, 09.03.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на тринадесети
февруари
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Силвия
Станева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н. дело № 12 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Жалбоподателката М.Ц.Г. *** е обжалвала
Наказателно постановление № ********** за глоба, Изх. № РД-05-53 от 18.12.2019
година на Директора на РЗИ - Габрово, с което на основание чл. 231, ал. 2 от
Закона за здравето и по чл. 281, ал. 1 от Закона за здравето ѝ е наложена
глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на „ДВ бр. 70/2004, чл.
56, ал. 1, изм. бр. 40/2012 година. В жалбата се прави искане за отмяна на
наказателното постановление.
По делото се явява представител на РЗИ – Габрово,
който моли съда да остави жалбата срещу наказателното постановление без
последствие и да потвърди наказателното постановление.
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 06.01.2020 година. Жалбата е подадена по пощата на 13.01.2020 година, т.е. в
законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от
съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
На 29.11.2019 година в 23:00 часа свидетелите К.С. и Д.Б.
*** извършили проверка в ресторант „Етно Чакала“, стопанисван от „Таня Цанкова“
ЕООД гр. Севлиево и намиращ се в местността „Чакала“ в землището на гр.
Севлиево. По време на проверката се установило, че жалбоподателката пушела
цигари, като за случая бил предоставен пепелник от заведението. За
констатираното нарушение свидетелят К.С. съставил акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, в който квалифицирал описаното по – горе деяние като
нарушение на ДВ бр. 70/2004 година чл. 56, ал. 1, изм. бр. 40/2012 година. След
съставянето на акта същият бил предявен на жалбоподателката да се запознае със
съдържанието му и да впише своите възражения, ако има такива. Видно от
приложения по делото АУАН № ********** от 29.11.2019 година жалбоподателката Г.
записала в акта, че възразява и отказала да подпише същия. Отказът ѝ бил
удостоверен с подписа на свидетеля С.Д. – полицейски служител. По делото
липсват данни жалбоподателката да е депозирала писмени възражения срещу
съставения акт в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на този акт е издадено обжалваното наказателно
постановление, в обстоятелствената част на което
административнонаказващият орган е възприел изцяло описаната от актосъставителя
фактическа обстановка, както и изводите на последния от правна страна за
нарушението, въз основа на което и на основание чл. 231, ал. 2 от Закона за здравето и по чл. 218,
ал. 1 от същия закон наложил на жалбоподателката глоба в размер на 300,00 лева.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели К.С. и Д.Б. потвърдиха
пред съда вписаните от тях констатации в АУАН. Същите обясниха подробно, че жалбоподателката
е пушела цигара в остъклената част на терасата на заведението при затворени
прозорци. Това обстоятелство било отразено от тях в нарочно съставения Протокол
за извършена инспекция /стр. 19 от делото/. И двамата свидетели бяха
категорични, че на всички маси в тази част на заведението имало поставени
пепелници и че нямало отворени прозорци. Такива данни изнесе и полицейският
служител Д., който поясни още, че е нямало отворени части от остъклението, за
да се проветрява помещението.
Жалбоподателката ангажира в хода на съдебното производство показанията на
свидетелите Г.С. и А.М.. И двете свидетелки обясниха, че заедно с
жалбоподателката празнували рождения ден на свид. С. и че първоначално били
седнали във вътрешната част на заведението, но тъй като няколко жени от
компанията били пушачки и непрекъснато излизали в остъклената част на
заведението да пушат, всички взели решение да се преместят на маса в тази част
на заведението. Там на всички маси имало поставени пепелници. И двете
свидетелки обясниха, че тази част на заведението е тераса, която е остъклена с
големи прозорци, които се отваряли и че към момента на проверката поне един
прозорец бил отворен. Терасата имала и покрив.
Въз основа на така описаните фактически обстоятелства съдът прави следните
правни изводи:
На първо място съдът следва да отбележи, че както АУАН, така и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентни органи.
АУАН и наказателното постановление обаче са съставени при съществени нарушения
на процесуалните правила, които са довели до нарушаване правото на защита на
жалбоподателката. Това е така, тъй като както в АУАН, така и в НП не е посочена
нарушената правна норма. Както актосъставителят, така и наказващият орган са
посочили като нарушена правна норма „ДВ бр. 70/2004 година, чл. 56, ал. 1, изм.
Бр. 40/2012 година“, без да посочат обаче кой е нормативният акт, който е
нарушен. Това съставлява особено съществено процесуално нарушение, което води
до категорично нарушаване правото на защита на жалбоподателката, тъй като
същата е изправена пред невъзможност да разбере какво нарушение ѝ се
вменява във вина. Това обстоятелство води до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление само на това основание, без да е необходимо да се
изследва казуса по същество.
За по – голяма правна прецизност обаче съдът следва да отбележи, че намира
за недоказано деянието – тютюнопушене от страна на жалбоподателката в закрито
помещение ресторант „Етно Чакала“ от субективна страна. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, чу
жалбоподателката, като клиент на ресторанта, е осъществила изпълнителното
деяние на горното нарушение, като е нарушила забраната за тютюнопушене в
закрити обществени места. Безспорно е, че въпросното помещение, като част от
търговско помещение за обществено ползване, има качеството на обществено място.
Същото по своето естество представлява закрито помещение, тъй като има покрив и
стъклени прозорци, част от които са отваряеми, но от събраните по делото
доказателства се установи, че същите са били затворени. В тази насока следва да
се прецени и обстоятелството, че деянието е констатирано в зимния период, което
не позволява непрекъснато проветряване на заведението. Освен това съгласно §1а
от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето: "Обществени места"
по смисъла на чл. 56 са всички места,
които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без
оглед на собствеността или правото на достъп, като конкретното помещение следва да се преценява като
закрито обществено място поради наличието на покрив и стъклени стени, които
спират естествената циркулация на въздуха.
Въпреки това от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката не е осъществила нарушението от субективна
страна, а именно, че го е извършила умишлено. Същата е бил клиент в заведение,
в част, обособена с подвижни прегради, в която се е извършвало тютюнопушене.
Установи се, че в това помещение не е имало табели указващи, че тютюнопушенето
е забранено, като по масите е имало поставени пепелници, т. е. същата не е
знаела или допускала, че нарушава забраната, визирана в чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, доколкото
цялата обстановка в заведението е обосновавала убеждението у клиентите, че в
тази обособена част тютюнопушенето е разрешено.
Липсата на субективна страна, води до несъставомерност на
деянието, поради което, последното не може да се вмени като нарушение на
жалбоподателката.
Що се касае до възражението на процесуалния представител на
жалбоподателката за начина на връчване на наказателното постановление – чрез
връчител на частен съдебен изпълнител, съдът намира това възражение за
неоснователно, тъй като в ЗАНН е посочено изискването наказателното
постановление да се връчва на жалбоподателя лично срещу подпис, без да се прави
уточнение кой извършва връчването му.
С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените
правни изводи, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № ********** за глоба, Изх. №
РД-05-53 от 18.12.2019 година на Директора на РЗИ - Габрово, с което на М.Ц.Г.,
на основание чл. 231, ал. 2 от Закона за
здравето и по чл. 281, ал. 1 от Закона за здравето ѝ е наложена глоба в
размер на 300,00лв. /триста/ лева за извършено нарушение на „ДВ бр. 70/2004,
чл. 56, ал. 1, изм. бр. 40/2012 година, като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Габровски
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: