СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски съд 1-12 състав с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 12.05.16г. /с
участието на секретаря М. Д./ гражданско дело № 20475/14г. и констатира следното:
Предявен е иск от „К.Л.“ АД против Д. Д. и Н. И. с
правно основание чл. 422 от ГПК – за установяване, че ответниците дължат на
ищеца сума в размер на 63 270, 15 лева /което вземане представлява част от
такова в размер на сумата общо 120 019, 75 лева, визирано в заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, издадени от СРС 57 състав по г.д. № 36950 от 13г./.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Искът е неоснователен:
Процесното вземане се претендира на основание запис на
заповед от 05.11.08г. /това е документът, на база на който в рамките на
производството по чл. 417 от ГПК са били издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответниците за сумата общо
120 019, 75 лева/.
От една страна:
Процесният запис на заповед /като конкретно и изрично
текстово, граматическо и логическо съдържание/ е оформен от името на
физическите лица Д. Д. и Н. И. /т.е посочените физически лица се явяват
издатели на ценната книга/. Действително – върху документа са поставени и
печати на фирма „Е.“ ООД /която се явява страна, длъжник по обсъдения по-долу
договор за Л./. Полагането на такива печати обаче /само по себе си – без
изрично текстово съдържание на документа в тази връзка/ не може да обоснове
надлежен извод, че физическите лица са подписали записа на заповед от името на
посочената фирма, като представители на последната /а не в лично качество/. С
оглед изложеното:
Записът на заповед се явява формално нередовен /по
смисъла на чл. 418 от ГПК/. Налице е съвпадане на издателите по ценната книга и
на поръчителите /авалистите/ по сделката. Принципно – не е допустимо /в тази
насока е правилото на чл. 138, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД/ един и същи правен
субект да участва в дадено правоотношение и като длъжник и като поръчител /по
дефиниция поръчителят носи отговорност за дълга на друго лице/. Действително –
в закона е предвидено правилото на чл. 483, ал. 1, изр. 2-ро от ТЗ /логиката на
този законов текст обаче е тази, че един и същи подпис може да бъде положен от
името на различни правни субекти, а не един и същи правен субект да поеме
задължения в две качества/. Посоченият порок във формата на документа „влече“
недействителност на сделката и съставлява самостоятелно основание за отхвърляне
на процесния иск /като основан именно на ценната книга/.
От друга страна – ако горните доводи не бъдат
споделени:
Ищецът поддържа изрично, че процесният запис на
заповед е бил издаден във връзка с /в обезпечение на/ каузално правоотношение
по договор за Л. № 292 от 06.11.08г. В такава хипотеза /предвид това твърдение
на самия ищец, кредитор/ ако не бъде установена връзка между двете
правоотношения искът следва да бъде отхвърлен /поради „акцесорното“ естество на
абстрактното правоотношение спрямо каузалното такова/. В тази връзка:
Конкретното съдържание на договора за лизинг и на
ценната книга не позволява да се направи извод, че е налице връзка между двете
правоотношения /нито една от двете сделки не „препраща“ към другата/.
Действително – в договора за лизинг е предвидено издаване на запис на заповед
като обезпечение на каузалната сделка. Тази препратка обаче е изцяло бланкетна
/същата не съдържа никаква конкретизация на обезпечителното абстрактно
правоотношение – по предмет и страни/. С оглед това – само от тази договорна
клауза не може да бъде направен извод за свързаност на двете сделки. От друга
страна - налице е и съществено разминаване /несъответствие/ на сумите, визирани
в договора за лизинг и в записа на заповед.
Косвен аргумент в подкрепа на горните изводи е и
фактът, че абстрактната сделка е оформена на 05.11.08г. /преди сключване на
договора за лизинг от 06.11.08г./. Действително – допустимо е да бъде дадено
поръчителство и за бъдещо задължение /в тази насока е правилото на чл. 138, ал.
2, изр. 2-ро от ЗЗД/. Посоченото разминаване в датите на сделките обаче
/преценено в контекста на останалите несъответствия между двете сделки/ също
обосновава извода за липса на свързаност между двете правоотношения. Това
обстоятелство съставлява основание /съобразно изложеното по-горе/ за отхвърляне
на иска.
Процесното вземане /визирано в ценната книга/ е и
погасено по давност /такъв изричен довод е заявен от ответницата в отговора на
исковата молба/:
Съдържанието на записа на заповед /оформен с падеж „на
предявяване“/ дава основание да се направи извод, че ценната книга е предявена
за плащане в момента на издаването й /на 05.11.08г./ - липсва друга отбелязана
дата на предявяване. От този момент до сезиране на заповедния съд /през 13г./ е
изтекъл срок по-дълъг от визирания в разпоредбата на чл. 531, ал. 1 от ТЗ.
Липсват доказателства давността да е била спряна, или прекъсната конкретно
спрямо длъжниците по записа на заповед.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 от ГПК на „К.Л.“
АД против Д.А. Т. – Д. ЕГН ********** и Н.А.И. ЕГН ********** за установяване, че ответниците дължат на ищеца сума в размер на
63 270, 15 лева /което вземане представлява част от такова в размер на
сумата общо 120 019, 75 лева, визирано в заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, издадени от СРС 57 състав по г.д. № 36950 от 13г./.
ОСЪЖДА „К.Л.“ АД да плати на Д.А. Т. – Д. и на Н.А.И. –
3 000 лева съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: