№ 174
гр. Велико Търново, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАЯ ПЕЕВА
Членове:АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело
№ 20254000500176 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 95 от 20.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1126 по описа за 2024
година на Окръжен съд - Велико Търново, съдът е отхвърлил като неоснователен иска по чл.
2б, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ЗОДОВ, предявен от К. Г. Т., с ЕГН ********** от град Елена,
област Велико Търново, ********* против РАЙОНЕН СЪД - ГОРНА ОРЯХОВИЦА за
присъждане на сума в размер на 26 000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на забавено
разглеждане на ГД № 630/2024 г. по описа на Районен съд - ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 03.04.2024 г. до изплащане на
вземането.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от К. Г. Т., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Елена, ул. „Костовска“ № 9А.
Жалбоподателят обосновава доводи, че първоинстанционното решение е
недопустимо, неправилно, поради съществено нарушаване на съдопроизводствените
правила, довели до неговата необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на
материалния закон, вкл. поради необсъждане на всички доводи и относими доказателства.
Навежда аргументи в насока, че Прокуратурата на РБ следва да вземе участие в процеса по
ЗОДОВ в конкретния случай като контролираща страна и че не е спазена разпоредбата на
чл. 10, ал.1 ЗОДОВ.
Навежда оплаквания, че е извършен непълен, неточен доклад по смисъла на чл. 140
вр. с чл. 146 ГПК. Липсвал списък на правно-релевантните факти.
Отправя искане да бъде обезсилено, отменено и върнато делото на
първоинстанционният съд, за разглеждането му от друг състав, и при наличие на
основателно съмнение в неговото безпристрастие съгл. чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, респ. се иска
1
въззивният съд да го отмени като неправилно и уважи изцяло предявената искова
претенция.
Направени са доказателствени искания, по които въззивният съд се е произнесъл.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от РАЙОНЕН СЪД -
ГОРНА ОРЯХОВИЦА.
Не е постъпило становище и от Прокуратурата на Република България.
Въззивният съд е допуснал като писмено доказателство в производството,
представена от въззивника искова молба с Вх. № 14943 от 10.12.2024г. по ГД № 1125/2024г.
на ОС-В. Търново. Същата е преценена като относима при обсъждане на възражението му
за недопустимост на атакувания съдебен акт, обоснована с доводи по прилагането на чл.
22, ал.1, т.6 ГПК и правото на справедлив процес, както и прилагането на чл. 6, чл. 13 от
КЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС.
Съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя К. Т. за извършване на
разпит във въззивното производство на посочени свидетели.
Прокуратурата на РБ, представлявана от прокурор при Апелативна прокуратура -
Велико Търново, в провелото се по делото съдебно заседание заема становище за
неоснователност на жалбата.
Апелативен съд – Велико Търново намира въззивната жалба за допустима, като
подадена в срок, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и против
подлежащ на обжалване съдебен акт, като същата отговаря на изискванията за редовност по
чл. 260 и чл. 261 ГПК. При извършване на проверката по чл. 269 ГПК, настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност и като валиден и допустим съдебен акт, следва да се пристъпи към разглеждане
на жалбата срещу него по същество.
Не са налице и твърдените от въззивника процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
При съобразяване на нормата на чл.26, ал.3 ГПК вр. чл.10, ал.1 ЗОДОВ
първоинстанционният съд е осигурил участието в производството по спора на прокурор от
състава на съответната на съда по рода си прокуратура - ОП - Велико Търново, който
действа в обществен интерес като представител на единната и централизирана Прокуратура.
Последната не е контролираща страна/такава фигура не е предвидена в действащия ГПК/.
ОС – Велико Търново не се е произнесъл по непредявен иск - той е разгледал спора, с
който е сезиран, като дадената от него правна квалификация на спорното право е правилна –
чл. 2б ЗОДОВ, с оглед наведените от ищеца твърдения и заявения от него петитум.
Разглеждането на спора от съдия, по отношение на когото е налице основание за
отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК представлява процесуално нарушение, което може да засегне
само правилността на постановения акт, но не се отразява на валидността му и
допустимостта му. Този извод е следствие от правомощията на въззивния съд като
инстанция по същество, формираща решението си по правния спор след самостоятелна
преценка на всички събрани по делото доказателства и при съобразяване доводите и
възраженията на страните.
Константна е практиката на съдилищата в насока, че безпристрастността предполага
липса на предубеждение и пристрастие. За изпълнение на изискването е необходимо да е
налице субективен и обективен критерий. Обективният критерий е обоснован от доверието,
което съдилищата в едно демократично общество трябва да вдъхват в обществото. В този
смисъл съмнението в безпристрастността подлежи на доказване. Субективният критерий
предполага въз основа на фактите по делото да може да се докаже, че член на съда "е
2
действал с лично пристрастие" срещу ищеца /Hauschildt v Denmark 1989/. Приема се да е
налице презумпция за безпристрастност на съда "докато се представи доказателство сочещо
на обратното"/ Kyprianou v. Cyprus 2005 XIII/. Т. е. от фактите по делото следва да се
установи логично и разумно, че е налице пристрастност спрямо конкретно лице.
Постановилият решението съдия от състав на ОС – Велико Търново е избран при
спазване на принципа за случайно разпределение на делата, направил е своя преценка за
липса на основания за самоотвод, и съмненията на ищеца, че той вече се е ангажирал със
становище относно фактите по делото, предмета на спора и приложимия материален закон,
което подлага на съмнение неговата безпристрастност, не почива на обективни данни. Този
извод не се разколебава и от събраното от въззивната инстанция писмено доказателство.
Съдията-докладчик е заел становище по същество на спора единствено в крайния си акт.
Обстоятелството - служебно известно и на настоящия въззивен състав, че ищецът е предявил
множество искове по ЗОДОВ срещу съдилища в района на Апелативен съд - Велико
Търново, включително и срещу Окръжен съд – Велико Търново, не представлява основание
по чл. 22, ал. 2, т. 6 от ГПК за отвод на съдия от този съд, доколкото той не разглежда иск,
насочен срещу съда, в който правораздава. Противното би означавало всяка от страните по
делата, чрез предявяване на искови производства срещу компетентните съдилища, да може
да предизвиква отводи на съдиите от тези съдилища без наличие на конкретни основания, т.
е. в отклонение от общия принцип по чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на
процесуални права.
Апелативен съд - Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на
противната страна, прецени събраните по делото доказателства, провери правилността на
обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от
фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
оспорения съдебен акт:
Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск за неимуществени вреди с
правно основание чл. 2б, ал.3 във вр. с ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС, Конвенцията).
Както се посочи, въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение - арг. от чл. 269, изр. второ от
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във
въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна
материалноправна разпоредба.
К. Т. е навел твърдения с исковата си молба, че е ищец по гр.д. № 630/2024 година на
ГОРС, по което били допуснати редица процесуални нарушения и по което не е проведено
нито едно съдебно заседание. Твърди, че в резултат на нарушаване на разумната
продължителност за разглеждане на делото е претърпял и продължава да търпи морални
болки и страдания - загубил е доверие в правосъдието и търпи житейски дискомфорт от
погазване на основните му права.
Отправя искане, на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, Районен съд - Горна Оряховица да
бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
вследствие на нарушаване на правото му за разглеждане и решаване на гр.д. № 630/2024
година по описа на ГОРС разумен срок в размер на 6000.00 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Първоначално този иск е бил изпратен за разглеждане по реда на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ на РС
Велико Търново.
По реда на чл. 214 ГПК е увеличен иска по размер - на 26 000 лв., което
обстоятелство е обусловило и компетентността на ОС Велико Търново.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Районен
съд - Горна Оряховица.. Изложени са подробни съображения, че подадената по делото
искова молба е нередовна, а предявеният по делото иск е неоснователен. Изложени са
3
фактите относно движението на делото и извършените от съда действия по администриране,
насрочване и разглеждане на делото и е направен извод, че не е налице необосновано дълга
продължителност на делото. Оспорва ищецът да е претърпял вреди от продължителността
на производството по гр.д. № 630/2023г. по описа на РС Горна Оряховица. Отправя искане
предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Прокуратурата на Република България, представлявана чрез ВТОП, е оспорила
предявените искове, като неоснователни.
След събиране на относимите доказателства по делото, първоинстанционният съд
постановил своя краен съдебен акт, с който отхвърлил като неоснователен предявеният
иск.Извел като водещи мотиви, че продължителността на разглеждане на делото по чл. 2б
ЗОДОВ, както и изобщо релевантната за настоящия спор негова обща продължителност, не
обосновава забавяне на гражданското производство, което да е в нарушение на разумния
срок за разглеждането по см. на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС.
Правилно е установена фактическата обстановка по делото от първоинстанционния
съд, а именно, че:
Производството ГД № 630/2024г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица
първоначално е образувано на 21.11.2023г. пред Районен съд - Бургас като гр. д. №
6972/2023г. Това дело е било прекратено и изпратено по правилата на чл. 105 ГПК на
Районен съд - Елена, тъй като на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК ответникът по делото е
направил възражение за липса на местна подсъдност, поради това, че същият има постоянен
адрес в гр. Елена. В Районен съд - Елена е образувано на 28.02.2024г. като гр.д. № 84/2024г.
След направени мотивирани отводи на двамата съдии в Районен съд - Елена, съответно на
28.02.2024г. и 29.02.2024г., делото е било изпратено на Окръжен съд - Велико Търново за
определяне на друг равен по степен съд съгласно правилата на чл. 23, ал. 3 от ГПК. Като
равен по степен съд, който следва да разгледа делото е определен Районен съд - Горна
Оряховица, където на 20.03.2024г. е образувано гр.д. № 630/2024г. по описа на Районен съд -
Горна Оряховица. С определение от 21.03.2024г. производството е прекратено, тъй като
съгласно мотивите на съдията докладчик, в отговора на исковата молба е направено
възражение от ответника, че същият иск е предявен и пред други съдилища. След извършена
служебна справка е установено, че ищецът е предявил такива искове, но за различни
месечни периоди пред общо девет съдилища - Районен съд - Видин, Районен съд - Варна,
Районен съд - Сливен, Районен съд - Габрово, Районен съд - Трявна, Районен съд - Бургас,
Районен съд - Дряново, Районен съд - Враца и Районен съд - Карнобат. Съдът е счел, че в
настоящия случай се касае за механично разделяне на периода на бездействието на по-
кратки периоди, а не за причиняване на неимуществени вреди с няколко деяния през
непродължителен период от време, но и в двата случая причиненият вредоносен резултат е
един и общ и той подлежи на обезвреда глобално. Най- рано подадената искова молба е тази
постъпила в Районен съд - Габрово, поради което РС Горна Оряховица е счел, че
производството по гр.д. № 630/2024г. пред него се явява недопустимо и го е прекратил. Това
определение е отменено с определение 530 от 23.04.2024г. по ВЧГрД № 348/2024г. на ВТОС
и делото е върнато за по-нататъшни процесуални действия, съобразно указанията, дадени в
мотивите на определението.
Първоинстанционният съд е констатирал, че към датата на предявяването на
разглеждания иск по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ производството по гр.д. № 630/2024г. по описа
на РС Горна Оряховица е било все още висящо.
При тази фактическа обстановка, Апелативен съд – Велико Търново, в настоящия си
съдебен състав извежда следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ предвижда, че държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, пар. 1 ЕКЗПЧОС.
В разпоредбата на втората алинея на чл. 2б ЗОДОВ неизчерпателно са изброени
критериите, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на следващото се
4
обезщетение за неимуществени вреди: общата продължителност и предмета на
производството, неговата правна и фактическа сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и на други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно ал.3 на същия текст от ЗОДОВ, предявяването на иск за обезщетение за
вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след приключване на
производството.
Съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС всяко лице „при определянето на неговите граждански
права и задължения“, има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен
срок и нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за
обезщетение на базата на деликта.
Наведени са с исковата молба и уточнителна такава фактите и обстоятелствата,
относими към спора, които да очертаят спорния предмет и да бъде квалифициран
първоначално предявеният иск като такъв по чл. 2б, ал.3 във вр. с ал.1 ЗОДОВ, доколкото
към датата на образуване на производството по ЗОДОВ, делото, образувано по жалбата на Т.
е било висящо.
Не е допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд при
определяне на правната квалификация на иска, като доказателствената тежест е
разпределена правилно с определение № 1714 от 16.12.2024 г. и е очертан предмета на спора
между страните. С определението си по чл. 140 ГПК, съдът се е произнесъл по
предварителните въпроси, които законът разписва, като не са постъпвали възражения от
ищеца срещу изготвения доклад. Проектът за доклад е обявен за окончателен с протоколно
определение от съдебно заседание, провело се на 22.01.2025 г.
При иск по чл. 2б ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени
вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, но не и
вредите от неправилни или недопустими съдебни актове. Ищецът по такъв иск дължи пълно
и главно доказване относно вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката
причинно-следствена връзка със забавеното производство, като поначало не е необходимо
ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които
винаги се търпят от лице, спрямо което производството е продължило извън рамките на
разумния срок. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2б ЗОДОВ се
определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди, причинени от този деликт.
Съгласно установената съдебна практика, изводът дали е спазен разумният срок се прави
след като се установи продължителността на релевантния изследван период и след това се
оценява дали този период е разумен. Разумността на срока се преценя с оглед
обстоятелствата по делото. При формиране на изводите си съдът следва да вземе предвид
сложността на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните
органи.
С оглед установените по-горе факти, настоящият състав намира, че поведението на
ответника е в съответствие с процесуалните правила, срокът на разглеждане на делото пред
него е кратък , разумен и необходим. Не е налице неоправдано забавяне на производството.
Не е допуснато нарушаване на правото на разглеждане на делото на ищеца в разумен срок от
страна на ответния съд, извършваните процесуални действия са своевременни, като
произнасянето е в разумен срок. От първоначалното образуване на делото пред РС Бургас до
подаване на исковата молба по ЗОДОВ, производството по гр.д. № 630/2024г. по описа на
РС Горна Оряховица е продължило 4 месеца и 14 дни.
Както се посочи – не подлежат на обезщетяване претърпени вреди по този текст от
ЗОДОВ на неправилни или недопустими съдебни актове.
При преценката на относимите правно значими факти, не може да се достигне до
извода, че е нарушено правото на ищеца за разглеждане на делото му в разумен срок, и че е
осъществено поведение от съда – ответник в това производство, в резултат на което да е
5
допуснато забавяне движението на делото, поради което и въззивният съд приема, че не се е
осъществила първата материалноправна предпоставка, обуславяща възникването на
претендираното от ищеца право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
съобразно нормата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. При липсата на този елемент от фактическия
състав на правото на обезвреда, е безпредметно обсъждането на наличието на твърдените от
ищеца вреди и причинната връзка между тях и поведението на съда, които и не се
установяват в производството.
По така изложените съображения предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
До същия правен извод е достигнал и първостепенният съд, последица от което е
потвърждаване на обжалваното решение.
Решението на първоинстанционния съд е обосновано, фактическата обстановка е
възприета правилно, като са обсъдени всички относими към спора събрани доказателства, в
тяхната съвкупност и логическа свързаност, поради което въззивният съд намира това
възражение на жалбоподателя също за неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Апелативен съд – Велико
Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 95 от 20.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1126 по
описа за 2024 година на Окръжен съд - Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6