№ 392
гр. София, 07.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Даниела Талева
Стойчо Попов
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно
дело № 20231100600550 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба от С. Г. Л. чрез адв. Ю.Д. срещу определение от
29.11.2022г., постановено по НЧД №13964/2022г. по описа на СРС, НО, 8-ми
състав, с което е потвърдено постановление на СРП от 04.10.2022г., с което
на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, е прекратено
наказателното производство по ДП №15254/2016г. по описа на 04 РУ-СДВР,
пр. пр. №506/2016г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по
чл.212, ал.1 от НК, което в последствие е било квалифицирано по чл.212, ал.4
вр. ал.1 от НК, с оглед големия размер на присвоеното имущество.
В жалбата се изразява недоволство от акта на районния съд, с който е
потвърдено постановлението на прокурора, с което е прекратено
наказателното производство поради изтекла относителна давност за
наказателно преследване за престъплението по чл.212, ал.4 вр. ал.1 НК.
Излагат се твърдения за прекъсване на давността, респ. за приложение на
абсолютната давност по чл.80, ал.3 от НК, без да се посочват действията,
които според жалбоподателя, прекъсват относителната давност за
наказателно преследване. Изтъква се още, че районният съд неправилно е
приел, както и прокурора, че инкриминираното деяние е довършено на
31.08.2007г., защото присвоеното имущество не е върнато, съответно
престъпното съС.ие не е прекратено, а продължава и към момента. По
посочените съображения се иска отмяна на обжалваното определение, ведно с
1
произтичащите от това правни последици.
Въззивният съд, след като се запозна с наведените в жалбата доводи, с
атакувания съдебен акт и с приложените по делото материали, намери
следното:
Жалбата, въз онова на която е образувано настоящето дело, е допустима
като подадена в срок и от страна, имаща право на жалба, доколкото С. Г. Л., в
качеството си на жалбоподател, инициирал съдебното производство пред
районния съд, се явява страна в това производство, което налага и същата да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е и основателна, но не по изложените в
нея съображения.
В разпоредбата на чл.243, ал.4 НПК изрично са посочени лицата, които
могат да атакуват прокурорското постановление, с което се прекратява
наказателното производство и това са: обвиняемият, пострадалият или
неговите наследници и ощетеното юридическо лице.
В конкретния случай наказателното производство по цитираното ДП е
образувано и водено срещу неизвестен извършител, за това че през 2007г., в
гр.София, чрез използването на неистински документ – протокол от
проведено общо събрание на „А.Х.“ ООД от 31.07.2007г., получил без правно
основание чуждо недвижимо имущество – недвижим имот „Секция 3-
хотелска част“ от сграда „Бисер“, к.к. „Слънчев бряг, на стойност 1 560 000
лева, собственост на „А.Х.“ ООД, представлявано от Ц.Д., с намерение да ги
присвои - престъпление по чл.212, ал.1 от НК, което в последствие е било
квалифицирано по чл.212, ал.4 вр. ал.1 от НК, с оглед големия размер на
присвоеното имущество, т.е. предмет на това наказателно производство са
измамливи действия, които чрез използването на неистински документ са
довели до получаването без правно основание на чуждо недвижимо
имущество, собственост на „А.Х.“ ООД.
В производството по реда на чл.243, ал.5 НПК, съответно в
производството по осъществяване на въззивен контрол по реда на чл.243, ал.7
НПК, съдът не може да изследва дали въпроса за собствеността е бил изяснен
правилно от органите на досъдебното производство, а е ограничен и следва да
се съобрази единствено с обхвата на постановлението за образуване на
наказателното производство, очертало рамките на проведеното разследване.
Съобразно възприетото от прокурора в постановлението за образуване на
досъдебното производство, същото е образувано и водено за престъпление по
2
чл.212, ал.1 от НК, впоследствие преквалифицирано по чл.212, ал.4 вр. ал.1 от
НК, като предмет на престъплението е недвижим имот, собственост на „А.Х.“
ООД. В съответствие с предвиденото в нормата на чл.243, ал.5 НПК,
процесуално легитимиран да обжалва акта на прокурора, с който се
прекратява наказателното производство, в качеството му на ощетено
юридическо лице, се явява именно „А.Х.“ ООД, а не жалбоподателят С. Л.,
който е съдружник в дружеството. При предходно разглеждане на делото от
въззивния съд във връзка с прекратяване на наказателното производство по
горепосоченото ДП, СГС е върнал делото на прокурора с указания да бъде
назначен особен представител на „А.Х.“ ООД поради конфликт на интереси
между представляващия дружеството, който е и съдружник в него и
интересите на самото юридическо лице. Тези указания на въззивната
инстанция са били изпълнени в хода на досъдебното производство.
Настоящата жалба не е подадена от представляващия дружеството, нито от
особения представител, който също има право на жалба от името на
ощетеното юридическо лице, а от съдружник в дружеството, който няма
качеството на пострадал в това наказателно производство, защото видно от
постановлението за образуване на досъдебното производство, имота, предмет
на престъплението, за разследването на което е образувано това наказателно
производство, е собственост на юридическото лице „А.Х.“ ООД, а не на
съдружниците в него, респ. с престъплението са причинени имуществени
вреди на дружеството, а не на неговите съдружници в качеството им на
физически лица. Юридическото лице е самостоятелен субект с отделно
имущество, различно от имуществото на съдружниците, поради което те не се
явяват пострадали от престъплението, с което е засегнато имущество,
собственост на дружеството. Жалбата, подадена от друго лице, различно от
посоченото юридическо лице като собственик на инкриминирания недвижим
имот в прокурорското постановление за образуване на досъдебното
производство, е процесуално недопустима, тъй като то няма качеството на
пострадал в това досъдебно производство. Тук трябва да се отбележи, че
съдът не може да измества прокурора по въпроси, свързани с възникване на
основания за започване на разследване и съответно повдигане на обвинение
за тях /Р-368/2003 на ВКС І н.о./. Макар и да е предвидена възможност за
съдебен контрол в досъдебното производство върху актовете на прокурора, с
които се прекратява наказателното производство, съдът все пак е обвързан и
3
ограничен от приетата от прокурора правна квалификация и обхвата на
обвинението, посочено в постановлението за образуване на досъдебно
производство. Поради това и в настоящия случай процесуално легитимиран
да обжалва прокурорския акт е юридическото лице, посочено като собственик
на имота, предмет на престъплението, за което е образувано и водено
разследването по делото съгласно постановлението за образуване на
досъдебното производство, съответно назначения му особен представител,
тъй като само то има качеството на ощетено юридическо лице в това
наказателно производство, а пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК в
това производство няма.
С оглед на горното, първоинстанционният съд неправилно е приел
жалбата на С. Г. Л. за допустима, като подадена от надлежна страна и
неправилно я е разгледал по същество, вместо да я остави без разглеждане и
да прекрати съдебното производство по образуваното въз основа на нея НЧД
по описа на СРС, тъй като е подадена от лице, което няма право на жалба.
Във връзка с наведените във въззивната жаба възражения, трябва да се
каже, че те касаят съществото на делото, а доколкото въззивният съдебен
състав прие, че жалбата, станала повод за образуване на съдебно
производство в първата инстанция, е недопустима, то няма как да бъдат
коментирани подобни доводи.
Поради всичко изложено, атакуваното определение на районния съд, с
което е разгледана по същество жалбата на С. Г. Л. срещу постановление на
СРП от 04.10.2022г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.3
от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП №15254/2016г. по
описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. №506/2016г. по описа на СРП, образувано и
водено за престъпление по чл.212, ал.1 от НК, което в последствие е било
квалифицирано по чл.212, ал.4 вр. ал.1 от НК, с оглед големия размер на
присвоеното имущество, следва да бъде отменено, а жалбата на С. Г. Л. срещу
това постановление следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Софийски
градски съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 29.11.2022г., постановено по НЧД
№13964/2022г. по описа на СРС, НО, 8-ми състав, с което е потвърдено
постановление на СРП от 04.10.2022г., с което на основание чл.243, ал.1, т.1
вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, е прекратено наказателното производство по ДП
№15254/2016г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. №506/2016г. по описа на
СРП, образувано и водено за престъпление по чл.212, ал.1 от НК, което в
последствие е било квалифицирано по чл.212, ал.4 вр. ал.1 от НК, с оглед
големия размер на присвоеното имущество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. Г. Л., подадена чрез
адв. Ю.Д., срещу постановление на СРП от 04.10.2022г., с което на основание
чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, е прекратено наказателното
производство по ДП №15254/2016г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр.
№506/2016г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по
чл.212, ал.1 от НК, което в последствие е било квалифицирано по чл.212, ал.4
вр. ал.1 от НК.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5