Определение по дело №170/2023 на Административен съд - Варна

О П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№………………………….2023г., гр.Варна

 

            ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,

в закрито заседание на двадесет и осми февруари 2023г., като разгледа

докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА  адм.д. № 170/2023г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на Ц.С.Г., ЕГН **********,***, срещу „решението на Агенцията за социални грижи с № РД04-0006/06.01.2023г…“.

Със съдебно разпореждане № 1243/27.01.2023г., жалбата е оставена без движение, с оглед констатирани нередовности на същата, като на жалбоподателят е даден 7–дневен срок от получаване на съобщението, в който: 1.Да конкретизира кой административен акт /актове/ оспорва, като има предвид разпоредбата на чл.98 ал.2 от АПК, като го /ги/ индивидуализира с №, дата и орган, който го /ги/ е постановил; 2.Да укаже и в какво се състои незаконосъобразността на същия/те; 3.Да посочи телефон или електронен адрес, ако има такъв;  4.Да посочи какво конкретно искане отправя от съда по отношение на административния/те акт/ве; 5.Да представи доказателства за внесена по сметка на Адм. съд – Варна държавна такса в размер на 10 /десет/ лв. за всеки от оспорените актове, съгласно т.2б б.”а” от Тарифа № 1 към ЗДТ; 6.Да представи копие от жалбата за връчване на ответника; 7.Да представи доказателства за датата, на която му е връчено Решението на Агенцията за социални грижи с № РД04-0006/06.01.2023г. на Изп.Директор на АСП; 8.Да приподпише първоначалната жалба, както и да завери представените с нея писмени доказателства; 9.Да посочи доказателствата, които ще представя или иска да бъдат събрани; като изрично е указано, че при неизпълнение указанията на съда в дадения срок жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

Съобщението с Разпореждането на съда е връчено лично на жалбоподателя на 31.01.2023г. В изпълнение на същото Ц.Г. е депозирал уточняваща молба /Обжалване/, в която заявява, че оспорва Решение № РД04-0006/06.01.2023г., срещу Заповед № 03-РДОС-0375/25.11.2022г. и Заповед № 03-РДОС-0376/25.11.2022г.“. Направил е искане „…да се постанови отлагане на вписване на децата му в държавния регистър.“ Приподписал е първоначалната жалба, представил е копие от плика, с който му е връчено решението и доказателства за внесена държавна такса в размер на 10 лв.

Съдът е разпоредил копие от молбата да се връчи на ответника, като е задължил същия да представи административната преписка. От ответника е постъпило писмо с.д. № 2235/14.02.2023г., в което е направено възражение за недопустимост на оспорването, поради липса направен интерес, тъй като бащата е лишен от родителски права. С молба от 20.02.2023г. е представена и административната преписка. Видно от същата Със Заповед № 03-РДОС-0375/25.11.2022г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ /РД“СП“/ - Варна е наредено детето Виктор Цветомиров Г. да бъде вписано в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден и съхраняван в РДСП-Варна; а със Заповед № 03-РДОС-0376/25.11.2022г. на Директора на РД “СП“ - Варна е наредено детето Екатерина Цветомирова Георгиева да бъде вписано в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден и съхраняван в РДСП-Варна. След оспорване на тези заповеди от Ц.Г. по административен ред, с Решение № РД04-0006/06.01.2023г. Изп.директор на Агенцията за СП е оставил жалбите срещу тях без уважение.

При така изложеното, съдът намира жалбата за недопустима.

На първо място е налице неточно изпълнение на разпореждането на съда за отстраняване на констатирани нередовности на оспорването, което се приравнява на липса на изпълнение. На жалбоподателя изрично е указано да конкретизира кой административен акт /актове/ оспорва, като има предвид разпоредбата на чл.98 ал.2 от АПК, като  го /ги/ индивидуализира с №, дата и орган, който го /ги/ е постановил, както и да посочи какво конкретно искане отправя от съда по отношение на административния/те акт/ве. Цитираната разпоредба регламентира, че когато горестоящият административен орган отхвърли оспорването, на обжалване пред съда подлежи първоначалния акт. В случая жалбоподателят е заявил, че оспорва решението, вместо потвърдените от него две заповеди, като изобщо не е формирал петитум спрямо който и да е акт. Освен това е внесъл само една държавна такса от 10 лв., вместо по 10 лв. за всяка заповед.

Предвид горното, в случая са налице основания по чл.158 ал.3 вр. чл.150 и чл.151 от АПК жалбата, с която е сезиран съда да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати.

На следващо място, дори да се приеме, че жалбоподателя Ц.Г. е отстранил констатираните от съда нередовности, то за него не е налице и правен интерес от оспорване на двете заповеди, тъй като същият е лишен от родителски права по отношение на децата Виктор и Екатерина, с влязло в сила Решение № 2163/29.12.2021г. по гр.д. № 202131106612 по описа на ВРС за 2021г. Институтът лишаване от родителски права означава цялостно отнемане на родителските правомощия и носи характеристиките на най-радикалната мярка за защита на детето в отношенията му с родителя. Тя се налага при особено тежки случаи, когато опасността за детето е особено интензивна. Правните последици от лишаването от родителски права се развива в няколко насоки, като всички те са свързани с ограничаване изцяло или в значителна степен правата на лишения родител, спрямо детето /чл.125 и сл. от СК, чл.130 от СК и др./. Т.е. лишаването от родителски права съставлява санкция за пренебрегналия родителския дълг, и лишаване от възможността не само за отглеждане и възпитание на детето, но и за решаване на лишения от родителски права родител на съществените въпроси, свързани с неговото физическо и нравствено развитие, с образованието му, личните му и имуществени интереси. Затова настоящият състав на съда намира, че лишеният от родителски права родител няма право да предявява съдебни искове и жалби, свързани със защита интересите на детето, в частност лишен е и от възможността да подаде жалба против заповедта, с която е разпоредено детето да се впише в регистъра за пълно осиновяване. Аргумент в тази насока е както разпоредбата на чл.90 ал.2 т.3 от СК, съгласно която лишеният от родителски права родител не дава съгласие, а само мнение при пълно осиновяване на детето, така и нормата на чл.84 ал.3 от СК, регламентираща, че когато родителите са лишени от родителски права или са починали, производството по вписване на детето в регистъра за осиновяване, става по молба на настойника, какъвто е и конкретния случай.

Предвид горното, съдът намира, че подлежащите на оспорване в това производство заповеди, с които е разпоредено вписване на децата Екатерина и Виктор в регистъра за пълно осиновяване, макар и да са съобщавани на жалбоподателя, то за него не е налице правен интерес от оспорването им, доколкото не разполага с такива права. Наличието на правен интерес е положителна процесуална предпоставка за разглеждането на жалбата по същество, за която съдът е длъжен да следи служебно.

Предвид горното съдът намира, че жалбата се явява недопустима на осн. чл.159 т.4 от АПК, поради което следва да се остави без разглеждане, а производство по делото - да се прекрати.

Воден от горното, съдът:

 

 

  О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Ц.С.Г., ЕГН **********,***, срещу „решението на Агенцията за социални грижи с № РД04-0006/06.01.2023г…“; и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 170/2023г.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :