№ 5698
гр. София, 13.11.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Лилия Н. Георгиева
Членове:Емил Дечев
Десислава П. Генова
при участието на секретаря Катя Г. Драганова
и прокурора Я. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20251100604615 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Производството е по реда на чл. 270, ал. 1 и следващите от НПК.
За С. Г. П., редовно призована, се явява прокурор Г..
ПОДСЪДИМАТА А. М. М.– редовно призована, се явява лично,
доведена от затвора в гр. Сливен и с адвокат К. К. – служебен защитник.
ИЗИСКА СЕ СТАНОВИЩЕ ОТ СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА
ДЕЛОТО.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание и като взе предвид становището на страните
намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО РЕДА НА ЧЛ. 270 ОТ НПК.
1
Подсъдимата А. М. М. е със снета по делото самоличност и с разяснени
права.
СЪДЪТ отново разясни на обвиняемата правата й в наказателния
процес, включително правото й на отвод по чл. 274 от НПК и правата по чл.
275 от НПК.
ПОДСЪДИМАТА М.: Ясни са ми правата. Няма да правя отводи. Нямам
искания по реда на чл.275 от НПК.
АДВ. К.: Нямам искания по реда на чл. 274-275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл. 274 и чл. 275 от НПК.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на страните и липсата на искания
по реда на чл.274 и чл.275 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО.
Делото е образувано по устна молба на подсъдимата А. М. М.,
отправена в предходно съдебно заседание чрез адвокат К. К. – служебен
защитник, за изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в
по-лека такава, като за новонастъпило обстоятелство се сочи изтеклият период
от време през което се търпи най – тежката мярка за неотклонение.
АДВ. К.: Поддържам искането за изменение на мярката за неотклонение.
Доколкото разбрах от моята подзащитна, тя в момента е с влошено
здравословно състояние, но за съжаление не разполагаме с необходимите
медицински документи поради краткият период, в който беше насрочено
настоящото производство.
ПОДСЪДИМАТА М.: Поддържам искането. Няма да соча доказателства,
тъй като не можах да отреагирам навреме. Буквално ме върнаха в понеделник.
Тепърва ми предстои извеждане на външни лекари. Преди това адвоката ми
каза, че по време на гледането на делото в СРС са приложени документи.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам искането за неоснователно. Няма до соча нови
доказателства.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме доказателствени искания.
На основание чл. 283 от НПК,
2
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЛАГА И ПРИЕМА като писмени доказателства протоколите и
документите приложени по делото, в т.ч. и материалите по досъдебно
производство, съдържащи факти, които имат значение за изясняването на
обстоятелствата по делото.
ПРОЧЕТОХА СЕ И СЕ ПРИЕХА.
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се приключи съдебното следствие. Делото е
изяснено. Нямаме други искания.
С оглед изявленията на страните, липсата на доказателствени искания от
тяхна страна и като намери делото за изяснено от фактическа и правна страна,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. К.: Уважаеми градски съдии, считам че към настоящият момент е
налице ново обстоятелство, което съществено редуцира интензитета на
опасностите моята подзащитна да извърши друго престъпление или да се
укрие. Действително наказателното производство е към своята съдебна фаза
доколкото все още няма постановен въззивен съдебен акт, но прекомерното
задържане „под стража“ за период по-дълъг от година и десет месеца
съществено нарушава свободното право на придвижване на моята подзащитна
и се явява абсолютно необосновано. Считам, че този дълъг период на
задържане се превръща в едно своеобразно наказание и същото вече не
изпълнява целите по смисъла на закона.
Ето защо, най-учтиво Ви моля да постановите определение, с което да
измените най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ на
моята подзащитна в по-лека.
ПОДСЪДИМАТА М. (за лична защита): Поддържам казаното от
адвоката ми. Нямам какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми градски съдии, считам че не са налице
никакви основания за изменение на мярката за неотклонение. Няма да се
спирам подробно на обоснованото предположение, то е обсъждано
многократно, включително и мотивите на първоинстанционната присъда.
Само ще кажа, че считам, че все още е налично.
3
По отношение на срока искам да отбележа, че макар същият да е
продължителен, то към настоящият момент не е неразумен доколкото е
преминало цялото досъдебно производство, първоинстанционното, дори
въззивното и се очаква краен акт. Ето защо считам, че срокът е разумен.
Намирам, че все още е с достатъчен интензитет и опасността подсъдимата да
извърши ново престъпление предвид нейната особено висока лична и
обществена опасност, а и обществената опасност на престъплението, за което
е обвинена.
Аргументи за здравословното състояние на подсъдимата са правени в
предходни съдебни производства свързани с определяне на мярката за
неотклонение, като и тогава е отбелязано, че по отношение на подсъдимата се
полагат достатъчно добри грижи и при необходимост същата се извежда,
посещава лекари, консултират я, лекуват я. Поради това считам, че и това не е
причина за изменение на мярката. Благодаря Ви !
СЪДЪТ, с оглед приключване изложенията на страните и на основание
чл. 297 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА
ПОДСЪДИМАТА А. М.: Моля да измените мярката ми в по-лека такава.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
След проведеното тайно съвещание съдебно заседание продължава в
присъствието на същия съдебен състав, секретар и процесни страни.
След съвещанието съдът обяви определението си публично в
присъствието на страните.
Съдът, след като се запозна с всички събрани по делото доказателства и
изслуша становищата на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по реда на чл.270, ал.1 и сл. от НПК по
молба на подсъдимата А. М. и адвокат К. К. – служебен защитник, с искане за
изменение на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека
такава.
В съдебно заседание подсъдимата и нейният защитник изтъкват като
доводи за изменение на мярката за неотклонение дългият период ,в който се
търпи "Задържане под стража" и влошеното състояние на М.. В последната си
дума – подсъдимата моли за по –лека мярка.
Представителят на С. Г. П. оспорва искането, като намира същото за
неоснователно с оглед наличието на изискуемите от закона предпоставки.
4
В проведеното съдебно заседание страните не представят нови
доказателства.
Съдът в настоящото производство следва самостоятелно и отново да
прецени дали търпЯ.та мярка за неотклонение е законосъобразна и дали
продължават да бъдат налице изискуемите от закона предпоставки.
Обсъждайки материалите по делото, от същото се установява, че след
внесен обвинителен акт съдебното производство пред Софийски районен съд
е приключило, като е постановена присъда на 04.03.2025г., съгласно която
подсъдимата А. М. е била призната за виновна в извършването на
престъпление по чл.211 във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с
чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ от НК. Посочената присъда към настоящият момент
не е влязла в сила. Същата е обжалвана от подсъдимата и нейния защитник,
като делото пред въззивната инстанция е приключило и обявено за решаване
на 07.11.2025 год., като краен съдебен акт към момента не е постановен.
С оглед и на горното искането за изменение на мярката за неотклонение
следва да бъде разгледана по реда на чл.270, ал.1 от НПК.
От материалите по приложеното дело и постановената
първоинстанционна присъда от Софийски районен съд, се установява че М. е
призната за виновна по предявеното й от СРП обвинение за умишлено
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода. В този смисъл, първата от
изискуемите по чл.63, ал.1 от НК предпоставки, която е формална, е
изпълнена.
Досежно обоснованото предположение:
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да взема отношение и
да анализира доказателствената съвкупност в пълнота, с оглед
обстоятелството че предстои постановяване на решение, където ще стори това
и ще се произнесе по въпросите относно вината и годността на
доказателствата. Изрично следва да се посочи, обаче че към настоящият
момент обоснованото предположение не е разколебано и това следва от
постановеният съдебен акт от Софийски районен съд, макар и същият да не е
влязъл в сила.
На следващо място, относно опасностите от укриване и извършване на
престъпление:
Опасност от укриване по отношение на М. не се установява и се
отчита, че такъв риск не съществува към момента доколкото същата има
установена самоличност и адресна регистрация.
Не така стои въпросът с опасността от извършване на престъпление.
Настоящият съдебен състав намира, че този риск не е редуциран по
интензитет и същият е реален, като изводи за него се правят от следните
обстоятелства:
На първо място, А. М. е осъждана четири пъти за умишлени
престъпления от общ характер, които са били наказани с „лишаване от
5
свобода“ и с „пробация“, като две от наказанията по последните две
осъждания, видно от справката й за съдимост приложена по делото, са
търпени и ефективно.
На следващо място, опасността и риска от извършване на престъпление
се извеждат и от вида и характера на инкриминираната престъпна деятелност,
а именно квалифициращите обстоятелства, сочещи че деянието е извършено
при условията на опасен рецидив с повече от едно пострадало лице. Касае се
за множество деяния включени в продължаваното престъпление, а именно
общо дванадесет на брой. Тези обстоятелства сочат както за завишена
обществена опасност на личността на подсъдимата, така и на деянието.
Имайки предвид горното, съдът намира, че мярката за неотклонение,
която се изтърпява към настоящият момент „задържане под стража“, която е и
най-тежката предвидена в НПК, единствено би обезпечила бъдещо
противоправно поведение от страна на подсъдимата, т.е. би й попречила да
извърши друго престъпление. Тази опасност няма как да бъде преодолЯ. с по-
лека мярка за неотклонение. Настоящият съдебен състав намира, че
законосъобразното изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под
стража“ продължава да е налице.
Що се касае до изявленията на защитата и подсъдимата за влошаване
на здравословното състояние на последната, съдът намира, че твърденията са
неподкрепени с каквито и да било доказателства. Действително от
материалите по делото, което е водено пред първоинстанционния съд,
съществуват множество доказателства за здравословното състояние на
подсъдимата, но същите са с голям давностен период и не са актуални към
настоящия момент. На база едно твърдение, неподкрепено с каквито и да е
медицински документи съдът не може да направи извод в посочената насока,
респективно не може да се направи извод за несъвместимост на заболяването
на М. с условията в затвора гр. Сливен.
От друга страна, по делото са налице многобройни доказателства,
които сочат, че на А. М. е оказвана медицинска помощ в болнични заведения
към местата за лишаване от свобода или други такива, поради което
изтърпяваната мярка за неотклонение не може да се приеме, че застрашава
нейното здраве и живот.
Настоящият въззивен състав намира, че целите по чл.57 от НПК не
биха могли да бъдат изпълнение с друга по-лека мярка за неотклонение,
поради което действащата такава спрямо подсъдимата продължава да се явява
най-адекватна към настоящият момент.
Имайки предвид горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на подсъдимата А. М. М., ЕГН:
6
**********, отправена чрез нейния защитник адвокат К. К., за изменение на
мярката й за неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на Началника на затвора в
гр.Сливен.
Препис от протокола да се издаде на защитника при поискване.
Съдебно заседание приключи в 14:25 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7