РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Девня, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20243120100346 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл.422 от ГПК,
подадена от ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********, срещу А. П. Г., ЕГН **********, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 4132,36 лева главница ( 3758, 10 лева чиста стойност на преведената на
кредитополучателя сума, 329, 21 лв застраховка „ BANK Пакет 3 Кредит + Сметка „ и 42,05
лева застраховка „BANK Пакет 3 Сметка „) по ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ
№********** от 25.01.2022г., сключен между ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД и А. П. Г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2023г, до окончателното изплащане на
задължението.
Настоява се с исковата молба и присъждане на направените по делото разноски.
Обстоятелствата, от които произтичат твърденията на ищеца, са:
ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е образувало ч.гр.д. № 739/2023 г., по описа на Районен съд
- Девня, по реда на чл. 417 от ГПК срещу А. П. Г. ЕГН **********. С издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 84/2022 г. по описа на
ЧСИ Ивета - Луис Ернандес. Със свое разпореждане, получено от ищеца на 20.03.2024 г.,
съдът му е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за
установяване вземането си. На 21.04.2022 г.„ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключва Договор за
потребителски кредит №*************с ответника А. П. Г. ЕГН **********.
Кредитодателят, съгласно сключеният Договор, е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7
от Закона за потребителския кредит, посочвайки общия размер на кредита и условията за
усвояването му. Видно от чл. 7 от Договора (общ размер на кредита и условията за
1
усвояването му), във връзка с т. 1 от същата разпоредба, е определен общ размер на
потребителския кредит от 10 000.00 лв. Съгласно чл. 7, т. 2.1 от процесния договор
Кредиторът превежда средствата по кредита по сметка на Кредитополучателя. В случайте,
когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към
застрахователните програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на
застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с
подписването на договора. В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи
застраховка „ BANK Пакет 3 кредит + сметка” в размер на 875.99 лева и застраховка „Пакет
3 сметка” в размер на 119.88 лева. Общото крайно задължение на ответника, съгласно чл.10
от Договора възлиза на 12120.60 лв., която сума е разсрочена на 10 погасителни месечни
вноски, всяка от които по 1010.05 лв. Уговореното между страните възнаграждение се
състои от договорна лихва (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора) в размер на 18.37 % от остатъчния
размер на главницата по кредита. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение
кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/
компонента: главница и договорна лихва. Към датата на входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (19.07.2023 г.), задължението
на А. П. Г. ЕГН ********** към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по Договора, е било в размер на
6204.20 лв. (4826.33 лв. Главница и 223.92 договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл.
9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава
(лихва за просрочие), което към 06.07.2023 г. е било в размер на 1153.95 лв. В периода от
датата на входиране на заявлението по чл.417 от ГПК - 19.07.2023 г. до датата на образуване
на изпълнително дело № 3 по описа на ЧСИ Ивета-Луис Ернандес ответникът е правил
плащания и това е причината настоящият иск да е за сумата от 4132.36 лева за главница и
законна лихва върху тази сума от 30.10.2023 г. Счита се, че с направените плащания
ответникът прави частично признание на дълга до размера на платеното. С допълнителна
молба ищецът заявява, че сумата, предмет на настоящия иск, представляваща застраховка
„BANK Пакет 3 кредит+сметка“ в размер на 875.99 лева и застраховка „BANK Пакет 3
сметка“ в размер на 119.88 лева, се претендира като кредитиран от страна на ищеца
финансов ресурс с договор за кредит № **********, който финансов ресурс (главница) не е
възстановен от страна на кредитополучателя. Въпросната сума, отпусната от банката, е
послужила по изричното нареждане на кредитополучателя, за заплащане на негово
задължение - застрахователна премия по сключените застраховки „Защита на кредита“ и
„Защита на сметките“, за което кредитополучателят е получил Сертификат, приложен с
исковата молба. Когато кредитополучателят е пожелал сключване на застраховки или да се
присъедини към Застрахователни програми, както в процесния случай, средствата се
превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което кредитополучателят дава
изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора за кредит (чл. 7.2.2 от
договора за кредит). Сумата за застрахователната премия по застраховката бива отпусната
под формата на кредит от банката и по нареждане на кредитополучателя бива заплатена на
застрахователя. Съгласно чл. 19 от договор за потребителски кредит № ************, при
сключване на договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка. Само по свое
2
желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките
или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в
качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за
сключване на самия договор. Съгласно разпоребата на чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно
да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните
норми на закона и на добрите нрави. Съгласно § 1 от ДР на ЗЗП, застрахователната премия
или всеки друг разход свързан с предоставянето на допълнителна услуга са част от общите
разходи, които се включват при изчислението на ГПР, но само ако са били задължително
условие за сключването на договора за кредит. В този смисъл е и чл. 19 от Договора за
кредит, където изрично е посочено че сключването на застраховката не е задължително
условие за сключването на договора за кредит. Това еднозначно показва, че допълнителната
услуга застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, т.е.
застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита и
бидейки предоставен финансов ресурс за разпореждане от страна на кредитополучателя, тя
формира главницата по договора за кредит. Съответно като главница по договор за банков
кредит за ползването на същата се дължи възнаграждение от страна на кредитополучателя за
периода на ползване на предоставения финансов ресурс. В чл. 7 от договора за кредит „Общ
размер на кредита и условия за усвояването му“ ясно е посочен размерът на предоставения
финансов ресурс, включващ размера на застрахователната премия и формиращ общия
размер на кредита - главница. Застрахователната премия е цената на допълнителната услуга,
чиято парична равностойност се дължи от длъжника (застрахованото лице). В искането за
откриване на договорни отношения кредитополучателят изрично е декларирал избора на
тази допълнителна услуга - застраховка, а в чл. 7.2.2 от договора за кредит същият изрично
възлага на кредитора да преведе частта от средствата от кредита (Общия размер на кредита),
касаеща застрахователната премия, на съответния застраховател. Независимо дали
желанието на кредитополучателя е да получи парична сума, да се заплати стойността на
стока или да се финансират застраховки, средствата по кредита се отпускат съгласно
изричната му воля и формират стойността на отпуснатият кредит - главница. Заплащането
на застрахователната премия е задължение на застрахованото лице - кредитополучател. За
изпълнение на това задължение същият е ползвал отпуснат финансов ресурс от Банката -
кредит (изрично индивидуализиран в чл. 7 от договора) и е дал нареждане за Заплащането
му на застрахователя за изпълнение на своето задължение. Клаузите в Договор за
потребителски кредит № ********** (“Договорът“) уреждащи прилагането на обезщетение
за забава са чл. 9.4 и чл. 15.1 със следното съдържание: „9.4. При просрочие Потребителят
дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за
периода на просрочието. Към момента на сключване на този Договор, Законната лихва за
периода е в размер на (ОЛП +10 пункта надбавка). ОЛП (Основният лихвен процент) се
определя от БНБ, а размерът на законната лихва се определя с Постановление на МС. 15.1. В
случай, че Потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи
на Кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на
просрочието - от датата на падежа, до датата, на ефективното изплащане на сумата.
3
Законната лихва се формира, както е посочено в чл. 9.“ С Договора страните са уговорили
предоставянето на сума в заем, срещу задължение за връщане на цялата сума, ведно с
възнаградителната лихва в срок до падежа на последната вноска. Страните са уговорили
междинни плащания (падежи) преди крайния срок на договора, с които престации
потребителят да погасява част от главницата и начислената към датата на междинния падеж
лихва. Така уговорените междинни падежи са представени като анюитетни (равни) вноски в
погасителния план по чл. 11.2 от Договора включващи в себе си, в различно съотношение
два компонента главница и договорна лихва, изчислена към датата на междинния падеж
върху оставащата непогасена главница. Потребителят е забавил свои плащания по
анюитетните вноски, вследствие на което размерът на договорната лихва, която е компонент
от вноската, изчислена към датата, посочена в погасителния план и върху оставащия размер
на главницата, няма да бъде същия-допълнителните дни забавяне на плащането на вноската
водят до: 1) начисляване на договорна лихва върху непогасената главница за допълнителния
срок на Забавянето, чийто размер не е бил изчислен в погасителната вноска представен в
погасителния план и 2) начисляване на законна лихва за забавяне на плащането върху
размера на погасителната вноска.
Обстоятелствата, от които произтичат възраженията на ответника, са :
Оспорва се иска по основания и размер, като се счита същия за допустим, но
неоснователен. В исковата молба е посочено, че претенцията на ищеца произлиза от
сключен с ответника Договор за потребителски кредит от дата 21.04.2022г. Такъв договор от
тази дата ответникът не е сключвал. Оспорва се валидното възникване на облигационно
отношение между страните. Няма представени доказателства за платена сума в изпълнение
на задължението на кредитора за предоставяне на заемната сума по представения договор,
на ответника. Няма приложени Общи условия към представения Договор за потребителски
кредит. Кредитополучателят по процесното правоотношение е физическо лице, на което се
твърди, че е предоставен потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК.
Следователно ответникът се ползва от регламентацията на потребителската закрила, уредена
в ЗПК. Договорът за потребителски кредит с „ТИ БИ АЙ БАНК „ ЕАД не отговаря на
изискванията съдържащи се в глава III, IV,V и VI от Закон за потребителския кредит /ЗПК/,
накърнява равноправието между страните и противоречи на добрите нрави и принципите на
добросъвестност при договарянето, поради което е нищожен по смисъла и на ЗПК и
чл.26,ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В чл. 10, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В
приложените към исковата молба доказателства и по[1]- конкретно: Декларация за
определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице
към застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за
4
кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от "Ти Би Ай Банк" ЕАД и
Допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", както и Сертификатът към
него, ясно се вижда, че същите са написани на шрифт по-малък от 12, а като елемент от
договора те също следва да отговарят на императивните разпоредби на закона. Ответникът
не е получил екземпляр на договора за потребителски кредит, нито от общите условия.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК договор за потребителски кредит е
нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.
В процесния договор е посочено, че заемът е предоставен при годишен лихвен процент в
размер на 18,37%. Липсват обаче каквито и да било условия за прилагането му. В чл. 9 от
договора е посочена уговорената между страните възнаградителна лихва - 18,37% годишен
лихвен процент, който се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва "върху
остатъчния размер на главницата по кредита". От съдържанието на договора обаче не става
ясно каква сума ще бъде считана за "главница" при ежемесечното изчисляване на лихвата,
доколкото в чл. 7 от договора, озаглавен "Общ размер на кредита и условията за усвояването
му" са посочени различни суми, наречени "размер на кредита" - чиста сума на кредита, две
застраховки и общ размер на кредита. Размерът на кредита е 10000 лв., а общия размер на
кредита - 10995,87 лв., включващ и застрахователните премии по две застраховки. Липсва
яснота обаче, коя от двете суми, сочени като "размер на кредита", се има предвид при
определяне на остатъчния размер на главницата, служещ за изчисляване на лихвата. В този
смисъл е Решение № 260046 от 01.03.2021 г. по в. гр. д. № 947 / 2020 г. на I състав на
Окръжен съд - Добрич/. Нарушението е още по-съществено доколкото, нито в договора, нито
в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да
се направи проверка, дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания
от кредитодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на потребителя и е
основание за недействителност на договора за кредит. За да се обезпечат правата на
потребителя по сключения договор за потребителски кредит, в последния следва на ясен и
достъпен език да е описаното визираното в законовата норма на чл.11 ЗПК съдържание.
Липсата на някои от съществените реквизити води до недействителност на договора на
специалните основания по чл.22 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за заем
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор действително е посочен годишен процент на разходите като 20,09%, но
не е ясно нито какво включва, нито как е формиран. Посочената фиксирана лихва от 18,37 %
не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР, като
5
неяснота се създава и по отношение на обстоятелство дали в ГПР са включени посочените в
договора за кредит застрахователни премии. По този начин потребителят -кредитополучател,
е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания
от него финансов продукт. От тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва, че
простото посочване с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат
спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор,
дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10
от ЗПК, в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране
на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение, за да разбере действителния
размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да
преценява, дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно §1,
т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Дължимите от кредитополучателя
застрахователни премии са в общ размер от 995.87 лева или 10% от отпуснатия кредит. Тези
застрахователни премии, съгласно цитираната легална дефиниция, задължително следва да
се включат в общия разход по кредита". В конкретния случай те са включени в общия
разход, но не като застрахователни премии, а като кредит от банката за заплащане на
застрахователните премии. Видно от приложеното към заявлението копие от декларация за
определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице
към застрахователна програма „Защита на кредита" и „Защита на сметките",
застрахователното обезщетение е уговорено в полза на банката. Очевидно
кредитополучателят няма интерес нито от застраховките, нито от кредитите за заплащане на
застрахователните премии. От тези кредити той не получава нищо, като същите съставляват
скрита печалба за банката. Следователно не само в договора е налице неравноправна клауза,
но и информацията в същия относно възнаградителната лихва и ГПР се явява некоректна и
обосновава недействителността му на основание чл. 22 от ЗПК. В настоящия случай,
предвид размера на кредита, срока за погасяване и посочения лихвен процент и ГПР е
видно, че застрахователна премия /995.87лв./ не е била взета предвид при определянето на
ГПР. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в
ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение от 50%. Ето защо,
6
посоченият в договора годишен процент на разходите не отговаря на действителния такъв.
Посочената в договора за кредит по-ниска стойност, представлява невярна информация и
следва да се окачестви като нелоялна и по[1]конкретно заблуждаваща търговска практика,
съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не
му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В
този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.;
Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375
от 22.11.2019 г. на ОС Пловдив по в. гр. д. №1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на
ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.
Наред с горното следва да се има предвид, че частта от съдържанието на договора за кредит,
касаеща ГПР е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като въз основа на
предварителната стандартизирана информация за този реквизит, кредитополучателят следва
да може да съпостави наличните пазарни предложения и да упражни избора си съответно на
индивидуалния си интерес. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание,
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК също
представлява самостоятелно основание по чл. 22 ЗПК за недействителност. В конкретния
казус следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която е приложима за
процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са
спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски
кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11,
ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР. Към договора не е
приложен погасителен план, а от договора се установява, че се дължи една обща сума всеки
месец, но не става ясно какъв е размерът на главницата, какъв е размерът на лихвата, освен
това и заемодателят е начислил и месечни вноски по застрахователна премия, като
заемополучателят не би могъл да разбере какъв е лихвеният процент след извършване на
съответните математически изчисления. Посочен е годишен лихвен процент, от който обаче
не става ясно по какъв начин той се отразява в размера на погасителните вноски. Липсва
погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В ЗПК е посочено
изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично
посочените в чл.22 във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до
недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са
определяеми такива. В процесния договор са посочени броя, размера и падежа на
погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във вноските,
7
следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа
във всяка от погасителните вноски. При това положение не може да бъде извършена
преценка за погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника плащания.
Само посочването на оставащата главница не е достатъчно, следователно договорът не
отговаря и на изискването на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, според който планът трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
застраховките, изчислени на базата на лихвения процент, което също е основание по чл. 22
ЗПК за недействителност. Освен това, съгласно чл.11, ал. 1, т. 20 ЗПК, въвеждащ в
националното право повелителната норма на чл.10, пар.2, б. „п" от Директива (ЕС) 2008/48,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за
размера на лихвения процент на ден. В практиката си ВКС приема, че с правилото на чл.11,
ал.1, т.20,предл. последно ЗПК (посочване на лихвения процент на ден) се гарантира
реалното упражняване на правото на потребителя на отказ от договора, а именно да отстъпи
от договора без негативни за него последици, ако прецени в „срока за размисъл" по чл.29,
ал.1 ЗПК, че той не отговаря на потребностите му, поради което, изпълнението на чл.11,
ал.1, т.20, предл. последно ЗПК се явява особено съществено за правата на потребителя и
неизпълнението му е скрепено със санкцията на чл.22 ЗПК - недействителност на договора -
Решение № 59 / 20. 05. 2024 г., постановено по т.д. № 2695 / 2022 год. по описа на ВКС.
Съгласно мотивите на цитираното решение, посочването в съдържанието на договора на
лихвата по кредита (годишния лихвен процент - пар.1 т.4 ДР на ЗПК), което е изискване по
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, не съставлява изпълнение на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК за посочване на
лихвен процент на ден, чиято цел е обезпечаване на реална възможност за упражняване на
потестативното право на отказ от договора, а непосочването на лихвен процент на ден - част
от изискуемото по чл.11, ал.1, т.20 ЗПК съдържание на потребителския кредит, обуславя, на
основание по чл.22 ЗПК, недействителност на договора. Предвид на това и след като
клаузите в процесния договор, като нищожни не пораждат правно действие, то договорът на
основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9, т.10, т.11 и т. 20 ЗПК се явява
недействителен. От това следва, че неизпълнението на задължението на кредитодателя
(банка или пък небанкова финансова институция), който по занятие осъществява сделки по
предоставяне на потребителски кредити и като такъв е и по[1]силната страна в
правоотношението, да предостави на потребителя изискуемата информация, води до
лишаване от правото му да получи възнаграждението по договора. Договорът е
недействителен, защото е сключен и в нарушение разпоредбата на чл.11 ,ал.2 от ЗПК,
съгласно която неразделна част от договор за потребителски договор са общите условия и
всяка тяхна страница се подписва от страните по договора. На този етап няма представени
пред съда Общи условия към Договора за потребителски кредит. С оглед приетите по-горе
принципни постановки, то следва да се приеме, че договорът е недействителен и на всяко
едно самостоятелно основание. Посочено е, че ответникът се е задължил да се застрахова по
8
застраховки "BANK Пакет 3 кредит+сметка" и "BANK Пакет Зсметка". Никъде в договора
не е описано как ответника е заявил желание за сключване на посочените застраховки, няма
никакво тяхно описание, като какъв вид са тези застраховки, какво е тяхното покритие, кога
и как се плаща за тях. Ищецът е застрахователен посредник видно от приложените писмени
доказателства. От тях не се установява, че преведените месечни вноски са били получени от
застрахователя. В случая ответникът не би могъл да влияе нито на размера на
застрахователната премия, нито на размера на застрахователната вноска. Клаузите в
договора не са индивидуално уговорени, поради което същите са неравноправни. Ето защо
посочените клаузи се явяват неравноправни и уговорени в противоречие с добрите нрави.
Клаузата относно договорената между страните лихва за просрочие е нищожна.
Представеният Договор за потребителски кредит е бланкетен, като клаузата за допълнителни
лихви от последния са очевидно нищожни. Съгласно чл. 33 ЗПК ще се дължат лихви върху
неплатените падежирали вноски за главница. Същата клауза е неравноправна, като е била
наложена чрез типов договор, на който ответника не е имал възможност да влияе. Следва да
се посочи още, че договорните клаузи не се установява да са индивидуално договорени, като
тежестта да установи този факт е върху ищеца. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП в тежест на
дружеството е да установи, че процесиите договорни клаузи, които я ползват, са
индивидуално уговорени с ответника. Такива твърдения по делото не са наведени и не се
подкрепят от нито едно доказателство до момента. Липсват по делото доказателства и за
това ответника да е имал възможност да влияе върху договорното съдържанието.
Договорната клауза не е индивидуално договорена. Установяването в процеса на
обстоятелството, че определено условие от договора е индивидуално уговорено е поставено
в тежест на ищеца, който следва главно и пълно, по един категоричен начин да установи, че
оспорената договорна клауза е част от договорното съдържание в резултат на обсъждане
между страните и постигане на съгласие на потребителя по отношение на нейното
съдържание. Следва да се съобрази и обстоятелството, че потребителят е икономически по -
слабата страна и не е задължително да е правно грамотен. Именно затова дружеството, като
търговец, действащ професионално дължи на своя съконтрахент добросъвестност, проявна
форма на която е индивидуалното обсъждане на такива клаузи, даващи едностранни права
на дружеството посредник като съконтрахент по договор. По делото не се установява
индивидуална договореност на оспорената договорна клауза, не се установява ответника да е
имал възможност да влияе върху съдържанието й, поради което и процесната клауза е
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, като неравноправна. При липсата на пълно и
главно доказване от ищеца за сключен Договор за потребителски кредит по валидно
облигационно правоотношение между страните, по делото не се установява твърдяното
основание за възникване на претендираните вземания, поради което предявеният иск за
установяване на дължимост на процесиите суми се явява неоснователен. С оглед
неоснователността на предявения главен иск и неустановяване наличието на главен дълг,
неоснователна се явява и акцесорната претенция за установяване наличието на задължение
за лихви и разноски в Заповедното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
9
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Както в
заявлението по чл. 417 от ГПК, така и в исковата молба, ищецът е посочил като основание
на своите претенции договорно неизпълнение на задължения на ответника по договора за
потребителски кредит, т.е. предмет на делото са вземания, произтичащи от договорно
неизпълнение. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК урежда различно основание - хипотезата е
аналогична на чл. 34 ЗЗД и се базира на принципа за недопустимост на неоснователно
обогатяване. В същата е предвидено, че при установяване недействителност на договора, т.
е. в случаите, когато договорно правоотношение не съществува, потребителят трябва да
върне само заетата сума. По настоящото дело обаче тази сума не може да бъде призната за
дължима. Производството е образувано въз основа на предявени по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове за установяване дължимостта на парични вземания, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК. Една от спецификите на това производство е, че следва да е
налице пълна идентичност между основанието, на което е издадена заповедта за изпълнение
и това, на което се установява съществуването на вземането. Съдът не може да признае
дължимостта на главницата, както поради липсата на издадена заповед за изпълнение за
същата сума на извъндоговорно основание, така и защото ищецът претендира сумата на
договорно основание, а признаването на главницата за дължима, респ. договорната лихва и
обезщетение за забава за недължима на извъндоговорното основание предвидено в чл. 23
ЗПК, би съставлявало произнасяне от съда по нещо различно от поисканото и би обусловило
недопустимост на съдебния акт. Ето защо, дори при извод за валидно възникнал договор за
кредит между страните, искът за главница и акцесорните на него искове, следва да се
отхвърлят като неоснователни.
При изложеното се настоява за отхвърляне на иска.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушани и приети по делото са два броя
експертни заключения на вещото лице Р. С. по назначените от съда съдебно –счетоводни
експертизи.
Съдът намира исковете по чл.422 ГПК за допустими като предявени от заявителя
в заповедното производство против длъжника в заповедното производство в определения от
съда срок.
Съдът намира, че за процесния договор за кредит са спазени изискванията на ЗПК
. В същия са посочени дата и място на сключване , вид на предоставения кредит и
индивидуализация на страните по него. Доколкото няма данни договора да е сключен при
общи условия, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не е
представен екземпляр от общите условия, подисан от ответника по делото. В чл. 9 от
договора за кредит е посочен фиксиран годишен лихвен процент - 18,37 % и как се
изчислява същият ежемесечно и за ден. Доколкото същият е фиксиран, е неприложимо
изискването относно методика за изчисляване на референтен лихвен процент и условия за
неговата промяна. Ако законодателят е целял, като изискване в дотовора за кредит при
фиксиран лихвен процент да бъде посочена методиката за изчисляване на ГПР и неговите
компоненти, той щеше да посочи това изрично. В чл.7 от договора е посочен общият размер
10
на кредита от 10 995,87 лева, а в чл.10 от договора е посочена общата сума, дължима оп
договора от потребителя в размер на 121201 60 лв. и годишния процент на разходите по
заема. Размерът на дължимата договорна лихва за целия срок на договора от 1124,73 лв. е
посочен в таблицата на чл.11.2 от договора , като същият се формира като разлика от общо
дължимата сума по договора от 12120,60 лв и общия размер на кредита от 10995,87 лв., т.е
може да бъде изчислен от потребителя при прости аритметични сметки още при сключване
на договора за кредит. В чл.11 от договора е инкорпориран погасителен план, в който са
посочени броя на вноските по кредита, падежа на всяка една от вноските и размерът на
всяка една от вноските. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК информацията
относно посочване последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми за главница и за лихви следва да се съдържа в погасителния план
единствено при наличието на различни лихвени проценти, докато за казуса договорът е
сключен при фиксиран лихвен годишен процент. В чл. 25.13 от договора се декларира, че
преди сключването на договора, кредиторът е предоставил своевременно, безвъзмездно и на
български език необходимата информация във формата на "Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация" за сравняване на различни предложения и за
вземане на информирано решение за сключване на договора, съобразно изразените от
потребителя предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на
договора. С отлед така декларираното ответникът е имал възможност да се запознае със
съдържанието на договора, преди да под подпише същия. В чл. 20 от договора е посочено
правото на потребителя на отказ от договора, скора в който това право може да бъде
упражнено и другите условия за негового упражняване включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главницаи лихвата съгласно чл. 29, ал.4 и
6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. В чл.19 от договора е дадена
възможност на потребителя да сключи някоя от застраховките или да ес присъедини към
някоя от застрахователните програми , предлагани от кредитора. Посочено е, че
застраховката се сключва по желание или усмотрение на кредитополучателя и не е условие
за сключване на договора. В чл.7.2.3 от договора за кредит е предвидено, че в случай, че
кредитополучателят се възползва от предоставяните от кредитора застраховки,
кредитополучателят дава съгласие застрахователната премия да се превежда директно от
кредитора на застрахователя или застрахователния посредник. Видно от договора за кредит
застрахователните премии са включени в размера на кредита. Същите формират общия
размер на кредита и са част от месечните вноски. От приетото по делото допълнително
заключение на съдебно - счетоводната експертиза се установява, че в годишния процент на
разходите по кредита от 20,.09 % е включена както гланица и договорна лихва така и
застрахователните премии, като така предвидения в договора годишен процент на разходите
по кредита не превишава петкратния размер на законната лихва. Представен е сертификат,
съгласно който ответникът е застрахован с КАРДИФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ КЛОН
БЪЛГАРИЯ и КАРДИФ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ КЛОН БЪЛГАРИЯ по застрахователна
програма “ защита на кредита “ и “ защита на сметките “ и “ ползващо се лице по
допълнителна медицинска услуга “ второ медицинско мнение “ ”. Уговореният общ размер
11
на застрахователната премия е 995,87 лв. Доколкото в представеното и подписано от
ответника заявление – декларация за установяване на договорни отношения от 22.01.2022г. е
маркирано съгласие да бъдат сключени горните застраховки, съдът приема, че същите са
сключени по искане и със съласие на ответника по делото. От приетата по делото
първоначална съдебно – счетоводна експертиза – т. 6-а, се установява, че ищецът е изпълни
задължението си по договора, като е предоставил на ответника заемната сума по договора.
Приемайки плащането, ответникът е потвърдил съгласието си за сключване на договора при
определените в него условия. Съгласно приетата по делото първоначална съдебно –
счетоводна експертиза към датата на изготвяне на експертното заключание ответника
предвид извършените плащания няма задължения по процесния договор за кредит. Съдът
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да вземе предвид и фактите настъпили
след предявяването на иска относно спорното право и с оглед така извършените плащания
към момента на приключване на съдебното дирене са изплатени изцяло претендираните с
исковете суми за главница. Вещото лице Р. С. сочи, че част от плащанията в размер на
4 501,92 лева са постъпили чрез ЧСИ, като сумате се разпределят по следния начин :
2924,17 лева главница, 87,51 лв договорна лихва и 1258,16 лева лихва за забава и 232,08 лв
съдебни развоски и адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на т. 9 на
Тълкувателно решение 4/2013 г. от 18.06.2014 г. в производството по чл. 422, респ. чл. 415,
ал.1 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява
към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение
на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес. Следователно по отношение на сумите в
общ размер на 4501,92 лева, платени чрез ЧСИ, се касае за удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, по
отношение на който факт, съгласно т. 9 от ТР 4/2013 г., нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК не
намира приложение. При това положение съдът не следва да взема предвид извършените
плащания чрез ЧСИ по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК и следва да уважи така предявения иск за
главница по договора за кредит за сумата от 2924,17 лева главница - т. 4 от заключението на
вещото лице.
Съдът намира, че съобразно фактическата и правна сложност на делото
юрисконсултското възнаграждение на ищеца следва да бъде определено в размер на 100
лева съгласно чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП. Доколкото ответникът е дал
повод за образуване на производство – по делото се установи, че в негова тежест са
възникнали парични задължения, като погасяването им е извършено в хода на процеса след
подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК, който момент съвпада и с
предявяването на иска по чл.422 ГПК съгласно разпоредбата на чл. 422, ал.1 ГПК, следва да
понесе отговорността за направените от заявителя в заповедното производство в размер на
12
174,08 лв и исковото производство разноски в размер на 724,08 лв.
Съгласно изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. П. Г., ЕГН
**********, гр. С., ул. “ Л. К. “ №* в качеството си на кредитополучател по договор за
потребителски кредит №*********, сключен на 25.01.2022 г. между ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. “ Димитър Хаджикоцев “ № 52 -54 и А. П. Г., ЕГН
**********, дължи на ТИ БИ АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********, следната сума: сумата от
2924,17 лева, представляваща главница, за която сума в производството по ч.гр.дело №
739/2023 год. на РС – Девня е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417
ГПК, като отхвърля иска за разликата над сумата от 2924,17 лева до претендираната сума от
4312,36 лева главница като погасен поради извършени плащания в хода на делото от
кредитополучателя директно на кредитора по договора за кредит.
ОСЪЖДА А. П. Г., ЕГН **********, гр. С., ул. „Л. К. „ №9, да заплати на ТИ БИ
АЙ БАНК ЕАД, ЕИК *********, гр. София ул. „ Димитър Хаджикоцев „ 52-54, сумата от
898,16 лева за разноски в заповедното и в исковото производство
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненският окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
13