№ 5984
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
ЧЛ.ве:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503943 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 19464 от 25.11.2023 г. по гр.д. № 3826/2023г. по описа на СРС, 173
с-в са отхвърлени, като неоснователни, предявените от "Л." АД /с предходни
наименования „Л.“ АД и „ТНК К.М.“ АД/, ЕИК ****, със седалище в град София,
срещу Я. Х. П., ЕГН **********, от град София, включително в качеството й на ЕТ "Р.
- Я. П." (заличен), и Е.Я.Т., ЕГН **********, от град София, починала в хода на
производството и заменена като страна по делото от наследницата си по закон Я. Х.
П., искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.
92 ЗЗД и чл. 308 ТЗ за признаване за установено между страните, че ответницата
дължи на ищеца, както следва:
1 . Я. Х. П., включително като ЕТ "Р. - Я. П." /заличен/, солидарно с Е.Я.Т.,
починала в хода на производството и заменена като страна по делото от наследницата
си по закон Я. Х. П.:
• 11,65 евро - падежирала главница по Договор за заем Бизнес кредит с кл. №
6086 от 16.08.2018г.;
300,00 евро - падежирала договорна лихва по Договор за заем Бизнес кредит с кл.
№ 6086 от 16.08.2018г. за периода 17.08.2018г.-16.09.2018г.;
49,00 евро - неустойка за забава за периода 17.09.2018г.-27.09.2018г. по Договор
1
за заем Бизнес кредит с кл. № 6086 от 16.08.2018г.;
законната лихва върху посочените суми от 02.10.2018г. до окончателното им
изплащане;
2 . Я. Х. П., в качеството си на наследница на първоначалната ответница Е.Я.Т.,
починала в хода на производството и заменена като страна по делото от същата:
10000,00 евро - отметнина по чл. 4.1. б. (t) от Договор за заем Бизнес кредит с кл.
№ 6086 от 16.08.2018г.
В срок е подадена въззивна жалба срещу решението от ищеца "Л." АД с
излагане на доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, поради
постановяване в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Поддържа, че неправилно съдът е приел, че сключения договор за бизнес кредит
е нищожен, като сключен при заобикаляне на закона. Сочения извод е обоснован от
съда единствено чрез показанията на свидетеля З.К.. Показанията на последната са
косвени и са допуснати от съда в нарушение на съдопроизводствените правила /чл.165,
ал.2 ГПК/. Поради това, фактическите и правни доводи на съда, че договора за бизнес
кредит е бил сключен при предварително поставяне на условие от страна на
заемодателя – заемополучателя да регистрира фирма ЕТ с оглед лишаване на
ответницата Я. П. от качеството потребител, са неправилни и необосновани.
В случая, според въззивника, договора за кредит е бил сключен с оглед осъществяване
на търговска дейност от заемополучателя и това че такава не е била осъществена не се
отразява на сключения договор и неговата действителност. Не могат да бъдат
споделени и изводите за недействителност изводима от самия договор. Заемателят е
положил подписа си пред нотариус, с което е изразил волята си да се обвърже от
договора за бизнес кредит, като съставените документи не са опровергани по
надлежния ред в проведеното производство.
Неправилно, според въззивника, съдът е отхвърлил като неоснователен и искът за
отметнина по договора за кредит. Изводите на съда, че клаузата на чл.2.2 б.d от
договора за заем се отнася за предвидена неустойка намира за неоснователни.
Моли за отмЯ. на постановеното решение като неправилно и уважаване на
предявените искове. Претендира сторените разноски.
Въззиваемата страна Я. Х. П. е подала в срок писмен отговор на въззивната
жалба, в който е посочила, че същата е неоснователна. Моли за потвърждаване на
постановеното решение, като правилно. Претендира разноски.
Срещу определение № 5226/02.02.2024 г., с което на основание чл.248 ГПК
съдът е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта
на разноските е подадена частна жалба от ищеца, в която са изложени доводи, за това
че същото е неправилно и незаконосъобразно.
2
В срок е подаден писмен отговор на частната жалба от ответника, в който е
изразено становище за неоснователност на частната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът
намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл. 2 от ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от
първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Производството е образувано по предявени от „Л." АД /с предишни
наименования "Л." АД и "ТНК К.М." АД/ срещу Я. Х. П., в лично качество и в
качеството й на ЕТ "Р. - Я. П." /заличен търговец/ и Е.Я.Т., починала в хода на
производството с правоприемник Я. Х. П., искове с правно основание по чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 308 ТЗ за признаване за
установено между страните, че ответницата Я. Х. П. дължи на ищеца, както следва:
1 солидарно с Е.Я.Т. с правоприемник Я. Х. П.:
• 11,65 евро - падежирала главница по Договор за заем Бизнес кредит с кл.
№ 6086 от 16.08.2018г.;
• 300,00 евро - падежирала договорна лихва по Договор за заем Бизнес
кредит с кл. № 6086 от 16.08.2018г. за периода 17.08.2018г.-16.09.2018г.;
• 49,00 евро - неустойка за забава за периода 17.09.2018г.-27.09.2018г. по
Договор за заем Бизнес кредит с кл. № 6086 от 16.08.2018г.;
• законната лихва върху посочените суми от 02.10.2018г. до окончателното
им изплащане;
2 солидарно с Е.Я.Т. с правоприемник Я. Х. П.:
3
• 10000,00 евро - отметнина по чл. 4.1. б. (t) от Договор за заем Бизнес
кредит с кл. № 6086 от 16.08.2018г.
С подадената искова молба ищецът е изложил фактически и правни доводи, че е
сключил с ответниците Договор за заем Бизнес кредит с кл. № 6086 от 16.08.2018г.
Ответницата Я. П. сключила договора и в качеството си на едноличен търговец, като
заемополучател била ответницата П., а първоначалния ответник Е.Т. - солидарен
длъжник.
Договорът за бизнес кредит бил сключен в писмена форма с нотариално
заверени подписи.
Главницата на заема била до 20000,00 евро, като било предвидено да се отпуска
на етапи. В първия етап се отпускали 1899,21 евро, от които 1114,47 евро се задържали
като такса за административно и юридическо обслужване от заемодателя. Другата част
се превеждала по сметка на Столичната община за погасяване на публични
задължения на Е.Т., която следвало да предостави обезпечение - ипотека. Останалата
част от сумата - 409,03 евро, се отпускала за оборотни средства по посочената от
заемодателя сума. След това солидарно отговорните длъжници се задължавали да
учредят първа ипотека върху посочен в договора недвижим имот, като след това се
отпускал остатъкът от заема.
Поддържа, че в качеството си на заемодател е изпълнил своите задължения по
първия етап. Ипотека обаче не била учредена. На 20.08.2018г. Я. П. платила на
заемодателя 800,00 лева /409,03 евро/. На 22.08.2018г. ищецът получил нотариална
покана, с която се декларирал отказ от договора за заем при позоваване на чл. 29, ал. 1
ЗПКр и се заявявало, че с плащането на посочените 800,00 лева отношенията между
страните са приключили. Ищецът поддържа, че отношенията между страните се
регламентират от Търговския закон, уважавайки искането на ответниците да прекратят
договора. Ищецът удържал такса за предсрочно погасяване и преизчислил вноските по
кредита, като останали за плащане посочените в исковата молба суми за главница,
договорна лихва и неустойка за забава. Тъй като не била учредена уговорената в
договора ипотека, ответницата Тодорова дължала и предвидената с клаузата по
договора отметнина в размер на 10000,00 евро.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Я. Х. П.
и Е.Я.Т. оспорват предявените искове, като неоснователни. Възразяват, че договорът за
кредит е недействителен. Поддържат, че същият бил привиден договор за бизнес
кредит, който обаче прикривал договор за потребителски кредит. Затова и бил
нищожен. Доказателство за това бил фактът, че ответницата П. се регистрирала като
едноличен търговец на 08.08.2018г. /преди сключване на договора за кредит/ и това й
било поставено като изрично условие за отпускането на заема. От своя страна
формалностите по регистрацията били осъществени от адвокат, обслужващ
4
заемодателя. Едноличният търговец бил регистриран само за целите на отпускането на
договора за кредит и никога не бил развивал дейност. Сумата от 800,00 лева за
оборотни средства били преведени по личната сметка на П.. Оттук ответниците
разполагали с възможност да се ползват от нормата на чл.29, ал. 1 ЗПКр, тъй като
реално били потребители. Със съответни платежни нареждания на ищеца били
платени общо 1534,82 лева, поради което претенциите му за главници, лихви и
неустойка били неоснователни. Уговорката за отметнина реално прикривала уговорка
за неустойка, а отметнина се плащала, ако не било започнало изпълнението на
договора, а това в настоящия случай не било така. Затова и тази клауза също била
нищожна, тъй като противоречала на закона, а и била прекомерна и размерът й бил в
противоречие с правилата на морала.
С постановеното решение, съдът е отхвърлил предявените искове като
неоснователни по изложени фактически и правни доводи, че сключеният между
страните договор за бизнес кредит е потребителски договор за кредит, както и че
ответницата П., като заемател има качеството на потребител по същия. Такова
качество, според съда има и съдлъжника Е.Т.. Според съда, сключения договор е
недействителен-нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради извършено с него
заобикаляне на закона - поставено било условие към потребителя –заемател да сключи
договора след като се регистрира като търговец с оглед отпадане качеството
потребител за заемателя. Освен това, според съда, чрез събраните пред първата
инстанция доказателства е усстановено, че потребителя е погасил напълно
задълженията си по договора за кредит, чието изпълнение е започнало и е прекратено
по едностранно искане на потребителя. Същевременно е прието за установено, че
клаузите на т. 4.1.t, нито т. 2.2. d от Договора не се отнасят за предвидена от страните
и дължима отметнина по см. на чл.308, ал.1 ТЗ при отказ от сключения договор, а
представляват клаузи за неустойка по см. на чл.92 ЗЗД при неизпълнение на
задължения по него от страна на заемателя. При така формираните фактически
констатации и правни изводи, съдът е отхвърлил като неоснователни претенциите.
Решението е правилно.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства се установява, че на
16.08.2018 г. между ищеца, тогава с наименование „Л.“ АД като заемодател, ЕТ „Р. - Я.
П.“ с едноличен търговец Я. Х. П., като заемополучател, Я. Х. П. като солидарен
длъжник и Е.Я.Т., като солидарен и ипотекарен длъжник бил сключен Договор за заем
Бизнес кредит № 6086/16.08.2018г.
По силата на договора за заем, заемодателят приел да предостави на
заемополучателя кредит в размер на до 20000 евро. Предвидено било, че заемът се
отпуска на етапи, като първо се отпуска сумата от 1899,21 евро, от които 2179,71 евро
5
се задържат от кредитодателя за такси за юридическо и административно обслужване.
286,39 евро и 448,43 евро се насочват за покриване на задължения към общината, а
409,03 евро се предоставят на заемополучателя по посочената от него сметка. След
погасяване на описаните задължения и вписване на ипотека върху недвижим имот,
остатъкът от отпуснатата сума се превежда на заемодателя по посочена от него сметка.
Уговорена била възнаградителна лихва от 24% годишно, платима при
изключително усложнена схема по т. 2.3.а от Договора. Уговорена била дневна
неустойка за забава в размер на 0,27% върху неплатения сбор от главница и лихва.
Съгласно т. 2.2. d от договора, в случай, че заемополучателят не представи
необходимите документи и не изпълни необходимите условия за окончателно
отпускане на целия заем в рамките на един календарен месец от подписването на
договора, то, заемодателят се освобождава от задължението си да предостави заема, а
заемополучателят му дължи отметнина в размер на 10% от размера на целия заем, но
не по-малко от 10000,00 евро.
Съгласно т.4.1 Д от Договора, ако заемополучателят не учреди исканата от него
договорна ипотека до един календарен месец от подписването на Договора,
заемополучателят дължи на заемодателя отметнина в размер на 10% от уговорения
заем, но не по-малко от 10000,00 евро.
Чрез събраните пред първата инстанция гласни доказателства, чрез показанията
на свидетеля З.К. /колежка на ответницата П. в общината/ се установява, че Я. П. е
имала финансови затруднения и споделила, че иска да обедини кредитите си в един с
една вноска, но банките й отказвали кредитиране, тъй като заплатата й на общински
служител била ниска. За да постигне обединяване на кредитите си П. споделила, че е
намерила по интернет дружество, което заявило, че би й отпуснало такъв кредит, но
изричното и задължително условие било да има регистрирана фирма на едноличен
търговец. Тази регистрация била направена от П. с помощта на дружеството – заемател
преди сключване на договора. Установява се чрез показанията на свидетеля Кондакова,
че ответницата П.- служител в общината, не е имала никакви търговски или бизнес
намерения, както и че същата не е упражнявала никога търговска дейност.
Чрез разпечатката на данните в Търговския регистър за ЕТ „Р. - Я. П.“ се
установява, че едноличният търговец е бил регистриран на 08.08.2018г., т.е. около
седмица преди сключването на договора за заем, като регистрацията му е била
заличена на 14.05.2019 г.
Страните не спорят и се установява чрез представените пред първата инстанция
доказателства, че ищецът е платил по договора за заем 286,39 лева в полза на
Столичната община за покриване на задължения за данък върху недвижимите имоти;
448,43 лева в полза на Столичната община за покриване на задължения за такса за
битови отпадъци; 186,04 лева в полза на нотариус и 800,00 лева, които били
6
преведени по банкова сметка на ответницата Я. Х. П. в личното й качество.
Страните не спорят и се установява чрез представените пред първата инстанция
доказателства, че ответницата Я. П. е върнала на ищеца сумата от 800,00 лева с
платежни нареждания от 19.08.2018г. и 20.08.2018г., както и общо платените в полза на
Общината 734,82 лева. С писмено уведомление за отказ от договора за заем от
22.08.2018 г. потребителя – заемател е заявил, че се отказа от договора за заем на
основание чл.29, ал.1 от ЗПК /л.42 от делото на СРС/.
Чрез приетата пред първата инстанция ССчЕ, която настоящия състав изцяло
кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че в полза на ищеца е била заплатена
от потребителя – ответник и още една сума - в размер на 254,27 лева.
Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 28 ОТ
07.03.2022 Г. ПО ГР. Д. № 2847/2020 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, което се възприема от
настоящия състав, при постановяване на решението си и преценка качеството на
страните по сделката въззивната инстанция е длъжна да обсъди всички събрани по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не
избирателно само част от тях; длъжна е да посочи, кои факти приема за установени и
кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнала до извода дали страната
по процесния договор за кредит има качеството "потребител". При преценка и анализ
на доказателствата субективното отношение на страните по сделката е ирлевантно.
С оглед това, настоящия състав намира, че в производството е установено, чрез
събраните пред първата инстанция доказателства, че заемателят – ответник – Я. Х. П. е
сключила договора за кредит с ищеца на 16.08.2018 г. в качеството си на потребител –
физическо лице, а не в качеството си на търговец.
Понятието "потребител" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, б. "б. " от
Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителски договори. На основание § 13а, т. 9 ДР на ЗЗП, същото е въведено в
националното законодателство, с разпоредбата на § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП, която
предвижда, че: "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този
закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност."
С разрешението дадено по Дело С-105/17 на СЕС, образувано за тълкуване на
Член 2, букви б) и г) от Директива 2011/83/ЕС — Член 2, точка 2 — е дадено
тълкуване на понятията "търговец" и "търговски практики". В същото е прието, че
действията на физическото лице биха могли да бъдат приети за "търговска практика"
само когато това лице действа за цели, които влизат в рамките на неговата търговска
или стопанска дейност, занаят или професия, което запитващата юрисдикция следва да
провери с оглед всички релевантни за случая обстоятелства.
7
В случая, чрез ангажираните доказателства е установено, че действията на
заемателя по сключване на договора за кредит с ищеца, не са извършени с цел за
неговата търговска или стопанска дейност. Както е установено, ЕТ „Р. - Я. П.“ е бил
регистриран на 08.08.2018г., т.е. около седмица преди сключването на договора за
кредит, като регистрацията му е била заличена на 14.05.2019 г. без лицето да е
извършвало каквато и да е било търговска или стопанска дейност. Същевременно се
установява, чрез показанията на свидетеля З.К., че едноличния търговец е бил
регистриран от ответницата единствено поради изискванията на ищеца –заемодател,
тъй като ответницата П. е общински служител.
Доводите на въззивника, че договорът за кредит е бил сключен от ответницата
П. в качеството й на търговец, съдът намира за неоснователни с оглед установените по
делото обстоятелства и даденото тълкуване с цитираната по –горе съдебна практика с
оглед действащото законодателство. С оглед това, настоящия състав намира за
правилни изводите на първата инстанция, за това че сключения договор за бизнес
кредит е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД като сключен при заобикаляне
на закона - цели прикриване на потребителски правоотношение зад търговски такива.
Както правилно е посочил в своето решение СРС, в случая недействителността
на договора за заем е изводима от самия договор за заем и събраните по делото
доказателства, още повече, че ответницата се позовава на недействителност, макар с
доводи за привидност, които обаче все пак съдържат оплакване, че се цели прикриване
на потребителски правоотношение зад търговски такива. Затова е и налице
изключение от общия случай и съдът е в състояние и разполага с правомощие
служебно да установи недействителността на това основание (арг. разясненията дадени
с ТР 1/2020-2022-ОСГТК).
И при различен извод обаче за валидността на сключения договор за заем, съдът
намира за установено, че потребителя ответник е изявил воля за прекратяване на
договора след започване на неговото изпълнение, каквото право същият притежава и е
упражнил по силата на чл.29 от ЗПК и т. 6.1 от сключения договор. Както бе посочено,
чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено пълно погасяване
на задълженията по сключения договор към момента на изпращане на писменото
уведомление от потребителя към заемодателя – 22.08.2018 г. /л.42 по делото/.
Доводите на въззивника, че клаузата на т. 4.1.t, нито т. 2.2. d от Договора се
отнасят за предвидена от страните и дължима отметнина по см. на чл.308, ал.1 ТЗ при
отказ от сключения договор, съдът намира за неоснователни. Както бе посочено с
клаузата на т. 2.2. d от договора е предвидено, че в случай, че заемополучателят не
представи необходимите документи и не изпълни необходимите условия за
окончателно отпускане на целия заем в рамките на един календарен месец от
подписването на договора, то, заемодателят се освобождава от задължението си да
8
предостави заема, а заемополучателят му дължи отметнина в размер на 10% от
размера на целия заем, но не по-малко от 10000,00 евро. С клаузата на т.4.1 Д от
Договора е предвидено, че ако заемополучателят не учреди исканата от него договорна
ипотека до един календарен месец от подписването на Договора, заемополучателят
дължи на заемодателя отметнина в размер на 10% от уговорения заем, но не по-малко
от 10000,00 евро.
При тълкуване на сочените клаузи на договора по реда на чл.20 от ЗЗД се
установява, че същите предвиждат заплащане на обезщетение от страна на заемателя
при неизпълнение на негови задължения по договора за кредит. Поради това същите
имат характер на предвидени неустойки по см. на чл.92 ЗЗД договорени за конкретни
неизпълнения на задължения от страна на заемателя. С цитираните клаузи не е
предвидено заплащане на отметнина по см. на чл. 308, ал. 1 ТЗ при отказ от договора
от страна на заемателя преди започване на неговото изпълнение, както правилно е
посочил в решението си СРС.
С оглед това, настоящия състав намира че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции подадената жалба следва да
бъде оставена без уважение и постановеното от СРС решение следва да бъде
потвърдено като правилно.
По частната жалба:
Подадената от ищеца частна жалба срещу постановеното на 02.02.2024 г.
определение по реда на чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.78, ал.1, ал.3 и ал.5 ГПК съдът
правилно е присъдил в полза на ответницата сторени разноски за първата инстанция -
заплатено адвокатско възнаграждение за адв. Т. П. в размер на 4500,00 лева и в полза
на адв. А.Т.- разноски за оказана безплатна правна помощ по .гр.д. № 5411/2020г. на
СГС в размер на 1724,66 лева. Поради това доводите в обратен смисъл изложени в
подадената частна жалба съдът намира за неоснователни. При постановяване на
обжалваното определение съдът е съобразил дадените разяснения с ТР № 6 ОТ
06.11.2013 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 6/2012 Г., ОСГТК НА ВКС и дадените указания с
постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на Съда на Европейския
съюз /с ретроактивно действие/.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на
2500.00лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19464 от 25.11.2023 г. по гр.д. № 3826/2023г. по
описа на СРС, 173 с-в.
ОСЪЖДА "Л." АД /с предходни наименования „Л.“ АД и „ТНК К.М.“ АД/,
ЕИК ****, със седалище в град София, да заплати на Я. Х. П., ЕГН **********, от
град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2500,00 лева, представляваща
разноски за адвокатски хонорар за въззивното производство по в.гр.д.№ 3943/2024 г.
по описа на СГС.
ОСТАВЯ без уважение частна жалба на "Л." АД срещу определение №
5226/02.02.2024 г. на СРС постановено на основание чл.248 ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от получаване на съобщенията до страните, че е изготвено, при условията на 280,
ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
ЧЛ.ве:
1._______________________
2._______________________
10