Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова гр. д. № 1403 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 294158 от 05.12.2019 г. по гр. д. № 21728/2019 г., Софийски районен съд, II ГО, 78 - и състав, е отхвърлил изцяло иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, предявен от Д.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на „Б.ж.к.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес: ***/3, да заплати на ищеца сумата от 1 200 лв. - възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца в периода 01.10.2018 г. - 05.12.2018 г. Осъден е Д.Г.Н. да заплати на „Б.ж.к.“ ЕАД /„БЖК“ ЕАД/ на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК сумата от 100 лв. - разноски.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца по делото Д.Г.Н., с която се обжалва първоинстанционното решение в цялост. Твърди се, че същото е неправилно. Излагат се доводи, че всеки, който е запознат с технологията на железопътния транспорт, който по същество е един непрекъсваем процес, добре знае как се развиват процесите и с какво работно време са служителите, които обслужват транспорта. Във всяка компания, която извършва превози, използвайки инфраструктурата на Национална компания железопътна инфраструктура /НКЖИ/, а това са релсовият път и контактната мрежа, както и в самата НКЖИ няма 8 - часово работно време за ръководителите - движение и диспечерите. Това, че ищецът е подписал трудов договор с БЖК, в който е записан 8 - часов работен ден, не означава, че не е бил принуден да полага труд с доста над тези часове. Ако се вземе предвид и т. нар. „на разположение“ за времето, през което ищецът е обслужвал транспорти и през нощта, то полаганите часове труд в рамките на денонощието винаги са били доста над 8 часа. В тази връзка е направено искане за изискване на официална справка от НКЖИ за графика на движение на влаковете на БЖК за периода, в който ищецът е бил техен служител, с твърдения за допуснати от районния съд процесуални нарушения. Предвид изложеното се моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендират се разноски. В писмена защита след приключване на устните състезания пред въззивния съд ищецът сочи, че предявява и иск за 1500 лв. - морални щети от намаляване на средствата за издръжка на ищеца и неговото семейство, претендира 340 лв. - пътни и дневни разноски по повод явяването в съдебни заседания по делото, както и предявява иск за заплащане на законната лихва за забава върху процесната сума.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по
делото - „Б.ж.к.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Л.Л., с доводи за неоснователност
на въззивната жалба. Сочи се,
че за обстоятелствата,
посочени в същата не са представени
никакви доказателства. С допълнително писмено становище от 30.06.2020 г. ответникът твърди, че по
делото е безспорно, че трудовият договор на ищеца е сключен за 8 - часов
работен ден. Няма данни в отдела, в който е работил ищецът, да е извършвано
съкращение на щата и бройките да са станали от 4 на 3, което да е довело до
натоварването на ищеца. Отдел „Организация на превозите“ в дирекция
„Експлоатация“, където ищецът е заемал длъжността „диспечер превозни
средства/превози“ през целия период е имал щатна численост от 3 бройки. От
заключението на изготвената в хода на първоинстанционното
производство съдебно - счетоводна експертиза е видно, че през по - голяма от
работното време ищецът обективно не е бил на работа (поради ползване на платен
годишен отпуск и отпуски за временна неработоспособност). Няма как при това
положение ищецът да е работил над законоустановеното
работно време от 8 часа дневно, респективно да е полагал извънреден труд. От
заключението на ССчЕ е видно, че претендираната
от ищеца сума не е осчетоводена от „БЖК“ ЕАД, тъй като не е дължима нито на
законно, нито на договорно основание. Моли се жалбата да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционно решение - потвърдено. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В писмена защита ответникът поддържа, че по делото
не са налице
доказателства, че ищецът е полагал извънреден труд, претендираната сума не е осчетоводена от „БЖК“ ЕАД и няма основание за нейната
дължимост.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната
жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.
1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата
е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта -
в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на
някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе
по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По правилността на обжалваното решение, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания настоящият съдебен състав
намира следното:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание
чл. 150 КТ, вр. с чл. 262, ал.
1, т. 1 и т. 2 КТ за изплащане на възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца през време
на работата му при ответното дружество за периода 11.06.2018 г. - 11.01.2019 г.,
както следва за периодите: 01 -
03.10.2018 г. вкл., 18 - 24.10.2018 г. вкл., 08 - 14.11.2018 г. вкл., 29.11 -
05.12.2018 г. вкл. С молба допълнение от 01.06.2020 г. (л. 13 от въззивното дело) ищецът уточнява, че в тези периоди е полагал
труд на непрекъснат 24 - часов режим, т. е. освен 8 - часовия работен ден по
договор е бил и на разположение и е изпълнявал служебните си задължения по
обслужването на товарните превози на компанията в часовите пояси, в които са
осъществявани такива съгласно графиците на движението им. Поради това е натрупал
допълнително 168 часа положен труд. Въззивният съд
намира, че дадената от районния съд правна квалификация на иска като такъв по
чл. 128, т. 2 КТ не води до недопустимост на решението, както и не представлява
самостоятелно основание за отмяна на решението като неправилно, тъй като на
страните са указани подлежащите на доказване факти в процеса и същите са
защитили правата си, вкл. в хода на въззивното
производство.
Производството е образувано по искова
молба на Д.Г.Н. срещу „Б.ж.к.“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1 200 лв. Ищецът
твърди, че от 11.06.2018 г. до 11.01.2019 г. е изпълнявал длъжността „диспечер
транспортни средства/превози“ в ответното дружество. Когато постъпил на работа
на тази длъжност работели по график четирима човека при едноседмичен режим на
работа (9 часа в офиса и 15 часа на разположение). От м. 09.2018 г. останали
трима човека диспечери. В резултат на това на ищеца се наложило да работи по
нов график, увеличило се средномесечното му работно
време, съответно намалели почивките, полагал и допълнителен труд над
установеното работно време, за което му се дължи допълнително възнаграждение в претендирания размер.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор
ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва през процесния период ищецът да е полагал извънреден труд, сочи,
че няма доказателства, че в отдела, в който е работил ищецът, е имало намаление
на числеността на щатните бройки (числеността неизменно е 3 щатни бройки),
което да налага същият да работи извънредно. През голяма част от времето, през
което ищецът твърди, че е работил със свръхнатоварване, на практика той не е
бил на работа, а е ползвал различни видове отпуск, т. е. през целия месец
септември 2018 г. не е бил на работа, а в отпуск за временна
неработоспособност, през месец ноември и декември 2018 г. и януари 2019 г.
ищецът не е бил на работа по различни причини, т. е. не е работил реално, като
считано от 11.01.2019 г. трудовото правоотношение между страните е било
прекратено. Поради изложеното ответникът моли за отхвърляне на иска и за
присъждане на разноски.
Безспорно между страните е
обстоятелството, че по силата на Трудов
договор № 23/11.06.2018 г. сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 70, ал. 1 КТ ищецът е приел да изпълнява при
ответното дружество длъжността „Диспечер
транспортни средства/превози“, с 6 - месечен срок за изпитване, уговорен в
полза на работодателя, с работно място „БЖК“ АД, с място на работа - Централен
офис, с продължителност на работното време през деня - 8 часа, с основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 1 250 лв., като договорът е
сключен за неопределено време. Ищецът е постъпил на работа на 11.06.2018 г. По
делото е приета длъжностна характеристика за длъжността „диспечер транспортни
средства/превози“.
По делото не е спорно и това, че трудовото
правоотношение между страните е било прекратено със Заповед № 1/11.01.2019 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ в рамките
на изпитателния срок. Заповедта е връчена на ищеца при условията на отказ, удостоверен
с подписа на двама свидетели.
Видно от представеното и прието по делото
удостоверение от 18.01.2019 г. за актуално състояние на „БЖК“ ЕАД, считано от
18.01.2019 г. същото е еднолично акционерно дружество, с основна дейност
товарен железопътен транспорт.
По делото не е спорно, а се установява и
от представените болнични листи и заявление за ползване на платен годишен
отпуск, че в периода 06.08. - 17.08.2018 г., 28.08. - 30.09.2018 г., 17.12.2018
г. - 10.01.2019 г. ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност, а в
периода 16.11. - 28.11.2018 г. е ползвал платен годишен отпуск.
В хода на първоинстанционното
производство е приета съдебно - счетоводна експертиза, допусната служебно от
СРС със задача дали процесното вземане е осчетоводено
като задължение на ищеца от ответника и ако не, поради каква причина. Вещото
лице е приело, че процесното вземане не е осчетоводено
като задължение към ищеца от ответника. Полагането на труд над 8 часа работно
време се извършва единствено в изпълнение на издадена заповед за полагане на
извънреден труд. От представените документи от ответника се установява, че
ищецът не фигурира в приложения списък на издадената Заповед № 17/15.01.2019 г.
за изплащане на положения извънреден труд за второ полугодие на 2018 г. на
работниците и служителите на „БЖК“ ЕАД. Следователно ищецът не е работил повече
от регламентираното работно време от 8 часа. При проверката не е установено, че
в отдела, в който е работил ищецът, е имало намаление на числеността на
длъжността „диспечер транспортни средства/превози“, което да налага полагане на
извънреден труд. В отдел „Организация на превозите“ съгласно Разписание на
длъжностите и основните заплати за тях в „БЖК“ ЕАД в сила от 01.05.2018 г. има
3 щатни бройки и тази численост не е променяна. За периода от назначаването - 11.06.2018
г. до прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с „БЖК“ ЕАД - 11.01.2019
г. са регистрирани значителен брой отсъствия от работа на ищеца (16 дни през м.
08.2018 г. - 51,61 % от относителния дял на отработеното време, 30 дни през м.
09.2018 г. - 100 %, 13 дни през м. ноември 2018 г. - 43,33 %, 15 дни през месец
декември 2018 г. - 48,39 %, 10 дни през месец януари 2019 г. - 100 %, общо 84
дни или 39,25 % от относителния дял на отработеното време). Според вещото лице осчетоводяването
на процесните вземания (извънреден труд) изисква
наличието на първичен счетоводен документ като основание за взимане на счетоводните
операции. Такъв документ е ведомостта за работните заплати на персонала, но в
нея не е отразено полагането на извънреден труд, промяна в длъжност или
съвместяване на повече от една длъжност.
В хода на първоинстанционното
производство са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Г.Д.Г., ръководител на отдел „диспечер транспортни
средства/превози“, който заявява, че познава ищеца, тъй като свидетелят бил
негов ръководител. Г. сочи, че през периода м. 10 - м. 12.2018 г. не е виждал
ищеца да стои след работа и да полага труд. Свидетелят допълва, че си тръгва по
- рано и не може съвсем точно да каже кой колко време е оставал след работно
време. На ищеца не се е налагало да работи извънредно, нито такава заповед му е
давана. Всичките му задължения, произтичащи от длъжностната характеристика,
следва да се извършват в работно време. Никакви обстоятелства не налагат ищецът
да остава на работа след работно време. Според свидетеля се е случвало част от
диспечерите да извършват служебни задължения след работно време, дори от вкъщи
по телефона, но това е тяхно индивидуално решение. Добавя, че не знае за случай
ищецът да е бил на работа след работно време във връзка с някаква аварийна
ситуация.
В хода на въззивното
производство и във връзка с доказателствено искане на
ищеца в становище от 21.11.2019 г., по което СРС не се е произнесъл, са събрани
допълнителни доказателства за изясняване на спора, а именно: на основание чл.
192 ГПК е задължено НКЖИ като трето неучастващо по делото лице да представи
справка на графиците за движение на влаковете на БЖК за периода 11.06.2018 г. -
03.07.2019 г., както и всички съпътстващи документи, обслужващи редовните и извънредните
влакове за посочения период за времето, през което Д.Г.Н. е бил на смяна в БЖК
и справките от Централното диспечерско ръководство и от съответните ЖП
управления, в които е записано от страна на „БЖК“ ЕАД за съответните дати, че ищецът
е бил на смяна.
С молба от 30.07.2020 г. ДП „Национална
компания железопътна инфраструктура“ е заявило, че по данни от наличната
документация Д.Г.Н. е работил в железопътния превозвач „БЖК“ ЕАД на длъжност
диспечер - транспортни средства. В НКЖИ се водят графици за движение на
влаковете на всички железопътни превозвачи. Същите не могат да бъдат филтрирани
за отделен превозвач, в т. ч. за „БЖК“ ЕАД. Документите, които се обменят между
диспечерския апарат на железопътните превозвачи и НКЖИ и в които се съдържат
имената на дежурните диспечери на превозвачите, са заявките за
изготвяне/корекция на разписание, назначаване, отмяна на влак. В тази връзка
към молбата са приложени всички подадени заявки от Д.Г.Н. съответно към отдел
„Централно диспечерско ръководство“, регионално звено „Оперативно -
диспечерско“ - София и регионално звено „Оперативно - диспечерско“ - Пловдив (заверени
копия от заявки - общо 227 страници). Последните са приети като писмени
доказателства по делото в съдебно заседание от 07.08.2020 г.
С оглед необходимостта от специални знания
въззивният съд е допуснал изготвянето на съдебно -
счетоводна експертиза, която след като се запознае с представените с молба от
30.07.2020 г. копия от заявки и след като направи справка в счетоводството и в
архива на ответното дружество да даде заключение по въпроса - какво е
количеството положен от ищеца извънреден труд за исковия период, както и ако се
установи такъв, какво е неговото остойностяване предвид възнаграждението на
ищеца.
В хода на въззивното
производство е изготвена и приета съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена
от страните, която настоящият съдебен състав кредитира изцяло по реда на чл.
202 ГПК като компетентно дадена и в пълнота отговаряща на поставените задачи.
След проверка на материалите по делото и на място при ответника и проверени
фишове за заплати за период 06.2018 г. - 01.2019 г., справка за основно и
брутно трудово възнаграждение на ищеца, Правилник за вътрешния трудов ред на
„БЖК“ ЕАД, след проведен разговор с Г.Г. - ръководител на отдел „Технология и
организация на превозите“ вещото лице е установило, че съгласно чл. 9, ал. 3 от
Правилник за вътрешния трудов ред на „БЖК“ ЕАД, в сила от 01.10.2010 г.,
работното време на персонала от Централния офис е от 09,00 ч. до 17,30 ч. с 30
минути почивка за хранене от 12,00 ч. до 12,30 ч., която не се включва в
работното време. От длъжностната характеристика на ищеца (л. 77 - 80 от първоинстанционното дело), както и от проведения разговор,
се установява, че работният процес на „диспечер превози“, каквато длъжност е
изпълнявал ищецът, включва изпълнението на две групи задачи: от 09,00 ч. до обяд ищецът е следвало да
създаде организация за превозване на товарите по направления с влаковете за
следващото денонощие, а когато е петък - да създаде такава организация до
първия работен ден (за събота и неделя). За целта диспечерът получава
информация за подадените товари за превоз и съответните направления, изготвя
заявка за включване на влак за еднократен превоз, подава заявката до НКЖИ за
одобрение, до 2 часа след подаване на заявката НКЖИ следва да изготви и да
върне разписание за влака по конкретната заявка, диспечер превози следва да
даде разписанието на локомотивния диспечер, за да назначи машинисти, диспечер
превози изпраща разписанието до заинтересованите регионални звена, за да
подготвят персонал (за посрещане на влак, за изпращане на влак и т. н.).
Диспечер превози изготвя оперативен график за движение. Съществуват два вида
графици за движение: 1. годишен - в него са заложени постоянно движещите се
влакове и 2. оперативен - в него се въвеждат еднократните заявки. Реално в годишния
график за следващия ден се допълва информацията за еднократните влакове.
Искания за назначаване на извънредни влакове се правят писмено от превозвачите
(какъвто е „БЖК“ ЕАД) до НКЖИ, като за товарни влакове, мотриси и изолирани
локомотиви – не по – късно от 10,00 ч. на предния ден - т. е. заявките би
следвало да бъдат изпратени в НКЖИ за одобрение до 10,00 ч. на предходния ден (чл.
50, ал. 1 и чл. 55 от Правила за движението на влаковете и маневрената работа в
железопътния транспорт). В чл. 15, ал. 2 от Наредба № 50/28.12.2001 г. за
работното време на ръководния и изпълнителския персонал, зает с осигуряване на
превозите на пътници и товари в железопътния транспорт е уточнено, че
локомотивите и превозните бригади се назначават и се уведомяват най - късно 8
часа преди началото на денонощието, за което се отнася - т. е. до 16,00 ч. на
предходния ден трябва да бъде завършен графикът за движение. Ищецът извършва и последващ
контрол като контролира изпълнението на предходния график (за предходния ден
или ако е понеделник – за събота и неделя). Диспечер превози попълва данни за
часовете на тръгване и пристигане, като тази информация се получава от НКЖИ или
от служителите на „БЖК“ ЕАД в регионалното звено (ако има такова). В
експертното заключение е посочено, че видно от заявките, представени по делото
от ДП НКЖИ има редица случаи, в които същите са подавани извън рамките на
определеното работно време (преди 09,00 ч. или след 17,30 ч.), като същите са
посочени в таблица. Според вещото лице ищецът е положил 108 ч. труд извън посоченото работно време. Ищецът е работил по
Трудов договор № 23/11.06.2018 г. с основно месечно възнаграждение в размер на
1 250 лв. и при 8 - часов работен ден. Ако се приеме, че горепосочените
108 ч. труд извън работното време представляват извънреден труд, то те са на
стойност 1 249,92 лв., както
следва: положени 24 ч. труд в почивни дни (събота и неделя): 24 ч. х 7,44
лв./ч. /часова ставка/ х 175 % увеличение = 321,48 лв. и положени 84 ч. труд в
работни дни: 84 ч. х 7,44 лв./ч. /часова ставка/ х 150 % увеличение = 937,44
лв.
В съдебно заседание вещото лице заявява,
че ищецът действително е давал заявки в часове извън работното време. Ответното
дружество представлява превозвач, който натоварва с товари влакови композиции,
а отделно има друго дружество НКЖИ, което стопанисва мрежата, т. е. коловози,
гари, различни железопътни технологични съоръжения. Ответното дружество заплаща
цена на НКЖИ за това, че използва техните съоръжения (според вида на заявката -
стандартна или експресна). Стандартната заявка трябва да бъде подадена до обяд
на предходния работен ден, за да може да бъде обработена от НКЖИ, да се върне
одобрение, да се назначи локомотивна бригада до 16,00 ч. При експресната
заявка, която е двойно по - скъпа, не се спазва този времеви интервал, тя може
да бъде подадена и след работно време, но не е икономически изгодна за
ответното дружество. Целта е ответникът да си изпълнява стандартни заявки, т.
е. те да бъдат подадени в рамките на работното време, по - скоро до обяд.
Подадените по - късно заявки не са икономически изгодни.
По
делото не е спорно, че работодателят не е плащал възнаграждение за извънреден
труд на ищеца. Не са представени и заповеди за полагане на извънреден труд,
издадени от работодателя, както и специална книга по чл. 149 КТ за отчитане на
такъв труд.
Спорът между страните се свежда до това дали за периода
на действие на трудовия договор ищецът е полагал извънреден труд по смисъла
на чл. 143 КТ, за който съгласно чл. 150 КТ му се дължи възнаграждение в
увеличен размер съгласно чл. 262 КТ.
Съгласно чл. 143 КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд може да се полага в две хипотези - по разпореждане на работодателя или на овластено от него лице или без такова разпореждане, но със знанието на работодателя или на овластеното лице. При втората хипотеза, тъй като законът е придал на мълчанието на работодателя значението на съгласие с действията на работника или служителя, който по своя инициатива полага работа в повече от установеното работно време, знанието и мълчаливото допускане на работодателя или на овластеното лице, че работникът или служителят полагат извънреден труд, не се предполага (вж. решение № 14/27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 872/14.01.2011 г. по гр. д. № 1472/2009 г. на ВКС IV г. о.). В тежест на работника или служителя е да установи завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски показания и заключения на вещи лица (вж. решение № 136/09.06.2014 г. по гр. д. № 7112/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 103/27.07.2012 г. по гр. д. № 299/2011 г. на ВКС, IV г. о. и др.). Въпрос на конкретна преценка, с оглед становищата на страните, доводите им и събраните по делото доказателства е установяването или не на положен извънреден труд. За положения извънреден труд от работника или служителя, който труд е съпроводен с изразходване на работна сила извън установеното работно време и с който се засяга полагащата се на работника или служителя почивка, работодателят винаги дължи заплащане на увеличено трудово възнаграждение - чл. 262 КТ, независимо дали е водил специална книга за отчитане и независимо дали е издал заповед за възлагането му. От неизпълнението на това си задължение работодателят не може да черпи права, щом такъв труд е фактически полаган.
Следователно, за да възникне парично
вземане за извънреден труд за работника или служителя, необходимо е да са
налице следните материалноправни предпоставки:
работодателят да е възложил изпълнение на трудовите задължение на работника или
служителя извън уговореното работно време или работодателят мълчаливо да е
допуснал полагането на труд извън установеното по трудовото правоотношение
работно време, като законодателят не прави разлика между изричното разпореждане
на работодателя за извършване на извънреден труд и мълчаливото му допускане, и
работникът и служителят ефективно да е престирал
своята работна сила извън установеното в трудовия договор работно време.
Тежестта за доказване на тези факти е на работника или служителя.
В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащането на извънредния труд, ако такъв в действителност
е положен.
В разглеждания случай въззивният съд приема,
че ищецът е ангажирал достатъчно доказателства за обосноваване на твърдението си за полаган извънреден
труд през исковия период. Трудовият договор между
страните е предвиждал нормална продължителност на работното време по смисъла на
чл. 136 КТ от осем часа на
ден, в интервала от 09,00 ч. до 17,30
ч. с 30 минути почивка за хранене от 12,00 ч. до 12,30 ч., която не се включва
в работното време, пет дни в седмицата,
като събота и неделя са почивни
дни. По делото не
са налични доказателства ищецът да е полагал труд
на ненормиран работен ден, което
следва да се предвиди в нарочна
заповед на работодателя, такива твърдения не са
изложени и от страните по делото.
Действително в хода на процеса не е установено, че в отдел „Организация на превозите“, където е работил
ищецът, е имало четири бройки диспечери, единият от които е напуснал през м.
септември 2018 г. и в периода м. 09.2018 г. - 11.01.2019 г. трима души на
длъжност „диспечер“ са изпълнявали работа за четирима - от приетото по делото
Разписание на длъжностите и основните заплати за тях в „Б.ж.к.“ АД се
установява, че щатната численост в отдела е 3 щатни бройки и няма данни да е
променяна. От ССчЕ, изготвена в първоинстанционното
производство, която съдът кредитира в тази част, и от писмените доказателства -
болнични листи и заповед за разрешаване ползването на платен отпуск, се установява,
че през определен период от време на действие на трудовия договор ищецът е
ползвал платен годишен отпуск и такъв за временна неработоспособност. Независимо
от това обаче, от приетата във въззивното
производство съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните, която
съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена не само на база
представените от ответника документи, но и въз основа на представените от НКЖИ
писмени доказателства и след проверка на място при ответното дружество, се
установява, че в периода 01.10.2018 г. - 30.12.2018 г. ищецът е полагал труд извън
установеното за него работно време (преди 09,00 ч. или след 17,30 ч.) в размер
на общо 108 часа, които не са му били заплатени. Следва да се посочи, че вещото
лице не е разглеждало периода, през който ищецът е ползвал различни видове
отпуск, поради което и последното не може да обоснове недължимост
на възнаграждение за положен труд извън установеното работно време в дните, в
които ищецът се е явявал на работа и реално е полагал труд. Показанията на
свидетеля Г.Г., които съдът няма основание да не
кредитира, също не опровергават твърденията на ищеца за положен извънреден
труд, тъй като свидетелят заявява, че си е тръгвал от работа по - рано и не
може съвсем точно да каже кой колко време е оставал след работно време, а
заявеното, че на ищеца не се е налагало да работи извънредно, нито такава
заповед му е давана, не доказва, че ищецът действително не е полагал труд извън
установеното за него работно време. От друга страна обстоятелството, че ищецът
не фигурира в приложения списък на издадената Заповед № 17/15.01.2019 г. за
изплащане на положения извънреден труд за второ полугодие на 2018 г. на
работниците и служителите на „БЖК“ ЕАД също не сочи, че ищецът не е работил
повече от регламентираното работно време от 8 часа. Както вече се отбеляза следва
да се съобрази константната практика на ВКС, че липсата на водена специална
книга по чл. 149 КТ, респективно липсата на отчетност (в случая
неосчетоводяване на процесното вземане) сама по себе
си не доказва, че няма извършена работа в някоя от хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ и не лишава работника да докаже полагането на извънреден труд с всички доказателствени средства, както това е сторено в случая. Направените
уточнения от вещото лице в съдебно заседание относно вида на подаваните заявки
не сочи на обратното, тъй като по делото няма данни защо са подавани експресни
заявки и какво е наложило подаването им след работно време, т. е. няма как да
се приеме тезата на ответника, че ищецът е причинил вреди на железопътната
компания. Предвид изслушаната и приета пред въззивния
съд ССчЕ, изготвена въз основа на допълнителни
доказателства, по които вещото лице в първоинстанционното
производство не е работило, съдът приема, че от ищеца фактически е полаган
извънреден труд, без наличието на изрично разпореждане на работодателя, но с
неговото знание, поради което на работника се дължи заплащане на този труд.
От експертното заключение на ССчЕ се установява, че в периода, посочен от ищеца в
молба - уточнение от
01.06.2020 г., а именно в периода: 01 - 03.10.2018 г. вкл. ищецът е положил
общо 740 минути труд извън работното време в работни дни, в периода 18 -
24.10.2018 г. вкл. - общо 1140 минути (от които 405 минути труд през почивни
дни - събота и неделя), в периода 08 - 14.11.2018 г. вкл. - общо 2590 минути
(от които 755 минути труд през почивни дни - събота и неделя), в периода 29.11
- 05.12.2018 г. вкл. - 1797 минути (от които 265 минути труд през почивни дни -
събота и неделя), или 23 ч. труд в почивни дни (събота и неделя) на обща
стойност 299,46 лв. и 81 ч. труд в работни дни на обща стойност 903,96 лв.
(съобразно определената от вещото лице часова ставка и процентно увеличение от
175 % за труд, положен в почивни дни и 150 % за труд, положен в работни дни).
Общо дължимото обезщетение на ищеца за процесния
период, посочен по дати в молбата от 01.06.2020 г. е в размер на 1203,42 лв., по
делото няма данни същият да е бил заплатен на ищеца, като при съобразяване на диспозитивното начало в процеса и факта, че искът е
предявен за по - малка сума, същият следва да бъде уважен до пълния претендиран размер от 1200 лв. Ищецът не е претендирал
законна лихва за забава в плащане на посочената сума с исковата молба, а едва в
писмената си защита, поради което въззивният съд не
може да присъди дължимост на лихвата, като няма
пречка тя да се търси в отделен исков процес. Аналогично по предявения в
писмената защита пред СГС иск в размер на 1500 лв. съдът също не дължи
произнасяне, доколкото такъв иск не е бил предявен в хода на производството
пред СРС и не е бил включен в предмета на спора, а предявяването му едва пред
СГС не е допустимо. Както се посочи това не препятства възможността посоченото
вземане да бъде търсено в отделно производство. Поради изложеното обжалваното
решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго,
с което предявеният иск по чл. 150 КТ, вр. с чл. 262, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ да бъде
уважен за сумата от 1200 лв.
По разноските:
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
частта, с която в тежест на ищеца е възложена сумата от 100 лв. - разноски на
насрещната страна.
Въпреки
направеното от ищеца искане за присъждане на разноски съдът намира, че такива
не му се дължат, тъй като по делото няма представени доказателства за сторени разноски.
Ответникът няма право на разноски предвид крайния резултат от спора.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на СРС
сумата от 50 лв. - държавна такса за разглеждане на исковата претенция и сумата
от 180 лв. - депозит за вещо лице и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 25 лв. - държавна такса за
разглеждане на въззивната жалба и сумата от 200 лв. -
депозит за вещо лице.
С оглед на цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 294158 от 05.12.2019 г. по гр. д. № 21728/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 78 - и състав, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Б.ж.к.“ ЕАД, ЕИК *******, с
адрес: ***/3, да заплати на Д.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 150 КТ, вр. с чл. 262, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ
сумата от 1 200 лв. - възнаграждение за извънреден труд в извънработно време,
положен от ищеца през работни дни и почивни дни в периода, както следва: 01 -
03.10.2018 г., 18 - 24.10.2018 г., 08 - 14.11.2018 г., 29.11 - 05.12.2018 г.,
общо 104 часа труд или 23 ч. труд в почивни дни (събота и неделя) и 81 ч. труд
в работни дни, на основание трудов договор между страните от 11.06.2018 г.,
прекратен на 11.01.2019 г.
ОСЪЖДА
„Б.ж.к.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес:
***/3, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на
СРС сумата от 50 лв. (петдесет лева) - държавна такса и сумата от 180 лв. (сто
и осемдесет лева) - депозит за вещо лице, и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК - по сметка на СГС сумата от 25 лв.
(двадесет и пет лева) - държавна такса и сумата от 200 лв. (двеста лева) - депозит
за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.