№ 23
гр. Сливен, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20242230201294 по описа за 2024
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от И. И. И., ЕГН **********, против
НП № 24-0804-007271/29.08.2024г. на началник сектор в ОДМВР-Сливен, РУ-
Сливен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 2 000 лева за извършено нарушение по чл. 146,
ал. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с надлежно упълномощен пълномощник, който поддържа жалбата. Счита
обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и моли същото
да бъде отменено, претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител. В депозирано по делото
писмено становище упълномощеният процесуален представител оспорва
жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
1
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 11.08.2024г. актосъставителят З. и свидетелите М. и И., полицейски
служители в ОДМВР-Сливен, РУ-Сливен били на работа като участвали в
провежданата специализирана полицейска акция. Намирали се на установъчен
пункт в гр. Сливен, на входа на кв. „Надежда“. Спрели за проверка процесния
автомобил, при което установили, че той се води пътнически 8+1 места, като
задните му седалки били премахнати и се ползвал като товарен. За
констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН фабричен
GA № 1327157/11.08.2024г., за това, че на 11.08.2024г. около 14.45 ч. по ул.
„Пирин“, до детската градина, в посока ул. „Калиакра“ водачът управлявал
лек автомобил форд „Транзит“, с рег. № СН 66 45 ВВ, собственост на Е.М.С.,
ЕГН **********, като при проверката се установило, че автомобилът е с
променена конструкция, като са премахнати всички задни седалки на
автомобила и се ползва като товарен, като е променен броя на седящите места
от 8+1, както е отразено в СРМС част 2 на (2+1), с което виновно е нарушил
чл. 146, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетелите и
нарушителя, като последният при предявяването му не е дал обяснения и не е
направил възражения по акта. Писмени възражения по съставения АУАН не
били направени от нарушителя и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на акта било издадено НП № 24-0804-007271/29.08.2024г. на
началник сектор в ОДМВР-Сливен, РУ-Сливен, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лева, за
извършено нарушение по чл. 146, ал. 1 от ЗДвП. В него било посочено, че на
основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и
чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и
неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 14.10.2024г. като на
15.10.2024г. против него била депозирана жалба.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като
актосъставителят и свидетелите по акта възпроизвеждат установеното с акта.
2
Съдът кредитира и показанията на свидетеля И., разпитан по
инициатива на жалбоподателя, т.к. показанията му са относими към предмета
на делото и си кореспондират с показанията на останалите свидетели.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по надлежния ред.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице. Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
основание за отмяна обжалваното наказателно постановление. Освен това
административнонаказващият орган неправилно е приложил материалния
закон. Съображенията за това са следните:
В процесното НП са описани следните обстоятелства „на 11.08.2024г.
около 14.45 ч. по ул. „Пирин“, до детската градина, в посока ул. „Калиакра“
управлявал лек автомобил форд „Транзит“, с рег. № СН 66 45 ВВ,
собственост на Е.М.С., ЕГН **********, като при проверката се установи, че
автомобилът е с променена конструкция, като са премахнати всички задни
седалки на автомобила и се ползва като товарен, като е променен броя на
седящите места от (8+1), както е отразено в СРМС част 2 на (2+1)“. След така
описаната обстоятелствена част, административнонаказващият орган приема,
че жалбоподателят е извършил следното нарушение: „Без да спазва
установения ред, комплектова с основни агрегати от различни модели или
изменя конструкцията на моторното превозно средство, с което виновно е
нарушил чл. 146, ал. 1 от ЗДвП“. Поради това и на основание чл. 178, ал. 1, т.
2, пр. 2 от ЗДвП му налага административно наказание "глоба" в размер на
2000 лв.
Съгласно разпоредбата чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДвП се наказва с глоба
който, без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от
различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство.
Следователно тази разпоредба предвижда два отделни, самостоятелни
фактически състава на административни нарушения, всеки от които има
различно изпълнително деяние, а именно: в първата хипотеза е предвидена
административнонаказателна отговорност за този, който без да спазва
3
установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели МПС.
Във втората хипотеза е предвидена административнонаказателна отговорност
за този, който изменя конструкцията на МПС. Анализът на цитираната
разпоредба показва, че при прилагане нормата на чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗДвП
административнонаказващият орган следва в наказателното постановление да
опише кое от двете административни обвинения повдига и в какво конкретно
се изразява това обвинение. Очевидно, че в настоящия казус това не е
сторено. В процесното НП са посочени двете форми на изпълнителното
деяние, визирани в разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗДвП, т.е. буквално е
възпроизведено съдържанието на цитираната правна норма, което не
позволява на жалбоподателя да разбере какво точно е вмененото му
административно нарушение, а това от своя страна води до съществено
накърняване на правото му на защита.
Наред с това, в акта и в наказателното постановление нарушението е
квалифицирано по чл. 146, ал. 1 ЗДвП, който гласи: „изменение в
конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално
одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите -
членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по
ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията.“
На основание чл. 146, ал. 1 ЗДвП е издадена Наредба № Н-3 от
18.02.2013г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни
средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства,
регистрирани извън държавите-членки на ЕС или друга държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство. С оглед това,
че нормата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП е бланкетна, то е следвало в акта и в
наказателното постановление наказващият орган да посочи конкретната
нарушена от жалбоподателя разпоредба от цитираната наредба.
Непосочването води до неяснота на обвинението, което отново накърнява
правото на защита на наказаното лице.
Гореизложеното очертава съществени пороци на наказателното
постановление, водещи до неговата незаконосъобразност, които са основание
за отмяната му.
Пълномощникът на жалбоподателя е направил своевременно искане за
присъждане на разноски, като се претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лв. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 63д от ЗАНН същите
следва да му бъдат присъдени.
Във връзка с възражението на процесуалния представител на
въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира същото за неоснователно, т.к. то е определено в минимален размер,
съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
4
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-0804-007271/29.08.2024г. на началник сектор в
ОДМВР-Сливен, РУ-Сливен, с което на И. И. И., ЕГН ********** от гр. С., ул.
Е. № ..., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лева за
извършено нарушение по чл. 146, ал. 1 от Закона за движение по пътищата,
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Сливен да заплати на И. И. И., ЕГН **********,
разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева), представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Сливен
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5