Р Е Ш Е Н И Е
№ 494/04.11.2020 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 410 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтПр/.
Образувано е по жалба от И.Д.Л. ***, против заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-14-1902/20.08.2020 г., издадена от началник областен отдел „Автомобилна администрация“ Монтана, с която заповед на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал.2, т.1 от ЗАвтПр е разпоредено временно спиране от движение на моторно превозно средство – автомобил „О*** в***“ с рег. № ***, собственост на С*** Я*** З*** и на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал.2, т.3 от ЗАвтПр е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Оспорващия твърди, че неправилно в издадената заповед е било прието, че той е извършвал обществен превоз на пътници без да притежава лиценз за превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Твърди, че е използвал автомобила на свой познат за свои нужди и наистина е превозвал пътници, но не извършвал превоз срещу заплащане. Моли обжалваната заповед да бъде отменена като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Представляващият го адвокат Ц*** претендира присъждане на разноски по реда на чл.38 от ЗА.
Ответникът по жалбата, началник областен отдел„Автомобилна администрация“ Монтана, редовно призован не се явява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Със заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-14-1902/20.08.2020 г. на началник областен отдел „Автомобилна администрация“ Монтана, на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал.2 т.1 от ЗАвтПр е разпоредено временно спиране от движение на моторно превозно средство – автомобил „О*** в***“ с рег. № ***, собственост на С*** Я*** З*** и на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал.2, т.3 от ЗАвтПр е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Тази заповед е връчена на оспорващия Л. на 21.08.2020 г., видно от разписката за връчване на заповедта, част от самата заповед/ л.5 от делото/. Жалбата е подадена чрез административния орган на 03.09.2020 г., т.е. в законоустановения 14- дневен срок/л.3 от делото/. В изпълнение на разпореждане на съдията докладчик от 16.09.2020 г., същият е уточнил, че оспорва заповедта само в част по т.2 от същата. С определение е прекратено производството по жалбата като процесуално недопустима в частта й по т.1, в която се оспорва заповедта по отношение на разпореденото временно спиране от движение на моторно превозно средство – автомобил „О*** в***“ с рег. № ***, собственост на С*** Я*** З*** , на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал.2, т.1 от ЗАвтПр. По делото не е спорно, че лекият автомобил„О*** в***“ с рег. № ***, е собственост на С*** Я*** З*** . Следователно това е и лицето, което като собственик на автомобила притежава активната процесуална легитимация да оспорва ПАМ „временно спиране от движение на МПС“, тъй като мярката засяга неговото право като собственик да полза вещта по предназначение. Жалбоподателят няма правен интерес да оспорва акта в тази му част, тъй в тази част актът не засяга пряко негови права и законни интереси и не му вменява определени задължения. Ето защо жалбата в тази част е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено в тази част с определение в с.з. на 28.10.2020 г.
В останалата част по т.2, по отношение на оспорването на наложената ПАМ, жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, пряка засегнато от действието на акта, при наличие на правен интерес от оспорване, при което съдът е редовно сезиран и дължи произнасяне по съществото на повдигнатия правен спор. Разгледана по същество жалбата е основателна.
С оспорваната заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-14-1902/20.08.2020 г. на началник областен отдел“Автомобилна администрация“ Монтана, в частта по т.2, срещу която подадената жалба е допустима, е наложена ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал.2, т.3 от ЗАвтПр – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до отстраняване на нарушението, но не за повече от една година. Като мотиви в заповедта административният орган е изложил, че жалбоподателят е извършвал обществен превоз на пътници, с автомобил за който от направена справка в информационната система на ИААА се установи, че не притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Възраженията на оспорващия в жалбата и доразвити от адв.Ц*** в с.з., се свеждат до съображения, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в административното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно установена фактическа обстановка, както и липса на материалноправните основания за издаване на заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтПр принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. Със заповед №РД-01-43/23.01.2020 г., на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтПр и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация“, Изпълнителният директор на ИА“АА“ е упълномощил с правото да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАП редица длъжностни лица, сред които е и началник областен отдел „Автомобилна администрация“ /т. 7 от заповедта на л.9 от делото/.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, но същият е незаконосъобразен, тъй като не са спазени материалноправните и процесуални изисквания за издаването му. По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтПр, принудителните административни мерки се прилагат за преустановяване на административни нарушения по този закон. По приложената хипотеза на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от ЗАП се налага принудителна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр, „обществен превоз“ е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а според легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтПр, „превоз на пътници“ е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Трайно в съдебната практика е прието, че анализът на § 1, т. 1 и т. 3, във вр. с т. 4, б. „б“ от ДР на ЗАвтПр налага извод, че основната предпоставка, по която се различават „общественият превоз“ и „превозът за собствена сметка“ е възмездният характер на дейността. Когато се извършва без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв за собствена сметка.
За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтПр за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Последното обстоятелство не се установява по делото.
Видно от представените по делото писмени доказателства в хода на административното производство са били снети по реда на чл. 44 от АПК писмени сведения само от едно физическо лице, макар в АУАН и в оспорената заповед да е посочено „ извършва обществен превоз на пътници- 3броя“. От друга страна тези сведения/обяснения обаче не са оформени надлежно по реда, визиран в чл. 44, ал. 2 от АПК – приподписани от административния орган или определен от него служител. Отделно в същото сведение е посочено, че е написано под диктовка, без да е ясно от кого, а в с.з. свидетелката Н*** З*** А*** изрично заяви, че е подписала същото без да го чете, т.к. полицаите я държали два часа и тя притеснена не е разбрала какво точно подписва. В с.з. същата изрично заяви, след като беше предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК, че не е заплащала пари за превоза, не знае и другите двама да са плащали пари за превоза, т.к. били роднини на шофьора. Предвид което, сведението дадено в хода на административното производство и дадените в с.з., съдът приема за недоказано изложеното в процесната заповед, че жалбоподателят е осъществил обществен превоз на пътници по смисъла на § 1 от ДР на ЗАвтПр с посочения лек автомобил, собственост на друго физическо лице.
Разпоредбата на чл. 35 от АПК визира, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения между жалбоподателя и посочените лица - пътници, още повече, че се твърди, че това са 3 физически лица, а сведението е само от едно лице, а оттам и характера на констатирания превоз. Органът не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза. Следва да се има предвид също, че съставеният срещу водача АУАН Серия А-2019 № 277206/20.08.2020 г. за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАП/л.6 от делото/, от една страна не се ползва с презумптивна доказателствена сила, включително по отношение на факта, че превозът е „обществен“, а от друга страна, в самия АУАН е вписано 3 пътници, а не е вписано, че превозът се извършва срещу заплащане.
При така очертаната законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр не е доказана. След като не е безспорно установено, че соченият като извършител на превоза е осъществявал дейност срещу заплащане, дори и тази дейност да има инцидентен характер, то няма как обосновано да се приеме, че са налице основаният за налагане на преустановителната ПАМ, посочена в чл. 106а, ал. 1, т. 4“б“ от ЗАвтПр „... извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година;..“ Следва да де обърне внимание, че същият не е собственик на управляваното МПС и няма как да отстрани нарушението. Още повече с издадената заповед за ПАМ в т.1, вече е постигната целта- преустановяване на административното нарушение, а временното отнемане на СУМПС на водача - физическо лице за превоз на пътници в случая, ако административният орган е събрал годни доказателства, следва да бъде по реда на чл.106,, ал.1, т.4, б“в“ от ЗАвтПр “.. извършва обществен превоз на пътници по автобусни линии под формата на превоз за собствена сметка, случаен, специализиран или таксиметров превоз на пътници – за срок от една година;..“, т.е. в случая неправилно е посочена и приложимата правна норма.
По тези съображения оспорваната заповед в частта по т.2 следва да се отмени.
При този изход на делото и с оглед направеното от пълномощника на жалбоподателя своевременно искане за адвокатско възнаграждение и приложен по делото договор за правна защита и съдействие, на основание чл.143,ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да ги заплати. Адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 Закона за адвокатурата, в размер на 500 лева, определено в минимален размер, съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ІV-ти състав на Административен съд Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1902/20.08.2020 г., издадена от началник областен отдел „Автомобилна администрация“ Монтана, В ЧАСТТА по т.2, в която на основание чл. 106а, ал.1, т.4, б“б“ и ал.2, т.3 от ЗАвтПр е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на И.Д.Л. ***, до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Осъжда ИА“Автомобилна администрация“ да заплати на адв. Д*** Ц*** от гр.Л*** , ул.Г.М*** № ***, о*** п***, офис ***, като пълномощник и процесуален представител на И.Д.Л. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 500/петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните съгласно чл. 138, ал. 1 АПК.
Административен съдия: