№ 6837
гр. София, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100100045 по описа за 2024 година
Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД осъдителен иск за
заплащане на сумата от 26 700.84 лева, представляваща обезщетение за
ползване на собственото на ищеца енергийно съоръжение – трафокасета 100
кVA/20kV тип метален комплектен трансформаторен пост (МКТП),
разположен на границата на УПИ с идентификатор 02659.2193.3359, което
ответникът ползвал без правно основание за възмездно снабдяване на
потребители с електроенергия в периода 29.12.2018 г. – 28.12.2023 г.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че в хода на
проектирането на жилищните обекти в УПИ II-710, III-710, IV-710, V-710, VI-
710 и VII-710 се наложило изграждане на съпътстваща и задължителна
инфраструктура, включително захранване с електроенергия на отделните
строежи, а след завършване и въвеждането им в експлоатация – и
снабдяването им с ел. енергия за битови нужди чрез присъединяване към
електропреносната мрежа в района. Ищецът сключил с
„Електроразпределение Столично“ ЕАД, договор № ДПЕРМ-1034/10.08.2004
г. за присъединяване на обекти на потребители, които се изграждат по реда на
чл. 117, ал. 1, т. 2 от ЗЕ към електроразпределителната мрежа. Според
договора, присъединяването на обекта следвало да се извърши съгласно
предписание изх. № НИ-2043/06.07.2004 г., неразделна част от договора,
1
посредством новоизграден единичен трафопост с кабелно захранване на 20
kV.
Изграждането на съоръжението и свързването му със съществуващата
електропреносна мрежа се изпълнило по изработения и съгласуван проект,
при спазване на нормативните изисквания, становищата на компетентните
държавни институции и в пълно съответствие с предписанията на
„Електроразпределение – Столично“ ЕАД. На 11.11.2005 г. бил подписан
протокол на приемателна комисия за въвеждане в експлоатация на ел.
съоръжение, съставена от представители на инвеститора, изпълнителя и
електроразпределителното дружество. Комисията приела обект: жилищни
сгради с адрес ул. „Родина“, парцел II-710 от кв. 155а в гр. Банкя и подобект:
ел. монтажна част на нова трафокасета и ел. захранване на средно напрежение
(СрН) на ел. табла. Инвеститорът предал ел. съоръженията във владение, за
ползване, разпореждане и експлоатация на „Електроразпределение –
Столично“ ЕАД, за което се подписал приемо-предавателен протокол.
След предаването на електросъоръжението на „Електроразпределение –
Столично“ ЕАД се провела приватизационна процедура, като универсален
правоприемник на дружеството бил „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *******, а впоследствие - „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД. За период от 17 години ответникът ползвал облагите от експлоатиране
на съоръжението, свързано с неговата електропреносна мрежа и събирало
определяни от него такси от потребителите на доставяната ел. енергия, без да
споделя дори и част от ползите с дружество - собственик на съоръжението.
Ползването на достъп без наличието на постигнато между страните
взаимно съгласие за ред и цена представлявало ползване без правно основание
и това пораждало правото на ищеца на обезщетение в размер на сумата, с
която енергийното предприятие се обогатило в резултат неплащане на цената
за достъп, ако би бил сключен договор по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ и с която сума
собственикът на енергийните уредби и съоръжения се е обеднил поради
неполучаване на цената за достъп, ако страните биха сключили договор. Като
база за определяне на конкретния размер на обезщетението ищецът счита, че
следва да се ползва приетата от ДКЕВР с решение по протокол №
27/04.02.2008 г. Методика за определяне на цените за предоставен достъп на
преносно или разпределително предприятие от потребители пред собствените
2
им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на
преобразуването и преноса на ел. енергия, на преноса на топлинна енергия и
на преноса на природен газ (Методиката).
За реализиране правото на обезщетение, дружеството ищец, собственик
на енергийното съоръжение сезирал съда с искане за заплащане на
обезщетение в размер на сумата, с която ответникът се обогатил без
основание. Съдът приел претенцията за основателна за периода октомври 2013
г. – октомври 2018 г. В настоящото производство предявява иск по чл. 59, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 26 700.84 лева за периода
29.12.2018 г. – 28.12.2023 г.
Ответникът оспорва допустимостта на иска с твърдения, че ищецът не е
активно легитимиран да води иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, тъй като разполага с
друг иск, предвид сключения между страните договор. Твърди, че не бил
спазен редът за сключване на договор по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ. По същество
оспорва правото на собственост на ищеца върху процесния енергиен обект.
Дружеството ответник ползвало съоръжението на валидно правно основание.
Ищецът не се обеднявал, нито ответникът се обогатявал за негова сметка.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищцата беше да
докаже обедняването си с исковата сума и нейния размер, обогатяването на
ответника, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на
валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
субектите.
Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът разполага с
друг иск, с който да се защити. Това възражение, както и оспорването на право
на собственост на ищеца, са преклудирани, като по тях е налице произнасяне
по в.т.д. № 1022/2021 г. по описа на Апелативен съд – София. Страните в
настоящото производство са обвързани от обективните предели на решението
по уважения осъдителен иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, почиващ на същите
правопораждащи факти, но за предходен период. Според това решение,
договор между „Т.А.С.“ ЕООД и „Електроразпределителни мрежи Запад“
3
ЕАД по повод използването от страна на ответника на процесното енергийно
съоръжение – трафокасета 100 кVA/20kV тип метален комплектен
трансформаторен пост (МКТП), разположен на границата на УПИ с
идентификатор 02659.2193.3359, не е сключен. Тези отношения не са предмет
на договор за присъединяване на обекти на потребители, които се изграждат
по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2 от ЗЕ към електроразпределителната мрежа №
ДПЕРМ-1034/10.08.2004 г.
По в.т.д. № 1022/2021 г. съставът на САС е приел за безспорно
установено и че процесното съоръжение е собствено на ищеца. Нови
доказателства, водещи до противен извод, в настоящото производство не са
представени. Според приетото по делото заключение на комплексната
съдебно-счетоводна и техническа експертиза, в инвентарната книга на ДМА
на „Т.А.С.“ ЕООД под инвентарен № 001 по сметка 203 „ Сгради и
конструкции“ е заведен „трафопост Банкя“, с дата на въвеждане в
експлоатация 31.12.2008 г. и балансова стойност 43 600 лева. Към 01.09.2018 г.
балансовата стойност на съоръжението е 26 471.33 лева, а към 01.01.2024 г. –
17 440.60 лева.
Прието е също по в.т.д. № 1022/2021 г. по описа на САС, че
обедняването на ищеца, обогатяването на ответника и връзката между тях,
базирана на общи факти, са безспорно установени. Макар
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да има договорно, а и
нормативно, задължение да изкупи съоръжението на ищеца, той не го е
сторил.
Що се отнася до функционалността – броя на обслужваните от
съоръжението обекти, ищецът е поставил задача на вещото лице в този смисъл
и съдът я е допуснал с протоколно определение от 27.09.2024 г. При оглед на
място е установено, че обектите не се захранват от трафопоста. Тази
констатация вещото лице е направило към момент извън процесния период –
при оглед на съоръжението за целите на експертизата. Ответникът е
представил на вещото лице справка, според която захранването от процесното
съоръжение е преустановено на 26.06.2020 г. поради възникнала в него
повреда. На първо място, справката от информационната система на
ответника, представена като приложение № 1 към експертизата, е нечетлива.
На следващо място, в съдебното заседание на 15.11.2024 г. съдът не я е приел,
4
тъй като приложението не е свързано със специалните знания, ползвани от
вещите лица при изготвяне на заключението, а представлява изходящ от
ответника документ, който той е могъл да представи най-късно в първото
редовно съдебно заседание по делото, с оглед указаната му доказателствена
тежест с определението от 14.05.2024 г. – че са налице основания, изключващи
правото на ищеца да получи исковата сума. Към 05.07.2024 г. ответникът е
разполагал с информация от собствената си система и е могъл да възрази, че
след 26.06.2020 г. не е налице негово обогатяване, свързано с обедняването на
ищеца.
Напротив, в съдебното заседание на 27.09.2024 г. представителят на
ответника е представил молба, в която моли съда „да вземе предвид, че през
процесното съоръжение са били присъединени общо седем абоната, посочени
с техните номера в представената с настоящата молба справка“. Това
изявление се ползва с материална доказателствена сила, доколкото съдържа
неблагоприятен за автора му факт. Недопустимостта за доказване на
отрицателен факт не е абсолютна, когато съществуват документи, които могат
да установят неговото съществуване. В случай, че ответникът е разполагал с
такъв документ, той е могъл своевременно да го представи, за да бъде
включен в доказателствения материал и обсъден с крайния съдебен акт.
Въз основа на събраните по делото допустими и относими по делото
доказателства, предявеният от ищеца иск за сумата от 26 700.84 лева е
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът. По
представения списък по чл. 80 от ГПК, те възлизат на сумата от 6 200 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „*******, бл. БенчМарк Бизнес Център да заплати на „Т.А.С.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Банкя, ул.
„******* сумата от 26 700.04 лева, с която ответникът се е обогатил за сметка
на ищеца, чрез използване на енергийно съоръжение - трафокасета 100
5
кVA/20kV, тип метален комплектен трансформаторен пост (МКТП),
разположен на границата на УПИ с идентификатор 02659.2193.3359, гр. Банкя
и ул. „Родина“ № 36 за периода 29.12.2018 г. – 28.12.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „*******, бл. БенчМарк Бизнес Център да заплати на „Т.А.С.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Банкя, ул.
„******* сумата от 6 200 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6