Р Е Ш Е Н И
Е
№ 32
гр.
Габрово, 15.06.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Габрово в открито
съдебно заседание от двадесет и седми май, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
СЪСТАВ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА
ГИШИНА
и секретар: Радина Церовска, с участието на
прокурор от Окръжна прокуратура Габрово Стоян Петков, постави за разглеждане докладваното
от председателя к. адм. н. д. № 26 на
Административен съд Габрово по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е
образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд
Габрово /АСГ/ Касационна жалба
с вх. № СДА-01-636
от 20.03.2020
г., подадена от Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно пътно управление - Габрово, против Съдебно решение №
2 от 11.02.2020 г. на Районен съд Дряново /РСД/, постановено по н.адм.х.д. №
137 от 2019 г., с искане за неговата отмяна, в едно с потвърждаване на
отмененото с него наказателно постановление /НП/.
С процесното
Решение първоинстанционният съд е отменил НП № 6432 от 20.09.2019 г. на
началника на Отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ към АПИ, с което на Б.О.Ч. ***, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 000.00 лв. на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от същия
нормативен акт, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /наричана по-долу за
краткост „Наредба № 11“/.
Нарушението,
за което от Ч. е потърсена административно-наказателна отговорност, се изразява
в следното: На 29.08.2019 г., в 13.15 ч., на точно посочено място от път в с.
Скалско, той е управлявал и осъществил движение на МПС с 4 оси с две управляеми
оси, марка „Ивеко“, модел Тракер, с посочен рег. номер. При проверката е
направено измерване, при което е установено, че са надвишени нормите на Наредба
№ 11, а именно – при измерено междуосово разстояние от 1.4 м на двойната
задвижваща ос на МПС сумата от натоварването на ос на същата е 25.440 т при
максимално допустимо натоварване за същата от 18 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т.
5, б. „в“ от Наредба 11. Посочено е техническото средство, с което е извършено
измерването. Според чл. 3, т. 2 от Наредбата при надвишаване на нормите по чл.
7 ППС се счита за тежко. То е извънгабаритно, съгласно §.1, т. 1 от ДР на
същата, а според чл. 26, ал. 2, т. 1, б. “а“ от ЗП движението на извънгабаритни
и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение за дейност от
специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя /АПИ/. За
така измерените параметри водачът не е представил на проверяващите валидно
разрешение или квитанция за платена пътна такса за движение на извънгабаритно
ППС. Водачът на същото е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на
ППС, с товар и без такъв, не надвишават максимално допустимите норми по
Наредбата, но не го е сторил, а е управлявал същото в нарушение на чл. 26, ал.
2, т. 1, б. „а“ от ЗП. Административно наказващият орган /АНО/ е изложил и
съображения в насока неприлагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и е достигнал
до извода, че нарушението не е маловажно.
В подадената
против това НП жалба до РСС Ч. е оспорил изложената в процесното НП фактическа
обстановка. Намира, че управляваното от него ППС не е било претеглено правилно,
той не е видял дали кантарът е бил нулиран, камионът бил поставен под наклон,
за което е направил снимка. Не е убеден, че кантарът измерва точно. Освен това
той е управлявал ППС по силата на трудов договор, като и камионът и товарът не
са негова собственост, а с въпросното разрешение следва да се снабди именно
собственикът им, като възложител на задачата. По тази причина липсва
субективният елемент от състава на нарушението. Алтернативно жалбоподателят
моли РСД да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.к. не е извършвал други
нарушения до момента.
За да постанови съдебния си акт РСД е счел, че
действително Ч. е управлявал тежко МПС, като измерването на теглото му е
извършено със сертифициран измервателен уред. Кантарната бележка, съдържаща
резултата от измерването, е подписана от жалбоподателя без възражения. От
представената от него снимка не се установяват твърденията му за поставяне под
наклон на везната или на самия камион. За да отмени процесното НП съдът е счел
за основателно възражението на жалбоподателя, че административно-наказателна
отговорност е потърсена именно от него, като водач на МПС. Редът за издаване на
посочените в чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП разрешения е регламентиран в
Наредба № 11 и лицата, които могат да искат издаването на такива, са
изчерпателно посочени в чл. 15, ал. 3 от този подзаконов нормативен акт, а
именно – собствениците на извънгабаритните и/или тежки ППС или лицата, които
извършват превозите, като именно тези субекти са длъжни да подадат в АПИ
заявление за издаване на въпросното разрешително по образец. Лицата, извършващи
превозите, отговарят за движението на извънгабаритните ППС и са длъжни да
осигурят необходимите документи за осъществяването им, както и да запознаят
водача с особените свойства на товара и със специфичните изисквания за
превозването му. Това означава, че лицето, което извършва превозите, е различно
от водача, управляващ извънгабаритното превозно средство. Съдът се е мотивирал
и с разпоредбата на §. 1, т. 5 от ДР на ЗАвтП, регламентиращ понятието
„превозвач“ и това е самият търговец, извършващ обществен превоз на пътници и
товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. За водачите
на МПС е предвидена отделна отговорност на самостоятелно нормативно основание –
чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за нарушението на която санкцията е различна. РСД
е счел, че жалбоподателят не е субект на нарушението и спрямо него не може и не
следва да бъде осъществявана държавна репресия под формата на административна
санкция, поради което на това основание е отменил процесното НП.
В законния срок ответната страна е подала процесната
касационна жалба против първоинстанционния съдебен акт. В нея касаторът сочи,
че чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 предвижда органите на АПИ да спират и
проверяват спрели и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни
и/или тежки ППС, както и да съставят актове на водача, когато при проверката се
установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена
такса в случаите по чл. 14, ал. 3, като именно на това основание е съставен и
процесният АУАН. Като санкционна разпоредба е посочена тази на чл. 53, ал. 1 от
ЗП, съгласно която се наказват с глоба физическите лица, нарушили чл. 25, чл.
26, ал. 1, т. 1 /каквото е и процесното деяние/ на закона, като на
санкциониране подлежат лицата, извършили нарушението, а именно – водача,
управлявал ППС в нарушение на същата. Няма пречка да се санкционира и лицето,
разпоредило извършване на нарушението, но това не е пречка за санкциониране на
самия водач – извършител. Това, че снабдяването с разрешително е в тежест на
собственика на превозното средство, респективно – на товара, също не оневинява
водача на ППС, който го управлявал в нарушение на правилата за това.
Нарушението не е за притежание на тежко и/или извънгабаритно ППС, а за това, че
то се управлява без надлежно разрешително. Поведението, за което се налага
санкцията, се изразява в това, че водачът ползва пътя с тежко или
извънгабаритно ППС, без това да му е било изрично разрешено по установения ред
от съответните органи. Няма причина за приложението на ЗДвП, т. к. нарушението
е установено от служители на АПИ, които прилагат ЗП, поради което са ангажирали
отговорността на водача именно по този нормативен акт.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт Ц., която поддържа жалбата.
Ответната
страна, не се явява и не изпраща представител.
Представителят
на ОП – Габрово счита, че жалбата следва да се остави без уважение, а решението
на първоинстанционния съд да се потвърди като мотивирано и законосъобразно.
Съдът извърши
служебна проверка както по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения за
незаконосъобразност, така и за наличието на всички основания за оспорване на
процесния съдебен акт.
АСГ счита, че
първоинстанционният съд правилно е отчел като установено по несъмнен начин
осъществено от страна на Ч. поведение, което е било описано в АУАН и НП
правилно и в пълнота. Фактическата обстановка е правилно установена от
актосъставителя и възприета от АНО.
Същият е
санкциониран за нарушение на чл. 26, ал.2, т. 1, б. „а“ от ЗП, който текст
гласи: „За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се
забраняват: 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а)
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.“. В случая няма
спор, че управляваното от Ч. превозно средство е „тежко“, по смисъла на чл. 7,
ал. 1,т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства,
както и че Ч. не е разполагал с такова разрешително или друг заместващ го
документ. По тази причина му е наложена санкция на основание чл. 53, ал. 1, т.
2 от ЗП, съгласно която разпоредба се наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв.,
ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили
разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и
"г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да
бъдат извършени следните дейности: движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя.
Административно
наказващият орган е приел, че в случая е нарушена правната норма на чл. 26,
ал.2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата, забраняваща дейности от
специалното ползване на пътищата, движението на извънгабаритни и тежки ППС, без
разрешение. Така установената забрана не е абсолютна. Предпоставките за нейното
преодоляване са посочени в Наредба № 11 за движението на извънгабаритни и/или
тежки ППС от 03.07.2001 на МРРБ. Условията се отнасят до движението на такива
ППС след издаване на съответното разрешение от администрацията, която управлява
пътя. Лицата които могат да искат такова разрешение са изчерпателно изброени в
чл. 15, ал.3 от Наредба № 11. Това са собствениците на извънгабаритни и/или
тежки ППС или лицата, които извършват превозите. При неизпълнение на това
задължение чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата предвижда административно
наказание - глоба или имуществена санкция, именно за тези два субекта на
нарушение по чл. 26, ал.2, т.1 от същия закон. В последния липса легално
определение на понятието: "лицата, които извършват превозите". Такова
са съдържа в Закона за автомобилните превози - § 1, т. 5 –
"превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като
търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на
превозни средства, предназначени за тази цел. Предвид сходството в регулираната
материя между Закона за пътищата и Закона за автомобилни превози, липсата на
легално определение в първия закон на понятието превозвач, може да се ползва
това от втория закон. Налага се извод, че лицата, извършващи превоза, са тези
които осъществяват транспортната дейност в качеството си на търговци,
регистрирани по съответния ред, а не физическите лица, извършващи фактическите
действия по управление на превозните средства. Следователно не за ответника по
касационната жалба е предвидено задължението за снабдяване с разрешително за
извършване на конкретния превоз на товар с ППС, което е изънгабаритно и/или
тежко. Изводът от така развитите съждения е че няма извършено от установения водач
нарушение по чл. 26, ал.2, т.1 от Закона за пътищата, който няма качеството на
превозвач.
В заключение
настоящата съдебна инстанция намира, че като е отменил процесното НП,
първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Воден от горното и на основание чл. 211, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2 от 11.02.2020 г. на Районен съд Дряново
/РСД/, постановено по н.адм.х.д. № 137 от 2019 г., с което е отменено НП № 6432
от 20.09.2019 г. на началника на Отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ към АПИ, с което на Б.О.Ч. ***, ЕГН: **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000.00 лв. на
основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/ за нарушение на чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от същия нормативен акт, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1
от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
Решението не
подлежи на обжалване.
Препис от
съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.