№ 3520
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Кристина Андр. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100513029 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 12090/09.07.2023 г., постановено по гр.д. № 1994/2023 г. на
Софийски районен съд, 180 състав, съдът е признал за установено по реда на чл. 422 и
сл. ГПК, че Л. Н. Г. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 1404,22 лева,
представляващи доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 10.2018 г. –
м. 04.2020 г. до обект с абонатен № 166338, представляващ апартамент № 40, находящ
се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бл. ****, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.12.2021 г., до окончателно изплащане,
сумата от 234,98 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. –
24.11.2021 г., сумата от 11,98 лева, представляващи стойност на извършена услуга за
„дялово разпределение” за периода м. 11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната
лихва от 09.12.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70558/2021 г. на СРС, 180 състав. Съдът е
отхвърлил исковете срещу Л. Н. Г. за топлинна енергия в частта за сумата от 253,30
лева и за периода м. 05.2018 г. – м. 09.2018 г., за мораторна лихва върху доставената
топлинна енергия в частта за сумата от 51,71 лева, както и за мораторна лихва върху
дяловото разпределение за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г. в размер на 2,66 лева.
Със същото решение съдът е признал за установено по реда на чл. 422 и сл.
ГПК, че З. И. С. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 351,05 лева,
представляващи доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 10.2018 г. –
м. 04.2020 г. до обект с абонатен № 166338, представляващ апартамент № 40, находящ
1
се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бл. ****, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.12.2021 г., до окончателно изплащане,
сумата от 58,74 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. –
24.11.2021 г., сумата от 2,99 лева, представляващи стойност на извършена услуга за
„дялово разпределение” за периода м. 11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната
лихва от 09.12.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70558/2021 г. на СРС, 180 състав. Съдът е
отхвърлил исковете срещу З. И. С. за топлинна енергия в частта за сумата от 63,33
лева и за периода м. 05.2018 г. – м. 09.2018 г., за мораторна лихва върху доставената
топлинна енергия в частта за сумата от 12,93 лева, както и за мораторна лихва върху
дяловото разпределение за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г. в размер на 0,66 лева.
Със същото решение съдът е признал за установено по реда на чл. 422 и сл.
ГПК, че Л. И. Г. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 351,05 лева,
представляващи доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 10.2018 г. –
м. 04.2020 г. до обект с абонатен № 166338, представляващ апартамент № 40, находящ
се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бл. ****, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.12.2021 г., до окончателно изплащане,
сумата от 58,74 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. –
24.11.2021 г., сумата от 2,99 лева, представляващи стойност на извършена услуга за
„дялово разпределение” за периода м. 11.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната
лихва от 09.12.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70558/2021 г. на СРС, 180 състав. Съдът е
отхвърлил исковете срещу Л. И. Г. за топлинна енергия в частта за сумата от 63,33
лева и за периода м. 05.2018 г. – м. 09.2018 г., за мораторна лихва върху доставената
топлинна енергия в частта за сумата от 12,93 лева, за мораторна лихва върху дяловото
разпределение за периода 31.12.2018 г. – 24.11.2021 г. в размер на 0,66 лева.
С горепосоченото решение СРС е осъдил Л. Н. Г. да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД сумата от 823,99 лева, представляващи разноски за уважената част от
исковете. Съдът е осъдил всеки от ответниците З. И. С. и Л. И. Г. да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД по 205,99 лева, представляващи разноски за уважената
част от исковете.
С горепосоченото решение СРС е осъдил „Топлофикация София” ЕАД да
заплати на адв. О. К. Д. сумата от 188,48 лева, представляващи възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ с оглед отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца –
„Нелбо“ АД.
Срещу частта от решението, с която са отхвърлени частично претенциите срещу
Л. Н. Г., З. И. С. и Л. И. Г. поради изтекла погасителна давност, е постъпила въззивна
жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД. Релевирани са оплаквания, че
първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че съдът не е съобразил,
че в периода 13.03.2020 г. – 22.05.2020 г. не е текла давност поради обявено
извънредно положение в страната. Предвид изложеното се иска отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част, с която
претенциите на „Топлофикация София” ЕАД са приети за погасени по давност.
Претендират се разноски по делото.
С Уточнителна молба с вх. № 119 от 02.01.2024 г. „Топлофикация София” ЕАД
изрично е уточнило, че въззивната жалба е предявена срещу частите от решението на
СРС, с които са отхвърлени претенциите срещу всеки един от ответниците за главница
за припадащата се част от цената на топлинната енергия за периода м. 05.2018 г. – м.
2
09.2018 г., за припадащата се част от мораторната лихва върху отхвърлената главница
за топлинна енергия, както и за припадащата се част от мораторната лихва върху
главницата за цена на услугата „дялово разпределение” за периода 31.12.2018 г. –
24.11.2021 г.
В законоустановения срок е постъпил съвместен отговор на въззивната жалба от
ответниците Л. Н. Г., З. И. С. и Л. И. Г.. В същия се твърди, че правилно СРС е
отхвърлил част от претенциите срещу ответниците. Твърди се, че въззивникът
неправилно поддържа, че давностните срокове са спрели да текат от 13.03.2020 г., т.е.
преди сочената от него дата на влизане в сила на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение. Твърди се, че неправилно „Топлофикация София”
ЕАД се позовава на § 13 от същия, относим към държавните служители. Сочи се, че в
тежест на ищеца е било да установи спирането и прекъсването на давностните срокове.
Твърди се, че заявление по чл. 410 ГПК е депозирано на 09.12.2021 г., поради което
вземанията, станали изискуеми преди 09.12.2018 г., са погасени по давност, а такива са
и задълженията за м. 05.2018 г. – м. 09.2018 г. Поддържа се, че по арг. от чл. 119 ЗЗД с
погасяване на главното задължение се погасява и допълнителното задължение, макар
давността за него да не е изтекла. Сочи се, че по делото не е установено, че има
открита партида на ответниците, както и не е установено, че има публикувани общи
условия, достигнали до знанието на ответниците. Твърди се, че вещото лице,
изготвило техническа експертиза по делото, е пристрастно, а изготвената експертиза
се основава само на документи, изходящи от ищеца и от третото лице помагач, без да е
извършван оглед. Сочи се, че е изготвено заключение въз основа на данни от отчети,
които не са извършени. Поддържа се, че топломерът в абонатната станция не е
преминал през проверки и не може да се приеме за изправно средство за измерване на
топлинната енергия. Поддържа се, че по делото не е установено кой е собственик на
процесния имот, респ. не е установено, че е доставяна топлинна енергия в процесния
период. Поддържа се, че няма идентичност между лицата в исковата молба и тези по
събраните доказателства. Сочи се, че протоколите от отчет не носят подписите на
ответниците и затова не може да се докаже, че са отчетени реални стойности на
измервателни уреди, като в експертизите тези документи неправилно са взети предвид.
Твърди се, че по делото не са доказани наличието на главен дълг и моментът на
настъпване на изискуемостта. Поддържа се, че не е установено, че дяловото
разпределение е извършено законосъобразно. Поддържа се, че „Топлофикация София”
ЕАД не е приспаднала технологичните разходи, които са за сметка на топлопреносното
предприятие. Сочи се, че са представени само фактури за прогнозни стойности, но не
и за реално потребена енергия. Поддържа се, че след като се касае за прогнозни
плащания, то не се дължи лихва върху тях. Сочи се, че няма доказателства
ответниците да са били съгласни с това да се извършва помесечно отчитане на
топлинната енергия, поради което не е налице забава. Сочи се, че няма доказателства
къде е поставен централният топломер на входа. Твърди се, че договорът за услуга
„дялово разпределение“ е изтекъл, като няма доказателства за сключен анекс.
Поддържа се, че представеният списък на етажните собственици е зачеркнат, като не е
подписан от съставителите, домоуправителя, секретаря. Твърди се, че липсват
изравнителни сметки за процесния период. Предвид изложеното се моли да се
потвърди отхвърлителната част на първоинстанционното решение. Претендират се
разноски.
Срещу уважителната част на първоинстанционното решение е подадена
съвместна въззивна жалба от ответниците Л. Н. Г., З. И. С., Л. И. Г.. Сочи се, че по
делото е установено, че няма открита партида на ответниците, като не е установено от
ищеца, че има публикувани общи условия, достигнали до знанието на ответниците.
Твърди се, че вещото лице, изготвило техническа експертиза по делото, е пристрастно,
3
а изготвената експертиза се основава само на документи, изходящи от ищеца и от
третото лице помагач, без да е извършван оглед. Сочи се, че по делото не са
представени от третото лице главни отчети. Поддържа се, че топломерът в абонатната
станция не е преминал през проверки на 2 години и не може да се приеме за изправно
средство за измерване на топлинната енергия, поради което исковете следва да се
отхвърлят. Поддържа се, че не е доказано наличието на договор между страните по
делото, като не е установено кой е собственик на процесния имот, респ. не е
установено, че е доставяна топлинна енергия в процесния период. Твърди се, че няма
доказателства представеният по делото договор за покупко-продажба на недвижим
имот да е вписан. Поддържа се, че няма идентичност между лицата в исковата молба и
тези по събраните доказателства. Сочи се, че протоколите от отчет не носят подписите
на ответниците и затова не може да се докаже, че са отчетени реални стойности на
измервателни уреди, като в експертизите тези документи неправилно са взети предвид.
Твърди се, че по делото не са доказани наличието на главен дълг и моментът на
настъпване на изискуемостта. Поддържа се, че не е установено, че дяловото
разпределение е извършено законосъобразно. Поддържа се, че „Топлофикация София”
ЕАД не е приспаднала технологичните разходи, които са за сметка на топлопреносното
предприятие. Сочи се, че са представени само фактури за прогнозни стойности, но не
и за реално потребена енергия. Поддържа се, че след като се касае за прогнозни
плащания, то не се дължи лихва върху тях. Сочи се, че няма доказателства
ответниците да са били съгласни с това да се извършва помесечно, поради което не е
налице забава. Сочи се, че няма доказателства къде е поставен централният топломер
на входа. Твърди се, че договорът за услуга „дялово разпределение“ е изтекъл, като
няма доказателства за сключен анекс. Поддържа се, че представеният списък на
етажните собственици е зачеркнат, неподписан от съставителите, домоуправителя,
секретаря. Твърди се, че липсват изравнителни сметки за процесния период. Предвид
изложеното се моли да се отмени обжалваното първоинстанционно решение в
уважителната част. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата на ответниците от
„Топлофикация София” ЕАД, с който същата се оспорва. Поддържа се, че
първоинстанционното решение е обосновано и постановено в съответствие с
константната съдебна практика, поради което същото следва да бъде потвърдено в
обжалваната от ответниците част. Претендират се разноски по делото.
Третото лице помагач на ищеца – „Нелбо” АД, не взима становище по жалбите.
Въззивните жалби са подадени в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите
са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
4
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:
За да се уважи искът за претендирана стойност на доставена, но незаплатена
топлинна енергия, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е възникнало облигационно отношение с ответната страна, по силата на
което ищецът е престирал в количествено и качествено отношение топлинна енергия
през исковия период, а за ответната страна е възникнало задължението да заплати
уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.
С оглед претенцията за цена на услугата „дялово разпределение“ ищецът следва
да докаже, че през исковия период е извършвана услугата „дялово разпределение”,
както и че същият се явява легитимиран да получи възнаграждението за тази услуга в
претендирания по делото размер.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация
София“ ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими
разпоредбите на ЗЕ и подзаконовите актове, издадени въз основа на него.
По делото е приетата съдебнотехническа експертиза, в която е посочено, че
абонатна станция е захранвала вх. Б, в който се намира процесният имот. При разпита
си пред СРС вещото лице е уточнило, че имотът е топлоснабден, защото е в
отопляемия обем на сградата.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Първият спорен пред въззивната инстанция въпрос е свързан с това дали по
делото се установява, че ответниците са имали качеството на потребители на топлинна
енергия относно имот с адрес в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 166338.
По делото е представен Договор от 08.12.2003 г. за покупко-продажба на
жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост. От същия е видно, че
Столична община е продала на купувачите И.Л. Г. и Л. Н. Г. жилищен имот,
представляващ апартамент № 40, находящ се в бл. **** в ж.к. „Люлин”, гр. София.
Подписите върху представения договор за покупко-продажба не са оспорени по реда
на чл. 193 ГПК, като пред СРС не е откривано производство за оспорване на
автентичността на документа.
С писмо с вх. № 149661/29.05.2023 г. Столична община, район „Люлин”, е
потвърдила изрично, че на И.Л. Г. и Л. Н. Г. е продаден апартамент № 40 в бл. ****,
ж.к. „Люлин”, който съвпада с процесния топлоснабден имот. Освен това преписи от
исковата молба са получени от ответниците именно на адрес в гр. София, ж.к.
„Люлин”, бл. ****, **.
Съдът изрично посочва, че за придобиване на правото на собственост върху
описания недвижим имот от страна на И.Л. Г. и Л. Н. Г. е ирелевантно дали договорът
за покупко-продажба е вписан в Служба по вписванията. Това вписване не е с
конститутивен характер и не е елемент от фактическия състав на придобивната сделка.
Вписването има само ефект на противопоставимост по отношение на трети лица, които
претендират да са придобили правото на собственост върху същия имот – арг. от чл.
113 ЗС.
В горепосочения договор за покупко-продажба не е посочено каква квота
придобива всеки от купувачите. По делото няма твърдения и доказателства за това
дали купувачите са били в брак към момента на закупуване на имота. Затова следва да
се приеме, че всеки от купувачите е придобил по ½ ид.ч. от правото на собственост
5
върху горепосочения апартамент.
По делото е представен Протокол от общо събрание, проведено на 12.09.2002 г.
между етажните собственици от бл. ****, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“. Към
протокола е приложен списък на присъствалите етажни собственици, като за ** е
посочен именно И.Л. Г.. Протоколът е подписан от И.Л. Г.. В хода на производството
пред СРС нито един от ответниците не е оспорвал автентичността на подписа на И.Л.
Г., поради което не е откривано и производство по реда на чл. 193 ГПК. Тоест съдът
следва да приеме, че подписът е изпълнен именно от И.Л. Г..
По делото е представена също така справка от НБД „Население”, от която е
видно, че И.Л. Г. е починал, като е оставил за свои наследници по закон – преживялата
съпруга Л. Н. Г., дъщеря З. И. С. и син Л. И. Г.. Срещу същите лица са предявени и
исковете от „Топлофикация София” ЕАД, като въззивният съд констатира идентичност
между единните граждански номера на ответниците, посочени в исковата молба, и
единните граждански номера на наследниците, посочени справката от НБД
„Население”.
На основание чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват при равни квоти, а
според чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Тоест
при две деца и един преживял съпруг всеки от тях получава по 1/3 от имуществото на
наследодателя.
По арг. от чл. 48, изр. 2 ЗН приемането на наследството има обратно действие и
произвежда действие от деня на откриване на наследството, т.е. от деня, в който е
настъпила смъртта на наследодателя. По делото нито се твърди, нито се доказва от
страна на ответниците, че същите са се отказали от наследството на наследодателя
И.Л. Г..Тоест може да се заключи, че ответниците са придобили правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот, като квотите в собствеността са
правилно установени от СРС. В съответствие с доказателствата по делото
първоинстанционният съд е приел, че Л. Н. Г. притежава 4/6 от правото на собственост
въз основа на горепосочения договор за покупко-продажба и по наследство, а З. И. С.
и Л. И. Г. притежават по 1/6 от правото на собственост върху процесния имот по
наследство.
По делото нито се твърди, нито се доказва, че наследодателят И.Л. Г. или
наследниците му са се разпоредили с правото на собственост върху процесния имот
преди исковия период.
Предвид горното въззивният съд приема, че в исковия период ответниците са
имали качеството на битови клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Тоест установено е съществуването на облигационно
отношение между „Топлофикация София” ЕАД и Л. Н. Г., З. И. С. и Л. И. Г.,
произтичащо от договор за покупко-продажба на топлинна енергия. Поради това за
всеки от ответниците Л. Н. Г., З. И. С. и Л. И. Г. е възникнало насрещно задължение да
заплати припадащата му се част от цената на доставената топлинна енергия. Тоест
насочените срещу Л. Н. Г., З. И. С. и Л. И. Г. искове са доказани по основание. В
подкрепа на този извод са и разясненията, дадени с Решение № 35/21.02.2014 г. по
гр.д. № 3184/2013 г. на III Г.О. на ВКС, според които по силата на чл. 150 ЗЕ „между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от
потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни
отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона”.
По арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие към клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
6
публично известни общи условия. Към исковата молба са приложени общите условия
на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., които са публикувани във в. „Монитор”,
брой от 11.07.2016 г., понеделник. Общоизвестно е освен това, че общите условия от
2016 г. са публикувани и в местния вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г.,
достъпен на електронната страница на вестника.
Съгласно Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на II Т.О. на ВКС „ Не
съществува пречка, ако на съда е известно в кои всекидневници са публикувани ОУ,
същите да бъдат посочи в съдебното решение”. В същия смисъл е и Определение №
90/27.01.2015 г. по гр.д. № 6381/2014 г. на III Г.О. на ВКС, в което е посочено, че „при
липса на твърдения и представени доказателства за наличие на други публикувани
Общи условия с различно съдържание от представените, не е необходимо да се
дават указания за установяване на факта на влизането им в сила, тъй като се касае
за публично известни общи условия”.
След като общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г. са
публикувани в един централен и един местен ежедневник, то същите са влезли в сила
30 дена по-късно, а именно – на 11.08.2016 г. по арг. от чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и
обвързват всички потребители на топлинна енергия. Именно, за да се постигне този
резултат и потребителите да са наясно с приложимите общи условия, последните се
обнародват в два вестника. В тази връзка не е необходимо „Топлофикация София”
ЕАД да доказва, че ответниците са се запознали с общите условия. Същите са имали
тази възможност в съответствие с уредбата на ЗЕ.
По делото са представени от третото лице помагач „Нелбо” АД констативен
протокол от 08.05.2019 г. и констативен протокол от 15.06.2020 г., подписани от
служител на „Нелбо” АД и управителя на етажната собственост. Протоколите не са
оспорени от ответниците в хода на производството пред СРС, видно от протокола от
проведено на 19.05.2023 г. заседание, в което представените от третото лице помагач
доказателства са били приети. С цитираните протоколи е установено, че не е бил
осигурен достъп до процесния имот с абонатен № 166338 за извършване на годишен
отчет.
От техническата експертиза по делото се установява също така, че за двата
отчетни периода не е осигурен достъп до процесния имот. Въпреки това е извършено
служебно начисляване на топлинна енергия за отопление само от щранг-лира в банята
на апартамента. Установява се също, че топлинната енергия от сградната инсталация е
изчислена по формула върху пълната отопляема кубатура съгласно акт за
разпределение на кубатурата. Установява се и че няма изчислена топлинна енергия за
отопление на общите части, тъй като радиаторите в стълбището са демонтирани още
на 13.12.2001 г. Установява се от вещото лице топлотехник, че за двата отчетни
периода топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е изчислена при
служебно изчислен разход за двама потребители.
В експертизата вещото лице е посочило, че топлинната енергия за отопление е
занижена, тъй като е изчислена само за щранг-лира в банята вместо за всички
отоплителни тела в жилището по проект. При разпита си пред СРС вещото лице е
изяснило, че щранг-лирата не може да бъде премахната, тъй като преминава от
първия до последния етаж.
Според вещото лице е занижена и дължимата стойност на доставената
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, защото разликата от показанията
на общия водомер е следвало да се разпредели само между титулярите на нередовни и
неотчетени водомери, но в случая е разпределена между всички абонати в жилищната
сграда.
Вещото лице топлотехник е констатирало, че топлинната енергия, отдадена от
7
сградната инсталация, е изчислена в съответствие с действащата нормативна уредба.
Вещото лице е установило също така, че технологичните разходи са били
приспаднати от топлопреносното предприятие. Вещото лице е установило, че от
„Нелбо” АД са изготвени две изравнителни сметки за исковия период (които са
представени по делото), като според изравнителните сметки се дължи доплащане от
287,45 лева за периода м. 05.2018 г. – м. 04.2020 г. От техническата експертиза не се
установява третото лице помагач „Нелбо” АД да е извършвало услугата „дялово
разпределение” в нарушение на нормативната уредба.
Въззивният съд приема, че горепосочената техническа експертиза следва да
бъде кредитирана. За даване на отговори по поставените въпроси не е необходимо
посещението на имота от страна на вещото лице. А във връзка с оплакванията на
ответниците във въззивната жалба следва да се посочи, че обективно не е възможно
чрез други доказателства, различни от представените от „Топлофикация София“ ЕАД
и „Нелбо“ АД, проверени чрез назначени по делото експертизи, да се установи какво е
било реално потребеното количество енергия, за което се дължи заплащане на
„Топлофикация София“ ЕАД. Съдът обаче формира изводите си след преценка на
цялата съвкупност от доказателства по делото.
По оплакванията на ответниците, че не била доказана годността на средството
за търговско измерване, следва да се посочи, че в отговора на исковата молба е
направено само общо оспорване срещу редовността на общия топломер. Нито са
наведени конкретни твърдения, нито са ангажирани изрични доказателства за това, че
измервателното устройство е повредено. Отделно от това в случая дължимата
топлинна енергия е изчислена при условията на неосигурен достъп, по установени за
това формули в нормативни актове. Тоест неоснователен е доводът на въззивниците
ответници, че само на това основание следва да се отхвърлят исковете на
„Топлофикация София“ ЕАД.
Оплакването на ответниците, че не било доказано местоположението на общия
топломер също е общо. В отговора на исковата молба нито се твърди, нито се доказва,
че „Топлофикация София” ЕАД е допуснало нарушения на императивни норми при
монтирането на общия топломер.
Необосновани са оплакванията на ответниците във въззивната жалба, че в
случая са представени само фактури за прогнозно отчитане на дължимите стойности
за топлинна енергия. Видно от материалите по делото, още с исковата молба
„Топлофикация София” ЕАД е представило съобщение към фактура №
**********/31.07.2019 г. и съобщение към фактура № **********/31.07.2020 г. В
двете съобщения са отразени данни както за дължимите прогнозни месечни фактури,
така и за дължимото доплащане с оглед извършеното изравняване в края на
отоплителния сезон.
Присъдените от СРС суми за топлинна енергия за периода м. 10.2018 г. – м.
04.2020 г. са съобразени с данните по представените писмени доказателства, както и с
техническата експертиза и приетата без възражения от страните счетоводна
експертиза.
По арг. от чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда –
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. По силата на чл.
22, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г., приложими и
към настоящия спор, услугата за дялово разпределение на топлинна енергия се
извършва възмездно от продавача „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 61 и сл.
от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от
клиентите в сградата в режим на етажна собственост. Съгласно ал. 2 на същата клауза
клиентите заплащат на продавача „Топлофикация София” ЕАД стойността на услугата
8
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от
приложимите общи условия от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата „дялово
разпределение”, извършвана от избран търговец, като стойността се формира от: цена
за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово
разпределение.
В отговора на исковата молба не е оспорвано твърдението на „Топлофикация
София” ЕАД, че в процесната жилищна сграда е извършвана услуга „дялово
разпределение”. Извършването й се установява и от представените от „Нелбо“ АД
писмени доказателства, както и от техническата експертиза. Доколкото единственото
условие (основание) за задължението на потребителите за заплащане на цената на
услугата за дялово разпределение е тя да е извършена, то ирелевантно е дали по
делото е представен актуален договор, сключен между „Топлофикация София” ЕАД и
фирмата за дялово разпределение.
С оглед оплакванията във въззивната жалба на „Топлофикация София” ЕАД за
това, че СРС е допуснал нарушение при прилагане на института на погасителната
давност, като не е зачел спиране на давностните срокове по време на извънредното
положение, следва да се посочи следното:
Съгласно чл. 33 от общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми, респ. дължимите доплащания по изравнителната сметка,
отразени в общата фактура, в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. Тоест касае се за срочни задължения, по отношение на които давността
съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече с изтичане на срока за изпълнение.
По арг. от чл. 116, б. „б” ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. В
настоящия случай е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.
На основание чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземане се смята за
предявен от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение. От
доказателствата по делото се установява, че такова заявление е подадено от
„Топлофикация София” ЕАД на 09.12.2021 г.
Задълженията за цена за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м. 08.2018 г. – м. 09.2018 г. не са били погасени по давност към датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК (09.12.2021 г.). Изискуемостта на задължението за м.
08.2018 г. е настъпила съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на „Топлофикация
София“ ЕАД на 15.10.2018 г., като оттогава е започнала да тече и тригодишната
погасителна давност. Последната поначало би изтекла на 15.10.2021 г., ако преди това
не настъпи обстоятелство, което да я прекъсне/спре. В случая в периода на течене на
погасителната давност е приет специалният Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от този закон за срока от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или се придобиват права от
частноправните субекти.
С Решение на Народното събрание на Република България, обн. в ДВ, бр.
22/2020 г., е обявено извънредно положение в Република България, считано от 13 март
2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на Народното събрание на Република България,
обн. в ДВ, бр. 33/2020 г., срокът на обявеното извънредно положение е удължен до 13
май 2020 г. След тази дата срокът на извънредното положение не е удължаван.
С § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ, обн. в ДВ, бр. 44/13.05.2020 г., е предвидено, че
спрелите през извънредното положение срокове продължават да текат след изтичането
на 7 дена от обнародването на ЗИДЗЗ в „Държавен вестник“.
9
Следователно в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. не е текла погасителна
давност (общо 69 дена). С тези 69 дена се удължава възможността на кредиторите да
търсят принудително събиране на вземанията си след отпадане на извънредното
положение. Поради това тригодишната давност за вноската за топлинна енергия за м.
08.2018 г. следва да изтече на 23.12.2021 г. Към тази дата обаче вече е било подадено
заявление по чл. 410 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, с което е прекъсната
давността. Същите разсъждения са приложими и за вноската за топлинна енергия,
дължими за м. 09.2018 г.
Съдът изчислява въз основа на представеното съобщение към фактура №
**********/31.07.2019 г., че стойността на реално доставената топлинна енергия за
периода м. 08.2018 г. – м. 09.2018 г. възлиза на 151,24 лева. Съобразно с квотата си в
съсобствеността Л. Н. Г. отговаря за 4/6 от тази сума, а именно за сумата от 100,82
лева. Всеки от ответниците З. И. Симонова и Л. И. Г. отговаря за 1/6 от цената за
топлинната енергия за периода м. 08.2018 г. – м. 09.2018 г., а именно за сумата от
25,21 лева.
Задълженията за топлинна енергия за периода м. 05.2018 г. – м. 07.2018 г. са
погасени по давност, както правилно е приел и СРС.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За уважаване на акцесорните претенции следва да бъдат установени пълно и
главно от страна на ищеца следните обстоятелства: 1/ съществуване на главно
задължение; 2/ изпадане на ответната страна в забава поради изтичане на срока за
изпълнение на главното задължение или отправяне на покана за изпълнение; 3/
размера на дължимото се обезщетение за забава.
Доводите на ответниците, че не бил доказан главен дълг са несподелими с оглед
изложеното по-горе.
Според чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки се издават кредитни
известия за реално потребената топлинна енергия. Съгласно чл. 33, ал. 4 от
приложимите общи условия се начислява законна лихва за забава само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако същите не са заплатени в срока по чл. 33, ал.
2. Според чл. 33, ал. 2 от приложимите общи условия клиентите са длъжни да
заплащат стойността на потребената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. От анализа на посочените разпоредби следва, че
длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението за заплащане на
цената за топлинна енергия в 45-дневен срок от издаване на общата фактура за целия
отчетен период. В случая от СРС не са присъждани лихви за забава върху прогнозно
начислената цена за топлинна енергия. Присъдена е лихва върху реално потребената
топлинна енергия, изчислена с обща фактура в края на отоплителния сезон. Поради
това не могат да се споделят доводите на ответниците, че не се дължи присъдената от
СРС лихва за забава върху цената на доставената, но незаплатена топлинна енергия.
Основателно е обаче оплакването на „Топлофикация София” ЕАД, че
неправилно е прието от първоинстанционния съд, че е погасена по давност лихвата за
забава, начислена за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г. върху дължимата цена за
топлинна енергия за периода м. 08.2018 г. – м. 09.2018 г. Доколкото не е погасена по
давност главницата за периода м. 08.2018 г. – м. 09.2018 г., то по арг. за противното от
чл. 119 ЗЗД се дължи и лихва за забава.
Използвайки общодостъпен калкулатор на електронната страница на НАП,
съдът изчислява, че дължимата лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г.,
начислена върху реално потребената топлинна енергия от 151,24 лева за периода м.
10
08.2018 г. – м. 09.2018 г., възлиза на 33,70 лева. Л. Н. Г. отговаря за 4/6 от тази сума
съобразно с квотата си в съсобствеността, а именно за сумата от 22,46 лева. Всеки от
ответниците З. И. Симонова и Л. И. Г. отговаря за 1/6 от начислената лихва за забава, а
именно за сумата от 5,62 лева.
Други изрични оплаквания във въззивните жалби не са наведени. В този смисъл
и на основание чл. 269 ГПК ограниченият въззивен съд не следва да извършва по-
нататъшна проверка за правилността на първоинстанционното решение. Това следва и
от разясненията, дадени с Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III
Г.О. на ВКС. Следва да се посочи обаче, че при служебно извършената проверка
въззивният съд не констатира допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми.
Предвид всичко изложено дотук се налага изводът, че първоинстанционното
решение следва да се отмени в следните части: (1) в частта, в която са отхвърлени
претенциите на „Топлофикация София” ЕАД срещу Л. Н. Г. за сумата от 100,82 лева,
представляващи цена на доставената топлинна енергия до процесния топлоснабден
имот за периода м. 08.2018 г. – м. 09.2018 г., както и за сумата от 22,46 лева,
представляващи лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., начислена
върху главницата за топлинна енергия за периода м. 08.2018 г. – м. 09.2018 г.; (2) в
частта, в която е отхвърлена претенцията на „Топлофикация София” ЕАД срещу З. И.
С. за сумата от 25,21 лева, представляващи цена на доставената топлинна енергия до
процесния топлоснабден имот за периода м. 08.2018 г. – м. 09.2018 г., както и за
сумата от 5,62 лева, представляващи лихва за забава за периода 15.09.2019 г. –
24.11.2021 г., начислена върху главницата за топлинна енергия за периода м. 08.2018 г.
– м. 09.2018 г.; (3) в частта, в която е отхвърлена претенцията на „Топлофикация
София” ЕАД срещу Л. И. Г. за сумата от 25,21 лева, представляващи цена на
доставената топлинна енергия до процесния топлоснабден имот за периода м. 08.2018
г. – м. 09.2018 г., както и за сумата от 5,62 лева, представляващи лихва за забава за
периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., начислена върху главницата за топлинна енергия
за периода м. 08.2018 г. – м. 09.2018 г.
В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
В Определение № 224/09.05.2016 г. по ч.гр.д. № 5263/2015 г. на IV Г.О. на ВКС е
посочено, че „при постановяване на решението си въззивният съд трябва, при
спазване на правилата на чл. 78 от ГПК, да определи дължимите се между
страните разноски пред първата инстанция с оглед на измененото решение и да
присъди същите, заедно с направените пред втората инстанция разноски“.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта за разноските, в която „Топлофикация
София” ЕАД е осъдено да заплати на адв. О. Д. разноски за оказана безплатна правна
помощ за първоинстанционното производство за горницата над 112,95 лева до
присъдените 188,48 лева.
Пропорционално на уважената част от исковете, на „Топлофикация София”
ЕАД се дължат допълнителни разноски към вече присъдените от СРС такива за
заповедното и за първоинстанционното производство.
За заповедното производство са претендирани от „Топлофикация София” ЕАД
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на
58,77 лева. Тоест съобразно с изхода от въззивния контрол Л. Н. Г. дължи на
„Топлофикация София” ЕАД допълнителни разноски за заповедното производство в
11
размер на 4,56 лева. Всеки от ответниците З. И. С. и Л. И. Г. дължи на „Топлофикация
София” ЕАД допълнителни разноски за заповедното производство в размер на 1,14
лева.
За първоинстанционното производство са претендирани от „Топлофикация
София” ЕАД: 557,53 лева за заплатена държавна такса за исковото производство, 700
лева за депозити за експертизи и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
Съобразно с изхода от въззивния контрол Л. Н. Г. дължи на „Топлофикация София”
ЕАД допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер на 56,96
лева. Всеки от ответниците З. И. С. и Л. И. Г. дължи на „Топлофикация София” ЕАД
допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер на 14,24 лева.
С оглед изхода на спора пред СГС право на разноски за въззивното
производство имат и двете страни.
Л. Н. Г., З. И. С. и Л. И. Г. имат право на разноски за осъщественото
процесуално представителство по частично неоснователната жалба на „Топлофикация
София“ ЕАД.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен на
02.08.2023 г. между Л. Н. Г., З. И. С. и Л. И. Г. и адв. О. Д.. Договорът е сключен при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, като адвокатът се е съгласил да предостави
безплатна правна помощ на материално затруднени лица.
При безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА съдът определя
присъжданото адвокатското възнаграждение.
С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС е прието, че наредба от
националното право, която определя минимални размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, противоречи на чл. 101,
§ 1 ДФЕС. СЕС изрично указва, че при установяване на такова противоречие
националният съд е длъжен да откаже да приложи националното право, дори и в
последното минималните размери на адвокатските възнаграждения да отразяват
реалните пазарни цени на услугите в страната.
Поради тези разяснения на СЕС в актуалната практика на ВКС се приема, че
размерът на присъжданото адвокатско възнаграждение, вкл. това по чл. 38 ЗА, се
определя, след като съдът отчете вида на спора, защитавания интерес, вида и
количеството на извършената работа от адвоката и преди всичко правната и
фактическа сложност на делото. В този смисъл са Определение № 1954/19.04.2024 г.
по ч.гр.д. № 3695/2023 г. на III Г.О. на ВКС, Определение № 892/10.04.2024 г. по ч.т.д.
№ 954/2023 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. №
1908/2022 г. на I Т.О. на ВКС, Определение № 638/18.03.2024 г. по ч.т.д. № 757/2023 г.
на I Т.О. на ВКС, Определение № 2199/08.08.2024 г. по т.д. № 1884/2023 г. на I Т.О. на
ВКС, Определение № 3149/20.06.2024 г. по ч.гр.д. № 2221/2024 г. на III Г.О. на ВКС,
Определение № 4107/18.09.2024 г. по ч.гр.д. № 3089/2024 г. на II Г.О. на ВКС и много
други.
Съобразявайки, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, както
и че пред СГС е проведено едно съдебно заседание, в което не са събирани
доказателства, а спорът не е с висок материален интерес, съдът приема, че следва да се
определи на адв. О. Д. възнаграждение в размер от 400,00 лева за предоставените
адвокатски услуги във въззивното производство. Определеното възнаграждение е
съобразено и с обема на положените от адвоката усилия, както и с обстоятелството, че
чрез действията си процесуалният представител едновременно е осъществил защита на
интересите и на тримата въззивници ответници. Пропорционално на неоснователната
част от въззивната жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, на адв. О. Д. се дължат
12
разноски в общ размер от 239,70 лева.
„Топлофикация София“ ЕАД има право на разноски за осъществено
процесуално представителство по неоснователната въззивна жалба на ответниците.
Има право на разноски и за заплатената държавна такса и за осъщественото
процесуално представителство по основателната част от собствената си въззивна
жалба.
С оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на
извършената работа от процесуалния представител на въззиваемия юрисконсултското
възнаграждение, дължимо на „Топлофикация София“ ЕАД за настоящото
производство, следва да се определи на 50,00 лева. Пропорционално на основателната
част от въззивната жалба се дължат разноски за държавна такса в размер на 20,03 лева.
Тоест общо дължимите разноски за въззивното производство на „Топлофикация
София“ ЕАД са 70,03 лева. От тази сума Л. Н. Г. дължи 4/6, а именно – 46,69 лева, а
всеки от З. И. С. и Л. И. Г. дължи по 1/6 или по 11,67 лева.
С оглед цената на всеки от обективно и субективно съединените искове
решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 12090/09.07.2023 г., постановено по гр.д. № 1994/2023 г.
на Софийски районен съд, 180 състав, в следните части:
- В ЧАСТТА, в която са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, срещу Л. Н. Г., ЕГН **********, за признаване на установено, че Л.
Н. Г. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 100,82 лева,
представляващи доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 08.2018 г. –
м. 09.2018 г. до обект с абонатен № 166338, представляващ апартамент № 40, находящ
се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бл. ****, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.12.2021 г., до окончателно изплащане,
както и сумата от 22,46 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2019
г. – 24.11.2021 г., начислена върху главницата за топлинна енергия за периода м.
08.2018 г. – м. 09.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 70558/2021 г. на СРС, 180 състав;
- В ЧАСТТА, в която са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, срещу З. И. С., ЕГН **********, за признаване на установено, че З. И.
С. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 25,21 лева,
представляващи доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 08.2018 г. –
м. 09.2018 г. до обект с абонатен № 166338, представляващ апартамент № 40, находящ
се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бл. ****, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.12.2021 г., до окончателно изплащане,
както и сумата от 5,62 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2019 г.
– 24.11.2021 г., начислена върху главницата за топлинна енергия за периода м. 08.2018
г. – м. 09.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 70558/2021 г. на СРС, 180 състав;
- В ЧАСТТА, в която са отхвърлени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, срещу Л. И. Г., ЕГН **********, за признаване на установено, че Л.
И. Г. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
13
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 25,21 лева, представляващи
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 08.2018 г. – м. 09.2018 г. до
обект с абонатен № 166338, представляващ апартамент № 40, находящ се в гр. София,
ж.к. „Люлин”, бл. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 09.12.2021 г., до окончателно изплащане, както и сумата
от 5,62 лева, представляващи мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 24.11.2021 г.,
начислена върху главницата за топлинна енергия за периода м. 08.2018 г. – м. 09.2018
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
70558/2021 г. на СРС, 180 състав;
- В ЧАСТТА, в която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на адв.
О. К. Д., ЕГН **********, разноски за оказана безплатна правна помощ за
първоинстанционното производство за горницата над 112,95 лева до присъдените
188,48 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу Л. Н. Г., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Л. Н. Г. дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: сумата от
100,82 лева, представляващи доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м. 08.2018 г. – м. 09.2018 г. до обект с абонатен № 166338, представляващ апартамент
№ 40, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бл. ****, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.12.2021 г., до окончателно
изплащане, както и сумата от 22,46 лева, представляващи мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., начислена върху главницата за топлинна енергия за
периода м. 08.2018 г. – м. 09.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70558/2021 г. на СРС, 180 състав;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу З. И. С., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че З. И. С. дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: сумата от 25,21
лева, представляващи доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.
08.2018 г. – м. 09.2018 г. до обект с абонатен № 166338, представляващ апартамент №
40, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бл. ****, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.12.2021 г., до окончателно
изплащане, както и сумата от 5,62 лева, представляващи мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., начислена върху главницата за топлинна енергия за
периода м. 08.2018 г. – м. 09.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70558/2021 г. на СРС, 180 състав;
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу Л. И. Г., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Л. И. Г. дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: сумата от 25,21
лева, представляващи доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.
08.2018 г. – м. 09.2018 г. до обект с абонатен № 166338, представляващ апартамент №
40, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин”, бл. ****, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.12.2021 г., до окончателно
изплащане, както и сумата от 5,62 лева, представляващи мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 24.11.2021 г., начислена върху главницата за топлинна енергия за
периода м. 08.2018 г. – м. 09.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70558/2021 г. на СРС, 180 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12090/09.07.2023 г., постановено по гр.д. №
14
1994/2023 г. на Софийски районен съд, 180 състав, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗА на адв. О. К. Д., ЕГН **********, сумата от
239,70 лева, представляващи разноски за предоставена безплатна правна помощ във
въззивното производство.
ОСЪЖДА Л. Н. Г., ЕГН **********, да заплати на основание 78 ГПК на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 4,56 лева,
представляващи допълнителни разноски към присъдените от СРС за заповедното
производство, сумата от 56,96 лева, представляващи допълнителни разноски към
присъдените от СРС за първоинстанционното производство, както и сумата от 46,69
лева, представляващи разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА З. И. С., ЕГН **********, да заплати на основание 78 ГПК на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 1,14 лева,
представляващи допълнителни разноски към присъдените от СРС за заповедното
производство, сумата от 14,24 лева, представляващи допълнителни разноски към
присъдените от СРС за първоинстанционното производство, както и сумата от 11,67
лева, представляващи разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Л. И. Г., ЕГН **********, да заплати на основание 78 ГПК на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: сумата от 1,14 лева,
представляващи допълнителни разноски към присъдените от СРС за заповедното
производство, сумата от 14,24 лева, представляващи допълнителни разноски към
присъдените от СРС за исковото производство, както и сумата от 11,67 лева,
представляващи разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца –
„Нелбо” АД.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15