№ 324
гр. Пловдив , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300501897 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и следващите от
ГПК.
Образувано е въз основа на жалба вх. №6650/21.07.2021 г. на
регистратурата на ОС Пловдив, подадена от длъжниците М. С. С., ЕГН
**********, и К.Г. С., ЕГН **********, и двамата от град Сопот, ул. ***
срещу постановление за разноските, инкорпорирано в покана за доброволно
изпълнение до длъжниците по изпълнително дело №358/2021 г. по описа на
ЧСИ Петко Илиев, рег. №821 с район на действие ОС Пловдив, с което са
уведомени, че всеки от тях има задължения по изпълнителното дело ½
идеална част от общ размер на 1358.19 лв., от които главница – 148.20 лв.,
законна лихва в размер на 97.98 лв. за периода 25.09.2014 г. – 31.03.2021 г.;
главница в размер на 60 лв.; законна лихва в размер на 39.67 лв. за периода
25.09.2014 г. – 31.03.2021 г.; 250.21 лв. неолихвяеми вземания; 480 лв.
разноски по изпълнителното дело; 282.13 лв. с ДДС такси по Тарифата към
ЗЧСИ, дължими към 31.03.2021 г.
Жалбоподателите твърдят, че сумата от 458.41 лв.,
представляваща неплатени данъчни задължения на наследодателя им за данък
и лихва към Община Сопот, е платена на 19.04.2021 г. Своевременно
направили възражение за размера на разноските по делото и таксата по
Тарифата към ЗЧСИ, което не е уважено от ЧСИ. Считат, че размера на
адвокатското възнаграждение е завишен двойно, а не са предприети действия
за принудително изпълнение. То е и в размер, по – висок от вземането.
Възразяват и срещу размера от 282.13 лв. на таксите и разноските, начислени
1
от ЧСИ, като не е посочено по какъв начин е формирана сумата. Иска се
постановлението на ЧСИ, с което е отказано да се измени разпореждането за
разноските, инкорпорирано в ПДИ до длъжниците, да се отмени в частта, в
която е възложена в тежест на длъжниците сумата от 480 лв. разноски по
делото и 282.13 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, както и за сумата от 250.21
лв. главница. Претендират се разноски.
Ответната страна по жалбата - взискателят Община Сопот, чрез
процесуалния си представител адв. Г.Б., счита жалбата за неоснователна и
моли да се остави без уважение и да се потвърди постановлението на ЧСИ,
като се излагат съображения.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител изразява становище за недопустимост на жалбата в частта, в
която се оспорва вземането на взискателя, установено с акта за установяване
на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК. В останалата част жалбата е
допустима, но е неоснователна, като навежда доводи за твърденията си.
За прецизност следва да се отбележи, че в жалбата е посочено:
„Считам отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство за
незаконосъобразен и неправилен“. Липсват обаче както съображения в тази
насока, така и искане в жалбата. Не е налице и постановен такъв акт от ЧСИ.
Ето защо се прие, че се касае за техническа грешка, като това не е предмет на
производството.
Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в
изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал.
2, т. 7 от ГПК в съответствие с т.2 на Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г.
по т.д. №3/2015 г. ВКС, ОСГТК. Ето защо жалбата в частта, в която са
обжалвани разноските и таксите по Тарифата към ЗЧСИ е процесуално
допустима.
Предмет на жалбата е и сумата от 250.21 лв., посочена в Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК – лихви за данък върху
превозни средства до 24.09.2014 г. Тази сума е част от общото задължение от
458.41 лв. на наследодателя на длъжниците, която е заплатена от тях.
Оспорването на дължимостта на установеното данъчно задължение не може
да стане по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител, а е
предвиден друг ред. Жалбата в тази част е процесуално недопустима и следва
да се остави без разглеждане, а производството в тази част да се прекрати.
Пловдивският окръжен съд след проверка на представеното копие
от изпълнителното дело установи следното:
Изпълнително дело №20218210400358 по описа на Частен съдебен
изпълнител Петко Илиев с рег.№821 от регистъра на КЧСИ, е образувано на
19.02.2021 г. по молба на Община Сопот чрез адв. Г.Б., преупълномощен от
адв. Д.П., с приложен Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от
ДОПК №6618-АУЗД-030-1 от 24.09.2014 г. срещу длъжника С.Е. С., за
следните суми: 148.20 лв. – главница за данък върху превозни средства, 60 лв.
главница за други данъци, 250.21 лв. – лихви за данък върху ПС до 24.09.2014
г., ведно със законната лихва върху главниците от 24.09.2014 г. до
окончателното изплащане, направените по изпълнителното дело разноски,
2
включително и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да се
направи: ако се установят секвестируеми доходи на длъжника, да се наложи
запор върху тях; пълно проучване на имуществото на длъжника – справки от
НАП, КАТ, ПАМДТ, НБД „Н“, ОС „З“, за недвижими имоти, като в този
случай се наложи възбрана, а при установени МПС – да се наложи запор на
същите; ако се установят дялове и акции в ТД – да се наложи запор; да се
насочи изпълнението към движими вещи, намиращи се на
постоянния/настоящия адрес на длъжника; да се наложи запор на вземанията
по откритите банкови сметки. Поискано е и присъждане на направените по
изпълнителното дело разноски – адвокатски хонорар и платени такси и
разноски. Към молбата освен акта са приложени и пълномощни, както и
приложение №1 към договора за защита и съдействие, като е договорена сума
за адвокатско възнаграждение в размер, определен съгласно чл.10 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
След изготвяне на справка от НБД „Население“ е установено, че
длъжникът С. С. е починал, като изпълнителното дело е спряно и са дадени
указания на взискателя.
С молба, депозирана на 05.03.2021 г. е поискано конституиране на
наследниците на С., като и спрямо тях се предприемат действията, посочени в
молбата. Тъй като удостоверение за наследници не е представено, от ЧСИ са
дадени указания. Такова е депозирано на 22.03.2021 г. С разпореждане от
31.03.2021 г. на ЧСИ наследниците К.С. и М.С. са конституирани за ½
идеална част от размера на дълга.
На 31.03.2021 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до
всеки от длъжниците, в която е посочено, че се дължи ½ идеална част от
сумата от 1358.19 лв., от които 148.20 лв. – главница със законната лихва в
размер на 97.98 лв. за периода от 25.09.2014 г. – 31.03.3031 г.; 60 лв. главница
със законната лихва в размер на 39.67 лв. за периода от 25.09.2014 г. до
31.03.2021 г.; 250.21 лв. – неолихвяеми вземания; 480 лв. разноски по
изпълнителното дело; 282.13 лв. с ДДС такси по Тарифата към ЗЧСИ към
31.03.2021 г.
Поканата е връчена на 12.04.2021 г. на К. С., а на М.С. – на
12.05.21 г.
На 20.04.2021 г. е постъпила молба от длъжниците с приложена
квитанция за заплащане на сумата от 458.41 лв. по сметка на ЧСИ /л.29 ИД/.
Възразява се срещу сумата от 250.21 лв., като се твърди, че не се дължи по
акта, както и сумите от 480 лв. разноски и 282.13 лв. такси. Ако не се
възприеме това виждане, правят възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
3
Препис от молбата е изпратен за становище на взискателя, като са
изложени подробни съображения за неоснователност. Приложени са и
доказателства – ПКО за заплатено адвокатско възнаграждение в брой от
Община Сопот и удостоверение за регистрация по ЗДДС на адв. Б..
С атакуваното разпореждане от 24.04.2021 г. /л.31 от ИД/ ЧСИ е
оставил без уважение молбата и направеното искане за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Същото е съобщено на страните на 07.05.2021
г., като е указана възможност за обжалване в двуседмичен срок. Такава е
депозирана на 12.05.2021 г. Междувременно са постъпили изисканите от ЧСИ
справки от НАП, като длъжниците нямат публични задължения.
С оглед на така установените факти по делото и предвид доводите
в жалбата, настоящият съдебен състав намира следното:
При изпълнението на парично вземане по изпълнителното дело, на
ЧСИ се дължи заплащането на възнаграждение, определено от таксата по т.26
от ТТРЗЧСИ. Посочената такса се дължи от длъжника по аргумент от чл. 79,
ал. 1 ГПК, според която разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, с изключение на изрично посочените случаи. Дължат се и такси –
за образуване на делото, за проучване на имуществото на длъжника –
първоначалния и конституираните наследници, включително банкови сметки,
справки от НБД “Население“, пощенски разходи, като по изпълнителното
дело са приложени доказателства за заплатените разноски от ЧСИ в общ
размер на 154.82 лв. Същите са подробно описани в мотивите на ЧСИ, не е
налице прекомерност на разноските в тази част, а и те са действително
направени. Не следва да се коригира и размерът на възнаграждението на ЧСИ
– 127.31 лв. по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, който е коректно определен. Жалбата в
тази част – за разноските, определени в общ размер от 282.13 лв., е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Възражението срещу определените разноски за адвокатска защита
на взискателя, в частта относно направеното възражение за прекомерност е
основателно.
Казусът не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. Действително, по повод изпратено съобщение от ЧСИ е извършена
конкретизация на молбата, като са посочени наследниците, както и способа на
изпълнение спрямо тях. Не се касае обаче за нов способ или извършване на
други действия, а за отстраняване на нередовност на молбата, с която е
сезиран ЧСИ – посочване на длъжник. Изпълнителното дело не е водено – по
него не са извършвани принудителни действия, а само е събирана
информация, респективно – не се дължи адвокатско възнаграждение за такава
дейност.
Възнаграждението следва да се редуцира до минимума, предвиден
4
в чл.10, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 200 лв. по т.1 за образуване на
делото, но не следва да се заплаща и за процесуално представителство по
чл.10 т.2 от Наредбата. Тъй като адв. Б. е регистриран по ЗДДС, се дължи и
ДДС върху сумата – 40 лв., като размерът на адвокатското възнаграждение е
240 лв. Ето защо обжалваното постановление за разноските следва да бъде
изменено в горния смисъл, като се намали от 480 лв. на 240 лв. По
изложените съображения жалбата в тази част е основателна, като следва да се
измени постановлението на ЧСИ.
Разноски са поискани, като следва да се присъдят по съразмерност
в размер на 17.31 лв.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, подадена от
длъжниците М. С. С., ЕГН **********, и К.Г. С., ЕГН **********, и двамата
от град Сопот, ул. *** срещу постановление от 24.04.2021 г. на ЧСИ Петко
Илиев, рег. №821 по регистъра на КЧСИ с район на действие ОС Пловдив, в
частта, в която е оставена без уважение молбата им, подадена на 20.04.2021
г., с която направено възражение за недължимост на сумата от 250.21 лв.,
установена с Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК
№6618-АУЗД-030-1/24.09.2014 г. като процесуално недопустима и
ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
РЕШЕНИЕТО в тази част, имаща характер на определение,
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от уведомяване на страните,
пред Апелативен съд Пловдив.
ИЗМЕНЯ постановление от 24.04.2021 г. на ЧСИ Петко Илиев,
рег. №821 по регистъра на КЧСИ с район на действие ОС Пловдив, с което е
отказано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение по
изпълнително дело №20218210400358 по описа на ЧСИ, като НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на взискателя Община Сопот - адвокат Г.Б. - от 480 лв. на 240
/двеста и четиридесет/ лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от длъжниците М.
С. С., ЕГН **********, и К.Г. С., ЕГН **********, и двамата от град Сопот,
ул. *** срещу постановление от 24.04.2021 г. на ЧСИ Петко Илиев, рег. №821
по регистъра на КЧСИ с район на действие ОС Пловдив, в частта, в която е
оставена без уважение молбата им, подадена на 20.04.2021 г., с която
5
направено възражение за недължимост на сумата от 282.13 лв. такси по ТТР
към ЗЧСИ.
ОСЪЖДА Община Сопот да заплати на М. С. С., ЕГН **********,
и К.Г. С., ЕГН **********, и двамата от град Сопот, ул. *** разноски за
настоящето производство в размер на 17.31 /седемнадесет лв. тридесет и една
ст./ лева.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която съдът се произнася по
съществото на жалбата, е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6