Решение по дело №264/2021 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта:	113
Дата:	9 март 2021 г. (в сила от 25 март 2021 г.)
Съдия:	Димитър Кръстев

Дело:	20214110200264
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	12 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Велико Търново , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ в публично
заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
при участието на секретаря СТЕФКА С. ИЛИЕВА
в присъствието на прокурора Светлин Радостинов Радев (РП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20214110200264 по описа за 2021 година
въз основа данните по делото, на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН и ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ обвиняемия В. М. М., ЕГН: **********, роден на 20.05.1981
г. в гр. В. Търново, с постоянен адрес: ............., български гражданин, със
средно образование, неженен, безработен, неосъждан, за ВИНОВЕН в това,
че:
1. На 06.01.2016 г., в гр.Велико Търново, потвърдил неистина в писмена
декларация по чл.17 т.1 от Правилника за издаване на българските лични
документи с входящ № 127500-375/06.01.2016г. по описа на ОД на МВР
гр.Велико Търново, която по силата на закон - чл. 160, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, се дава пред орган на власт - Сектор „Пътна
полиция" при ОД на МВР гр.Велико Търново за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства - причината за липса на свидетелство за управление
на МПС с №... издадено на 12.05.2009 г. от Областна дирекция на МВР, гр.
1

Велико Търново, като декларирал, че го е изгубил в Швеция, а същото е било
иззето в Швеция и обявено за невалидно и конфискувано, поради незаконно
управление на автомобил от М. и получено на 31.05.2016 г. в ГД „Национална
полиция" – МВР, с вх. № 328600-22528/31.05.2016 г. от Посолството на
Република България в Кралство Швеция с изх. № КО-31-260/14.03.2016 г.
2. На 06.01.2016 г., в гр.Велико Търново, потвърдил неистина в писмена
декларация към чл. 13, т. 6 от Наредба № 1-157/2002 г. на МВР за условията и
реда за издаване на свидетелства за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, която по силата на закон - чл. 151, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата, се дава пред орган на власт -Сектор „Пътна полиция"
при ОД на МВР, гр. Велико Търново за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства - че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка
на ЕС, а в действителност същият от 2012 г. живее в Кралство Швеция,
поради което за извършено продължавано престъпление по чл. 313, ал.1, във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, при условията на чл. 78а от НК, му налага
административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000.00 лева /хиляда лева/.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, обвиняемия В. М. М.,
ЕГН: **********, да заплати по сметка на ВТРС, в полза на бюджета на
съдебната власт разноските по делото в размер на 102.67 лв. /сто и два лв. и
67 ст./, както и сумата от 5.00 лв. /пет лв./ държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист по сметка на Районен съд - В. Търново.
Решението подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок пред
ВТОС, считано от днес.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към АНД 264/2021год. на ВТРС
ОБВИНЕНИЕТО по постановление на ВТРП от 12.02.2021год., с
предложение по чл.78а от НК, е срещу обвиняемия В. М. М. с ЕГН
********** с постоянен адрес грп.В.Т., за това, че на 06.01.2016г. в гр.Велико
Търново, при условията на продължавано престъпление, потвърдил неистина
в писмени декларации, които по силата на закон - Закон за движение по
пътищата, се дават пред орган на власт - Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР гр.Велико Търново, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, както следва:
1. На 06.01.2016г., в гр.Велико Търново, потвърдил неистина в писмена
декларация по чл.17 т. 1 от Правилника за издаване на българските лични
документи с входящ № 127500- 375/06.01.2016г. по описа на ОД на МВР
гр.Велико Търново, която по силата на закон - чл. 160, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, се дава пред орган на власт - Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР гр.Велико Търново за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства - причината за липса на свидетелство за управление
на МПС с №..., издадено на 12.05.2009г. от Областна дирекция на МВР
гр.Велико Търново, като декларирал, че го е изгубил в Швеция, а същото е
било иззето в Швеция и обявено за невалидно и конфискувано, поради
незаконно управление на автомобил от М. и получено на 31.05.2016г. в ГД
„Национална полиция“ - МВР с вх. № 328600-22528/31.05.2016г. от
Посолството на Република България в Кралство Швеция с изх. № К0-31-
260/14.03.2016г.
2. На 06.01.2016г„ в гр.Велико Търново, потвърдил неистина в писмена
декларация към чл.13 т.6 от Наредба № 1-157/2002г. на МВР за условията и
реда за издаване на свидетелства за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, която по силата на закон - чл. 151 ал.5 от Закона за
движение по пътищата, се дава пред орган на власт - Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР гр.Велико Търново за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства - че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка
на ЕС, а в действителност същият от 2012г. живее в Кралство Швеция. -
престъпление по чл.313 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
В съд.заседание прокурорът счита, че обвинението е доказано по
безспорен и категоричен начин. Налице са условията за приложение на чл.78а
от НК, като обвиняемия М. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл.313 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от
НК, като му се наложи адм.наказание - глоба.
Обвиняемият М. редовно призован на посочения съд.адрес чрез
1

защитника адв.Л.Б. не се явява, като се представлява от упълномощен
защитник. Последният счита, че следва да се наложи минимално
адм.наказание глоба.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка:
Производството е образувано и водено срещу В. М. М. за извършено
от него престъпление по чл.313ал.1вр.чл.26ал.1 от НК.
С оглед на така събраните доказателства в хода на разследването, съдът
счита, че постановлението на ВТРП е обосновано, като същото е постановено
при една изяснена фактическа обстановка.
По досъдебното производство са извършени следните действия по
разследването: проведени са разпити в качеството на свидетели на П.С.Г., М.
М. М. и С.П.С., изискани са и са приложени по досъдебното производство
документи от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Велико Търново,
сред които и оригинали на Декларация по чл. 17 т. 1 от Правилника за
издаване на българските лични документи с входящ № 127500-
375/06.01.2016г. по описа на ОД на МВР гр.Велико Търново и Декларация
към чл.13 т.6 от Наредба № 1-157/2002г. на МВР за условията и реда за
издаване на свидетелства за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина от името на В. М. М., в които са били удостоверени
неверни обстоятелства, изготвена е графическа експертиза на посочените
документи, приложена е справка за проведени оперативно-издирвателни
мероприятия относно задграничните пътувания на лицето, както и писма на
Дирекция „Международно-оперативно сътрудничество“ - МВР гр.София
относно данни за местоживеене на лицето в чужбина, призовки и докладни
записки от РУ гр.Велико Търново по отношение на В. М. М. за призоваване в
ОД на МВР гр.Велико Търново за провеждане на процесуално- следствени
действия в качеството му на обвиняем по досъдебното производство.
На 06.01.2016г. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Велико
Търново обв.В. М. М. е попълнил Декларация по чл.17 ал.1 от Правилника за
издаване на българските лични документи, заведена с вх. № К-127500-
375/06.01.2016г. по описа на Сектор „Пътна полиция“' при ОД на МВР
гр.Велико Търново, в която декларирал, че е загубил своето СУМПС в
Швеция. По същото време и място М. подава и Заявление за издаване на ново
свидетелство, като обвиняемият е попълнил и Декларация по чл.13 т.6 от
Наредба 1-157 от 2002г. на МВР във вр. с чл.151 ал.5 от ЗДвП, че обичайното
му пребиваване не е на територията на друга държава членка на ЕС. С писмо
peг. № 3286р-22456/13.06.2016г. на ГДНП, в Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР гр.Велико Търново е получено СУМПС №..., издадено на името на В.
М. М., което е било обявено за невалидно, в което писмо се посочва, че
2

същото е конфискувано на територията на Кралство Швеция, поради
незаконно управление на автомобил от М.. Към момента на издаване на
българското СУМПС с № *********/12.01.2016г. на името на В.М.,
служителите от Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Велико Търново не са
разполагали с информация, че предишното издадено СУМПС на М., за което
същият е подал декларация по чл.17 ал.1 от ЗБЛД, е било
иззето/конфискувано в Кралство Швеция или заменено с шведско, както и че
обичайното му местопребиваване би могло да бъде на територията на друга
държава.
Установено е по разследването, че В. М. М. е попълнил горепосочените
писмени декларации, в които е потвърдил неистина - за причината за липса на
свидетелство за управление на МПС с №..., издадено на 12.05.2009г. от
Областна дирекция на МВР гр.Велико Търново, като декларирал, че го е
изгубил в Швеция, а същото е било иззето в Швеция и обявено за невалидно
и конфискувано, поради незаконно управление на автомобил от М., както и
потвърдил неистина - че обичайното му пребиваване не е в друга държава -
членка на ЕС, а в действителност същият от 2012г. живее в Кралство Швеция,
като двете декларации са представени пред Петя Стефанова Маринова -
служител на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР гр.Велико Търново.
Процесиите документи са приложени по разследването в оригинал и на
същите е назначена графическа експертиза. В експертното заключение се
посочва, че ръкописният текст на двете декларации е изписан и подписите
след „Декларатор“ са положени от В. М. М..
В хода на разследването е установено, че лицето В. М. М. живее в
Швеция, видно от приложените докладни записки относно връчване на
призовки в качеството на свидетел и на обвиняем на лицето, както и от
изисканата характеристична справка за личността му. Възложено е
извършването на проверка за задграничните пътувания на лицето, като видно
от приложената справка се установява В. М. М. е влязъл в Р България през
ККПП-София на 03.01.2016г. в 17:01 ч. с пътнически самолет, като по
оперативна информация същият е напуснал страната в края на същия месец с
автомобил. От проведен разпит в качеството на свидетел на неговият баща М.
М. М., живущ на същият адрес, се установява, че В.М. от шест години живее
и работи в гр.Стокхолм, Швеция, но не знае негов адрес и телефон за връзка и
не знае кога същият ще се върне в Р България. В хода на разследването е
проведен разпит в качеството на свидетел на С.П.С., от показанията на която
се установява, че същата живее на семейни начала в Швеция с В. М. М., като
посочва адрес в гр.Стокхолм, ул.“Сатербахен“№16, ет. 3, без номер на
апартамент. В същото време към материалите по разследването е приобщена
справка от Дирекция „Международно-оперативно сътрудничество“ при МВР
гр.София, от която става видно, че В.М. е бил регистриран на адрес в ...., като
според шведските регистри той е имигрирал в Швеция на 20.06.2012г. В хода
на извършената от Сектор „ПИП“ при ОД на МВР гр.Велико Търново
3

проверка е приложена справка от Д“МОС“-МВР, от която се установява
адрес на В.М. в ............. Тъй като не е бил установен М., той е бил обявен за
общодържавно издирване и в началото на месец януари 2021 г. е установен на
Летище - София и е призован да се яви в ОД на МВР-В.Търново на 06.01.2021
г.
Предвид на това от обективна страна обв.В.М. е извършил
престъпление по чл.313 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, тъй като на
06.01.2016г. в гр.Велико Търново, при условията на продължавано
престъпление, потвърдил неистина в писмени декларации, които по силата на
закон - Закон за движение по пътищата, се дават пред орган на власт - Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр.Велико Търново, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, както следва:
1.На 06.01.2016г., в гр.Велико Търново, потвърдил неистина в писмена
декларация по чл.17 т. 1 от Правилника за издаване на българските лични
документи с входящ № 127500- 375/06.01.2016г. по описа на ОД на МВР
гр.Велико Търново, която по силата на закон - чл. 160, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, се дава пред орган на власт - Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР гр.Велико Търново за удостоверяване истинността
на някои обстоятелства - причината за липса на свидетелство за управление
на МПС с №..., издадено на 12.05.2009г. от Областна дирекция на МВР
гр.Велико Търново, като декларирал, че го е изгубил в Швеция, а същото е
било иззето в Швеция и обявено за невалидно и конфискувано, поради
незаконно управление на автомобил от М. и получено на 31.05.2016г. в ГД
„Национална полиция“ - МВР с вх. № 328600-22528/31.05.2016г. от
Посолството на Република България в Кралство Швеция с изх. № К0-31-
260/14.03.2016г.
2.На 06.01.2016г„ в гр.Велико Търново, потвърдил неистина в писмена
декларация към чл.13 т.6 от Наредба № 1-157/2002г. на МВР за условията и
реда за издаване на свидетелства за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, която по силата на закон - чл. 151 ал.5 от Закона за
движение по пътищата, се дава пред орган на власт - Сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР гр.Велико Търново за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства - че обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка
на ЕС, а в действителност същият от 2012г. живее в Кралство Швеция.
От справката за съдимост на В. М. М., е видно, че същият е неосъждан,
имал е наложени административни наказания по НАХД №1210/2003г. на
ВТРС на основание чл.78А от НК - „Глоба“ в размер на 500лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от осем месеца, считано от 12.10.2003год.,
като решението е в сила от 01.03.2004г. При това положение наказанието
лишаването от право да управлява МПС е изпълнено на 12.06.2004год. За
събирането на глобата е бил издаден изпълнителен лист и е било образувано
4

изпълнително дело на 18.06.2004г. - ИД 14799/2004г. Глобата не е платена,
като публичното вземане е погасено по давност на основание чл.171,ал.2 от
ДОПК/разпоредбата към момента на изтичане срока/ с изтичането на 10
годишна давност на 01.01.2015г. , т.е. с изтичането на 10-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността. Съгласно
трайната съдебна практика с изтичане на едногодишен срок от тази дата, а в
случая след 01.01.2016год., няма пречка за повторно приложение на чл.78 а от
НК. Деянията по настоящото дело, вкл. в продължаваното престъпление са
извършени след тази дата на 06.01.2016год. В този смисъл т.7 от
Тълкувателно решение №2/28.02.2018год. на ОС НК ВКС по тълкувателно
дело №2/2017год.
Престъплението е продължавано, като е извършено при условията на
чл.26 от НК, тъй като двете деяния са извършени през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка, еднородност на вината, като
второто се явява продължение на първото.
От субективна страна М. е извършил деянията виновно, при форма на
вината пряк умисъл - същият е съзнавал обществено-опасния характер на
деянията, предвиждал е обществено- опасните последици и с действията си е
целял и причинил настъпването им.
Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства: чисто съдебно
минало.
Отегчаващи вината обстоятелства: няма.
По горните съображения и като взема предвид, че за извършеното
престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или
глоба от 100 до 300 лева, че от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, както и че привлеченият не е осъждан към момента на
извършване на деянието и не е освобождаван от наказателна отговорност по
чл.78 а от НК/изминала е една година от погасяване по давност на наложената
глоба с приложение на чл.78 а от НК/, съдът намира, че са налице
предпоставките за прилагането му. Отчитайки данните за семейното,
материално положение и имотно състояние на привлечения, съдът счита, че
следва да му се наложи административно наказание глоба, в минималния
размер от 1000 лева, предвиден в чл.78 а от НК в редакцията към момента на
извършване на деянието.
Следва да се присъдят и направените по делото разноски до настоящия
момент в размер на 102.67 лева, които привлеченият да заплати на ВТРС.
По тези съображения съдът постанови решението си.
5

Съобщи за изтекли лични данни