№ 39787
гр. София, 02.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110120438 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
С искова молба, ведно молба-уточнение от 22.05.2024 г., К. С. Б.
претендира по отношение на В. С. Д. и Х. В. Д. да бъде признато за установено,
че притежава на основание съдебна делба и наследство правото на собственост
върху 116 кв. м от Поземлен имот с идентификатор №*********** по КК и КР
на гр. София, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Изложени са фактически твърдения, че спорната част от имота
представлява част от Поземлен имот №***** с площ от 568 кв. м, за който е
отреден УПИ I-***** в кв. 74 по плана на гр. София, м. „М“, ул. „М“ ***.
Ищцата била собственик на имот, придобит по наследство от родителите й,
представляващ УПИ, застроено дворно място, в гр. София, ул. „***-та“ *** в кв.
Бъкстон, с площ 582,50 кв. м, имот с планоснимачен №****, в кв. 15, гр. София,
кв. М“ от 1979 г., който бил южна част на делбен имот от 1165 кв. м,
понастоящем ПИ с идентификатор №№********* по КК и КР на гр. София, с
номер по предходен план №****, кв. 74, парцел XXII. Според одобрената КК за
имота са отредени вместо притежаваните 582,50 кв. м – 466 кв.м. Поддържа, че
ПИ с пл. №**** е идентичен на УПИ XXII-****. Пояснява, че имота е придобит
от родителите й по съдебна спогодна по гр. д. №540/1990 г. на 4 РС, като
застроено дворно място. Ответниците се легитимират като собственици на
съседния имот - №*********** по КК и КР на гр. София, по ½ ид.ч.,
представляващ Поземлен имот №***** с площ от 568, за който е отреден УПИ I-
***** в кв. 74 с площ 375 кв.м, като частта от имота с площ 193 кв. м е отредена
за улица. Посочва се, че с влязла в сила заповед, одобрена на осн. чл. 6, т. 6 от
ЗТСУ (отм.), пар. 2 от ДР на Заповед№РД-09-50-66/10.02.1999 г. на гл. архитект
на гр. София е приет кад. план на м. „М“ и улично-регулационен и застроителен
план, съгласно който от УПИ XXII-**** се отнемат 116 кв.м и се придават към
имота на ответниците УПИ I-*****. Отчуждителното действие не е настъпило и
за имота на ищцата са отредени по дейтващата КК 466 кв. м вместо
притежаваните 582,50 кв.м. Поддържа се, че нито наследодателите на ищцата,
нито тя е сключвала договор за продажба на спорната реална част, както и не са
заплатени. Поддържа, че спорната площ се формира по приложение към искова
молба комбинирана скица от 11.08.2023 г. В тази връзка съдът констатира, че в
нея липсва изрично защриховане или отбелязване от ищеца какво и къде
претендира.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците оспорват иска. Твърденията на
1
ищцата не отговаряли на фактическата обстановка, а именно никога не са с
отнемни 116 кв.м от имота й, няма придаване на площи, като изготвения и
влязъл в сила дворищно-регулационен план напълно се припокрива с
действащия КП за имота, плана за регулация и имотните граници на имота на
ответниците. Поради това не е имало основание за плащане на сметки по
регулация или сключване на договор. Поддържат, че са собственици на имот
№***********, който е придобит от тях с Нотариален акт за покупко-продажба
№59, т. I, рег. №***3, нот. дело №55/25.05.2010 г. на Нотариус с рег. №*** на НК,
и Нотариален акт за покупко-продажба №***, т. LLIX, дело №*****/07.10.1994 г.
на I нотариус при СНС СРС. Те не са страна по цитирана съдебно-спогодителен
протокол и гр. д. №540/1990 г. Техният имот №***** е образуван въз основа на
съдебна спогодба по гр. д. №2060/1987 г. Г РС-София, по която имотът е с площ
568 кв.м, а спогодбата следва границите и сега отразени в КП, а Заповед№РД-09-
50-66/10.02.1999 г. не ги изменя.
Правна квалификация на спора: положителен установителен иск за
собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Доказателствената тежест в настоящото производството се разпределя по
следния начин: ищецът трябва да докаже претендираното право на собственост
на посоченото придобивно основание; както и правото на собственост на
праводателя върху процесните реални части, в т.ч. вярната имотна основа по
отношение на спорната реална част и придаване на части от имота на ищеца
към този на ответниците, съобразно изложеното в искова молба. В случай, че
бъдат установени горепосочените обстоятелства, в тежест на ответниците е да
докажат, че за придаваемите части имат основание за правото на собственост,
респ. уредени регулационни сметки, договор за продажба, за което се указва, че
не сочат доказателства.
Представените от страните документи подлежат на допускане поради
допустимост, относимост и необходимост за изясняване на правния спор.
Искането за събиране на гласни доказателства на ищеца не необходимо, с
оглед спорните факти и права по делото.
За правилното изяснява на спора съдът намира, че следва служебно да
допусне съдебно-техническа експертиза, като с оглед правнорелевантните факти,
които ще бъдат установени чрез нея, възнаграждението следва да се осигури от
двете страни.
Предвид изложеното, на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението,
да отстрани нередовност на искова молба за точна индивидуализация на спорния
имот, като защрихова в комбинирана скица от 11.08.2023 г. и индивидуализира
изрично спорната площ, с препис от скицата с отбелязването за ответниците.
При неизпълнение искова молба подлежи на връщане.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си във връзка с дадените
указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно
заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не
направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-
2
късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като
писмени доказателства.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 164 от ГПК на ищеца.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице след
запознаване с материалите по делото, извършване на необходимите справки и
оглед на място, да даде заключение, придружено с комбинирана скица на
поземления имот на всяка страна, с което: да установи местоположението им,
границата между тях, по кадастрални и регулационни планове на гр. София, като
проследи статута на двата съседни имота – кадастралното заснемане и
регулационни отреждания от първото заснемане и урегулиране на имотите до
действащия към момента на спора план, както и основанията за промяна на
регулациите; вкл. като посочи налице ли е идентичност между спорната част от
имота на ищеца и този на ответника, имали застъпване и придадени части от
съседен имот, в т.ч. по различните титули за собственост, представени от
страните – нот. актове, съдебни спогодби; въпрос №5 от искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 800,00 лева,
вносимо от ищеца – 500,00 лв., и от ответника – 300,00 лв., в едноседмичен срок
от получаване на съобщението по сметка на Софийски районен съд, като се
посочи основанието и по кое дело е внесен депозита. При неизпълнение съдът
приема за недоказани фактическите твърдения на всяка страна, на осн. чл. 161 от
ГПК.
ВЪЗЛАГА изготвяне на СТЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ инж. Р К.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не
може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за
доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на
делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване
пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага
на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за
медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на
одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
3
18.11.2024 година от 11,00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните чрез пълномощник,
а на ищеца и преписи на отговори на искова молба, с приложенията.
ДА се призове вещото лице СЛЕД представяне на доказателства, че
възнаграждението му е внесено от всяка страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4