Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 10.06.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 5 състав, в публичното заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при секретаря
Н.Първанова като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 15539
по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени
са от А.И. Г.– Я.против С.О.кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 12.09.2019
г., около 17.00 часа, в гр.София, се движела със своя позната
по левия тротоар на ул.“Бели Дунав“ в посока Северен парк – жк. „Надежда 4“.
Двете излезли от спирката на метростанция „Бели Дунав“ и вървели по левия тротоар на ул.“Бели Дунав“, през пазара
„Връбница“/според твърдения в ИМ/, покрай пазара „Връбница“ /според уточняваща
молба от 29.10.2021 г./ към ул. „Атанас Цветанов“. На ъгъла между двете улици „Бели
Дунав“ и „Атанас Цветанов“, пред една аптека и преди да пресече ул. „Атанас
Цветанов“, ищцата и нейната позната
попаднали върху безобразно разбит участък на тротоара. Я.се спънала и паднала,
при което получила счупване на лявата лакътна става и ударила дясното си
коляно, от което започнала да тече обилно кръв. Претърпяла неимуществени вреди,
изразили се в болки и страдания. Твърди, че претърпените от нея неимуществени вреди
били в причинно-следствена връзка с противоправното и виновно поведение на
служители на С.О., които не изпълнили задължението си да поддържат тротоара в
добро състояние. Счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени
вреди възлиза на 50 000 лв. Твърди, че претърпяла и имуществени вреди, които се
изразили в раходи за лечение на обща стойност от 1 883.60 лв. Моли съда да
осъди ответника да й заплати сумата от 50 000 лв./обезщетение за неимуществени
вреди/ и 1 883.60 лв./обезщетение за имуществени вреди/, ведно със законната
лихва, считано от 12.09.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете, като поддържа следните възражения: твърди, че
искът бил недопустим, тъй като инцидентът настъпил върху настилка, находяща се
в имот – собственост на трето за спора
лице; поддържа становището, че искът бил неподведомствен на гражданския съд,
съгласно чл.128, ал.1, т.5 от АПК; оспорва да е налице противоправно поведение
на служители на С.О., тъй като процесният имот изобщо не бил собственост на С.О.;
оспорва наличието на причинно-следствена връзка между поведението на служители
на С.О.и претърпените от ищцата вреди. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От показанията на св.Е.се
установява, че на 12.09.2019 г., около 17.00 часа, ищцата е претърпяла
злополука – паднала е на ул.“Бели Дунав“, докато се е движела по левия тротоар
в посока Северен парк, преди пряката с друга улица, чието име св.Е.не сочи, но
заявява, че наблизо има аптека. Според показанията на свидетелката, двете
заедно с ищцата са вървели по левия тротоар, когато Я.се спънала „в нещо“, залитнала
и паднала. Свидетелката твърди, че също
се спънала, но не паднала. В показанията си заявява, че тротоарът бил разбит, покрит
с асфалт, с остатъци от плочки, имало издатини, „нещо“ стърчало и може би се
спънали точно в него. След като ищцата паднала на земята, започнала да стене и
да вика, дошли хора и й помогнали да се изправи. На дясното коляно на
пострадалата имало много кръв. Служителка от близката аптека също дошла. Тя промила
раната, направила превръзка. Свидетелката и ищцата първоначално отишли в близката
24 поликлиника, където лекар прегледал пострадалата. Ръката й стояла неестествено. Лекарят ги посъветвал
да отидат в „Пирогов“ и те отишли в това болнично заведение.
Съдът
кредитира показанията на св.Е.относно механизма на настъпване на травмата, тъй
като са последователни и конкретни и се подкрепят от медицинските документи по
делото.
От медицинската експертиза, чието
заключение съдът приема, се установява, че на 12.09.2019 г. ищцата е получила
следните телесни увреждания: счупване на горния край на лявата лакътна кост – закрито;
счупване на главичката на лява лъчева кост – закрито в областта на лявата
лакътна става; контузия и охлузна рана на дясно коляно. Счупванията на горния
край на лява лакътна кост и на главичката на лявата лъчева кост са причинили на Я.трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Ищцата е
изпитвала интензивни болки и страдания непосредствено след травмата, след оперативната
интервенция и в началото на раздвижването. Според вещото лице, травматичните
увреждания е възможно да бъдат получени след спъване в неравност, падане от
собствен ръст и поемане на тежестта на тялото, в конкретния случай от лявата
лакътна става. Обичайният възстановителен период за такива травми е около 3 - 3.5
месеца. При натоварване и промени във времето пострадалата може да се оплаква
от болка и дискомфорт в мястото на счупването.
За
установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото е разпитан
св.Я., който е нейн син. Същият заявява, че е видял майка си непосредствено
след злополуката в „Пирогов“ ЕАД. Била в тежко състояние, лявата й ръка била
обездвижена, потъмняла, видял голям оток в областта на лакътя, ищцата изпитвала
силни болки. Почакали известно време пред кабиента на лекаря. След като я
приели, отвътре се чували силни викове, докато й наместят ръката. След
извършената манипулация свидетелят откарал майка си у дома. Нощта преминала
тежко за пострадалата, защото много я боляла ръката. На другия ден я оперирали.
След това останала под лекарско наблюдение. След инцидента дълго време била зле.
Нищо не можела да прави сама и трябвало някой да и помага, не можела да ходи
сама, изпитвала силни болки. По време на злополуката била без работа, но й
предстояло да замине за Белгия. Имала закупен билет, но пътуването пропаднало.
Семейството на постралата събрало пари за импланта, който й бил поставен. Тя
била без работа, а се събрали много разходи за операция, за имплант, за
лекарства и билет. След рехабилитацията ръката й не се раздвижила нормално. Ищцата
се въстановявала дълго време, затова не можела да работи. Не я приемали на
работа, защото ръката й била обездвижена и нямало как да изпълнява задълженията
си с такава ръка. Все още не можела да спи спокойно, защото се страхувала да не
си удари ръката. Сега все още се страхувала, дори и да излизала. Преди
инцидента била жизнен човек, обичала да пътува. Сега била много затворена в
себе си.
Съдът кредитира показанията на св.Я.в частта относно претърпените болки и
страдания от ищцата от телесените повреди непосредствено след злополуката и
през периода на лечение и възстановяване, тъй като са житейски правдиви и
логични и се подкрепят от медицинската експертиза, но не кредитира показанията в частта, в която свидетелят твърди, че след
рехабилитацията ръката на майка му не била раздвижена и по тази причина тя не могла да си намери
работа след като приключил възстановителния период. По делото липсват медицински
документи, които да потвърждават показанията на свидетеля в тази част. Медицинската
експертиза не установява да са останали трайни последици за ищцата от травмите.
По
делото са представени от ответника с отговора на исковата молба решение №
11/23.01.2014 г. на Столичен общински съвет, скица на поземлен имот с
идентификатор 68134.2815.1387, акт за частна общинска собственост №
2572/26.11.2009 г., заповед № РД-57-536/28.11.2000г. удостоверение № ДИ-01/00-29/18.12.2002
г. и извадка от цифровия модел на система Софкар, ул.“Бели Дунав“ за ПИ
68134.2815.2858 и частен ПИ 68134.2815.1311, които съдът не обсъжда, тъй като
са неотносими към спора – те касаят имоти с идентификатори № 68134.2815.2858, №
68134.2815.1311 и № 68134.2815.1387, а ищцата не твърди да е паднала в посочените от
ответника имоти, а върху тротоара на ул. „Бели Дунав“ на ъгъла между двете улици
„Бели Дунав“ и „Атанас Цветанов“, пред аптека и преди да пресече ул. „Атанас
Цветанов“.
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД и подлежи на разглаждане от граждански, а
не от административен съд. Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона
случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от
другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на
възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
За
да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа;
осъществен фактически състав от изпълнителя на работата по чл. 45, ал.1 от ЗЗД,
който включва следните елементи: противоправно
поведение, вина, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
вредите, вина на непосредствения изпълнител. Субективният елемент от състава –
вината, разбирана като конкретно психическо отношение на лицето към собственото
му поведение и неговите обществено укорими последици, се презюмира, съгласно
чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необходимо е вредите да са причинени от изпълнителя, при или
по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа или чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (така – ППВС № 9/1966
г.).
Събраните по делото доказателства
установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД.
От
показанията на св.Е.се установи, че ищцата е паднала на тротоара на ул. „Бели
Дунав“ преди пряка с друга неуточнена улица, в близост до аптека, където тротоарът
е бил разбит, покрит с асфалт, с остатъци от плочки, имало е издатини и „нещо“
е стърчало над тротоара, а от
заключението на медицинската експертиза и епикризата по делото е видно, че
ищцата е получила средна телесна повреда: счупване
на горния край на лявата лакътна кост – закрито; счупване на главичката на лява
лъчева кост – закрито в областта на лява лакътна става, както и лека телесна
повреда – контузия и охлузна рана на дясно коляно, които са в
причинно-следствена връзка с падането й на тротора. От телесните повреди ищцата
е претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания/медицинска
експертиза, показанията на св.Я.и Е./.
Тротоарната настилка, находяща се в гр. София, на ул.
„Бели Дунав“ се поддържа от С.О..
Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата,
общинските пътища са публична общинска собственост, каквото не се спори да е
мястото, на което е настъпил инцидентът, като собствеността на пътищата се
разпростира върху всички основни елементи на
пътищата по смисъла на чл. 5, ал. 1 от закона: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗП "земно
платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и
направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни
окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДвП, вр.чл. 29, вр.чл. 31 от Закона за пътищата, лицата които стопанисват пътищата са длъжни да ги
поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас
път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.
Задължение за поддръжка на тротоарите като част от
обхвата на пътя е вменено на съответната община и с нормата на чл. 48, т. 2, б. "б. " от Правилника за
прилагане на закона за пътищата, съгласно който организирането на дейностите по поддържане на
пътищата, в частта тротоари, подземните съоръжения, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън
платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата
и селищните образувания е за общината.
Цитираните
нормативни текстове уреждат
задължение за ответника да осъществява поддръжка на
пътната инфраструктура. Съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП се касае
за дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
Допускането на неравност на тротоар, находящ се на територията на С.О., съставлява противоправно бездействие на
работници и служители на общината, натоварени с поддръжката на тротоарите, изразяващо се в нарушение на цитираните по-горе
норми, което е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната
й отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Осъществен
е фактическият състав на чл.49 от ЗЗД, вр чл.45, ал.1 от ЗЗД, поради което искът
е доказан по основание.
При
определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на злополуката – 55 г., вида на телесните
повреди – средна
телесна повреда, изразила се в счупване на горния край на лявата лакътна кост – закрито и
счупване на главичката на лявата лъчева кост – закрито в областта на лявата
лакътна става и леки телесни повреди, изразили се в контузия и охлузна рана на
дясното коляно; вида на проведеното лечение – извършена е операция, чрез наместване на фрактурата с вътрешна фиксация,
поставена е остеосинтеза с ъглово-стабилна плака за проксимална улна и гипсова
лонгета. Ищцата е лежала в болница пет дни през периода 13.09.2019 г. -
18.09.2019 г. / медицинска епикриза от 18.09.2019 г./, след което лечението е
продължило в домашни условия под лекарско наблюдение в рамките на 30 дни. Възстановителният период е продължил около 3 - 3.5 месеца. Съдът отчете обстоятелството,
че ищцата е изпитвала интензивни болки непосредствено след травмата, след
оперативната интервенция и в началото на раздвижването. По време на лечението и
възстановяването е зависела от грижите на своите близки в хигиенно-битовото си
обслужване. Съдът съобрази и преживения от пострадалата стрес и типичните за
механизма на получаване на травмата негативни емоционални преживявания. Наред с
това отчете обстоятелството, че ищцата е възстановена, не са останали трайни
последици за нейното здраве.
Като съобрази посочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2019 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост на 9 000 лв., до който
размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от
50 000 лв., следва да бъде отхвърлен.
По
предявения иск за имуществени вреди:
Ищцата
претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 1883.60 лв.,
представляващи разходи за лечение по фактури и касови бонове, представени по
делото.
Съдът приема, че предявеният иск за
имуществени вреди е изцяло основателен, поради следните съображения:
Ищцата
е представила следните доказателства за направени разходи:
- по фактура № *********/17.09.2019
г. и касов бон към нея за сумата от 1586 лв.- за заключваща плака за олекранон
комплект с винтове, стомана кат №1211/12 хх;
- по
касов бон за закупени лекарства от 18.09.2019г.
– „Ендотелон“ и „Фраксипарин“ –
общо 143.94 лв.
- по
фактура № **********/22.09.2019 г. и касов бон към нея за вложени медицински консумативи
– превръзка до 25 кв.см. – 10 лв.
- по
фактура № **********/16.10.2019 г. – цена на СД от Клиника по образна
диагностика – 12лв.
- по
фактура № **********/21.11.2019г. за вторичен преглед в Ортопедия и
травматология - 30 лв. и скелетно рентгеново изследване на рамо или мишница в
Клиника образна диагностика – 35 лв. или
общо 65 лв.
- по
фактура № **********/27.11.2019г. – за масаж на горен крайник в отделение по
физикална и рехабилитационна медицина – 14 лв.
- по 3
бр. фискални бонове от 25.11.2019г. от Фотоателие
„16 август“ ООД - 20.26 лв. за фотоуслуги, 16.20 лв. –за фотоуслуги и 16.20 лв.
за фотоуслуги.
С
оглед вида на счупванията на ищцата и проведеното спрямо нея лечение,
установени от медицинската експертиза и представената епикриза от 18.09.2019 г.,
съдът приема, че разходите са били необходими за нейното възстановяване, а
именно - за заключваща плака за олекранон комплект с винтове за сумата от 1586
лв./фактура № *********/17.09.2019 г. и касов бон към нея/; за превръзка до 25
кв.см. – 10 лв./фактура № **********/22.09.2019 г. и касов бон към нея/; за СД
от Клиника по образна диагностика – 12 лв. /по фактура № **********/16.10.2019
г. и касов бон към нея; за вторичен
преглед в Ортопедия и травматология - 30 лв. и скелетно рентгеново изследване
на рамо или мишница в Клиника образна диагностика – 35 лв. или общо 65 лв./фактура №
03000575548/21.11.2019 г. и касов бон към нея/; за масаж на горен крайник в Отделение
по физикална и рехабилитационна медицина - 14 лв./по фактура № **********/27.11.2019 г.
и касов бон към нея/ и за закупуване на разпечатани рентгенови снимки по 3 бр.
фискални бонове от 25.11.2019 г. на обща стойност от 52.66 лв.
Съдът
приема, че разходите за закупуване на
лекарства „Ендотелон“ и „Фраксипарин“ по
касов бон от 18.09.2019 г. също са били необходими за лечението на ищцата,
макар на медицинската експертиза да не е поставен такъв въпрос. От представена
по делото рецепта от 18.09.2019 г. е видно, че на пострадалата е изписан „Фраксипарин“
от доктор Рашков – лекар в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, а това е началникът на
Отделение по ортопедия и травматология в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“ ЕАД, който е
подписал медицинската епикриза от 18.09.2019 г. за лечението на ищцата, поради
което съдът приема, че това лекарство е във връзка с назначената й терапия. Съдът
приема, че и второто лекарство – „Ентотелон“ също е било необходимо за
лечението на ищцата, тъй като двете лекарства са закупени в един и същи ден – на
18.09.2019 г., непосредствено след като Я.е изписана от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД.
Общата
стойност на направените разходи за лечение е 1883.60 лв., колкото претендира
ищцата, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По законната лихва:
На основание чл.84, ал.3 от ЗЗД,
ответникът дължи законна лихва, върху присъдените обезщетения, считано от
датата на деликта – 12.09.2019 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 118.53 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Х.Г.Ч. *** с адрес за призоваване: гр.София, бул. „******,
кантора 416, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 437, 68 лв., съразмерно на уважената част от иска. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер на 435.34 лв., а на СГС
разноски за вещо лице в размер на 62.93 лв., съразмерно на уважената част от
иска. Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.О., с адрес за
призоваване: гр. София, ул. „******да заплати на А.И. Г.– Я., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, кантора 416 – за адв.Х.Ч., на основание чл. 49 от ЗЗД,
сумата от 9 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
от счупване на горния край на лявата лакътна кост – закрито; счупване на
главичката на лява лъчева кост – закрито в областта на лявата лакътна става;
контузия и охлузна рана на дясно коляно, причинени на 12.09.2019 г. в гр.София
при падане, поради наличие на разбита тротоарна настилка на левия тротоар на
ул.“Бели Дунав“ в посока Северен парк – жк. „Надежда 4“/, ведно със законната
лихва, считано от 12.09.2019 г. до окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 50 000 лв., като неоснователен
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С.О., с адрес за
призоваване: гр. София, ул. „******да заплати на А.И. Г.– Я., ЕГН **********,
на основание чл. 49 от ЗЗД, сумата от 1883.60 лв – обезщетение за имуществени вреди,
изразили се в разходи за лечение по фактура № *********/17.09.2019 г. и касов бон
към нея, по касов бон за закупени лекарства от 18.09.2019 г., по фактура №
**********/22.09.2019 г. и касов бон към нея, по фактура №
**********/16.10.2019 г. и касов бон към нея, по фактура №
**********/21.11.2019 г. и касов бон към нея, по фактура №
**********/27.11.2019 г. и касов бон към нея и по 3 бр. фискални бонове от
25.11.2019 г. от Фотоателие „16 август“
ООД за закупуване на разпечатани рентгенови снимки, ведно със законната лихва,
считано от 12.09.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А.И. Г.– Я.да заплати на С.О., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 118.53
лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА С.О.да заплати на адвокат Х.Г.Ч.
*** с адрес за призоваване: гр.София, бул. „******, кантора 416, на основание
чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 437, 68 лв., съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.О.да заплати на
държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса
върху уважения иск в размер на 435.34 лв., а на СГС разноски за вещо лице в
размер на 62.93 лв., съразмерно на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
СЪДИЯ: