Определение по дело №220/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по искане от М. Р. Г. от гр.Варна , [улица], ет.4, ап.12, чрез адв. А. Д., за спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП на Заповед № 25-0460-000021/13.01.25г., издадена от Началник РУ 05 Златни пясъци към ОД МВР Варна, с която на основание чл. 171, ал. 2а, б. "а" от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване на регистрацията за срок от 6 месеца на ППС л.а. „Ауди А5“ с рег.№ [рег. номер], собственост на молителката.

Искането за спиране на предварителното изпълнение се съдържа в жалба, с която е оспорена законосъобразността на заповедта.

Съдът след като се запозна с доказателствата по административната преписка намира от фактическа и правна страна следното:

Искането за спиране, е процесуално допустимо предвид, че е подадено в срок, от активно легитимно лице, с правен интерес и е съединено с оспорване на издадената заповед за прилагане на ПАМ № 25-0460-000021/13.01.25г., издадена от издадена от Началник РУ 05 Златни пясъци към ОД МВР Варна.

Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от АПК. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на 172, ал. 5 и 6 ЗДвП обжалването на заповедите, с които се прилагат ПАМ по чл. 171 ЗДвП се извършва по реда на АПК. Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП.

Настоящата инстанция счита, че за преценка основателността на жалбата следва да се направи разграничение между институтите на "допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт" и "допуснатото предварително изпълнение на административен акт с разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 АПК. Предварителното изпълнение на административен акт с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК се допуска само когато органът мотивира някоя от предпоставките, заложени в разпоредбата. Обратно, при допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презюмира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В действителност, целта на искането за спиране на изпълнението на административния акт е защита на интересите на жалбоподателя, адресат на изпълнението. В хипотеза на чл. 60 АПК, съдът извършва проверка за наличието на предпоставките за допускане на предварително изпълнение на акта. В хипотеза на чл. 166, ал. 4 АПК обаче, молителят е този, който следва да докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта би могла да му причини.

В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При липса на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането, съдебната практика е извела, че тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение.

ПАМ са вид административна принуда. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза - чл. 171, т. 4 ЗДвП. В случая, законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят излага като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост.

Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е негова. За да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му, тоест следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

В случая оспорващият твърди, че от предварителното изпълнение на наложената ПАМ за срок от 6 месеца молителката би претърпяла значителни неудобства за семейството й. Заявява, че се касае за семеен автомобил, който се ползва както за транспортиране на малолетните й деца, така и за работа. Във връзка с твърдението, че автомобила се ползва за транспортиране на децата й са приложени удостоверения за раждане на децата – Д. П. Л., р. на 12.03.2013г. и Д. П. Л., р. на 09.04.2020г. За детето Д. Л. е представено ЕР № 92050 от 106/06.06.23г. на УМБАЛ „Св.М.-Варна“ЕАД, според което детето е с 80% увреждане с водеща диагноза инсулинозависим захарен диабет, без усложнения. В ЕР е посочено, че лицето е без чужда помощ. За твърдението, че автомобила се ползва за работа не са представени доказателства.

Настоящият състав намира, че посочените от лицето вреди нямат характер на значителни и трудно поправими вреди, които да обуславят спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената ПАМ. Освен това по правило и съгласно трайната съдебна практика имуществените и неимуществените вреди /каквито се сочат в искането/ не са непоправими и дори да се претърпят такива от страна на оспорващия, то същите могат да бъдат възмездени в случай на незаконосъобразност и отмяна на оспорената заповед за налагане на ПАМ. Посочените от лицето вреди не са противопоставими на презюмирания обществен интерес от предварителното изпълнение на издадената ПАМ. Също така не са в пряка и непосредствена причинна връзка с допуснатото предварително изпълнение на заповедта и не са в резултат от него. Действително детето Д. Л. е с 80% инвалидност, но той се придвижва без чужда помощ, респ. наличието или липсата на автомобил не е в пряка връзка с лечението му. Следва да се посочи и обстоятелството, че лечението на детето се провежда в гр.Варна, където живее молителката и семейството й.

Останалите доводи, развити в жалбата са ирелевантни към предмета на заявеното искане за спиране на предварителното изпълнение на наложената ПАМ.

По изложените съображения, съдът приема искането за неоснователно и следва да го отхвърли. Молителката следва да бъде осъдена да заплати д.т. в размер на 10лв. за завеждане на дело пред АС Варна, тъй като към жалбата не е представен документ за внесена д.т.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, Административен съд -Варна,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на М. Р. Г. от гр.Варна , [улица], ет.4, ап.12, за спиране на Заповед № 25-0460-000021/13.01.25г., издадена от Началник РУ 05 Златни пясъци към ОД МВР Варна, с която на основание чл. 171, ал. 2а, б. "а" от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване на регистрацията за срок от 6 месеца на ППС л.а. „Ауди А5“ с рег.№ [рег. номер].

ОСЪЖДА М. Р. Г. с [ЕГН] от гр.Варна , [улица], ет.4, ап.12, да заплати в полза на Адм.съд Варна сумата от 10(десет) лева държавна такса.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението, чрез Административен съд-Варна до Върховния административен съд на Република България.