Решение по дело №624/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 171, т.5 от ЗДП.

Жалбоподателката – Т. К. А., [ЕГН], с адрес - [населено място], [улица], община Хисаря, чрез адв. С. П., оспорва ПАМ, наложена на 22.03.2024 г. от старши полицай Р. Н. К. на длъжност **** в сектор „Общинска полиция Пловдив“, към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив, на основание чл. 171, т. 5, б. „Б“ от ЗДвП, с която е преместено паркираното пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.

Жалбоподателката оспорва действията на служителя на ОДМВР Пловдив за налагане на ПАМ като необоснована и незаконосъобразна, наложена от некомпетентен орган. В писмена защита представена от адв. П. се навеждат твърдения за нарушения на Конвенцията за правата на хората с увреждания и Закона за хората с увреждания Иска се отмяна на наложената ПАМ. Претендират се присъждане на съдебни разноски за ДТ и адв. хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - старши полицай Р. Н. К. на длъжност **** в сектор „Общинска полиция Пловдив“, към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, видно от представените по делото доказателства, че наложената ПАМ с преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство е било осъществено на 22.03.2024 г., а жалбата срещу процесната ПАМ, видно от щемпела на Административен съд Пловдив е подадена на 25.03.2023 г., от лице, което има правен интерес да направи това, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази фактите и събраните по делото доказателства , относно оспореният административен акт предмет на съдебен контрол, от фактическа страна установи следното:

На 22.03.2024 г. в 15,10 часа на [улица]срещу № 25 в [населено място] в зона на пътен знак В-27, с поставени допълнителни табели за репатриране Т-18.1 /СЛУЖЕБЕН АБОНАМЕНТ/ е паркирано МПС мерцедес с ДКН [рег. номер] /сив на цвят/. Обстоятелствата са установени от старши полицай Р. К., за което има изготвена докладна записка приложена по делото /л. 29/. Автомобилът е репатриран и оставен на съхранение на паркинг на [улица].

В хода на съдебното производство, в изпълнение на Разпореждане № 2832 от 26.03.2024 г., към доказателствения материал се приобщиха и изпратената от ответника административна преписка, касаеща наложената ПАМ и материалната компетентност на органа, а именно /л. 27-37/ заверени копия на : Заповед № 23ОА-3148/08.12.2023 г. на Кмета на община Пловдив за определените длъжностните лица от сектор „Общинска полиция Пловдив“, към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив, които могат да преместват или да нареждат да бъде преместено пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, Заповед №8121з-1215/27.10.2016 г. на Министър на вътрешните работи на длъжностните лица от МВР, които да преместват или на нареждат да бъде преместено МПС без знанието на неговия собственик, Заповед №170А188/01.08.2017 г. на Кмета на община Пловдив, с което са отредени 4 бр. паркоместа за ведомствен паркинг на Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ на [улица]по одобрена схема, Ежедневна ведомост от 22.03.2024 г. на Общинска полиция, три броя снимки, докладна записка изготвена от ст. полицай К. от 22.03.2024 г.

От жалбоподателката А. с жалбата са приложени ксерокопия на карта сериен № **** за паркиране на хора с трайни увреждания, решение на Телк № *** от 45/06.03.2023 г., СРМПС част 2, фискален бон 0004240 0007/ 22.03.2024 г. в 16,51 часа за заплатена такса от 84.00 лева за престой на наказателен паркинг.

С молба № 11336/28.06.2024 г. адв. П. моли да бъде изискана от ОП „Организация и контрол на транспорта“ при Община Пловдив да представят схема за организация на движението с надлежна пътна маркировка и вертикална сигнализация с пътни знаци в района на [улица][населено място], със справка за броя на местата за паркиране за съответното място и броя на местата отредени за хора с трайни увреждания. Същата е представена и приложена по делото /л. 49-50/.

Въз основа на така събраните доказателства съдът от правна страна излага следното:

Процесната ПАМ е издадена на основание прилагане на разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. „Б“ ЗДвП, в която е предвидено, че „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от момента на уведомяването на районното управление на Министерството на вътрешните работи;“.

В конкретния случай мярката „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик“ е наложена на водача и собственик на процесния автомобил с рег. № [рег. номер], съобразно извършено паркиране на паркомясто обозначено с табела за „служебен абонамент“ на основание на Заповед №170А188/01.08.2017 г. на Кмета на община Пловдив.

В разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП са посочени точките по чл. 171, от ЗДвП, по които ПАМ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Процесната разпоредба на чл. 171, т. 5, б. „Б“ не е сред тях и поради тази причина не е издадена мотивирана заповед от управомощеното длъжностно лице.

По делото са приложени заповеди /л. 37-47/, от които е видно че ответника ст. полицай Р. К. е упълномощен да издава такава ПАМ, поради което съдът приема че ПАМ е издадена от компетентен орган, притежаващ както материална, така и териториална компетентност.

Видно от изготвената и приложена по административната преписка докладна записка са спазени изискванията на чл. 171, т. 5, б. „Б“ от ЗДвП. Посочени са фактическите основания за издаване на заповедта за преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство в зона на пътен знак В-27, с допълнителни табели за репатриране Т-18.1 /СЛУЖЕБЕН АБОНАМЕНТ/, регистрационният номер на управляваното МПС, във връзка с което е издадена процесната заповед. Към преписката е приложен и снимков материал на процесното МПС, като се вижда, че същото не е паркирано в зоната на знак за паркиране от хора с увреждания /Д-21/, за които на същата улица има обособени три броя места за паркиране.

С оглед на така изложеното, съдът приема, че на процесната дата, час и място се установява по несъмнен начин, че жалбоподателката А. е паркирала личното си МПС на място отредено за „Служебен абонамент“, а не за свободно паркиране или паркиране на лица с увреждания, с каквато карта жалбоподателката несъмнено разполага. Видно от представената схема от ОП „Организация и контрол на транспорта“ при Община Пловдив, че за дадения участък има регламентирани с пътен знак Д21 З бр. паркоместа за паркиране на МПС използвани от хора с увреждания, както и още 10 броя паркоместа обозначени със знак Т17, в режим „Служебен абонамент“. В този случай се констатира, че от страна на Община Пловдив има предоставен определен брой паркоместа, които да бъдат използвани от граждани с увреждания. В тази връзка не се установяват нарушения на чл. 41 § 1, б. „А“ от Конвенцията за правата на хората с увреждания или чл. 53 от Закона за хората с увреждания, тъй като е категорично установено, че община Пловдив на процесната улица е предприела необходимите действия за предоставяне на хората с увреждания възможност да паркират използваните от тях МПС. В конкретният случай следва да се има предвид и обстоятелството, че на съседни улици в посочената централна част има и други обособени места за ползване от лица с увреждания. Действията и констатациите на длъжностното лице установило нарушението са правилни и в изпълнение на разпоредбите на чл. 171, т. 5, б. „Б“ от ЗДвП и съобразно предоставените му правомощия за преместване на пътно превозно средство без знанието на неговия собственик/водач.

В заключение от събраните по делото доказателства съдът намира, че ответникът доказа по несъмнен начин наличието на основанията за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. От страна на жалбоподателя не бе опровергано по пътя на пълното насрещно доказване твърдението на ответника. Прилагането на обжалваната ПАМ е фактически и правно обосновано и съответства на предвидената в закона цел.

С оглед на обстоятелството, че ответникът в настоящото производство не претендира разноски, такива не се присъждат.

Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че оспорената ПАМ като законосъобразна следва да се остави в сила, а жалбата се отхвърли, поради което и на основание чл. 172 , ал. 5 от ЗДвП Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалба на Т. К. А., [ЕГН], с адрес - [населено място], [улица], община Хисаря против ПАМ за принудително преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство на територията на [населено място], наредено от старши полицай Р. Н. К. на длъжност младши инспектор в сектор „Общинска полиция Пловдив“, към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 5, б. „Б“ от ЗДвП.

Решението е окончателно.