Решение по дело №574/2023 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 190
Дата: 9 ноември 2023 г.
Съдия: Илияна Цветкова Тодорова Аловска
Дело: 20231810100574
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Б., 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:И.а Цв. Т.а Аловска
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И.а Цв. Т.а Аловска Гражданско дело №
20231810100574 по описа за 2023 година
С Определение № 7805 от 27.02.2023г. по гр.д.№ 64335/2022г. по описа на
Софийски районен съд е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност
на РС-Б..
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал. 1, т.2 от Кодекс за
застраховането/КЗ/.
Застрахователно еднолично акционерно дружество “Б.В. И. Г.“, с адрес: гр.С., ул.П.
№*, с ЕИК:*, чрез пълномощник адвокат П. С. И. от САК, моли да бъде осъдена Агенция
„П. И.“, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. М. №*, с ЕИК: * да заплати сумата-
главница от 5138.63лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по щета № * за вреди, причинени на застраховано МПС Скания с рег. № */*,
собственост на С. Ф. Б. ЕООД, лизингополучател * ООД поради преминаване през
необезопасена дупка на пътното платно, което ПТП е настъпило на 23.05.2022г. на
третокласен път от републиканската пътна мрежа между виадукт * и отклонението за с.* или
Републикански път *.-* /Витиня/*/*-*, за което има издадено писмо с рег. № 53893-12, екз.
№2 от 30.05.2022г. от Началника на РУ Б., ведно със законната лихва върху горната сума-
главница, считано от 25.11.2022г./датата на подаване на исковата молба/ до окончателното
заплащане. Ищецът моли да му се присъдят направените разноски, за които представя
списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.92/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. Т. Д. от САК поддържа иска, моли да бъде
уважен изцяло и се присъдят направените по делото разноските. Депозирала е молба-
становище с вх.№ 7285 от 25.10.2023г.
Ответникът-Агенция „П. И.“ Областно Пътно Управление-С., чрез пълномощник
гл.юрисконсулт Г. Н. е направил възражения по иска и е представил в РС-С. писмен отговор
с вх. № 282320 от 19.12.2022г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Прави
възражение, че не са представени актуални/действащи/ към датата на евентуалното ПТП на
1
23.05.2022. Общи условия за застраховка „Каско “ на ищцовото застрахователно дружество.
Заявява, че липсва Протокол за ПТП, издаден от компетентен държавен орган. Заявява, че от
отразеното в заявлението от 23.05.2022г. за изплащане на застрахователно обезщетение и от
писмото, издадено на 30.05.2022г. от Началника на РУ Б. е посочено, че събитието е станало
на общински път, за който ответникът не отговаря, а съответната община. Няма направен
снимков материал от длъжностно лице, на който да е отразено ПТП. Няма данни за
скоростта, с която се е движел водача на МПС, както и да е тестван за алкохол. Не са
събрани доказателства за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на
водача на автомобила, както и при настъпили обстоятелства, довели до изключение
застрахователя да заплаща обезщетение. Не е установено дали сключеното застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС покрива евентуално
щетата, както и че ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали процесните
вреди са в причинна връзка с това изпълнение. Прави възражение за съпричиняване, т.е.
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите съгласно чл.51 и чл.55 от ЗЗД. Моли да
им се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник гл.юрк.Г. Н. е депозирал писмено становище с
вх.№ 3712 от 05.06.2023г., с което оспорва иска и поддържа направените възражения в
писмения отговор. Моли да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан и се присъдят
направените разноски по делото, за които не представя списък за разноските по чл.80 от
ГПК.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 23.05.2022г. около 04.15 часа на третокласен път от републиканската пътна
мрежа между виадукт * и отклонението за с.* или Републикански път *.-* /Витиня/*/*-*,
което е в землището на община Б., при движение по платното на автомобил-Скания с рег. №
*/*, собственост на С. Ф. Б. ЕООД, лизингополучател * ООД, управляван от св. Т. Т. Г.,
реализира пътнотранспортно произшествие/ПТП/ като преминава през необезопасени и
необозначени пътни неравности –големи вълни и отчупени парчета асфалт на платното за
движение, при което е получено увреждане на резервоар за гориво, ъгъл предна броня ляв,
фар за мъгла-преден, ляв, страничен ляв панел и други, описани в опис претенция и
заключение.
Горните факти се установяват от приложените по делото писмени доказателства-копия
от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 23.05.2022г., от опис-
заключение по претенция № 59-01600-8314/22/01.06.2022г., от опис на претенция, от
регистрационен талон, от свидетелство за управление на МПС и от показанията на
разпитания по делото свидетел Т. Т. Г., който е управлявал увреденото МПС.
По делото е приложено писмено доказателство-писмо от Началника на РУ-Б. до * ООД
от 30.05.2022г., в което е отразено, че след получен сигнал от дежурния оператор на
национален телефон за спешни случаи-112 относно възникнало ПТП на 23.05.2022г. на
територията на общински път 1 между виадукт * и отклонението за с.*, общински път 1001,
община Б. е посетено от служители на „Пътен контрол“ при РУ-Б., където е установено, че
водачът Т. Т. Г. е самопричинил ПТП като е описано подробно управляваното МПС и
2
щетите, които са причинени преминавайки през неравност на износващия слой на пътната
настилка. На водача е направен тест за употреба на алкохол с техническо средство, като
пробата е отрицателна. Служителите на „Пътен контрол“ не са издавали документи на
мястото на ПТП.
Съгласно приложения оригинал на писмо с № УРИ246000-1565 от 19.04.2023г. на
началника на РУ Б., се установява, че описаното по-горе писмо не е подписано от началника
на РУ, към датата на изготвянето му не е имало служител с име В.С. и от направена справка
в деловодната система е установено, че не съществува описаното по-горе писмо с № 53893-
12 от 30.05.2022г., издадено от Началника на РУ-Б..
Съдът не се доверява на писмо с № 53893-12 от 30.05.2022г., издадено от Началника на
РУ-Б. като опровергано и компроментирано като неавтентично от уточнително писмо с №
УРИ246000-1565 от 19.04.2023г. на началника на РУ Б.. В този смисъл са и показанията на
св.Т. Г., че на мястото на ПТП не са идвали органи на полицията и той не е тестван за
употреба на алкохол.
От приетата по делото САТЕ с вх.№ 5821 от 30.08.2023г., изготвена от в.л. инж.С. К. Д.,
се устяновява, че след обстоен анализ на събраните по делото доказателства и извършена
симулация на движението на процесния автомобил, вещото лице Д. е установил, че не е
налице причинно-следствена връзка между уврежданията на автомобила и начина на
настъпване на ПТП съгласно показанията на св.Т. Г.. Стойността на необходимия ремонт по
пазарни цени за възстановяване на уврежданията на товарен автомобил „Скания“ с рег. № *
е в размер на 8122.44лв.
Съгласно приетата повторна СТА с вх.№ 6719 от 04.10.2023г., изготвена от вещото
лице инж.И. Ванков Н., се установява, че от така представения механизъм на ПТП, отразен в
заявление за изплащане на обезщетение към ЗЕАД“Б.В. И. Г.“ и показанията на св.Г.,
управлявал МПС и извършената от в.л. Н. симулация със софтуер, се установява, че щетите
по автомобила не се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
23.05.2022г. ПТП на третокласен път от Републикански път ІІІ-1001 между виадукт * и
отклонението за с.*. В.л. И. Н. е категоричен в обясненията си пред съда, че по никакъв
начин уврежданията на МПС не кореспондират с описания механизъм на причиняване на
ПТП, нито по резервоара, нито по предната част. Според вещото лице е възможно
наслагване на отделни събития, които да са представени като едно при завеждане на
претенцията, което е хипотеза от негова страна, т.е. без да има доказателства затова.
Видно от приложените по делото писмени доказателства-копия от застраховка „Каско
Стандарт“ на МПС, Добавък към застрахователната полица по застраховка „Каско
Стандарт“ и от Общи условия по застраховка „Каско Стандарт“, се установява, че за
описаният по-горе автомобил-влекач има сключена застраховка „Каско”, застрахователна
полица № 4704200300006793/2, със срок на валидност от 19.11.2020г. до 18.11.2022г.,
сключена между собственика * ЕООД, от една страна и от друга страна-ищеца.
От останалите приложени писмени доказателства-копия от заявление за изплащане на
3
застрахователно обезщетение, от свидетелство за регистрация на МПС, опис на щета,
доклад по щета, опис-заключение по претенция, преводно нареждане от 06.06.2022г., се
установява, че ищецът на основание договор за застраховка „Каско Стандарт“ е
възстановил претърпените вреди като е заплатил по банков път на лизингополучателя *
застрахователно обезщетение в размер на 5138.63лв.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза/ССчЕ/, изготвена от
вещото лице Д. В., се установява, че при направена от нея справка е установила, че редовно
е внасяна премията по застраховката „Стандарт Каско“ на процесния автомобил, както и на
06.06.2022г. ищецът е изплатил на * сумата от 5138.63лв. като обезщетение по щета CLAIM
* *.
Приложено е копие от регресна покана, изпратена от ищеца до ответника за заплащане
на сумата от 5138.63лв., без данни затова кога е получена от ответника.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на сумата, предмет на иска до
момента.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявеният осъдителен иск с правно основание чл.410, ал. 1, т.2 от Кодекс за
застраховането е допустим, тъй като е предявен между надлежни страни.
Разгледан по същество искът за заплащане на сумата-главница от 5138.63лв. /пет
хиляди сто тридесет и осем лева и 63 стотинки/, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка по щета № * за вреди,
причинени на застраховано МПС Скания с рег. № */*, собственост на С. Ф. Б. ЕООД,
лизингополучател * ООД поради преминаване през необезопасена дупка на пътното платно,
което ПТП е настъпило на 23.05.2022г. на третокласен път от републиканската пътна мрежа
между виадукт * и отклонението за с.* или Републикански път *.-* /Витиня/*/*-*, ведно със
законната лихва върху горната сума-главница, считано от 25.11.2022г./датата на подаване на
исковата молба/ до окончателното заплащане, е неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло като недоказан, по следните правни съображения:
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата-до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Отговорността на Агенция „П. И.“ следва да бъде ангажирана по реда на чл.49
от ЗЗД, тъй като ищецът-застраховател е възстановил причинените в резултат на
настъпилото ПТП имуществени вреди-повреди на МПС във връзка с ПТП на 23.05.2022г. на
третокласен път от Републикански път ІІІ-1001 между виадукт * и отклонението за с.*,
настъпило при преминаването на МПС през необезопасени и необозначени пътни
неравности –големи вълни и отчупени парчета асфалт на платното за движение, поради
неизпълнение на задължения на служителите, на които ответникът е възложил работа за
поддържане и ремонт на пътя и за съответната сигнализация.
Касае се до ПТП, възникнало на републикански път по смисъла на чл.3, ал.2 от
Закона за пътищата/ЗП/, поради което и на основание чл.19, ал.1, т.1 и чл.30, ал.1 от ЗП
4
задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответника Агенция
"Пътна Инфраструктура". Същата като юридическо лице осъществява дейностите по чл.30,
ал.1 от ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.
Относно горното обстоятелство са приложени писмени доказателства-Извлечение
от Уикипедия за Републикански път ІІІ-1001, Списък на републиканските пътища в
Република България, Решение №236 от 13.04.2007г. на МС на РБългария. Възраженията на
ответника, че ПТП е станало на общински път са неоснователни като недоказани.
Предявен е регресен иск на застраховател, платил застрахователно
обезщетение по застраховка "Каско" срещу причинителя на вредата, настъпила в резултат на
виновно бездействие на служители на ответника-АПИ с правно основание чл.410, ал.1, т. 2
от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД. Предпоставки за уважаването на иска са: съществуващо
валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и увреденото лице и
заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на увреденото лице.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че
тези предпоставки са налице. Между увреденото лице и застрахователя е съществувало
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско Стандарт” към датата на
настъпване на застрахователното събитие- 23.05.2022г. От представеното преводно
нареждане и приетата ССче, изготвена от в.л. Д. В., която съдът кредитира като обоснована
и компетентна, се установява, че е заплатена стойността на извършения ремонт на
увредения автомобил. Следователно застрахователят, който е платил обезщетението встъпва
в правата, които застрахованият има срещу възложителя за възложената от него работа, при
и по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне – чл.410, ал.1, т.2 от
КЗ. За да се ангажира тази отговорност, следва да се докаже също така и противоправно
поведение, вреди и причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и
претърпените вреди. Ищецът твърди за наличие на гаранционно-обезпечителна отговорност
на АПИ по чл.49 от ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението
на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна
отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото
не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
В настоящия случай съдът намира, че неоснователността на иска произтича от това, че
не се доказа да е налице причинна връзка между деянието и вредата. В приетите по делото
две отделни съдебно-автотехнически експертизи/САТЕ/, изготвени по отделно от вещите
лица инж. Д. и инж. Н., втората САТЕ като повторна, на които съдът дава вяра като
обосновани и компетентни, е посочено, че получените увреждания на МПС, управлявано от
св. Т. Г. не са в причинно-следствена връзка с щетата, посочена от застрахователя, поради
това, че уврежданията не коренспондират с протеклия механизъм, а най- вероятно
причината е друга. Действително САТЕ, изготвена от в.л. Д. е оспорена от процесуалния
представител на застрахователното дружество, но и приетата повторна САТЕ, изпълнена от
5
в.л. Н. е дало заключение в същия смисъл. Следва да се отбележи, че в тежест на ищеца е да
докаже причинната връзка между деянието и вредата, като в настоящето производство
доказателства в тази насока не са събрани. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за
последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и
задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически
факт не е доказан. При липсата на проведено доказване за наличието на причинна връзка,
съдът не може да приеме, че е налице тази предпоставка за уважаването на иска, поради
което е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
Освен това по делото е представено писмо с № 53893-12 от 30.05.2022г., издадено от
Началника на РУ-Б., което не е автентично с оглед на приложеното писмо с № УРИ246000-
1565 от 19.04.2023г. на началника на РУ Б. и като компроментирано съдът не дава вяра на
това, което е отразено в писмо с № 53893-12 от 30.05.2022г., свързано с процесното ПТП и
увредения автомобил.
С оглед на това, че се отхвърля иска на посоченото по-горе основание, съдът намира, че
не следва да анализира и се произнася по останалите направени от ответника възражения в
писмения отговор.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се отхвърли изцяло предявения от
ищеца против ответника иск за заплащане на сумата-главница от 5138.63лв., ведно със
законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба на 25.11.2022г. до
окончателното заплащане като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да заплати
на ответника сумата от 100лв. за направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск от Застрахователно еднолично акционерно
дружество “Б.В. И. Г.“, с адрес: гр.С., ул.П. №*, с ЕИК:*, чрез пълномощник адвокат П. С.
И. срещу Агенция „П. И.“ със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. М. №*, с ЕИК: *
за заплащане на сумата-главница от 5138.63лв./пет хиляди сто тридесет и осем лева и 63
стотинки/, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
щета № * за вреди, причинени на застраховано МПС Скания с рег. № */*, собственост на С.
Ф. Б. ЕООД, лизингополучател * ООД поради преминаване през необезопасени и
необозначени пътни неравности –големи вълни и отчупени парчета асфалт на платното за
движение, което ПТП е настъпило на 23.05.2022г. на третокласен път от републиканската
пътна мрежа между виадукт * и отклонението за с.* или Републикански път *.-* /Витиня/*/*-
*, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 25.11.2022г./датата на
подаване на исковата молба/ до окончателното заплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Застрахователно еднолично акционерно дружество “Б.В. И. Г.“, с адрес:
гр.С., ул.П. №*, с ЕИК:* да заплати на Агенция „П. И.“ със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул. М. №*, с ЕИК: * сумата от 100лв./сто лева/ за направени разноски по
6
делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7