РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 6249
гр. Пловдив,
11 октомври 2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с.,
в открито
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора………………,
като разгледа докладваното от
председателя адм.
дело № 2408 по описа
за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 276 - чл. 283 от ЗИНЗС.
Образувано е по искане на И.М.З., ЕГН **********,***/23
г. по описа на РУ-Труд при ОДВМВР гр.Пловдив.
С искането се моли З. да бъде изведен за
преглед и лечение в Медицинска академия – София.
Твърди се незаконосъобразност на конкретни
бездействия от страна на органите на ГДИН, изразяващи се в липсата на адекватно
и ефективно медицинско обслужване и лечение. Иска се прекратяване на визираното
бездействие, в нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.
В съдебно заседание З. лично, чрез видеоконферентна връзка и представляван от адв.С., поддържа искането си.
Иска се съдът да задължи органа по
изпълнение на наказанията да извърши необходимите действия, като осигури
възможност на жалбоподателя да проведе лечение в съответствие с предписаното му
в представената епикриза.
Ответникът оспорва искането.
Твърди, че спрямо З. се оказва адекватно
лечение.
В представено писмено становище се сочи,
че съгласно щатното разписание на Арест – Пловдив има назначени лекар-ординатор
и медицински фелдшер като при преценка и изразено желание се прави съответния
преглед в медицинския кабинет на Арест-Пловдив, като при необходимост може да
се извърши и консултация с външни специалисти.
От фактическа страна се установява, че И.М.З.
*** на 26.08.2023 г. по ДП 330/23 г. по описа на РУ-Труд при ОДМВР-Пловдив,
като обвиняем за престъпления по чл.281,
ал.1 от НК. Установява се, видно от представена епикриза
от Клиника по пневмология
и фтизиатрия на ВМА-МБАЛ София, че на З. е поставена
окончателна диагноза торакална саркоидоза
– II рентгенологичен стадии след престоя му
в клиниката от 26.07.23 г. до 28.07.23 г. С тази епикриза
са направени препоръки за контролен преглед след 20 дни с контролно ФИД.
Изрично е отбелязано, че предписаната терапия за дома е за продължение от 20
дни, след което З. следва да се яви на контролен преглед за преоценка на
дозата. Към искането са представени направление и амбулаторен лист с дата
30.08.2023 г. за осигуряване на специализирано медицинско лечение.
Представен е и медицински картон за
първоначален медицински преглед при постъпване в ареста от 26.08.2023 г. Видно
от въпросния картон, З. е съобщил за заболяването си саркоидоза
и провеждащото му се лечение. Други доказателства за осигурено медицинско
обслужване в Ареста гр.Пловдив не са представени. Едновременно с това, видно от
писмо между Началника на Ареста гр.Пловдив и п-р С.(л.11 по делото) от страна
на искателя е представена медицинска документация оглед предприемане на действия от страна
на администрацията на Ареста гр.Пловдив.
При така установената, на база
доказателствата по делото, фактическа обстановка, от правна страна, Съдът
намира следното:
Искането е допустимо, като изхожда от лице,
което твърди, че е засегнато от твърдяното от него нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. Разгледано по същество е основателно.
Съгласно чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан под
стража може да иска: прекратяването на действия и бездействия на орган по
изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на
забраната по чл. 3; извършването на действия с цел прекратяване или
предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Според ал. 2 липсата на
изрично формулирано в нормативен акт задължение за извършване на фактически
действия не е пречка искането по ал. 1 да бъде уважено, за да се прекрати
нарушението на чл. 3.
За да се предизвика разпоредената
с правната норма на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС последица -
прекратяване на фактически действия и бездействия, е необходимо същите да
представляват нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. В това отношение, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е разписано, че за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Посочената разпоредба е в корелация с установените в практиката на ЕСПЧ
стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ.
В конкретния случай органите на ГДИН не
осигуряват адекватно медицинско обслужване на задържания, което бездействие е
нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС и следва да бъде прекратено.
Доказателствата по делото по категоричен начин установяват, че за провеждане на
адекватното лечение на жалбоподателя е необходимо същият да проведе изискуемия
се съгласно представената епикриза контролен преглед
и то в медицинското заведение, издало въпросната епикриза.
Нужна е медицинска помощ от лекари – специалисти, които освен това са диагностицирали заболяването на жалбоподателя, с каквито медицинския кабинет в Арест –
гр.Пловдив не разполага, както и да се проведе контролно медицинско изследване, което не може да се
осъществи в условията на медицинския кабинет на Арест гр.Пловдив.
Възраженията на ответника са неоснователни
дотолкова доколкото в конкретния случай предписаното лечение на З. е за срок в продължение
от 20 дни, след което З. следва да се яви на контролен преглед за преоценка на
дозата, вкл. да се проведе ФИД.
След като е налице нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС следва да бъде предоставена исканата
защита по чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС.
При всички положения, задължение на
органите на ГДИН е да осигуряват адекватна медицинска грижа на задържаните
лица.
При така установените факти, съдът намира,
че е налице незаконосъобразно бездействие, което нарушава забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. Като такова, същото следва да бъде
преустановено. При този изход на делото на искателя
се следват сторените и доказани разноски по делото в размер на 10 лева – ДТ. Касателно претендирания адвокатски
хонорар дотолкова доколкото в представения на л.4 по делото договор за правна
защита и съдействие е указан
само начин на плащане, но липсва
вписване за направеното плащане, съдът приема за недоказано реалното извършване на
разноските в частта им за заплатен
адвокатски хонорар.
Приемайки за безспорно доказано, че адекватното лечение не
може да се приложи в условията на Арест гр.Пловдив, а такова следва да се
осъществи в Клиника по пневмология и фтизиатрия на ВМА-МБАЛ София, на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, Съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 280, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, Началника на „Арест“ гр.Пловдив при Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", ОС“ИН“ гр.Пловдив, РС „ИН“ гр.Пловдив, незабавно да осигури по отношение на И.М.З.,
ЕГН **********, контролен медицински преглед в Клиника по пневмология
и фтизиатрия на ВМА-МБАЛ София.
ОСЪЖДА ГДИН
към Министъра на правосъдието гр. София да заплати на И.М.З., ЕГН **********
сторените по делото разноски в размер на 10 лева.
Разпореждането може да се обжалва в тридневен
срок от обявяването му пред тричленен състав на същия съд, съгласно чл. 281, ал. 1 ЗИНЗС, като жалбата не спира изпълнението.
Административен
съдия: