Р Е Ш
Е Н И Е № 645
гр. Бургас, 12 май
2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на двадесет и осми април, през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:АТАНАСКА АТАНАСОВА
ТОДОР ИКОНОМОВ
При секретар Г.Д. и с участието на прокурора
АНДРЕЙ ЧЕРВЕНЯКОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 521/2022г.
Производството е по
реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от началник на
Второ РУ при ОДМВР гр.Бургас против Решение № 134/18.02.2022г., постановено по
АНД № 4354/21г. по опис на Районен съд гр. Бургас.
С решението е
отменено Наказателно постановление №434а-195/05.07.2021г.,
издадено от Ж.С.М.на длъжност - началник при Второ РУ- гр.Бургас, с което за
нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от Закон за закрила на детето, на основание
чл.53, ал.2 от ЗАНН и чл.45, ал.3, пред.1 от ЗЗД, на Т.С.Ч., ЕГН: **********,
са наложени глоби както следва: 1/ по чл.8, ал.3 - глоба в размер на 300лв. и
2/ по чл.8, ал.4 - глоба в размер на 300лв. или общо глоба в размер 600лв.
И ОД на МВР - гр.Бургас е осъдена да
заплати на Т.С.Ч., ЕГН: **********, сума в размер на 300 /триста/ лева,
представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят иска отмяна на съдебното решение и
потвърждаване на наказателното постановление. Евентуално прави искане за частична
отмяна на съдебното решение и в тази част потвърждаване на наказателното
постановление. Счита, че обжалваният акт е постановен при неправилно приложение
на материалния закон. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, евентуално претендирано от ответника.
В съдебно заседание касаторът, не
се явява и не изпраща представител.
Ответникът лично и чрез
процесуалния си представител адв. К. намира касационната жалба за неоснователна
по съображения, изложени в писмения отговор. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас
счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да оставено
в сила. Счита, че неправилно административнонаказателната отговорност е
насочена към Ч. и че няма как двете нарушения да бъдат осъществени кумулативно
така, както е посочено в наказателното постановление.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по
чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Първоинстанционният
съд е установил следните факти, които не са спорни между страните:
На 20.06.2021г. около
01:30 часа, в гр.Бургас, бул.“Стефан Стамболов“ №53, на обществено място – кафе
сладкарница „Фабрик“ бил установен непълнолетният И.Д.П., ЕГН: **********.
Констатирано било, че същият е без родител или пълнолетен дееспособен
придружител след 22:00 часа.
Родителят Т.С.Ч. не е придружила на обществено място след 22:00
часа във „Фабрик“ непълнолетният си син
и не е осигурил пълнолетен дееспособен придружител след 22:00 часа.
Като се убедил в
гореизложеното актосъставителят К.В.съставил АУАН №434а-195/24.06.2021г., Серия
АА, бл.№ 293099. Въз основа акта наказващият орган издал Наказателно
постановление №434а-195/05.07.2021г., с което за нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4
от Закон за закрила на детето на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН и чл.45, ал.3,
пред.1 от ЗЗД на наложил на Т.С.Ч. глоби както следва: 1/ по чл.8, ал.3 - глоба в
размер на 300лв. и 2/ по чл.8, ал.4 - глоба в размер на 300лв. или общо глоба в
размер 600лв.
По делото е доказано, че на 20.06.2021г. Т.С.Ч. не е била в страната, а
фактически грижи за непълнолетното й дете е полагал дядо му- С.П.Ч..
За да отмени
наказателното постановление, съдът е посочил, че изпълнителното деяние по
чл.45, ал.3 от ЗЗД включва в условията на кумулативност, както неизпълнение на
задължението на родителя по чл.8, ал.3 от ЗЗД, така и неизпълнение на
задължението му по чл.8, ал.4 от закона. При изпълнение на едно от задълженията
по чл.8, ал.3 или ал.4 от ЗЗД не е налице нарушение. Иначе казано, един родител
винаги би бил в неизпълнение на двете разпоредби, ако детето е само и няма как
да бъде допуснато нарушение само по един от текстовете. Ако детето е с
придружител, то няма да има нарушение, тъй като ще е изпълнено изискването на чл.8,
ал.4 от закона. На практика няма как да има допускане единствено нарушение на
чл.8, ал.3, тъй като родителят няма да е изпълнил и двете условия. За да се приеме,
че два състава на нарушение са алтернативни, то двата състава следва да могат
да бъдат прилагани самостоятелно. Приел е и допуснато в наказателното
постановление съществено нарушение на процесуалните правила- налагането на нарушителя на две наказания във връзка с допуснатото
от него нарушение на ЗЗД, защото деянието
по чл.45, ал.3 от ЗЗД включва в условията на кумулативност както неизпълнение
на задължението на родителя по чл.8, ал.3 от ЗЗД, така и неизпълнение на
задължението му по чл.8, ал.4 от закона. Поради това, на жалбоподателя е
следвало да бъде наложено едно наказание, а не същият да бъде санкциониран
посредством налагането на две глоби и то в общ размер над предвидения
максимален такъв за процесното нарушение по чл.45, ал.3 от ЗЗД. Изложил е и
съображения за наличие на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.28
от ЗАНН.
Настоящият състав на съда
намира, че касационната жалба е неоснователна по следните съображения.
Разпоредбата на чл. 45, ал.3 от ЗЗД предвижда
санкция за родител, настойник, попечител
или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл.8, ал.3, или
родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури
придружител по чл.8, ал.4,
Според чл.8, ал.3 от ЗЗД, родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат
грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20,00ч.,
ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22,00 ч., ако
детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст.
Разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗЗД сочи, че ако родителите,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го
придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител
на обществени места след 22,00ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило
18-годишна възраст.
При това положение, за да е осъществен
състава на нарушението по чл. 45,
ал.3 от ЗЗД следва да бъде доказано при условията на алтернативност
осъществяване или на хипотезата на ал.3 на чл.8 или на ал.4.
Поради това не може едно и също лице едновременно
да не изпълни задълженията си да придружи лично детето и да осигури пълнолетно
дееспособно лице за негов придружител.
Това е така защото ако
родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете го
придружават лично, то за тях няма да е налице задължение да осигуряват пълнолетно
дееспособно лице за негов придружител и обратното.
По делото е установено, че родителят е изпълнил
задължението си да осигури пълнолетен член от семейството, който да полага
грижи за детето, поради отсъствие на родителя от страната. Следователно по
отношение на последния първата хипотеза
не е налице.
Не е налице и втората хипотеза.
На процесната дата фактически грижи за детето са
полагани от дядо му, който е поел ангажимент да упражнява контрол върху
поведението на детето. Затова в случая следвало да бъде ангажирана
отговорността на пълнолетното лице, натоварено с грижите върху детето, но не и на
родителя, както е било сторено с отмененото наказателно постановление.
Поради изложеното и с оглед съвпадане
на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора на ответника
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и доказани в размер на 300лв.,
разноски по делото (за възнаграждение на адвокат). Възражението на касатора за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Възнаграждението е
договорено в минимален размер съобразно правилото на чл. 18, ал.2 във вр. с
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното,
Бургаският административен съд, четиринадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 134/18.02.2022г.,
постановено по АНД № 4354/21г. по опис на Районен съд гр. Бургас.
ОСЪЖДА ОДМВР гр.Бургас да заплати на Т.С.Ч., ЕГН: ********** сума в размер
на 300лв., представляваща разноски по делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: