№ 209
гр. Монтана, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221630200810 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 12-2200081/ 23.06.2022г. на Директора
на Дирекция „ИТ” – Монтана на М. А. Д. от град Монтана е наложено
административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание
чл.416 ал.5 във връзка с чл.413 ал.1 от КТ.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал М.
Д., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага
конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което
да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебното
производство редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
1
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, с който е констатирано, че при
извършена проверка по документи на 02.03.2022 г. по спазване на трудовото
законодателство от служители на въззиваемата страна и при справка в
информационната система на ИА „ГИТ“ се констатирало, че жалбоподателят
Д., в качеството си на управител на „Г.Б.“ ЕООД, като лице по чл.14, ал.1
отЗЗБУТ /физическо или юридическо лице, което самостоятелно наема
работещи/, не е подал в инспекцията по труда декларация по чл.15 от Закона
за здравословни и безопасни условия на труд в срок до 30.04.2021г, с което
виновно е нарушил чл.15, ал.1 от ЗЗБУТ.
При предявяването на акта жалбоподателят не е оспорил констатациите.
Не е оспорил същите и в срокът по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН наказващият орган е издал атакуваното НП.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че
жалбоподателят до 30.04.2021г. не е подал декларация по чл.15 от ЗЗБУТ за
2020г. Видно от приложената по делото декларация същият е подал такава на
15.03.2022г, но тя касае 2021г. В тази насока са и свидетелските показания на
С. О. Ш.-свидетел по установяване на нарушението. Съдът изцяло кредитира
показанията й, като обективни, логически последователни и безпристрастни.
Съдът намира, че конкретният случай са налице условията на чл.28 от
ЗАНН. Допуснатото нарушение не се квалифицира с висока обществена
опасност.
Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му
е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на
чл.28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна
отговорност при установена маловажност на деянието.
Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В
неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката
по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Б.И..
2
При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва
прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните
случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от
ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и
неправилно от гладна точка на Закона въззиваемата страна е приела, че
констатираното нарушение следва да води до санкциониране с НП
жалбоподателя.
С оглед цялостната характеристика на деянията и дееца и предвид
обстоятелството, че се касае до първо такова деяние, че не са причинени
вредни последици, не е застрашило охраняваните обществени отношения и
при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН,
може да се направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена
опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид, като основание за квалифицирането му като
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. Освобождаването от административно наказателна отговорност по
чл.28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от
ЗАНН.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и
издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като
незаконосъобразно.
Разноски не се претендират от административнонаказаното лице, поради
което съдът не следва да се произнася за същото.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Районен съд гр.Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 12-2200081/ 23.06.2022г.
на Директора на Дирекция „ИТ” – Монтана, с което на М. А. Д. от град М. е
наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на
основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.413 ал.1 от КТ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
3
АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4