Р Е Ш Е Н И Е
1147.../19.3.2018 г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХІV състав в открито заседание на 6 март 2018 година в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова разгледа докладваното от съдия гр.д. № 16100 по описа на Варненски районен съд за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба с която са предявени кумулативно
съединени искове с пр.осн.чл.344,
ал.1, т.1, т. 2 и
т.3 от КТ от ищец Р.Г.П. с ЕГН **********, с адрес ***
против ответник Икономически университет Варна, с адрес гр. Варна, бул. «Княз Борис І” № 77,
представляван от проф.Пламен Илиев с искане за постановяване на решение с което се
1/ отмени уволнението на ищцата, извършено със
заповед № РД-17-2398/24.08.2017 г., на осн.чл.328,
ал.1, т.5 от КТ поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение
на работата;
2/ се възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
„инспектор учебна дейност към Център за продължаващо обучение“;
3/ се осъди ответникът да заплати
на ищцата обезщетение за времето през
което е останала без работа, изчислено
на осн.чл.225, ал.1 КТ в размер на 6 месечни брутни
трудови възнаграждения – общо 2464.20 лева, считано от 24.08.2017 г. ведно със
законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на
сумата.
Ищцата моли за уважаване на предявените искове и за заплащане
на разноски за производството от ответника.
Твърденията в молбата са, че
ищцата е била възстановена на работа при ответника на длъжност „инспектор
учебна дейност” със съдебно решение по гр.дело № 2190/15 г. на ВРС като е било отменено уволнението й. При явяването й на работа на 24.08.2017 г. е
била уведомена, че е уволнена отново като след връчване на заповедта
установила, че основанието е „поради липса на качества за ефективно изпълнение
на работата”. Това я смутило, тъй като мислела, че основанието е поради „съкращаване
на щата”. Счита, че заповедта е незаконна и оспорва изцяло изложените в
нея причини за уволнението като
несъответстващи на обективната истина. В мотивите е записано, че служителката
не притежава необходимите качества за изпълнение на работата, а именно липса на
прецизност за работа с данни и документи, организираност, способност за
концентрация, способност за анализ на информация, адаптивност, комуникативност, като не е посочен нито един конкретен факт
от който да се направят горните изводи. Не е посочено кога, в какъв период от
време не е проявила твърдяната липса на качества за ефективно изпълнение на
работата. По тези причини счита заповедта за немотивирана и незаконосъобразна,
издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния
закон. Реално не е изпълнявала работата след
възстановяването й на заеманата длъжност
със съдебно решение.
След уволнението работи като
експерт по европейски проекти в Бюро по труда Варна и получава възнаграждение в
размер на 640 лева, като разликата между получаваното преди уволнението и сега
възнаграждение е в размер на 410 лева.
От тези факти и твърдения черпи права в производството.
В срока за отговор е постъпил
такъв от ответника Икономически университет Варна. Оспорва
предявеният иск като неоснователен. Оспорва твърденията в молбата като сочи, че
ищцата не е полагала реално труд в Университета от 09.01.2015 г. от който
момент е била уволнявана два пъти на различни основания. Последното уволнение е
отменено от съда и тя е възстановена на заеманата преди това длъжност. Налице
са пропуски в работата на ищцата през време на целия срок на трудовото й
правоотношение с работодателя и личностни причини да се справя ефективно с
работата. Това е мотивирало работодателя да прекрати трудовото правоотношение
със заповед № РД-17-2398/24.08.2017 г. на Ректора на Икономически университет
Варна, на осн.чл.328, ал.1, т.5 КТ. Счита, че
заповедта е мотивирана, тъй като в нея са посочени конкретни качества, които
служителката не притежава, както и конкретните задължения, които тя не може да
изпълнява поради липсата на тези качества.
Спазена е процедурата по издаване и връчване на заповедта за уволнение.
Заповедта е мотивирана и посочените в същата факти са установени. Моли за отхвърляне на
предявените съединени искове и заплащане на разноски за производството.
В евентуалност при уважаване
на иска за обезщетение по чл.225, ал.1 КТ ответникът прави възражение за
прихващане със заплатеното на ищцата обезщетение по чл.220 КТ в размер на
946.17 лева, заплатено по банков път на 05.09.2017 г., тъй като при евентуална
отмяна на уволнението ще отпадне основанието за изплащане на такова
обезщетение.
Съдът, като взе предвид становищата и насрещните възражения на страните по делото, след преценка на събраните
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на закона намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и се установява и от доказателствата, че между тях
е било налице валидно трудово правоотношение по силата на заповед №
РД-17-2398/24.08.2017 г. на Ректора на ИУ Варна, издадена на основание решение
№ 1001/15.03.2016 г. по гр.д.№ 11842/15 г. на РС Врана. Със същата заповед
ищцата Р.П. е била възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност „Инспектор учебна дейност към Център за
продължаващо обучение“, закрит с Протокол № 2/02.07.2015 г. и заповед за
съкращаване на щата от 02.07.2015 г.
Със същата заповед за възстановяване №
РД-17-2398/24.08.2017 г. на Ректора на ИУ Варна е прекратено трудовото правоотношение на служителката П. на същата длъжност „Инспектор
учебна дейност към Център за продължаващо обучение“, на основание чл.328, ал.1,
т.5 КТ, поради липса на качества на
служителя за ефективно изпълнение на работата: прецизност /за боравене с данни
и документи/, способност за концентрация, организираност, способност за анализ
на информация, адаптивност, комуникативност, водещи
до невъзможност служителя ефективно да изпълнява задълженията по длъжностната
му характеристика, а именно т.2 – набира специализанти и организира записването
им в съответната квалификация или курс; т.3 – организира и поддържа цялата
документация – учебен план и учебни програми, договори, комплект заповеди на
директора на ЦПО, изпитни протоколи, лични формуляри, дневник материална книга,
хонорарни листи, справки и други; т.5 организира провеждането на изпити и
защити на дипломни работи и следи за изпитното състояние на студентите и
специализантите. Разпоредено е на лицето да се
изплати обезщетение на основание чл.220, ал.1 КТ за неспазено предизвестие в
размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.
Същата заповед не е връчена на лицето поради отказ за получаване. Посочени са
двама свидетели на отказа с посочване на три имена, ЕГН и длъжността на
свидетелите.
От фиш за заплата за м.септември 2017 г. се
установява, че е начислено обезщетение по чл.220 КТ в размер на 1051.30 лева и
е изплатено такова в размер на 946.17 лева след приспадане на дължимия
данък.
От удостоверение, издадено от Дирекция „РСЗ“
Варна се установява, че Р.Г.П. за
периода м.08.2016 г. – м.08.2017 г. е получила доход от брутно трудово
възнаграждение в размер на 8179.98 лева.
Ответникът е конкретизирал, че са констатирани
слабости в работата на служителя по време на цялото трудово правоотношение с
работодателя преди две предходни прекратявания на трудовия й договор и
възстановяването на длъжността от съда. Налице са личностни причини за несправяне
с работата, които са мотивирали работодателя да издаде заповед заповед № РД-17-2398/24.8.2017 г. Работодателят е направил
опит да връчи заповедта на служителката, но същата е отказала и това
обстоятелство е установено с подписите на двама свидетели.
С протоколно определение е
прието, че не е спорно между страните, че длъжностната характеристика на ищцата за
длъжността която е изпълнявала не й е връчвана по нейни твърдения. Ответникът
твърди, че ищцата е била запозната с длъжностната си характеристика.
Видно от приложения по делото
документ на листи 19- 21 срещу текста „Запознат съм с длъжностната
характеристика“ има положен подпис.
От приложени в ЛТД на ищцата
документи се установява, че на 19.2.2010 г. е изготвена докладна от декан на
ФСФ за предложение за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата на
заеманата преди предходно уволнение длъжност за констатирани нарушения в
работата й, които са довели и до
финансови загуби за университета и за същото нарушение е била издадена заповед
на налагане на наказание „предупреждение за уволнение“ от 15.07.2010 г.
На 05.12.2011 г. е изготвена докладна от зам.ректор УД за предложение за налагане на дисциплинарно
наказание на ищцата на заеманата преди предходно уволнение длъжност за
констатирани нарушения в работата й – неправилно подадена информация за явяване
на държавен и семестриален изпит , п, които са
довели до неправилно прекъсване обучението на студенти и за същото
нарушение е била издадена заповед на налагане на наказание „забележка“ от 19.12.2011 г.
Налице е докладна записка и от
01.08.2012 г. за непълно и неточно водене на състояние на студент от
„финансово-счетоводен факултет“,
предложение за налагане на дисциплинарно наказание от 03.08.2012 г.,
както и заповед от 29.08.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
От
събраните в производството гласни
доказателства чрез разпита на
свидетелите Георги Петков и Деница Караджова се установява, че сектор „Студенти“ в който е работила ищцата Р.П.
е бил закрит през м.юли 2010 г. П. е работила в този сектор до 2013 г. и през
целия период не се е справяла с работата при изпълнение на служебните си
задължения на длъжността „инспектор
студенти“. Липсвали й концентрация и организираност, констатирани били изключително
големи пропуски при оформяне на партидите на студентите, при подаване на
информация за състоянието всеки студент, която се подава до ректора във връзка
с прекъсване на обучение, положени и издържани изпити, невзети изпити. Пропуските
са довели до неправомерно допускане на студент до държавни изпити, прекъсване
на студенти, издаване на документи за невярна информация до различни държавни
институции относно статута на студентите.
Имало много оплаквания от студенти пряко свързани с работата на ищцата. Констатирано било непознаване на Правилника
за уреждане на тези процеси. Въпреки проведени множество разговори с нея
от прекия й ръководител нямало промяна в
поведението на ищцата и тя не научила правилника, смятала, че има достатъчно
познания в материята. Тази нейна
разсеяност е довела до изключително много негативни последици за състоянието на
много студенти, включително и подаване на жалби от тях, подаване на докладни от
декана на факултета. Това поведение било
постоянно от 2010 г. до 2013 г. Свидетелят Петков е изготвял постоянно
докладни за всеки отделен случай за допуснати пропуски от служителката.
Поставял й конкретни задачи, който тя не изпълнявала. Свидетелката Караджова е работила с ищцата и
разказва за конкретни случаи за допуснати пропуски от ищцата в работата й, като
издаване на неправилни уверения. Налагало се е колегите й да извършват корекция
на издадени неправилно от ищцата документи на студенти за което са подавани
жалби от студенти. Свидетелката нямала доверие на ищцата, когато се
налагало да я замества. Пропуските и грешките в работата на П. били чести.
От заключението на проведената
ССЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се
установява, че размерът на дължимото обезщетение на ищцата по чл.225, ал.2 КТ е
в общ размер на 1469.23 лева от които главница 1416.50 лева и лихва 52.73 лева.
Същото е изчислено на база разликата между получаваното при ответника и
получаваното при новия работодател възнаграждение, като последното е по-малко
по размер. БТВ на ищцата при ответника за един месец е 1051.30 лева и в този
размер й е изплатено обезщетение по чл.220 КТ.
При така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
При преценката на законосъобразността
на заповедта за уволнението е необходимо да се
извърши преценка за спазване на процедурата по издаването й, след което да се пристъпи към
разглеждането й по същество.
Като основание за прекратяване
на трудовото правоотношение в заповед на Ректора
на Икономически университет Варна РД-17-2398 от 24.08.2017 г. е посочен чл.328
ал.1 т.5 от КТ, който текст предвижда отправяне на писмено
предизвестие от страна на работодателя
до работника в сроковете по чл.326,
ал.2 КТ. Тъй като такова не е отправено, на служителя е определено
обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието и такова е изплатено, както се
установи от доказателствата по делото. Законодателят допуска възможността за неспазване на срока на
предизвестието и изплащането
на обезщетение вместо това и работодателят се е възползвал от тази възможност. Предвид
горното съдът намира, че изискването
на чл.326, ал.2 от КТ е спазено.
По отношение на основанието на
което е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата Р.П. е посочено прекратяване на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ -
при липса на качества на
работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата. Липсващите качества според работодателя са прецизност /за боравене с данни и документи/, способност за концентрация,
организираност, способност за анализ на информация, адаптивност, комуникативност, водещи до невъзможност служителя ефективно
да изпълнява задълженията по длъжностната му характеристика, а именно т.2 –
набира специализанти и организира записването им в съответната квалификация или
курс; т.3 – организира и поддържа цялата документация – учебен план и учебни
програми, договори, комплект заповеди на директора на ЦПО, изпитни протоколи,
лични формуляри, дневник материална книга, хонорарни листи, справки и други;
т.5 организира провеждането на изпити и защити на дипломни работи и следи за
изпитното състояние на студентите и специализантите.
Липсата на качества по
смисъла на чл.328,
ал.1, т.5 КТ може да бъде както
на професионални, така и на личностни качества. Непритежаването на професионални
качества може да се дължи
на недостатъчно знания, умения, опит, трудови навици, непознаване на нормативната база.
Липсата на личностни качества означава недостиг на съобразителност, издръжливост, физическа или психическа неустойчивост, бързина, точност, концентрираност и други, а за ръководните длъжности – безконфликтност, правилно разпределение на задачите, организаторски
способности, своевременен контрол, възможност за работа в екип
и т.н. Липсата на качества трябва
да бъде във
връзка с ефективното изпълнение на работата, същото е свързано
с резултатното изпълнение на трудовата
функция, а не да се дължи
на случайно събитие или да
е изключение от иначе добрите професионални
и личностни качества. Законодателят не е предвидил специална процедура за установяване на непригодността, но липсата на
качества трябва да бъде установена
по един обективен
начин в заповедта за уволнение.
Работодателя
следва да посочи и докаже точно какви качества
липсват на работника или служителя
за да изпълнява
ефективно възложената му работа, които
последният не притежава, като тези качества следва
да бъдат съобразени с длъжностната характеристика и да са в причинна връзка
с неизпълнението на конкретни трудови задължения.
За установяване обстоятелствата по делото ответникът
е ангажирал писмени и гласни доказателства. Видно от представената
по делото длъжностна характеристика, съдържаща се в личното трудово
досие основните задължения на инспектор учебна дейност са да организира провеждането на учебния процес на
квалификации и курсове, да набира специализанти и организира записването им в
съответната квалификация или курс, да организира и поддържа цялата документация
– учебен план, програми, договори, заповеди на директора на ЦПО, изпитни
протоколи, лични формуляри, хонорарни листи, справки, да разкрива и води
партида за всеки студент, да организира провеждането на изпити и защити на
дипломни работи и следи за изпитното състояние на студентите и специализантите,
да подпомага научния ръководител в осигуряването на учебния процес с
необходимите учебни, дидактически и технически средства за обучение. Посочени
са основните нормативни актове, които трябва да познава служителя на тази
длъжност и това са Правилника на ИУ
Варна, Правила за дейността на ЦПО, други вътрешни нормативни документи и
заповеди, нормативни документи, регламентиращи повишаването на квалификацията.
Съдът не споделя становището на процесуалния представител на ищцата, че не е
била запозната с длъжностната характеристика, тъй като не й е била връчена.
След като в същата е налице подпис на служителя и текст „запознат съм с
длъжностната си характеристика“, съдът приема, че служителят е бил наясно с
основните и допълнителните задължения, които има и изискванията на работодателя.
Друг аргумент, че П. е знаела какви са задълженията й е, че тя
реално е изпълнявала точно същите дейности преди предходното уволнение,
както и че преди възстановяването й
на длъжността с процесната
заповед от 24.08.2017 г. ищцата е работила
на същата длъжност до 2015 г. преди прекратяване на трудовия й договор на друго основание. По тази причина след отмяна
на уволнението с решение на съда от 15.03.2016 г. по гр.д.№
11842/2015 г. на РС Варна и възстановяване на същата длъжност не е било
необходимо връчване на нова длъжностна характеристика.
Несправянето с работата и пропуските в работата на служителката с
посочване на конкретните професионални и лични качества, които водят до лошо и
неточно изпълнение на поставените задачи се установиха както от гласните
доказателства, събрани в хода на производството, така и от писмените такива,
които се съдържат в ЛТД, а именно докладни, предложения за налагане на
дисциплинарни наказания, заповеди за налагане на дисциплинарни наказания.
Същите сочат, че ищцата не познава Правилника на университета, което води до много сериозни
пропуски в работата й свързани с подаване на неправилна информация за статута
на студентите, до незаконно прекъсване на права и неправомерно допускане до
държавни изпити на студенти, неточно и грешно отразяване по партидите на
студентите на оценки, положени, взети и невзети изпити, неправилно определени
такси в полза на университета и други. Тези нарушения са довели до сериозни
последици, както за студентите, така и
за университета. Издавани са и удостоверения с невярна информация за предоставянето им на трети лица. Ищцата считала, че познава
работата и не предприемала действия за подобряване на знанията си чрез
научаване на правилника на
университета. Установи се от
доказателствата по делото, че тя няма необходимите познания за да
се справя с конкретната работа и конкретните задачи, които й се поставят от прекия ръководител, като не проявява организираност, концентрираност, инициативност за научаване
на правилника. Не вземала предвид дадените й препоръки от ръководителя, колегите й не разчитат на нея при
нужда, налагало се е да поправят грешките на
колежката си. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите, тъй като същите
са непротиворечиви, отразяват преки впечатления и кореспондират с представените по делото писмени доказателства.
Право на работодателя е да избере
дали да прекрати трудовия договор на
служителя с дисциплинарно уволнение или на т.н „безвиновно“
основание по чл.328, ал.1, т.5 КТ, като по този начин когато нарушението не е
умишлено, работодателят избира безспорно по-благоприятното основание
за служителя. Специфичното при липсата на качества е, че това състояние е
трайно, видимите му проявления са инцидентни и не винаги съставляват
дисциплинарно нарушение – в този смисъл практиката на ВКС - решение №
102/31.3.2015 г. по к.д.№ 3687/2014 г., 4 – то гр.отд.,
р.№ 306/18.5.2010 г. по к.д.№ 1730/2009 г., 3-то гр.отд.
и други. В конкретния случай следва да се отбележи, че уволнението на служителя на друго основание, включително и
дисциплинарно уволнение е било отменено с влязло в сила съдебно решение.
Като взе предвид обсъдените
по-горе доказателства съдът намира, че
в производството по предявените искове безспорно се установи основанието, посочено в заповедта за
прекратяване на трудовия договор на ищцата, а именно липса на необходимите качества и професионални умения за справяне
с възложените й съгласно длъжностната характеристика функции, което води до неефективно
изпълнение на задълженията и възложената й работа.
В заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение са
посочени точно и конкретно липсващите качества на служителя, обосноваващи прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.5 от КТ. Фактическият състав на нормата
на чл.328 ал.1 т.5 от КТ предполага наличието на три елемента,
необходими за осъществяването му, а именно липса на качества, неефективно
изпълнение на работата и причинна връзка между тях. Съдът намира, че са установени по делото и трите необходими предпоставки,
което води до извод за законосъобразност на
заповедта на работодателя.
Неоснователни
се явяват и другите два обективно
съединени иска за възстановяване на работа и за
заплащане на обезщетение по чл.225 ал.2 от КТ поради незаконно уволнение. Правото на ищцата да
бъде възстановена на заеманата длъжност
и да получи претендираното обезщетение е обусловено от признаването
на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Първият иск е преюдициален
по отношение на исковете за
възстановяване на работа и за изплащане
на обезщетение, поради което и с оглед неоснователността и недоказаността на първия обективно съединен иск, неоснователни
и недоказани се явяват и обективно съединените искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 КТ, чл.344, ал.1,
т.3 от КТ и чл.86 ЗЗД.
По въпроса за разноските:
На основание чл.78 ал.3 ГПК ищцата дължи на ответника разноски за производството в размер на 1000 лева, съгласно представения списък по
чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявен от
Р.Г.П.
с ЕГН **********, с адрес *** против Икономически университет Варна, с адрес гр. Варна, бул. «Княз Борис І” № 77,
представляван от проф.Пламен Илиев иск за отмяна на уволнението,
извършено със заповед № РД-17-2398/24.08.2017 г. на Ректора
на ИУ Варна, на осн.чл.328,
ал.1, т.5 от КТ; иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност
„инспектор учебна дейност към Център за продължаващо обучение“; иск за
заплащане на обезщетение за времето през
което ищцата е останала без работа,
изчислено на осн.чл.225, ал.1 КТ в размер на 6
месечни брутни трудови възнаграждения – общо 2464.20 лева, считано от
24.08.2017 г. ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното
изплащане на сумата, на осн.чл.344, ал.1, т.1, т. 2, т.3 от КТ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.Г.П. с ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Икономически
университет Варна, с адрес гр. Варна,
бул. «Княз Борис І” № 77, представляван от проф.Пламен Илиев
разноски за
производството в размер на 1000 /хиляда/ лева, на на осн.чл.78 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски Окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на постановяването му
– 19.3.2018 г.
Районен съдия: