Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен състав, в публично съдебно
заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина
Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело
№ 5182 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 57035 от
04.03.2020 г., постановено по гр.д. № 47686/2019
г. по описа на СРС, 34 състав, са уважени предявените от „З.У.“ АД срещу
„Д.З.“ АД искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата
от 984,91 лева – неизплатено регресно вземане на ищеца за платено по
имуществена застраховка застрахователно обезщетение за вредите, причинени на
лек автомобил с марка „Лексус“, с рег. ******от настъпило на 20.06.2017г. в гр.
Бургас ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска –
15.08.2019г. до окончателното ѝ погасяване; сумата от 116,00 лева –
обезщетение за забава за периода от 11.01.2018г. до 15.08.2019г., както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 748,40 лева – разноски за производството пред
СРС.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство, като със същата се излагат съображения, че обжалваният съдебен
акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен, постановен в нарушение на
процесуалните правила, тъй като неправилно решаващият състав обсъдил и преценил
събраните по делото доказателства. Поддържа се, че в конкретния случай
обезщетение се дължи по средни пазарни цени, съгласно заключението на САТЕ, прието
в производството пред първия съд, като вземането на ищеца било погасено
извънсъдебно, което обстоятелство не било спорно между страните. Постигнатите
по договора за имуществено застраховане „Каско“ уговорки относно начина на
ликвидиране на частични щети по застрахованото имущество обвързвали само
страните по същия, но не и застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. С тези доводи заявява искане решението да бъде отменено, а
предявените искове – отхърлени.
С
отговор, постъпил в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответникът по жалбата я
оспорва по съображения за неоснователност на доводите, заявени от въззивника.
Поддържа, че възстановяване на увреденото имущество се дължи с влагане на вещи
от същия вид и качество, а освен това били представени надлежни документи за
извършения ремонт, които съдът правилно съобразил. Според въззиваемия вещото
лице посочило, че влагането на алтернативни части и извършването на ремонт от
сервиз, който не е официалния за марката би довело до некачествен ремонт.
Следователно ремонтът в официален сервиз бил единственият възможен начин за
отстраняване на щетите в случая, а сумата по фактурата отразявала стойността на
действителните вреди. Оценява като правилни изводите на съда, по които уважил
исковете, с оглед иска решението на първия съд да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното
от
фактическа и правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По
същество решението на СРС е постановено при неправилен анализ на събраните по
делото доказателства, довел до неправилни изводи за релевантните за спора
факти, съответно до неправилност на изводите на съда по основателността на
предявените искове. Съображенията за това са следните:
По
арг. от чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования,
произтичащи от непозволено увреждане, с плащането на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има
правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато
последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” - срещу
застрахователя по същата. Основателността на предявения иск е предпоставена от
това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно
право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен
договор по имуществена застраховка, действащ към датата на застрахователното
събитие, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск, плащане
от страна на застрахователя по имуществената застраховка на
обезщетение за причинените вреди и сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
С
доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата за наличието на валидно сключено застрахователното
правоотношение по застраховка „Каско“; наличието на валидно сключено
застрахователното правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“;
заплащането от страна на ищцовото дружество на сума в размер на 7488,59 лева –
застрахователно обезщетение; заплащането от страна на ответника в полза на
ищеца на сумата от 6518,68 лева, представляваща част от заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение.
В
решението си по същество на спора СРС е приел, че спорът между страните касае
именно обема на регресната отговорност на ответника, в качеството му на
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Приел
е, че от заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, се
установява, че вредите, нанесени на процесния лек автомобил, се намират в
причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП. Според
първоинстанционния съд вещото лице посочило, че действителната стойност на
щетите възлиза на сумата 7503.59 лева /с включена сумата от 15.00 лева –
ликвидационни разноски/ - л. 56. Изложил
е мотиви, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, а за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т.е. по пазарната цена на същата, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката
към Наредба № 24/2006 г. на КФН. При тези мотиви и като се е позовал на
заключението на вещото лице, решаващият състав на първия съд е приел, че стойността
на разходите, необходими за възстановяването на увредения лек автомобил,
възлиза на 7503,59 лева. По възражение на ответника, че следва да се присъди
стойността, изчислена от алтернативните източници, СРС в обжалваното решение е
посочил, че същото е неоснователно, доколкото застрахователният договор е
сключен при специални условия, които предвиждат, че в случай на застрахователно
събитие, процесното МПС да ползва сервиза на официалния вносител.
Настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай от заключението на САТЕ следва да
се направят различни изводи за правнорелевантните за спора факти, както следва:
В
хода на първоинстанционното производство е изслушано заключението на САТЕ, което
настоящият състав на съда кредитира като изгответно от специалист, притежаващ
необходимите специални знания из тези области на техническите науки и
отговарящо изчерпателно на стоящите за изследване релевантни по отношение на
предмета на делото въпроси, с изключение на частта, с която заключението е
пояснено по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК в проведеното пред СРС единствено открито
заседание по делото. Съгласно същото застрахованият автомобил е произведен през
2008 г., а произшествието е настъпило на 20.06.2017 г. Установява се още, че по
цени на официалния сервиз на марката размерът на щетите, нанесени на
процесното МПС, към датата на ПТП възлиза на 7488,59 лева с включен ДДС, а с
включени ликвидационни разноски – 7503,59 лева. По средни пазарни цени към
датата на събитието размерът на щетите възлиза на 6424,72 лева, а с включени
ликвидационни разноски – 6439,72 лева. Видно е още, че вещото лице при
изготвяне на двата варианта относно стойността на щетите е посочило една и съща
цена на необходимите за влагане нови части и консумативи, а разликата във
вариантите произтича единствено от цената на вложения труд, като е по-висока
във варианта, ако ремонтът е извършен в официален сервиз.
При
поясняване на заключението на вещото лице по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК
експертът е посочил, че най-скъпият елемент от стойността на вредите са
увредените детайли. Обичайно в такива ситуации било застрахователите да избират
ремонтът да се извърши от официален сервиз. Според вещото лице други сервизи не
биха осъществили качествен ремонт, а така или иначе частите трябвало да се
поръчат от официалния вносител на марката.
С
оглед изложеното, необоснован според въззивния състав на съда, се явява изводът
на СРС, че в производството е релевирано възражение от ответника, че следва да
се присъди стойността на вредите, изчислена по цени на алтернативни източници.
С отговора на исковата молба такова възражение не е направено, а САТЕ не е
имало задача, съответно по делото не е установено каква е стойността на щетите
по цени на алтернативни доставчици, респективно с влагане на алтернативни, а не
на оригинални части. Нещо повече, впечатление прави, че и в двата варианта на
заключението експертът е посочил цена на части, материали и консумативи по едни
и същи цени – тези на официалния вносител. Както се посочи, разликата идва при
остойностяването на вложения труд за осъществяване на ремонтните дейности, с
оглед което заключението е дало отговор за стойността на ремонта по цени на
официалния за марката сервиз и по средни пазарни цени към датата на
произшествието.
Съгласно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата
на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи
същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката
към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на
ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО;
решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО и др., приложими и по
отношение на действащия КЗ/.
Обемът
на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не
повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско”
/плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/
и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнал
регресният дълг.
Следва
да се даде отговор на въпроса дали застрахователят, отговарящ по регресна
претенция на застрахователя, заплатил обезщетение по силата на доброволната
имуществена застраховка, е отговорен да заплати обезщетение по цени на
официалния за съответната марка сервиз и в кои случаи.
При
имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение
се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не
повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката
(официален фирмен сервиз) – следващото се застрахователно обезщетение е това,
за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен
сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта
фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две условия, тоест - ако
автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или
отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда
се от възстановителната стойност на имуществото (в този смисъл и формираната по
реда на съдебна практика).
Установява
се, че автомобилът е произведен през 2008 г., а процесното събитие е
реализирано през 2017 г. От страна на ищеца с исковата молба не са заявени
твърдения автомобилът да е бил гаранционен или от момента на първата регистрация
до момента на настъпване на събитието да е изтекъл срок по-кратък от три
години.
В
случая размерът на парична сума, до която се простира отговорността на
застрахователя по „Гражданска отговорност“, следва да се определи съобразно
средните пазарни цени в Република България към деня на увреждането, тъй като
това би било достатъчно за пълното репариране на вредите. Несъмнено, при
пазарна икономика със свободна конкуренция между множество стопански субекти е
обичайно да се предлагат и по-високи цени за ремонт на МПС (особено в
оторизирани за марката автосервизи), но тези по-високи цени не следва да се
вземат предвид при определяне на задължението на застрахователя по реда на чл.
411 КЗ, ако от една страна заплащането на средната пазарна цена е достатъчно за
пълното отстраняване на вредите, а от друга страна отремонтирането на
застрахованото имущество в официален за марката сервиз се дължи единствено по
силата на уговорка между страните по договора за имуществена застраховка, без
да произтича като задължение по нормативен път за застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“.
Според
настоящия състав на съда, доколкото по делото не е установено автомобилът да е
бил гаранционен, съответно да е пуснат в експлоатация в срок до 3 години от
настъпване на застрахователното събитие, то и клаузата в застрахователния
договор за застраховка „Каско“, предвиждаща отстраняване на частични щети само
в оторизиран сервиз, обвързва само страните по договора. От същата за
задължения по регресната претенция застраховател няма как да възникне
допълнителна отговорност за разликата над средната пазарна стойност на щетите
към момента на причиняване на увредата, която е и нормативно установената
граница за размера на регресното вземане.
За
пълнота на изложението следва да се добави, че изводът на вещото лице, че
ремонт в сервиз, различен от официалния за марката, би бил некачествено
извършен, е необоснован, с оглед което и съставът на въззивния съд не кредитира
заключението на САТЕ в частта, в която същото е пояснено в съдебното заседание,
проведено на 06.02.2020 г. Този извод не почива на никакви конкретни данни, а
да се приеме за верен и обоснован, би означавало да се отрече извършването на
качествен ремонт от всички останали сервизи, извън оторизираните за съответата
марка, което пък дискредитира метода за
ликвидиране на щети по застраховка „Каско“ чрез отстраняването им в
доверен на застрахователя сервиз.
В
случая размерът на действителните вреди по средни пазарни цени с части от
официалния вносител на марката и с включени разноски за ликвидиране на
застрахователната щета съгласно заключението на САТЕ възлиза на сумата от
6439,72 лева, за която сума е възникнало регресно вземане в полза на ищеца. Заплатената
от отвеника сума е в по-висок размер /6518,68 лева/. С оглед изложеното, се
налага изводът, че предявените искове са неоснователни. Като е уважил същите,
СРС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.
По разноските:
С
оглед изхода от спора решението на районния съд следва да бъде отмено в частта за
разноските, с която такива са възложени в тежест на ответника. С въззивното
решение на ответното дружество следва да се присъдят разноски за тази фаза на
производството. Такива реално не са били извършени пред СРС, но доколкото
страната е представлявана от юрисконсулт, съдът на основание чл. 78, ал. 3, вр.
ал. 8, вр. НЗПП определя юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство в размер на 100 лева.
За въззивното производство право на репариране
на сторените в тази фаза на процеса разноски има само въззивникът с оглед
основателността на въззивната жалба. Искане за присъждането им е направено
своевременно, като от представените по делото документи се установява, че
страната е заплатила държавна такса за въззивната жалба в размер на 25 лева.
Съдът определя и възнаграждение за юрисконсулт за тази фаза на производството в
размер на 50 лева или общо в тежест на ищеца следва да се възложи сумата от 75
лева.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 57035
от 04.03.2020 г., постановено по гр.д. №
47686/2019 г. по описа на СРС, 34 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „З.К.У.“ АД, ЕИК********, срещу „Д.З.“
АД, ЕИК ********, искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за следните суми: сумата от 984,91 лева – неизплатен остатък от регресно
вземане на ищеца за платено по имуществена застраховка „Каско“ застрахователно
обезщетение за вредите, причинени на лек автомобил с марка „Лексус“, с рег. ******от
настъпило на 20.06.2017 г. в гр. Бургас ПТП, както и сумата от 116,00 лева –
обезщетение за забава в изплащане на главницата за периода от 11.01.2018 г. до
15.08.2019 г.
ОСЪЖДА „З.К.У.“ АД, ЕИК********,
да заплати на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на „Д.З.“ АД, ЕИК ********,
сумата от 100 лева – разноски за производството по гр.д. № 47686/2019 по
описа на СРС, 34 състав, както и сумата от 75 лева – разноски за производството
пред въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.