Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 19.11.2018
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На шести
ноември 2018 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ
ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 943 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.4
КТ.
Ищецът
Д.П.С. твърди в исковата и уточняваща си молби, че на 20.01.2017г. сключил с
ответника трудов договор №27/20.01.2017г. за длъжността „организатор на спортни
прояви и първенства” в Отдел Ст.Загора, месторабота Ст.Загора на пълно работно
време, на основание чл.67 ал.1 т.1 КТ със срок за изпитване в полза на
работодателя до 23.07.2017г. След изтичане на изпитателния срок ищецът
продължил да работи. Сдружението не разполагало с офис на територията на
гр.Ст.Загора, а дейността се упражнявала в конкретни детски градини, където
през работното им време ищецът се явявал и изпълнявал трудовите си задължения.
За летните месеци детските градини излизали във ваканция и новите програми за
работа с децата трябвало да бъдат съставени през новата учебна година, т.е.
след края на м. септември, като процедурата за заниманията изисквала
съгласуване между ръководствата на градините и родителите на децата (на
родителски срещи) по въпроса съгласни ли са родителите да бъдат провеждани и
заплащани такива занимания. След получаване на такова съгласие, следвало да
бъде сключен договор между ръководството на Сдружението и детските заведения за
провеждане на такива занимания.
Ищецът
сочи, че до месец май - юни 2017г. получавал относително редовно
възнагражденията си, но след това изплащането престанало. Той и неговите колеги
подали жалба до Инспекцията по труда, в резултат на което през м. август или
септември им били изплатени заплатите до м. юли, в резултат на което проверката
от ИТ приключила без установени нарушения. Ищецът продължил да изпълнява
възложените му от Сдружението задачи, като търсел помещение за офис, посещавал
разни детски градини и водел разговори за сключване на договори за занимания
през новата учебна година, участвал в провежданите срещи и обучения,
организирани от ръководителите на сдружението Нели Ангелова и Павел Георгиев.
Дори за новата учебна година изготвил график за занимания в детската градина до
Автогарата, който изпратил в началото на м. октомври по „Вайбър" на
Анелия. Освен тези задължения, изпълнявал и допълнителни такива, дори извън
работното време на градините. Ежемесечно събирал таксите от родителите, което
ставало след 18 ч., оформял отчетни форми и декларации за събраните суми.
Заедно с това, през летните месеци, когато градините не работели, разработвал
нови упражнения и занимателни спортни игри за деца, като изучавал разни
методики по този въпрос. Нямал конкретно работно място, на което да се явява и
където да му протича работното време, което било определено на 8 часа, без
уточнение от колко до колко часа. Разбирал го като такова, с работното време на
детските градини и така съм го спазвал. Ищецът заявява, че през целият период
на работа в Сдружението не е имал пререкания, забележки, критики, упреци или
наказания от страна на работодателя. Единствено поради отново забавяне на
заплатите решил да прекрати трудовите си отношения.
Заявява,
че направил няколко опита да прекрати договора си, като чрез куриерски фирми
изпращал заявления на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ до Сдружението (на
12.10. и 25.10.2018 г., копия от същите заедно с товарителници от „Еконт"
били приложени по гр.д. №6739/2017 г. на PC Ст. Загора),
но същите се връщали поради отказ да бъдат получени. За последната пратка,
изпратена чрез куриерска фирма „Спиди", изпратена на 25.10.2017г. поискал
и му било издадено Удостоверение, изх.№3451/06.11.2017г., в което категорично
бил отразен отказа на получателя за приеме пратката с обявено съдържание
„заявление по чл.327 т.2 от КТ”. Представляващият Сдружението спрял да отговаря
и на телефонните му позвънявания.
През
този период ищецът не можал да започне работа, тъй като договорът му със
Сдружение „Детски спорт" не бил прекратен и се водел на работа, а не
получавал заплата, за да се издържа.
Ищецът
сочи, че на 12.12.2017г. предявил иск за обявяване прекратяването на трудовият
му договор на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ, както и за изплащане на дължимите
трудови възнаграждения, като било образувано гражданско дело № 6739 по описа на
PC Ст.Загора за 2017г. По делото
било постановено решение от 09.07.2018г., което счита за неправилно и
незаконосъобразно и ще обжалва в срок.
След
поредният опит да прекрати договора си, от името на сдружението с него се
свързала по телефона счетоводителката Радка Генова, която поискала да изпрати
молба за прекратяване на трудовият договор по взаимно съгласие, като го
уведомила, че ако не го направи, ще бъде уволнен дисциплинарно. Тъй като не
подал такава молба, на 19.12.2017г. му било връчено искане да представи писмени
обяснения пред управителя на сдружението и да представи някакви писмени отчети,
като го известявали, че му налагат санкция „забележка с предупреждение за дисциплинарно
наказание". За налагане на такова наказание не му били искани обяснения и
е давал такива и не знае причините за него. На 20.12.2017г. изпратил отговор до
управителя на сдружението, с който го уведомил за заведения иск. На 27.12.2017
г. бил посетен от куриер, който искал да му връчи заповед за дисциплинарно
уволнение от сдружението, чието получаване отказал, поради това, че считал
трудовото си правоотношение с него за прекратено на основание чл.327, ал.1 т.2 от КТ, а също така
и за неправилно.
Ищецът
заявява, че оспорва законността на наложеното наказание „дисциплинарно
уволнение", поради незаконосъобразност и неоснователност. Счита, че не е
извършил нарушение на трудовата дисциплина, което да подлежи на санкциониране,
при това с най-тежкото наказание; както и че ответникът не е спазил
изискванията на закона за налагане на това наказание; счита, че липсва
основание и мотиви за това, липсва виновно неизпълнение на трудовите
задължения, липсват доказателства за такива нарушения.
Заявява,
че не е посочено какво конкретно нарушение от предвидените от предвидените в
чл. 190 от КТ е извършил; не е спазено императивното изискване на закона заповедта за
налагане на дисциплинарно уволнение да бъде мотивирана (чл. 195, ал. 1 от КТ);
в заповедта не били описани допуснатите нарушения с обективни и субективни
признаци и точното време на извършването им. Не счита, че е допуснал виновно
неизпълнение на трудовите си задължения, а липсата на мотиви за приложеното
дисциплинарно уволнение затруднява защитата му.
Освен това
сочи, че към 06.11.2017г. на ответникът му е станало известно заявлението на
ищеца за напускане на основание чл. 327 ал.1 т.2 от КТ, с което счита, че от
същата дата трудовото му правоотношение трябва да бъде считано за прекратено и
поисканото на 18.12.2017г. представяне на отчети и форми освен, че е след
това, не може да играе роля на искане за
даване на обяснения във връзка с налагане на наказание.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени наложеното със Заповед
№24/23.12.2017г. наказание „дисциплинарно уволнение” като незаконосъобразно; да
постанови поправка на основанието за прекратяване на трудовото отношение в
трудовата книжка и ответника да бъде задължен да върне на ищеца трудовата
книжка. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
Сдружение ,Детски спорт” София не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема становище по исковата молба и не ангажира доказателства.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото не се спори, че ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответника, като по силата на сключен между страните трудов
договор №27/20.01.2017г. е изпълнявал длъжността „организатор, спортни прояви и
първенства” в отдел Стара Загора.
Със заповед №24/23.12.2017г. на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ трудово правоотношение на ищеца е
прекратено, считано от 23.12.2017г.
Разпоредбата на чл.330 от КТ урежда основанията за
прекратяване на трудовия договор от работодателя без предизвестие, като в ал.2
т.6 е предвидено, че трудовия договор се прекратява от работодателя без
предизвестие, когато работникът или служителя бъде дисциплинарно уволнен.
Съгласно чл.195 ал.1 от КТ дисциплинарното наказание
/каквото е уволнението - чл.188 т.3 КТ/се налага с мотивирана писмена заповед,
като посочената разпоредба въвежда определени изисквания към
съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Касае до задължителни
реквизити сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с
обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението,
видът на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се
налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените реквизити
е достатъчна, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е немотивирана и незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл.195
ал.1 от КТ е императивна. Мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение
е относимо, както към изискването на чл.193 ал.1 от КТ - преди налагането на
наказанието работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му
обяснения, така и към предвидените в чл.194 ал.1 от КТ срокове за налагане на
дисциплинарните наказания. За прилагането на посочените по-горе императивни
норми съдът следи служебно. При анализ на обжалваната заповед съдът констатира,
че същата не съдържа нито един от посочените реквизити и като такава е незаконосъобразна.
Ищеца счита горепосочената заповед за незаконосъобразна и
поради обстоятелството, че преди издаването трудовото му правоотношение с
ответника е било прекратено на основание чл.327 т.2 от КТ. В подкрепа на
твърдението си се позовава на заявление до работодателя от 12.10.2017г.
/невръчено/ и второ такова от 25.10.2017г., което с оглед представеното
удостоверение на куриерската служба следва да се приеме връчено при отказ на
работодателя на 01.11.2017г. /съдържащи се в приложеното гр.дело №6739/2017г.
на СтРС/, в което ищеца заявява, че не е получил трудовото си възнаграждение,
поради което на основание чл.327 т.2 от КТ прекратява трудовото си
правоотношение с ответника.
Основанието,
на което ищеца счита, че е прекратено трудовото му правоотношение – чл.327 ал.1
т.2 от КТ е от категорията основания за прекратяване на трудовия договор от
работника или служителя без предизвестие. Разпоредбата на чл.335 ал.2 т.3 от КТ
предвижда, че при прекратяване без предизвестие, трудовия договор се прекратява
от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора.
Съгласно разясненията, дадени в Решение №289 от 18.11.2014г. на ВКС по гр.дело
№1289/2014г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, разпоредбата на чл.335 ал.2 т.3 КТ не
поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали
фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор. Както
връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена
от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение,
независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение,
така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му
правоотношение на някое от основанията по чл.327 ал.1 от КТ води до автоматично
прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице
посоченото в изявлението на работника или служителя основание. В цитираното
решение се посочва още, че при незаконно /без основание/ прекратяване на
трудово правоотношение по чл.327 ал.1 от КТ, работодателят разполага само с
възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите,
които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор. В такъв
случай работодателят не може да прекрати вече прекратеното трудово
правоотношение. Трудовото правоотношение обаче не се прекратява, ако работникът
злоупотреби с правото си по чл.327 КТ, например за да избегне налагането на
дисциплинарно наказание за нарушение, което е извършено преди отправянето на
едностранното изявление. /Определение №
1071 от 15.10.2010 г. по гр. дело № 562/2010 г. на ВКС, IV г. о./. По настоящото делото обаче
не се твърди и претендира от работодателя, че ищцата е злоупотребила с правото
си да прекрати договора.
В подкрепа на изложеното,
че трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита
прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на
договора и не зависи от това дали правоотношението е законно прекратено или не,
са постановени и други решения по реда на чл.290 ГПК – Решение №144 от
23.02.2010г. по гр.дело №3101/2008г. на І г.о. и Решение №203 от 30.05.2011г.
на ВКС по гр.дело №832/2010г. на ІІІ г.о.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в настоящия
случай трудово правоотношение на ищеца е прекратено с едностранното му
изявление до работодателя на основание чл.327 ал.1 т.2 КТ, считано от 01.11.2017г.
Поради
изложеното съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно
чл.346 ГПК, когато уволнението бъде признато за незаконно, настъпилата промяна
се вписва в трудовата книжка от работодателя или от Инспекцията по труда при
условията на чл.346 ал.2 КТ. Ако работодателят не изпълни задължението си по
чл.350 ал.1 КТ и не впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването
на трудовото правоотношение, за работника възниква интерес от иска по чл.226
ал.1 т.1 КТ. Предвид на това съдът намира, че в случая ищецът няма интерес от
иска по чл.344 ал.1 т.4 КТ и производството по този иск следва да бъде
прекратено.
По отношение на искането по чл.350
ал.1 КТ съдът приема следното: Допустимостта на такъв самостоятелен иск е
възприета с Определение №176/15.04.2013г. по ч.гр.д. №1477/2013г. на
1-во ГО на ВКС, с оглед наличието на трудов спор относно служебното
задължение на работодателя за надлежно оформяне и връщане трудовата книжка на работника,
след прекратяване на правоотношението. Разпоредбата на чл.350 ал.1 КТ,
вменява в задължение на работодателя при
прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка данните
свързани с прекратяването и да я предаде незабавно на работника или служителя.
С оглед на това съдът приема, че с прекратяване на трудовия договор /което
както беше прието по-горе е станало на 01.11.2017г./ е възникнало задължението
за работодателя да предаде на ищеца трудовата книжка. В чл.6 ал.3 на Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж са регламентирани няколко възможности за връчване
трудовата книжка. Няма данни работодателят да се е възползвал от някоя от
регламентираните възможности. При това
положение искането за връщане на трудовата книжка следва да бъде уважено. Още
повече, че ответникът, дори след получаване на исковата молба, не е върнал
незабавно книжката, което е можел да стори и чрез съда.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед №24/23.12.2017г. на Сдружение „Детски спорт” София, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.А.П.Чехов №65, представлявано от П.Е.Г., ЕИК *********, с която на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение на Д.П.С., ЕГН **********,***, считано от 29.06.2016г.
ОСТАВЯ без разглеждане като недопустим поради липса
на правен интерес предявения Д.П.С., ЕГН **********,***
против срещу Сдружение „Детски спорт” София, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.А.П.Чехов №65, представлявано от П.Е.Г., ЕИК *********, иск по чл.344 ал.1 т.4 от КТ за поправка на
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, вписано в трудовата
книжка и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 943/2018г. по описа на РС
Ст.Загора в тази част.
ОСЪЖДА Сдружение „Детски спорт” София, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.А.П.Чехов №65, представлявано от П.Е.Г., ЕИК *********
да върне на Д.П.С., ЕГН **********,***, незаконно задържаната след прекратяване на трудовото му правоотношение, трудова
книжка.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от 20.11.2018г., пред Старозагорски
Окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: