РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Благоевград, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20231210201755 по описа за 2023 година
Производството е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А, със седалище и адрес на управление: гр. С
представлявано от Ц И., подадена чрез адв.Я. М. със съдебен адрес гр.Спротив Електронен
фиш за налагане на санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, серия , № година на ОД на МВР- Б, с което на
дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането
(КЗ), на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.
С жалбата се иска отмЯ. на ЕФ като незаконосъобразн и издаден при допуснато
неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Твърди се,
че е нарушена процедурата по ангажиране на отговорност по този процесуален ред, както и
че автомобила е имал сключена застраховка.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано не ангажира
свой законен или процесуален представител. В писмено становище от страна на
процесуалния представител се изразява становище по същество, като се иска отмЯ. на ЕФ.
Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и
не изразява становище по същество.
Районна прокуратура Благоевград, редовно призовани не ангажират свой
представител и становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от активно легитимирано за
това лице и в срок . От приетите по делото доказателства /разписка л.31/ се установява, че
фишът е връчен на лице с име С, който е посочен, като пълномощник. От страна на съда с
нарочни писма е изискана информация от наказващия орган, относно качеството на лицето,
1
получило фиша от името на дружеството, включително пълномощно, но такива не са
представени, това обстоятелство следва да бъде тълкувано в полза на жалбоподателя,
поради което и същата следва да бъде разгледана. По същество, жалбата е основателна по
следните аргументи:
С ангажираните по делото доказателства /гласни и писмени/ се установи, че на
дружеството жалбоподател е издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция
за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство Tе посочено
също, че на 14.05.2023 г. в 11:42 часа в обл.Благоевград на П, с посока на движение от гр. К
към Б с лек автомобил “П, с рег. № е установено извършено нарушение по Кодекса за
застраховането, заснето с автоматизирано техническо средство/система Tкато посоченият
автомобил, собственост на дружеството-жалбоподател се управлява без да има сключена
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. МПС било
регистрирано на територията на Р България и не било спряно от движение. В ЕФ е посочено
също така, че собственик на автомобила е ”А, което е осъществило нарушение по чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ, за което на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 461, т. 1 от КЗ е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева.
Към електронния фиш е представен генериран от TFR1-M № 561 снимков материал, на
който се вижда марката на заснетия автомобил и неговия регистрационен номер.
По делото е представено заверено копие на удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г., касаещо автоматичното техническо средство, с
което е регистрирана скоростта на автомобила на жалбоподателя и същият е заснет, ведно с
писмо рег. № 3на ГД „НП“, Приложени са справка за собственици на превозното средство,
от която е видно, че процесният автомобил е собственост на жалбоподателя .
По делото е приложен протокол от проверката на система за контрол на скоростта на
МПС, от който е видно, че е установено съответствие с одобрения тип. Също така е
приложен и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система /л.
36/, от който е видно, че с T измерването на 14.05.2023 г. е с начало 10:10 часа и край 12:30
часа, посоченото е и мястото на контрол, рег.№ на служебен автомобил.
От приложената към делото разпечатка от масивите на „Гаранционен фонд“ /л.23/ се
установява, че към инкриминираната дата автомобила е бил с активна застраховка
„Гражданска отговорност”.
В хода на съдебното производство е разпитан и св.И., който чрез показанията си
установява реда и начина за ангажиране на отговорност по този процесуален ред, както и
своите действия в случая.
От страна на дружеството-жалбоподател е представена също справка от Гаранционен
фонд, установяваща наличието на застраховка към датата на заснемане 14.05.2023.
При така установената фактическа обстановка и на база ангажирания по делото
доказателствен материал, съдът намира, следното:
Правното основание за издаване на процесния санкционен акт е чл.647 ал.3 от КЗ
съгласно който „Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и
заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с
препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от
получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638 ал.4 и 6. Член
189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага“. От съдържанието на текста
става ясно, че относно реда и условията за издаване на фиша препращането е към ЗДвП.
2
Единствената специална уредба, която изключва приложното поле в специалния закон е с
оглед последното изречение, доколкото реализираната по този ред отговорност е за
нарушение, извършено от собственика - само той може да бъде субект на отговорността. В
останалата част правилата на ЗДвП касаят и ЕФ, с който се санкционира нарушение от
процесния вид. Затова формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно
определените с нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити и е издаден от компетентен орган
по аргумент от чл.486 от КЗ, което се потвърждава и от показанията на св.И., който
установява именно при каква процедура и по какъв начин е генериран процесният
електронен фиш и същият е изпратен за връчване..
Видно от съдържанието на обжалваният електронен фиш, в него е посочено ясно
мястото на твърдяното нарушение. Посочването в обстоятелствената част на фиша, че
самото нарушение е констатирано с автоматизирано техническо средство/система, което е
индивидуализирано със съответен номер, разгледано във взаимна връзка с представената по
делото разпечатка обуславя извода, че в действителност заснетият автомобил е този, който е
собственост на жалбоподателя. За установяване на това нарушение е използвана
автоматизирано техническо средство/система - мобилна система за видеоконтрол на пътя и
отчитане на скорост на движещо се МПС, ведно със заснемане на това МПС при
констатирано нарушение. Именно такова техническо средства е посочено във фиша и в
придружаващият го снимков материал, което видно от представеното удостоверение за
одобрен тип, ведно с представеното писмо е валидно. Действително в същото е посочено, че
е със срок на валидност до 24.02.2020 г. Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията,
обаче, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, което се
установява и от приложеното писмо от наказващия орган.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за неспазена процедура за
издаване на електронния фиш.
Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ подкрепя правния извод за правилно ангажираната с
ЕФ отговорност на собственика на МПС, независимо от вида на субекта /физическо или
юридическо лице/. Съдържащата се в тази разпоредба изрична забрана за прилагане на
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП при издаден ЕФ за нарушение по КЗ сочи, че
законодателят при установяване субекта на нарушенията по чл. 638, ал. 4 и 6 от КЗ не
отдава значение на фигурата на водача, управлявал МПС в конкретния момент, а определя
като субект на това нарушение собственика на МПС. Именно определянето на собственика
на МПС като субект на нарушенията по чл. 638, ал. 4 и 6 от КЗ позволява тези нарушения да
бъдат установени с АТСС. Докато извършителят на нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ, който
не е собственик на управляваното от него МПС, би могъл да се установи не с АТСС, а чрез
пряка проверка от контролните органи и съставяне на АУАН.Посочването в електронния
фиш на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ не представлява съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита , доколкото задължението за сключване на
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно цитираната
разпоредба е на лицето, което притежава моторното превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. По
аргумент от нормата на чл. 647,ал. 3 от КЗ, възможността да се наложи санкция, чрез
електронен фиш касае процесната хипотезата при която "с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". Само в тази хипотеза се издава електронен фиш при условията и
по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата в чл. 647, ал. 3 при условията на чл.
638, ал. 4 от КЗ, като в този случай собственика носи обективна отговорност за извършеното
дори от друго лице нарушение, свързано с управлението на МПС, без задължителната
застраховка.
3
При формална законосъобразност на атакувания ЕФ обаче, според настоящия състав в
конкретния случай липсва нарушение. Съгласно чл.483 ал.1 т.1 от КС „Договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице,
което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго
лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор.“ Установи се, че автомобила е собственост на жалбоподателя и е
регистриран в страната, като към момента на установяване на нарушението на 14.05.2023 г.
в 11.42 часа е заснет на посоченото място и не е бил спрян от движение, но по делото са
представени доказателства, а именно застрахователна полица /л.26/ и справка от
Гаранционен фонд /л.23/, от които се установява, че към дата 14.05.2023г. автомобила е бил
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ Представените доказателства в
тази насока установяват, че застраховката по посочен номер е с начална дата на покритие
15.08.2022г. и крайна дата на покритие 15.08.2023г., този период до когато е била валидна и
транзитната регистрация на автомобила. От друга страна от застрахователна полица и
справка за собственост се установява, че номера на рамата, съвпада с посочения в
застрахователната полица и периода на застраховка е с начална дата 21.03.2023г. до
21.03.2024г. Представените доказателства, установяващи периода на застраховка макар и с
различни параметри водят до извода, че към 14.05.2023г. процесния автомобила е имал
застраховка. Ето защо съдът намира, че в конкретния случай не е извършено нарушение по
посочения текст, като този извод на съда не се опровергава и от показанията на разпитания
по делото свидетел, който посочва, че системата автоматично прави проверка. Действително
към момента на заснемане е отчетено, че липсва застраховка, но по делото са представени
категорични доказателства, опровергаващи тази констатация. В конкретния случай се
установи, че към датата на заснемане за автомобила е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ и това, че не е било отразено в електронен вид не може да се
вмени във вина на жалбоподателя. Предвид всичко изложено съдът намира, че в конкретния
случай по делото бях събрани достатъчно и убедителни по своето съдържание доказателства
за това, че нарушение не е извършено на процесната дата и с описания автомобил, а от това
следва, че отговорността на неговия собственик е ангажирана незаконосъобразно, поради
което и електронния фиш следва да бъде отменен.
При този изход на делото право на разноски възниква за дружеството
жалбоподател, което претендира присъждане на разноски в размер на 600, 00 лева,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган релевира възражение за прекомерност на така заплатеното
възнаграждение, което районният съд намира за основателно предвид това, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност. Намаляването на заплатеното адвокатско
възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От
своя страна чл. 36 ЗА препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет
Съгласно чл. 18, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на жалба срещу
наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията,
съответно обезщетението, но не по-малко от 100 лв.
Отчитайки обстоятелството, че адв. М. е изготвила жалбата и депозирала писмено
становище, без да е взела участие в проведеното открито съдебно заседание, както и това, че
4
делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, настоящият съдебен състав
намира, че на основание чл. 18, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на дружеството-
жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400, 00 лв.
Разноските следва да бъдат възложени в тежест на ОДМВР Благоевград
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2,т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на санкция за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, серия Г, № 0054356 година на
ОД на МВР- Благоевград, с което на А със седалище и адрес на управление: гр. С
представлявано от ЦИ. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ),
на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН ОД на МВР- Бд ДА ЗАПЛАТИ на А
със седалище и адрес на управление: гр. С представлявано от Ц сума в размер 400, 00 лева
(четиристотин лева) представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
производството пред РС-Благоевград, като в останалата част над уважения размер отхвърля
искането като неоснователно.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Благоевград в 14- дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5